Ако изборите бяха в началото на юли, ГЕРБ-СДС биха получили 26,4% подкрепа, а ПП-ДБ 21,8 на сто.
Ако изборите бяха при започване на юли, ГЕРБ-СДС биха получили 26,4% поддръжка, а ПП-ДБ 21,8 на 100. „ Възраждане “ и Движение за права и свободи щяха да са със съвсем сходни позиции, надлежно 14,9% и 14,5%. Българска социалистическа партия остава на пето място с 9,7%. „ ИТН “ с 4,3%. Личи и „ Български напредък “ с 2%.
Изводите са от постоянното ежемесечно без значение проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “, извършено в интервала 29 юни - 9 юли измежду 809 пълнолетни българи.
Сред останалите партии и обединения личат „ Левицата “, Вътрешна македонска революционна организация и други Тепърва в спонтанни въпроси ще личи по-ясно и въздействието на политическа групировка на Иван Гешев. Изрични въпроси демонстрират ниша от няколко % (което се удостоверява, да вземем за пример, и в данните за персоналното доверие), само че занапред ще се виждат резултатите от директното съревнование с останалите партии. Данните не са прогноза за избирателен резултат, а постоянен мониторинг. Сравненията кой печели и кой губи в електорален проект от структурата сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ дават опция да се заключи, че ГЕРБ към този момент не демонстрира забележими вреди. Колкото до съотношението Политическа партия и Демократична България, то се резервира на равнище от към 3 към 1 декларативна поддръжка.
Нежеланието за предварителни избори поддържа толерантността към държавното управление. То обаче стартира на процедура без нормалния за такива случаи заем на доверие. Като цяло равнищата на доверие в институциите на законодателната и изпълнителната власт се резервират обичайно ниски. Структурата на доверието в персони също остава без особена динамичност. В партийната ранглиста сякаш проличава отваряне на „ ножицата “ сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.
След тримесечна работа доверието в Народното събрание е 15,3%, а недоверието – 77,1%. Правителството пък започва без нормалния стартов заем на доверие и след месец работа регистрира 16,6% доверие измежду пълнолетните българи и 69,7% съмнение. Подобен дял на публично доверие е в границите на нормата у нас, а сходно отношение към двете институции имаше и преди последните три динамични за политиката в страната години. Факт е обаче, че в изследователската процедура на организацията в последните десетилетия, всеки старт на ново държавно управление нормално води и до друг по големина скок в доверието към институцията. Този път, на процедура, подобен няма и данните са сходни с тези от последните месеци.
Изводите са от постоянното ежемесечно без значение проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “, извършено в интервала 29 юни - 9 юли измежду 809 пълнолетни българи.
Сред останалите партии и обединения личат „ Левицата “, Вътрешна македонска революционна организация и други Тепърва в спонтанни въпроси ще личи по-ясно и въздействието на политическа групировка на Иван Гешев. Изрични въпроси демонстрират ниша от няколко % (което се удостоверява, да вземем за пример, и в данните за персоналното доверие), само че занапред ще се виждат резултатите от директното съревнование с останалите партии. Данните не са прогноза за избирателен резултат, а постоянен мониторинг. Сравненията кой печели и кой губи в електорален проект от структурата сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ дават опция да се заключи, че ГЕРБ към този момент не демонстрира забележими вреди. Колкото до съотношението Политическа партия и Демократична България, то се резервира на равнище от към 3 към 1 декларативна поддръжка.
Нежеланието за предварителни избори поддържа толерантността към държавното управление. То обаче стартира на процедура без нормалния за такива случаи заем на доверие. Като цяло равнищата на доверие в институциите на законодателната и изпълнителната власт се резервират обичайно ниски. Структурата на доверието в персони също остава без особена динамичност. В партийната ранглиста сякаш проличава отваряне на „ ножицата “ сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.
След тримесечна работа доверието в Народното събрание е 15,3%, а недоверието – 77,1%. Правителството пък започва без нормалния стартов заем на доверие и след месец работа регистрира 16,6% доверие измежду пълнолетните българи и 69,7% съмнение. Подобен дял на публично доверие е в границите на нормата у нас, а сходно отношение към двете институции имаше и преди последните три динамични за политиката в страната години. Факт е обаче, че в изследователската процедура на организацията в последните десетилетия, всеки старт на ново държавно управление нормално води и до друг по големина скок в доверието към институцията. Този път, на процедура, подобен няма и данните са сходни с тези от последните месеци.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ