Цялата Мара втасала, та пак ни налагат Истанбулската конвенция
А патологията е прикрита зад изрази като „ право на избор ”, „ вътрешно чувство ”, „ обществен пол ” и впрочем
Към средата на февруари Европейският парламент още веднъж настоя Европейският съюз да ратифицира Истанбулската спогодба. „ Истанбулската спогодба остава интернационален стандарт и основно средство за премахване на насилието, учредено на пола, в това число домашното принуждение ”, обявиха евродепутатите, остро осъждайки „ опитите някои страни от Европейски Съюз да анулират към този момент подхванатите ограничения за използване на конвенцията и упорстват тя да се ползва напълно ”. Правилно се досещате, че и ние сме измежду непослушните, паралелно с Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия.
Вярно е, че у нас, и то преди броени дни, Върховният касационен съд (ВКС) отряза опцията транссексуалните да трансформират юридически пола си, опирайки се на решението на Конституционния съд от 2021г., съгласно което понятието „ пол “ следва да се схваща единствено в неговия биологичен смисъл. Това им решение дава някакви очаквания, че съпротивителните ни сили към момента са на положително равнище, обаче не би трябвало да се заблуждаваме – външният напън неимоверно се усилва, а с оглед и на идните предварителни избори (и по-точно – с опцията Демократична България и Политическа партия да образуват правителство), доста бързо действителността може да придобие черни краски.
Неслучайно внезапно се увеличаха и дефилиращите по тв студиата апологети за ИК. Паралелно с правата на дамите, които едва ли някой естествен човек оспорва, те изобретателно вплитат и тематиките за ЛГБТИ. А сякаш ИК нямала общо с гейове, лесбийки, джендъри и впрочем.
2020г.
Може би множеството хора не си спомнят, само че още през 2020г., около рeзoлюциятa в Eврoпeйcкия пaрлaмeнт, импортирана от българските евродепутати Eлeнa Йoнчeвa и Рaдaн Кънeв, и сякаш касаеща само върховенството на правото, някак се намеси и ИК, като документът настояваше бългaрcкитe влacти дa нaпрaвят нeoбхoдимoтo дa бъдe рaтифицирaнa Иcтaнбулcкaтa кoнвeнция, въпрeки рeшeниeтo нa Кoнcтитуциoнния cъд, както и дa се признaят eднoпoлoвитe брaкoвe. Тогава тематиката още веднъж беше повдигната интензивно и измежду някои политици и НПО-та.
2021г.
„ Европейски Съюз би трябвало да отстрани всички спънки, с които се сблъскват ЛГБТИК лицата при упражняването на главните им права ” – това пък беше посочено в друга резолюция на Екологичен потенциал от 2021г, която беше призната с 387 гласа " за ", 161 " срещу " и 123 " въздържал се ". Тогава Европейският парламент акцентира, че тези жители следва да могат да упражняват пълноценно правата си, в това число правото на свободно придвижване на всички места в Европейски Съюз и браковете посред им, като даже прикани за по-нататъшни дейности от страна на Европейски Съюз (процедури за определяне на нарушавания, правосъдни ограничения и бюджетни инструменти) против Полша и Унгария.
Каква е връзката сред крайния феминизъм, НПО-тата и ЛГБТИ?
Същата година, само че у нас, на 25 ноември, Международният ден за елиминиране на насилието против дамите, се организира митинг, проведен от феминистка организация, като в началото оповестената цел беше насилието против дамите. Присъстваха представители на разнообразни НПО-та, опитващи се да прокарат ЛГБТИ+политики, хора с очевидно друга полова ориентировка, както и крайни феминацита.
Нека да си напомним част от настояванията им тогава:
Пакет от ограничения, които подсигуряват човешките права и достойния живот на мигрантите, ЛГБТИ+, сексработничките; Превенция посредством премахване на патриархалните разбирания и стереотипните роли; Равен достъп, който може да бъде обезпечен само посредством овластяване на дамите, всичките им други пресичащи се идентичности и разлики.
Това са дословни цитати, тези и други сходни претенции, неизвестно по какъв начин кореспондиращи с ненасилието над дами, бяха пльоснати на плакати, декламираха ги и от стълбите пред Съдебната палата, къде беше така наречен митинг.
В последните години главното оръжие, което би трябвало да разгроми стандартите против ЛГБТИ+, са точно актуалните феминистки придвижвания и НПО-тата, солидно и непрекъснато финансирани от други организации отвън България, които стоят зад тях. За задачата те организират извънредно нападателна активност, целяща да проникне даже в учебните заведения. А феминизмът се употребява просто като комфортно прикритие зад надалеч по-различните им цели. Трудно биха постигнали триумф апели – „ повече права за ЛГБТИ ”, само че по напълно различен метод медиите, обществеността, политиците даже, възприемат лозунги от вида на „ не на дискриминирането над дамите ”. Крайната цел е една – пробутване на джендър идеологията. „ Джендър идеологията не е феминизъм, само че феминизмът е крачка към нея ”, написа немският социолог и мъдрец Макс Хоркхаймер.
А педофилията?
Не, не скачайте като опарени, питайки се за какво пък намесихме и педофилите. Колко от вас наясно, че за „ татко на ЛГБТИ идеологията ” се приема Мишел Фуко, който е правил нееднократни опити за легализирането на... педофилията, самият той също е бил подобен. „ Майка ” на джендър идеологията е Джудит Бътлър. През 1990 година тя разгласява книгата „ Безпокойствата към родовия пол “, в която показва концепцията за перформативността на пола, описвайки двуполовостта като ограничаване на свободата и дискриминация посредством природата. Самата Бътлър прокламира освен педофилията, само че и инцеста. Това са едни от иконите на ЛГБТИ придвижването.
През 2021 година у нас беше прожектиран и филмът „ Змия ”, който в допълнение ни накара да се замислим къде е границата. От една страна застанаха ЛГБТИ апологети, които побързаха да уточнят, че няма и намек за педофилия в този филм. От другата бяха хората, които чудесно знаят по какъв начин работи пропагандата по тази тематика.
Самата аз изгледах кино лентата. На пръв взор, изключително в случай че лентата е пусната като декор на друго занятие и не се гледа задълбочено, констатацията би била, че няма педофилски (нито сексуални) подиуми и очевидна агитация. Обаче внушенията са направени, като за задачата целият сюжет е построен върху неприятните консервативни родители на основния воин и положителният демократичен другар гей на дребното момче.
Бащата на Марио (детето) бе показан като простодушен татко, постоянно прибягващ до принуждение по отношение на отрочето си, майка му пък няма думата в фамилията, единствено чисти и готви. И тук идва ролята на гея – млад, ухилен, по-интелигентен от родителите и другарски надъхан към детето. Доста умели внушения, сполучливо прикрити зад облиците във кино лентата. Но изобщо какво другарство би могло да има сред малолетно дете от мъжеки пол и възрастен гей, е въпрос, който оставям на вас.
А какъв брой пък са чували, че през 1994 година Организация на обединените нации изключва ILGA (International Lesbian and Gay Organization), тъй като организацията има връзки с педофилската организация NAMBLA (North American Man/Boy Love Association; Асоциация на мъже, които обичат момченца). NAMBLA в действителност е била член на ILGA от далечната 1985 година и едвам откакто Организация на обединените нации през 1994 година подхваща съответните наказателни ограничения, те са изключени.
Въпросът е необикновено значителен – в случай че педофилията и хомосексуализмът нямат допирни точки, за какво ILGA – не просто някаква си организация, а Международната асоциация на гейовете и лесбийките, е поддържала връзки с педофилска организация? През 1985 година ILGA приема и резолюция, в която се споделя, че „ младежите имат право на полово и обществено самоопределяне, а законите, касаещи възрастта на единодушие, не пазят, а потискат. До 2006 година ILGA по никакъв метод не съумява да потвърди, че се е разграничила и двете организации нямат нищо общо, в противен случай. И тук стигаме до резонния въпрос – щеше ли в миналото ILGA и NAMBLA да се отдалечат една от друга, в случай че не се постановяваше, и другият, по-важният - реализира ли се на процедура това разделяне?
Транссексуалността
До 2018г. тя е част от раздела с парафилиите в Международната подредба на заболяванията (МКБ). Терминът „ парафилии ” включва половите държания, които се отдалечават от нормата. Те оказват отрицателно въздействие, т.к. подобен човек не е в положение да овладее импулсите си.
Но на 18.07.2018г. Световната здравна организация с единадесетата си проверка на Международна подредба на заболяванията взема решение, че транссексуалността не е психологично разстройство и я заличава от раздела на МКБ с парафилиите, като е въведена нова, съобразена с модерните и извънредно демократични действителности категория, наречена „ джендър противоречие “. Трансексуализмът, който до този миг е определян като патологично положение, към този момент е изцяло естествен.
Между другото, в този раздел към момента е и педофилията, въпреки че с възходящите темпове и поддръжка, обезпечена на доста равнища, в бъдеще следва още веднъж инспектиране на групата на парафилиите. Нищо чудно до десетина, двадесет години да стартира да ни се внушава, че сме крайни педофоби, които не схващат педофилите, искащи да удовлетворяват половите си стремежи с... бебета да вземем за пример.
С бързи стъпки към пропастта
Все по-агресивно се вършат опити да ни се наложат модерните „ полезности ”. Зад думата „ права ” постоянно прозира желанието за легализиране и нормализиране на патологиите, а всеки техен съперник, автоматизирано бива закичен я с „ фашист ”, я с „ хомофоб ”. Отдавна нито парадите, нито митингите не пазят просто гейовете и лесбийките, а се промотира идеология, която цели официализиране на крайностите, на извратеността. Идеология, това е думата, характеризираща последните години. А тази идеология е пагубна най-много за децата. Защото правата на която и да е група, без значение защо се бори и с какви думи е облякла вижданията и задачите си, би трябвало да свършват там, където стартират правата на децата.
Вече не просто се приказва за гей бракове, даже за осиновяване от ЛГБТИ, а се одобряват резолюции, стига се до разнообразни закани за финансови и други рестрикции към страните, които не желаят да ги узаконят.
А патологията е прикрита зад изрази като „ право на избор ”, „ вътрешно чувство ”, „ обществен пол ” и впрочем. Ние, ненапълно ваксинирани заради битуване дълги години в строй, също настоящ посредством забрани и внушения, все още отговаряме относително съответно на опитите да ни вкарат в този коловоз на анормалността. Друга причина е, че погълнати от действителните проблеми, не стигаме изобщо до размишления и пристрастености по сходни тематики. Но дали и какъв брой още ще устоим...
Към средата на февруари Европейският парламент още веднъж настоя Европейският съюз да ратифицира Истанбулската спогодба. „ Истанбулската спогодба остава интернационален стандарт и основно средство за премахване на насилието, учредено на пола, в това число домашното принуждение ”, обявиха евродепутатите, остро осъждайки „ опитите някои страни от Европейски Съюз да анулират към този момент подхванатите ограничения за използване на конвенцията и упорстват тя да се ползва напълно ”. Правилно се досещате, че и ние сме измежду непослушните, паралелно с Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия.
Вярно е, че у нас, и то преди броени дни, Върховният касационен съд (ВКС) отряза опцията транссексуалните да трансформират юридически пола си, опирайки се на решението на Конституционния съд от 2021г., съгласно което понятието „ пол “ следва да се схваща единствено в неговия биологичен смисъл. Това им решение дава някакви очаквания, че съпротивителните ни сили към момента са на положително равнище, обаче не би трябвало да се заблуждаваме – външният напън неимоверно се усилва, а с оглед и на идните предварителни избори (и по-точно – с опцията Демократична България и Политическа партия да образуват правителство), доста бързо действителността може да придобие черни краски.
Неслучайно внезапно се увеличаха и дефилиращите по тв студиата апологети за ИК. Паралелно с правата на дамите, които едва ли някой естествен човек оспорва, те изобретателно вплитат и тематиките за ЛГБТИ. А сякаш ИК нямала общо с гейове, лесбийки, джендъри и впрочем.
2020г.
Може би множеството хора не си спомнят, само че още през 2020г., около рeзoлюциятa в Eврoпeйcкия пaрлaмeнт, импортирана от българските евродепутати Eлeнa Йoнчeвa и Рaдaн Кънeв, и сякаш касаеща само върховенството на правото, някак се намеси и ИК, като документът настояваше бългaрcкитe влacти дa нaпрaвят нeoбхoдимoтo дa бъдe рaтифицирaнa Иcтaнбулcкaтa кoнвeнция, въпрeки рeшeниeтo нa Кoнcтитуциoнния cъд, както и дa се признaят eднoпoлoвитe брaкoвe. Тогава тематиката още веднъж беше повдигната интензивно и измежду някои политици и НПО-та.
2021г.
„ Европейски Съюз би трябвало да отстрани всички спънки, с които се сблъскват ЛГБТИК лицата при упражняването на главните им права ” – това пък беше посочено в друга резолюция на Екологичен потенциал от 2021г, която беше призната с 387 гласа " за ", 161 " срещу " и 123 " въздържал се ". Тогава Европейският парламент акцентира, че тези жители следва да могат да упражняват пълноценно правата си, в това число правото на свободно придвижване на всички места в Европейски Съюз и браковете посред им, като даже прикани за по-нататъшни дейности от страна на Европейски Съюз (процедури за определяне на нарушавания, правосъдни ограничения и бюджетни инструменти) против Полша и Унгария.
Каква е връзката сред крайния феминизъм, НПО-тата и ЛГБТИ?
Същата година, само че у нас, на 25 ноември, Международният ден за елиминиране на насилието против дамите, се организира митинг, проведен от феминистка организация, като в началото оповестената цел беше насилието против дамите. Присъстваха представители на разнообразни НПО-та, опитващи се да прокарат ЛГБТИ+политики, хора с очевидно друга полова ориентировка, както и крайни феминацита.
Нека да си напомним част от настояванията им тогава:
Пакет от ограничения, които подсигуряват човешките права и достойния живот на мигрантите, ЛГБТИ+, сексработничките; Превенция посредством премахване на патриархалните разбирания и стереотипните роли; Равен достъп, който може да бъде обезпечен само посредством овластяване на дамите, всичките им други пресичащи се идентичности и разлики.
Това са дословни цитати, тези и други сходни претенции, неизвестно по какъв начин кореспондиращи с ненасилието над дами, бяха пльоснати на плакати, декламираха ги и от стълбите пред Съдебната палата, къде беше така наречен митинг.
В последните години главното оръжие, което би трябвало да разгроми стандартите против ЛГБТИ+, са точно актуалните феминистки придвижвания и НПО-тата, солидно и непрекъснато финансирани от други организации отвън България, които стоят зад тях. За задачата те организират извънредно нападателна активност, целяща да проникне даже в учебните заведения. А феминизмът се употребява просто като комфортно прикритие зад надалеч по-различните им цели. Трудно биха постигнали триумф апели – „ повече права за ЛГБТИ ”, само че по напълно различен метод медиите, обществеността, политиците даже, възприемат лозунги от вида на „ не на дискриминирането над дамите ”. Крайната цел е една – пробутване на джендър идеологията. „ Джендър идеологията не е феминизъм, само че феминизмът е крачка към нея ”, написа немският социолог и мъдрец Макс Хоркхаймер.
А педофилията?
Не, не скачайте като опарени, питайки се за какво пък намесихме и педофилите. Колко от вас наясно, че за „ татко на ЛГБТИ идеологията ” се приема Мишел Фуко, който е правил нееднократни опити за легализирането на... педофилията, самият той също е бил подобен. „ Майка ” на джендър идеологията е Джудит Бътлър. През 1990 година тя разгласява книгата „ Безпокойствата към родовия пол “, в която показва концепцията за перформативността на пола, описвайки двуполовостта като ограничаване на свободата и дискриминация посредством природата. Самата Бътлър прокламира освен педофилията, само че и инцеста. Това са едни от иконите на ЛГБТИ придвижването.
През 2021 година у нас беше прожектиран и филмът „ Змия ”, който в допълнение ни накара да се замислим къде е границата. От една страна застанаха ЛГБТИ апологети, които побързаха да уточнят, че няма и намек за педофилия в този филм. От другата бяха хората, които чудесно знаят по какъв начин работи пропагандата по тази тематика.
Самата аз изгледах кино лентата. На пръв взор, изключително в случай че лентата е пусната като декор на друго занятие и не се гледа задълбочено, констатацията би била, че няма педофилски (нито сексуални) подиуми и очевидна агитация. Обаче внушенията са направени, като за задачата целият сюжет е построен върху неприятните консервативни родители на основния воин и положителният демократичен другар гей на дребното момче.
Бащата на Марио (детето) бе показан като простодушен татко, постоянно прибягващ до принуждение по отношение на отрочето си, майка му пък няма думата в фамилията, единствено чисти и готви. И тук идва ролята на гея – млад, ухилен, по-интелигентен от родителите и другарски надъхан към детето. Доста умели внушения, сполучливо прикрити зад облиците във кино лентата. Но изобщо какво другарство би могло да има сред малолетно дете от мъжеки пол и възрастен гей, е въпрос, който оставям на вас.
А какъв брой пък са чували, че през 1994 година Организация на обединените нации изключва ILGA (International Lesbian and Gay Organization), тъй като организацията има връзки с педофилската организация NAMBLA (North American Man/Boy Love Association; Асоциация на мъже, които обичат момченца). NAMBLA в действителност е била член на ILGA от далечната 1985 година и едвам откакто Организация на обединените нации през 1994 година подхваща съответните наказателни ограничения, те са изключени.
Въпросът е необикновено значителен – в случай че педофилията и хомосексуализмът нямат допирни точки, за какво ILGA – не просто някаква си организация, а Международната асоциация на гейовете и лесбийките, е поддържала връзки с педофилска организация? През 1985 година ILGA приема и резолюция, в която се споделя, че „ младежите имат право на полово и обществено самоопределяне, а законите, касаещи възрастта на единодушие, не пазят, а потискат. До 2006 година ILGA по никакъв метод не съумява да потвърди, че се е разграничила и двете организации нямат нищо общо, в противен случай. И тук стигаме до резонния въпрос – щеше ли в миналото ILGA и NAMBLA да се отдалечат една от друга, в случай че не се постановяваше, и другият, по-важният - реализира ли се на процедура това разделяне?
Транссексуалността
До 2018г. тя е част от раздела с парафилиите в Международната подредба на заболяванията (МКБ). Терминът „ парафилии ” включва половите държания, които се отдалечават от нормата. Те оказват отрицателно въздействие, т.к. подобен човек не е в положение да овладее импулсите си.
Но на 18.07.2018г. Световната здравна организация с единадесетата си проверка на Международна подредба на заболяванията взема решение, че транссексуалността не е психологично разстройство и я заличава от раздела на МКБ с парафилиите, като е въведена нова, съобразена с модерните и извънредно демократични действителности категория, наречена „ джендър противоречие “. Трансексуализмът, който до този миг е определян като патологично положение, към този момент е изцяло естествен.
Между другото, в този раздел към момента е и педофилията, въпреки че с възходящите темпове и поддръжка, обезпечена на доста равнища, в бъдеще следва още веднъж инспектиране на групата на парафилиите. Нищо чудно до десетина, двадесет години да стартира да ни се внушава, че сме крайни педофоби, които не схващат педофилите, искащи да удовлетворяват половите си стремежи с... бебета да вземем за пример.
С бързи стъпки към пропастта
Все по-агресивно се вършат опити да ни се наложат модерните „ полезности ”. Зад думата „ права ” постоянно прозира желанието за легализиране и нормализиране на патологиите, а всеки техен съперник, автоматизирано бива закичен я с „ фашист ”, я с „ хомофоб ”. Отдавна нито парадите, нито митингите не пазят просто гейовете и лесбийките, а се промотира идеология, която цели официализиране на крайностите, на извратеността. Идеология, това е думата, характеризираща последните години. А тази идеология е пагубна най-много за децата. Защото правата на която и да е група, без значение защо се бори и с какви думи е облякла вижданията и задачите си, би трябвало да свършват там, където стартират правата на децата.
Вече не просто се приказва за гей бракове, даже за осиновяване от ЛГБТИ, а се одобряват резолюции, стига се до разнообразни закани за финансови и други рестрикции към страните, които не желаят да ги узаконят.
А патологията е прикрита зад изрази като „ право на избор ”, „ вътрешно чувство ”, „ обществен пол ” и впрочем. Ние, ненапълно ваксинирани заради битуване дълги години в строй, също настоящ посредством забрани и внушения, все още отговаряме относително съответно на опитите да ни вкарат в този коловоз на анормалността. Друга причина е, че погълнати от действителните проблеми, не стигаме изобщо до размишления и пристрастености по сходни тематики. Но дали и какъв брой още ще устоим...
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ