Сред последните сме в ЕС по брой чакащи за прием в болници
Аида Ованес
България е измежду последните страни в Европейски Съюз по листа на чакащите за банкет в болница или при доктор експерт. Това излиза наяве от взаимно изследване на Изследователския център " Тренд " и Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП). Сред главните заключения е, че опазването на здравето у нас е налично, само че скъпо за хората. Във Англия да вземем за пример се чака от месеци до 1 година за банкет в болница, до момента в който у нас това става за часове до ден-два, разясни здравният икономист Аркади Шарков от ЕКИП. Над 55% от интервюираните 1005 души показват, че могат да посетят персоналния си доктор още същия ден, а 25% - на идващия. Подобна е обстановката и за достъпа при експерт. Само 4% настояват, че чакат повече от месец, разяснява Димитър Ганев от " Тренд ". По-малко от 3% от интервюираните са изразили недоволството си през 2019 година от дистанцията и превоза до лечебно заведение, излиза наяве от разбора " Достъп до здравни грижи в България ".
От 2014 до 2019 година от 20-о място България е слязла на 22-о във връзка с неудовлетвореността от здравни грижи, което е позитивна наклонност, разясни Шарков. Докато междинният % по този индикатор за Европейски Съюз е 25,5, то за България е 15,9, което значи, че българите са по-малко неудовлетворени от останалите европейци.
Въпреки това, у нас остават старите проблеми. Основният е доплащането, което през 2019 година у нас е 40%, а в Европейски Съюз - приблизително 15,5%. От интервюираните 20% недоволстват от доплащането за медикаменти, 53% показват като сериозен проблем цените на прегледите. Заради незадоволително или липса на пари 27% не са отишли на доктор експерт, а 19% са спрели да вземат медикаментите си. Анализът демонстрира, че у нас доплащането за медикаменти е близо 78% от общото доплащане за здравни услуги.
По думите на Шарков повишаването на услугите в опазването на здравето изостава към 5 пъти спрямо останалите браншове в стопанската система. Според него повишението на цените на клиничните пътеки в сходство с инфлацията би помогнало на лечебните заведения да покачат заплатите на личния състав. Според Шарков въвеждането на тласъци за работодатели и работещи за осъществяване на скрининг би облекчило здравната система. style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
България е измежду последните страни в Европейски Съюз по листа на чакащите за банкет в болница или при доктор експерт. Това излиза наяве от взаимно изследване на Изследователския център " Тренд " и Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП). Сред главните заключения е, че опазването на здравето у нас е налично, само че скъпо за хората. Във Англия да вземем за пример се чака от месеци до 1 година за банкет в болница, до момента в който у нас това става за часове до ден-два, разясни здравният икономист Аркади Шарков от ЕКИП. Над 55% от интервюираните 1005 души показват, че могат да посетят персоналния си доктор още същия ден, а 25% - на идващия. Подобна е обстановката и за достъпа при експерт. Само 4% настояват, че чакат повече от месец, разяснява Димитър Ганев от " Тренд ". По-малко от 3% от интервюираните са изразили недоволството си през 2019 година от дистанцията и превоза до лечебно заведение, излиза наяве от разбора " Достъп до здравни грижи в България ".
От 2014 до 2019 година от 20-о място България е слязла на 22-о във връзка с неудовлетвореността от здравни грижи, което е позитивна наклонност, разясни Шарков. Докато междинният % по този индикатор за Европейски Съюз е 25,5, то за България е 15,9, което значи, че българите са по-малко неудовлетворени от останалите европейци.
Въпреки това, у нас остават старите проблеми. Основният е доплащането, което през 2019 година у нас е 40%, а в Европейски Съюз - приблизително 15,5%. От интервюираните 20% недоволстват от доплащането за медикаменти, 53% показват като сериозен проблем цените на прегледите. Заради незадоволително или липса на пари 27% не са отишли на доктор експерт, а 19% са спрели да вземат медикаментите си. Анализът демонстрира, че у нас доплащането за медикаменти е близо 78% от общото доплащане за здравни услуги.
По думите на Шарков повишаването на услугите в опазването на здравето изостава към 5 пъти спрямо останалите браншове в стопанската система. Според него повишението на цените на клиничните пътеки в сходство с инфлацията би помогнало на лечебните заведения да покачат заплатите на личния състав. Според Шарков въвеждането на тласъци за работодатели и работещи за осъществяване на скрининг би облекчило здравната система. style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ