Агенцията по вписванията не защитава добре личните данни. Това е

Агенцията по вписванията не пази добре персоналните данни. Това е един от изводите на Сметната палата след осъществен одит за интервала от 1 януари 2017 година до 31 декември 2019 година
От Сметната палата показват, че макар че Агенцията е админ на персонални данни, не подсигурява спазването на правилата и условията на Общия правилник за отбрана на данните. Тя дава незаверени преписи на актове на всяко лице, което ги изиска, без изтриване на персоналните данни, съдържащи се в тях. По този метод персоналните данни в актовете - за имотно положение, имена, ЕГН, брачен и родствени взаимоотношения, подписи и други, могат да станат обект на корист и да се нарушат правата на субектите на тези данни.

Установено е и че още не е основан заможен указател с кадастралните карти според условията на Закона за кадастъра и имотния указател. Въпреки че до края на 2020 година над 96% от територията на страната към този момент има утвърдени кадастрални карти и регистри, към август 2020 година министърът на правораздаването е издал заповеди за разкриване на произвеждане по основаване на заможен указател единствено за 5 правосъдни региона (Балчик, Асеновград, Благоевград, Каварна и Добрич) от всичките 113.

От Сметната палата регистрират като значителен проблем, че службите по вписванията са част от структурата на Агенцията, а съдиите по вписванията са на послушание на ръководителя на съответния областен съд. Това лимитира опцията дейно да се провежда и управлява работата по основаването, воденето и архивирането на имотния указател.

Одитът е открил, че не е обезпечена връзка на Търговския указател и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел със системата BRIS, която реализира свързване на комерсиалните регистри на страните членки на Европейски Съюз и им разрешава да обменят трансгранични известия по отношение на сливания и клонове на търговци, а на ползвателите на портала за електронно правораздаване - да получават многоезична информация по отношение на сдруженията от Европейски Съюз. Системата действа от юни 2017 година, като е избран краен период за свързване на националните бизнес регистри на страните членки на Европейски Съюз с BRIS - 8 юни 2017 година Пет месеца след приключването на периода Агенцията по вписванията подписва контракт за надграждане на Търговския указател в границите на план, финансиран със средства от Европейски Съюз. Изпълнението на контракта е удължено с 6 месеца, по-късно с още два, а когато завършва, се оказва, че свързването на Търговския указател и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с платформата на BRIS не може да бъде осъществено. Към 30 ноември 2020 година България към момента не е присъединена към платформата на BRIS и има риск Европейската комисия да отнесе въпроса към Съда на Европейски Съюз, предизвестяват от Сметната палата.

Констатирано е доста закъснение на процеса по оповестяване на годишните финансови доклади в интервала 2017 - май 2020 година макар ограничението на административната тежест за търговците и юридическите лица с нестопанска цел, които не реализират активност, и основаната вътрешна организация за култивиране на заявленията;

Относно основаването на обществен указател на особените залози и прехвърлянето на активността от Министерството на правораздаването в Агенцията по вписванията, от Сметната палата показват, че срокът е от 1 януари 2022 година, забавя се издаването на планувания в Закона за особените залози подзаконов акт, което попречва процеса по прекачване активността по воденето на Централния указател на особените залози от Министерството на правораздаването към Агенцията по вписванията;