Изкуство ли са графитите?
Ако напишем „ графити ” в интернет енциклопедията Уикипедия, ще прочетем следното определение: „ Графити са рисунките или надписите на публични места (стени на къщи, метрото, улицата), нормално изпълнени със спрейове. Те са част от неофициалната градска просвета, само че корените им са в най-древното минало (скалната живопис например). ” Още по-интересното е, че в случай че напишем „ вандализъм ”, ще забележим: „ Вандализъм е безсмислено разрушение на построеното от други хора. Квалифицира се като напън върху културата или даже насмешка. Пример за вандализъм са графитите. Често те са художествени, само че отново са нелегитимни, все едно да си земевладелец без документ за благосъстоятелност (нотариален акт). ”
Излиза, че еднопосочен отговор на този въпрос няма. Нека обърнем по-голямо внимание обаче на графитите като изкуство – те имат история, могат да трансформират грозното в красиво, показват въображението и светогледа на своя създател, разкриват гения му, пречупват действителността през призмата на невероятни цветове и форми.
Най-старите графити се появяват в дълбока античност. Още тогава градските стени в Гърция и Рим постоянно били изрисувани с разнообразни имена или цели протестни поеми. Това е история. Всяко изкуство има история. Графитите стават известни в Ню Йорк през 70-те години на 20-и век и са форма на обществен митинг и маркиране на територия. Обикновено се приема, че това е територия на младежката субкултура, защото посредством нея младежите показват себе си. В Европа графитът е най-широко публикуван във Франция, Испания, Англия, а през днешния ден за негова столица се счита Лондон. Графити културата набира скорост и в България. През последните 10 години в множеството от огромните ни градове непрестанно се появяват нови и нови “рисунки ”. Стени на изоставени здания, трафопостове, мостове и всевъзможни други свободни пространства бързо биват усвоени. Пионерите в жанра към този момент са експерти, вземат участие в редица национални и интернационалните надпревари и представления. Магазините „ На Тъмно ” да вземем за пример способстват много за популяризирането на този тип изкуство – техните обекти из цялата страна са изрисувани от вътрешната страна и извън с най–разнообразни планове.
Самите графити художници се разграничават от елементарните „ драскачи ”, които загрозяват публични и жилищни здания, църкви, учебни заведения, оставяйки просто подписа си. Първите са хора на изкуството. Вторите са хулигани, задоволяващи тийнейджърските си влечения. Те държат да се прави разграничаване сред графит, което всъщност е рисунка или картина, и таг, което е просто драсканица или автограф. Учители и психолози са на мнение, че множеството „ драсканици ” по стените са израз на обезвереното предпочитание на младото потомство, което те назовават „ забравените деца ”, да бъде видяно. Те дефинират сходни прояви като вандализъм и форма на експанзия, а аргументите за това са съществени и дълбоки – и в учебната, и в държавната ни система. Това е и обяснението графитите да се свързват най-често с думи като „ субкултура ”, „ бунтарство ”, „ вандализъм ”.
Дали обаче и същинските художници не са минали през стадия на „ драскането ”, до момента в който не развият гения си? Психолог от столична гимназия споделя, че е бил мощно впечатлен от една група от Търговище, в която децата в действителност са правили изкуство. В началото са ги гонили, само че след това и притежатели на заведения почнали да ги канят да разкрасяват интериора на питейните заведения. Все повече учебни заведения гласоподават доверие на такива художници и им позволяват да изрисуват стените и от вътрешната страна, и извън. Сред сходни рисунки има впечатляващи планове, които фактически са дело на надарена ръка. Подобни графити сигурно съживяват постройките, побеждават сивотата. Но те са дело на взаимно единодушие и са неоспорим израз на гений. В Стокхолм да вземем за пример множеството метростанции са изобретателно изрисувани и са познати като „ най-дългата художествена изложба в света ”. Колоритният под земята живопис притегля от ден на ден гости, някои от които са отишли особено с цел да ги видят. Също като да си купиш самолетен билет за Париж, с цел да посетиш Лувъра.
Графитите набират известност и на хартия – в последно време може все по-често да се видят художници със спрейове и маска, кръстосали крайници на „ Витошка ”, а към тях – събрало се голям брой. Тези гледки са постоянно срещано събитие в цяла Европа. Те са доказателството, че графити изкуството притегля аудитория, която е любопитна към този ексцентричен метод да се нарисува картина. Най-често творбата се продава незабавно откакто бъде приключено пред очите на хората. И може би тъкмо това го прави и толкоз известно – на човек му е прелестно да има крайния резултат от един креативен развой, на който е бил очевидец.
Графитите приказват и за конфликт на поколенията. Наложително е обаче войната сред обществото и графити-творците да спре и да се откри общ език. Това може да стане единствено когато хората са осведомени за този тип изкуство, когато го схванат и когато се отстранят противозаконните „ драскачи ” на фасади. Само тогава ще се извърши и главната на графити-художниците - да създадат света по-красиво място за живеене.
Цветелина Велчева
