Ако Дядо Мраз си има първообраз в славянския фолклор, то

Ако Дядо Мраз си има прототип в славянския фолклор, то за Снежанка подобен няма. В националните приказки има едно момиче, което е направено от сняг и оживява, живее в гората и беседва със зверовете, а през лятото изчезва.

Снежанка е внучка на Дядо Коледа, непрекъсната негова спътничка и помощничка. На празници тя работи като медиатор сред децата и Дядо Коледа. Една от версиите е, че прототипът на Снежанка е Св. Лусия от балтийските страни, която по време на коледните празници е играла ролята на заместничка на Св. Николай (забранен в Германия през интервала XVI-XVII век). Традицията не е пуснала корени в Германия, само че се вкоренява в Швеция към XVIII-XIX век.

И въпреки всичко. Първото публично появяване на Снежанка като млада девойка е станало при посрещането на Новата 1937 година в Московския Дом на съюзите. Образът на Снежанка идва от съветския фолклор. Там тя е персонаж от национална приказка за направеното от сняг момиченце Снегурочка /Снежаночка/, която оживява. Сюжетът е бил обработен и оповестен през 1869 година от А. Афанасиев в неговия труд „ Поетичните възгледи на славяните за природата “, в който се виждат езическите корени на персонажа. Ето и приказката: „ Живял едно време един селяндур Иван с жена си Мария, живели те в обич и единодушие. Остарявали, а към момента си нямали деца. Много им било мъчително поради това. Дошла зимата, паднал сняг. Излезли Иван и Мария от къщата и почнали да вършат кукла от сняг. И гледа Иван – помръдва Снегурочка като жива, движат се ръчичките и краченцата й, кима с главичка. „ Ой, Иване! “ – възкликнала от наслада Мария. „ Гледай, Господ ни даде детенце! “

През 1873 година Александър Островски написа пиесата „ Снегурочка “ под въздействието на приказките на Афанасиев. В нея Снегурочка е щерка на Дядо Мраз и Красавицата Пролет, която умира по времето на летния обред в респект на бога слънце Ярила. Тази Снежанка е прелестна госпожица със светла коса и бяло лице. Облечена е в бяло-синя шуба с пух, с пухкава шапка и с ръкавички. Пиесата в началото няма триумф.

През 1882 година Н. Римски-Корсаков обаче слага по тази пиеса едноименната опера, която има голям триумф и дава нов живот на пиесата.

По-нататък обликът на Снежанка се развива, тя се появява в учебните сюжети в края на 19-и и началото на 20-и век за празник към елхата, когато посрещали Рождество Христово. Още преди Октомврийската гражданска война дребни Снежанки се окачват като играчки на елхата, девойките се обличат в нейния костюм, вършат се инсценировки по елементи от приказката.
След Революцията всичко, обвързвано с Рождество, е под контрола на страна. През 30-те дружно с рождественската елха и Снежанка и Дядо Мраз „ минават в конспиративност “.

Както споменахме, малко по-късно, при започване на 1937 година Дядо Мраз и Снежанка за първи път се появяват като знак на настъпващата Нова година. Любопитно е, че в ранните изображения от времето на Съветския съюз Снежанка по-често е показвана като малко момиченце, а не като госпожица. В следвоенния интервал в Русия Снегурочка е наложително помощничка на Дядо Мраз на всички празненства за Нова година.

Днес в град Кострома има „ Дворец на Снежанка “, в който тя целогодишно посреща посетители. На 4 април 2009 година в същия град за първи път е маркиран рождения ден на обичания баснословен персонаж и от този момент се празнува всяка година.