Ако летящият цирк на Монти Пайтън правеше правителство, резултатът едва

Ако летящият цирк на " Монти Пайтън " правеше държавно управление, резултатът надали щеше да е по-абсурден. Вчера малко преди пет часа Има Такъв Народ се отхвърлиха от втори собствен евентуален претендент за министър председател и се стопираха на Пламен Николов - човек, селекциониран от Слави Трифонов посредством ефирен кастинг и показан като управител в интернационална компания. Мениджърът е и собственик на докторат в кажи речи всички сфери на познанието, само че за сметка на това в българското обществено пространство не е прочут със заета и отстоявана позиция по нито един социално-политически въпрос.

Предишният кандидат-премиер на Има Такъв Народ Петър Илиев - разгласен в това качество от голям брой съществени медии - пък наподобява бе отхвърлен в последния миг заради неприятен публичен отзив, отрицание от парньорите или даже подозрения за плагиатство. Слави Трифонов прокара друга версия - че Пламен Николов е бил определен за техен претендент още преди две седмици. И по този начин може да е, само че нещата изглеждаха по напълно различен метод и театърът с Петър Илиев не бе от изгода за партията на Слави.

Колко парадокс може да понесе демокрацията

Всичко това може да попадне в графата " парадокс, който демокрацията може да понесе ". Има Такъв Народ обаче са на път да провокират и парадокси, които демокрацията не може да понесе. Например откритият от тях модел на " държавно управление на малцинството ", за което единствено те " носят отговорността ", а то се носи на вълните на " плаваща парламентарна поддръжка ". Тази иновация е велосипед с квадратни колела: грациозен дизайн, само че доста сложен за приложимост. Слави, Тошко и компания натискат крепко педалите, само че не са стигнали доста надалеч. А и няма да стигнат.

Малко е срамно да се изяснява за какво парламентарният велосипед с квадратни колела не се движи. Но очевидно това се постанова. Проблемът е в концепцията за политическа отговорност, която в парламентарната народна власт се носи от болшинството в Народно събрание. Това болшинство излъчва държавно управление, крепи го и приема законодателните му оферти. И това болшинство може да смъкна държавното управление. Срещу това болшинство би трябвало да има съпротива - която да го подлага на критика и да се пробва да го унищожи. И най-после: електоратът държи партиите, съставили ръководещото болшинство, виновни посредством избори: в случай че те не се показват добре, хората не им дават гласа си.