Вятърът е в платната на Ердоган
Ако до момента бе комплицирано за претендента за президент на опозицията, Кемал Кълъчдароглу, то оттук насетне ще му е още по-трудно. В балотажа на изборите за държавен глава на Турция, който ще се организира след две седмици, настоящият президент Реджеп Таийп Ердоган ще влезе като любимец, какъвто не бе обезателно на първия тур.
Дотук проблемите на Кълъчдароглу не бяха малко, само че те занапред ще стават повече. По първични данни наподобява, че съдействието му с дребните ислямистки обединения, отделили се по друго време от партията на Ердоган, АКП, не проработи. Сложната коалиция, основана от ръководителя на Народно-републиканската партия (НРП), включваща в себе си от турски националисти до кюрди, като че ли доближава своя електорален таван. Избирателите на класиралия се на трето място на президентския избор, Синан Оан, които ще бъдат разполагаем за привличане на втория тур, имат профил, доста подобен на този на гласувалите за алианса, воден от Ердоган. В същото време настоящият президент продължава да разчита на стабилната поддръжка на своя по-малък електорален сътрудник, ръководителят на Партията на националистическото деяние, Девлет Бахчели, който завоюва повече гласове на Ердоган, в сравнение с социолозите в страната предвиждаха. Самият Ердоган ще се яви на балотажа освен като индивида, чийто алианс още веднъж печели болшинство в Меджлиса, само че и като кандидата, изпреварил своя конкурент и съвсем спечелил президентството още на първия тур. Разликата от малко над 4% % сред настоящия президент и неговия главен конкурент е задоволително огромна, с цел да даде психическо преимущество на Ердоган (все отново опозицията се заканваше, че ще завоюва избори от веднъж!). Да не приказваме, че хипотезата за скрития избор за претендента на опозицията - заради страха на респондентите в някои райони на страната да заявят, че ще поддържат водача на НРП - по този начин и не се осъществя. Не на последно място, едно от главните послания на Кълъчдароглу - това за връщането на парламентарния темперамент на републиката посредством конституционни промени, което може да стане посредством референдум, за свикването на който би трябвало болшинство от 3/5-ти, или те да бъдат осъществени непосредствено от парламентарно болшинство от 2/3-ти - ще би трябвало да остане в предишното, поради това, че обединението на Ердоган има предимство в Меджлиса.
Кемал Кълъчдароглу обаче не трябва да гледа далеко, в случай че желае да види най-големият проблем пред себе си. Той би трябвало просто да хвърли взор в огледалото. В него Кълъчдароглу ще види човек, който сложи личния си интерес пред този на опозицията. Следните съображения обуславят разсъждения в тази посока.
От всички вероятни претенденти за президент от средите на опозицията, тествани електорално - Екрем Имамоглу, Мансур Яваш, Мерал Акшенер и Кемал Кълъчдароглу - точно последният се представяше най-слабо против президента Ердоган. Въпреки това, ръководителят на НРП настойчиво настоя точно той да бъде номинацията за държавен глава. Тогава упомената Мерал Акшенер, ръководител на Добрата партия, която е вторият най-сериозен детайл в опозиционния формат, напусна краткотрайно последния, заявявайки, че Кълъчдароглу е неизбираем (Акшенер, без да конкретизира, визираше това, че ръководителят на НРП е алевит от кюрдски генезис, до момента в който обществото на югоизточната ни съседка е преобладаващо сунитско и турско). Този набожен и етнически профил на Кълъчдароглу трансформира последния в лесна цел на Ердоган, който, по традиция, заложи на тактиката " разделяй и владей ", целейки се в другите електорални сегменти на опозицията, тъй че да основава напрежение в тях.
Но най-големият проблем пред Кълъчдароглу бе този, който към този момент сме: той няма харизма; не има политическия вирус, който трансформира жителите в гласоподаватели. Никой не отхвърля неговите позитивни характерности - въпреки всичко водачът на НРП съумя да " оплете " съпротива от прекомерно разнообразни прежди; той бе архитектът, проектирал турската съпротива. Но негативите на водача на НРП сякаш ще имат по-голямо значение: едни качества се изискват, с цел да изградиш зданието, други - да го продадеш. А архитектите не са търговци. Затова през днешния ден Кълъчдароглу е по-близо до това да загуби президентските избори, в сравнение с бе през вчерашния ден. А това бе избор, който бе " начертан " за продобиване от опозицията - поради това, че тя бе във възходяща наклонност след последните локални избори през 2019-та година; поради инфлацията в страната, земетресенията и това, че Ердоган към този момент носи забележима отмалялост в себе си.
Въпреки че вятърът вее в платната на настоящия президент и той ще влезе като любимец в борбата на втория тур, не всичко е автоматизирано изгубено за Кемал Кълъчдароглу. Той въпреки всичко съумя да направи по този начин, че да накара Ердоган в действителност да влезе в съревнование, в каквото последният до момента не бе взел участие (поне от локалните избори през 1994-та година, когато ислямисткият водач завоюва кметското място в Истанбул относително оспорвано). Оттук президентът на Турция ще би трябвало да взе участие на балотаж, а две седмици са доста време в политиката. Още повече, че неговата АКП губи гласове (над 2 млн.) и места в Меджлиса (около 30). На този декор, резултатът на НРП се усилва също с над 2 млн. гласа. Да, Ердоган продължава да има консолидиран електорат зад себе си. Но и тези избори, и последните два парламентарни вота, в които АКП продължи да губи гласове, демонстрираха, че на него все по-често му се постанова да се обляга било на по-малкия си съдружен сътрудник, било на санкциониращите механизми на страната, било на медийния комфорт в страната, било и на трите по едно и също време.
Но в случай че Кълъчдароглу загуби балотажа, той би трябвало да си подаде оставката. Не единствено като жест, посредством който ще разпознае своята отговорност за изпуснатия късмет опозицията да завоюва изборите, само че и като опция посредством неговото (закъсняло) отдръпване да даде опция за смяна в НРП. Все отново идната година в Турция ще има локални избори и за главната опозиционна партия ще бъде значимо да показва активност, каквато сподели на локалните избори през 2019-та. И в случай че на настоящия президентски избор Екрем Имамоглу (кметът на Истанбул) и Мансур Яваш (кметът на Анкара) сякаш не съумяха да придадат задоволително сцепление на кандидатурата на самия Кълъчдароглу, въпросът идната година ще бъде същите двама да не потънат поради него.
Разбира се, има две седмици акция до балотажа за държавен глава. Следователно не би трябвало да слагаме каруцата пред коня. Но точно това бе огромният проблем на турската съпротива: на президентските избори тя имаше каруца, само че нямаше кон, който да я тегли.
Дотук проблемите на Кълъчдароглу не бяха малко, само че те занапред ще стават повече. По първични данни наподобява, че съдействието му с дребните ислямистки обединения, отделили се по друго време от партията на Ердоган, АКП, не проработи. Сложната коалиция, основана от ръководителя на Народно-републиканската партия (НРП), включваща в себе си от турски националисти до кюрди, като че ли доближава своя електорален таван. Избирателите на класиралия се на трето място на президентския избор, Синан Оан, които ще бъдат разполагаем за привличане на втория тур, имат профил, доста подобен на този на гласувалите за алианса, воден от Ердоган. В същото време настоящият президент продължава да разчита на стабилната поддръжка на своя по-малък електорален сътрудник, ръководителят на Партията на националистическото деяние, Девлет Бахчели, който завоюва повече гласове на Ердоган, в сравнение с социолозите в страната предвиждаха. Самият Ердоган ще се яви на балотажа освен като индивида, чийто алианс още веднъж печели болшинство в Меджлиса, само че и като кандидата, изпреварил своя конкурент и съвсем спечелил президентството още на първия тур. Разликата от малко над 4% % сред настоящия президент и неговия главен конкурент е задоволително огромна, с цел да даде психическо преимущество на Ердоган (все отново опозицията се заканваше, че ще завоюва избори от веднъж!). Да не приказваме, че хипотезата за скрития избор за претендента на опозицията - заради страха на респондентите в някои райони на страната да заявят, че ще поддържат водача на НРП - по този начин и не се осъществя. Не на последно място, едно от главните послания на Кълъчдароглу - това за връщането на парламентарния темперамент на републиката посредством конституционни промени, което може да стане посредством референдум, за свикването на който би трябвало болшинство от 3/5-ти, или те да бъдат осъществени непосредствено от парламентарно болшинство от 2/3-ти - ще би трябвало да остане в предишното, поради това, че обединението на Ердоган има предимство в Меджлиса.
Кемал Кълъчдароглу обаче не трябва да гледа далеко, в случай че желае да види най-големият проблем пред себе си. Той би трябвало просто да хвърли взор в огледалото. В него Кълъчдароглу ще види човек, който сложи личния си интерес пред този на опозицията. Следните съображения обуславят разсъждения в тази посока.
От всички вероятни претенденти за президент от средите на опозицията, тествани електорално - Екрем Имамоглу, Мансур Яваш, Мерал Акшенер и Кемал Кълъчдароглу - точно последният се представяше най-слабо против президента Ердоган. Въпреки това, ръководителят на НРП настойчиво настоя точно той да бъде номинацията за държавен глава. Тогава упомената Мерал Акшенер, ръководител на Добрата партия, която е вторият най-сериозен детайл в опозиционния формат, напусна краткотрайно последния, заявявайки, че Кълъчдароглу е неизбираем (Акшенер, без да конкретизира, визираше това, че ръководителят на НРП е алевит от кюрдски генезис, до момента в който обществото на югоизточната ни съседка е преобладаващо сунитско и турско). Този набожен и етнически профил на Кълъчдароглу трансформира последния в лесна цел на Ердоган, който, по традиция, заложи на тактиката " разделяй и владей ", целейки се в другите електорални сегменти на опозицията, тъй че да основава напрежение в тях.
Но най-големият проблем пред Кълъчдароглу бе този, който към този момент сме: той няма харизма; не има политическия вирус, който трансформира жителите в гласоподаватели. Никой не отхвърля неговите позитивни характерности - въпреки всичко водачът на НРП съумя да " оплете " съпротива от прекомерно разнообразни прежди; той бе архитектът, проектирал турската съпротива. Но негативите на водача на НРП сякаш ще имат по-голямо значение: едни качества се изискват, с цел да изградиш зданието, други - да го продадеш. А архитектите не са търговци. Затова през днешния ден Кълъчдароглу е по-близо до това да загуби президентските избори, в сравнение с бе през вчерашния ден. А това бе избор, който бе " начертан " за продобиване от опозицията - поради това, че тя бе във възходяща наклонност след последните локални избори през 2019-та година; поради инфлацията в страната, земетресенията и това, че Ердоган към този момент носи забележима отмалялост в себе си.
Въпреки че вятърът вее в платната на настоящия президент и той ще влезе като любимец в борбата на втория тур, не всичко е автоматизирано изгубено за Кемал Кълъчдароглу. Той въпреки всичко съумя да направи по този начин, че да накара Ердоган в действителност да влезе в съревнование, в каквото последният до момента не бе взел участие (поне от локалните избори през 1994-та година, когато ислямисткият водач завоюва кметското място в Истанбул относително оспорвано). Оттук президентът на Турция ще би трябвало да взе участие на балотаж, а две седмици са доста време в политиката. Още повече, че неговата АКП губи гласове (над 2 млн.) и места в Меджлиса (около 30). На този декор, резултатът на НРП се усилва също с над 2 млн. гласа. Да, Ердоган продължава да има консолидиран електорат зад себе си. Но и тези избори, и последните два парламентарни вота, в които АКП продължи да губи гласове, демонстрираха, че на него все по-често му се постанова да се обляга било на по-малкия си съдружен сътрудник, било на санкциониращите механизми на страната, било на медийния комфорт в страната, било и на трите по едно и също време.
Но в случай че Кълъчдароглу загуби балотажа, той би трябвало да си подаде оставката. Не единствено като жест, посредством който ще разпознае своята отговорност за изпуснатия късмет опозицията да завоюва изборите, само че и като опция посредством неговото (закъсняло) отдръпване да даде опция за смяна в НРП. Все отново идната година в Турция ще има локални избори и за главната опозиционна партия ще бъде значимо да показва активност, каквато сподели на локалните избори през 2019-та. И в случай че на настоящия президентски избор Екрем Имамоглу (кметът на Истанбул) и Мансур Яваш (кметът на Анкара) сякаш не съумяха да придадат задоволително сцепление на кандидатурата на самия Кълъчдароглу, въпросът идната година ще бъде същите двама да не потънат поради него.
Разбира се, има две седмици акция до балотажа за държавен глава. Следователно не би трябвало да слагаме каруцата пред коня. Но точно това бе огромният проблем на турската съпротива: на президентските избори тя имаше каруца, само че нямаше кон, който да я тегли.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ