Лица в мъглата: Пациенти разказват за борбата с „дълъг COVID“
Агенция Ройтерс разгласява фоторазказ за една от най-необичайните прояви на ковид – така наречен „ дълъг Коронавирус “. В материала разнообразни хора, които към този момент месеци наред усещат резултатите на заболяването, описват за положението си. Много от тях се сблъскват и с недоразумение от страна на здравни експерти.
55-годишната Тереза Домингез била на седмичния си пазар в малко градче край Мадрид, когато внезапно осъзнала, че обикаля напразно из магазина. Тя била объркана и нямала никаква визия за какво е там.
Снимка: Reuters
Домингез платила, каквото имала в пазарската си кошница и се прибрала.
Заради непрекъснатата „ мозъчна мъгла “, както я разказва тя, Домингез не може да се концентрира. Тя изпитва непрекъсната отмалялост даже от най-обикновените ежедневни задания. Чувства се по този начин от март 2020 година, когато инфекцията й от ковид била диагностицирана като „ пост-COVID синдром “ или по-познатото „ дълъг Коронавирус “.
„ Физически се усещам като 91-годишната си майка “, споделя Домингез, която е в болничен от ноември насам.
Скорошно изследване, извършено от страна на Испанската асоциация на персоналните лекари, е открило, че от 2120 интервюирани пациенти, 1843 имат признаци, съпоставими с ковид. Типичният профил на човек с „ дълъг Коронавирус “ е 43-годишна жена със приблизително 36 признака.
Докато по-тежките Коронавирус инфекции засягат по-често мъжете, дълготрайният резултат е по-скоро върху дамите, които съставляват към 80% от случаите.
Снимка: Reuters
42-годишната Амая Артика страда от перманентна отмалялост, ежедневна нараснала температура, бодърствуване и непрекъснати замъглявания на мозъка. Тя не може да работи поради тези признаци, въпреки доста да обича работата си в детска ясла. Заразява се с ковид още при първата вълна болестта.
„ Личният ми доктор извънредно доста ме поддържа, само че не всички са по този начин. Един експерт ми сподели да спра да измервам температурата си и да не й обръщам внимание, тъй като „ всичко било в главата ми “, споделя Артика.
Снимка: Reuters
Педро Санчез-Висент е на 56-години и провежда събития. Той прекарва 100 дни в интензивно поделение и интубиран, откакто се заразява с ковид през март 2020 година Изпитва признаци на „ ментална мъгла “, парестезия (мравучкане на крайниците), има проблеми със слуха, конюктивид и очен херпес.
„ Когато се прибрах у дома, фамилията ми беше купило нов фотьойл като изненада за мен. Общо взето пребивавам в него през последната година. Дори дремя в него нощем, тъй като не мога да вдишвам в легнало състояние “, споделя той.
Снимка: Reuters
44-годишният Хорхе Мартин не е ходил на работа повече от година поради „ дълъг Коронавирус “. След като се заразява с вируса, той развива двустранна пневмония. И в този момент Мартин се бори с конгнитивни и физически проблеми.
„ Не съм си представял, че на тази възраст ще отивам на рехабилитация и ще употребявам сходни средства. Но те ми оказват помощ с физическите болки и дават някакъв отдушник за напрежението ми, откакто погледна календара и осъзная, че е предходна една година и още не съм се възстановил “, споделя той.
Снимка: Reuters
Диез признава, че се усеща като новобранец на работа, въпреки да има 20 години опит. Тя си е основала специфична рутина, с която запомня дейностите си и ги прави автоматизирано. Въпреки това се усеща, че „ дългият Коронавирус “ е лишил част от идентичността си.
„ Първия път, когато се пробвах да плавам в басейна си, беше извънредно стресиращо. Свърши ми въздуха и изпаднах в суматоха, трябваше неотложно да изляза “.
Снимка: Reuters
Анна Кемп се отказала от обичаните си неща – танци, плуване и ежедневните си разходки поради непрекъснатата отмалялост, която усеща. Здравословното й положение оказало въздействие и върху общуването й – тя не можела да приказва на толкоз добре на испански колкото преди и спряла да гледа по-сложни телевизионни излъчвания, тъй като не може да следи историята.
„ Когато за първи път съумях да стигна до парка покрай дома ми, имах възприятието, че хвърча. Той се намира единствено на няколко метра, а аз трябваше да седна да си умря “, споделя тя.
Снимка: Reuters
44-годишната Нурия Сепулведа се разболява през март 2020 година Тогава посещава на няколко пъти незабавното поделение за разнообразни признаци, като най-после е диагностицирана с двойна пневмония, кървене в червата и уроинфекция.
Когато за първи път прави опит да се върне на работа през ноември, умората я смазва.
„ Три часа работа ми се костваха като 12-часов работен ден. Когато за първи път усетих, че умората се отдръпва, извадих колелото си. Беше 28 септември и в никакъв случай няма да го не помни – това беше първият ден, в който можех още веднъж да спортувам. Разплаках се “, споделя тя.
Според формалната информация на СЗО един на всеки 10 пациента с ковид се усеща зле в продължение на 12 седмици след болестта. Но има и такива, при които признаците остават още по-дълго.
55-годишната Тереза Домингез била на седмичния си пазар в малко градче край Мадрид, когато внезапно осъзнала, че обикаля напразно из магазина. Тя била объркана и нямала никаква визия за какво е там.
Снимка: Reuters
Домингез платила, каквото имала в пазарската си кошница и се прибрала.
Заради непрекъснатата „ мозъчна мъгла “, както я разказва тя, Домингез не може да се концентрира. Тя изпитва непрекъсната отмалялост даже от най-обикновените ежедневни задания. Чувства се по този начин от март 2020 година, когато инфекцията й от ковид била диагностицирана като „ пост-COVID синдром “ или по-познатото „ дълъг Коронавирус “.
„ Физически се усещам като 91-годишната си майка “, споделя Домингез, която е в болничен от ноември насам.
Скорошно изследване, извършено от страна на Испанската асоциация на персоналните лекари, е открило, че от 2120 интервюирани пациенти, 1843 имат признаци, съпоставими с ковид. Типичният профил на човек с „ дълъг Коронавирус “ е 43-годишна жена със приблизително 36 признака.
Докато по-тежките Коронавирус инфекции засягат по-често мъжете, дълготрайният резултат е по-скоро върху дамите, които съставляват към 80% от случаите.
Снимка: Reuters
42-годишната Амая Артика страда от перманентна отмалялост, ежедневна нараснала температура, бодърствуване и непрекъснати замъглявания на мозъка. Тя не може да работи поради тези признаци, въпреки доста да обича работата си в детска ясла. Заразява се с ковид още при първата вълна болестта.
„ Личният ми доктор извънредно доста ме поддържа, само че не всички са по този начин. Един експерт ми сподели да спра да измервам температурата си и да не й обръщам внимание, тъй като „ всичко било в главата ми “, споделя Артика.
Снимка: Reuters
Педро Санчез-Висент е на 56-години и провежда събития. Той прекарва 100 дни в интензивно поделение и интубиран, откакто се заразява с ковид през март 2020 година Изпитва признаци на „ ментална мъгла “, парестезия (мравучкане на крайниците), има проблеми със слуха, конюктивид и очен херпес.
„ Когато се прибрах у дома, фамилията ми беше купило нов фотьойл като изненада за мен. Общо взето пребивавам в него през последната година. Дори дремя в него нощем, тъй като не мога да вдишвам в легнало състояние “, споделя той.
Снимка: Reuters
44-годишният Хорхе Мартин не е ходил на работа повече от година поради „ дълъг Коронавирус “. След като се заразява с вируса, той развива двустранна пневмония. И в този момент Мартин се бори с конгнитивни и физически проблеми.
„ Не съм си представял, че на тази възраст ще отивам на рехабилитация и ще употребявам сходни средства. Но те ми оказват помощ с физическите болки и дават някакъв отдушник за напрежението ми, откакто погледна календара и осъзная, че е предходна една година и още не съм се възстановил “, споделя той.
Снимка: Reuters
Диез признава, че се усеща като новобранец на работа, въпреки да има 20 години опит. Тя си е основала специфична рутина, с която запомня дейностите си и ги прави автоматизирано. Въпреки това се усеща, че „ дългият Коронавирус “ е лишил част от идентичността си.
„ Първия път, когато се пробвах да плавам в басейна си, беше извънредно стресиращо. Свърши ми въздуха и изпаднах в суматоха, трябваше неотложно да изляза “.
Снимка: Reuters
Анна Кемп се отказала от обичаните си неща – танци, плуване и ежедневните си разходки поради непрекъснатата отмалялост, която усеща. Здравословното й положение оказало въздействие и върху общуването й – тя не можела да приказва на толкоз добре на испански колкото преди и спряла да гледа по-сложни телевизионни излъчвания, тъй като не може да следи историята.
„ Когато за първи път съумях да стигна до парка покрай дома ми, имах възприятието, че хвърча. Той се намира единствено на няколко метра, а аз трябваше да седна да си умря “, споделя тя.
Снимка: Reuters
44-годишната Нурия Сепулведа се разболява през март 2020 година Тогава посещава на няколко пъти незабавното поделение за разнообразни признаци, като най-после е диагностицирана с двойна пневмония, кървене в червата и уроинфекция.
Когато за първи път прави опит да се върне на работа през ноември, умората я смазва.
„ Три часа работа ми се костваха като 12-часов работен ден. Когато за първи път усетих, че умората се отдръпва, извадих колелото си. Беше 28 септември и в никакъв случай няма да го не помни – това беше първият ден, в който можех още веднъж да спортувам. Разплаках се “, споделя тя.
Според формалната информация на СЗО един на всеки 10 пациента с ковид се усеща зле в продължение на 12 седмици след болестта. Но има и такива, при които признаците остават още по-дълго.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ