29-годишна холандка получи разрешение за евтаназия заради психични проблеми
29-годишна холандка, която получи утвърждение на молбата си за асистирана гибел заради отвратително психическо страдалчество, се чака да постави завършек на живота си през идващите седмици, оповестява " Гардиън ". Случаят породи големи дебати в цяла Европа.
Зорая тер Бийк получи дефинитивно съгласие миналата седмица за асистирано преустановяване на живота си. Това стана след продължил три години и половина развой по закон, признат в Нидерландия през 2002 година Нейният случай провокира дискусия, защото асистираното умиране на хора с психиатрични заболявания остава извънредно, макар че броят им нараства.
През 2010 година има два такива случая на асистирана гибел поради психични страдания; през 2023 година - 138, или това са 1,5% от 9068 смъртни случая чрез евтаназия. Материал за нейния случай, публикуван през април, беше разпространен от интернационалните медии, провокира неодобрение в разнообразни страни по света, само че провокира сериозен дискомфорт за Тер Бийк. Тя счита, че е разбираемо, че случаи като нейния – в подтекста и на по-широкия въпрос дали асистираното умиране би трябвало да бъде законно – са спорни.
„ Хората считат, че когато си психологично болен, не можеш да мислиш трезво, което е обидно “, споделя тя пред " Гардиън ". „ Разбирам страховете, които някои хора с увреждания имат за асистирана гибел, както и терзанията, че някои може да са под напън да сложат завършек на живота си.
Но в Нидерландия имаме този закон повече от 20 години. Има в действителност строги правила и е в действителност безвредно. Според нашето законодателство, с цел да има право на асистирана гибел, човек би трябвало да изпитва „ отвратително страдалчество без изгледи за усъвършенстване “. Той трябва да е напълно информиран и способен, с цел да вземе такова решение ", прибавя тя.
Трудностите на Тер Бийк стартират в ранна детска възраст. Тя има хронична меланхолия, тревога, контузия и неуточнено разстройство на личността. Диагностицирана е и с аутизъм. Когато среща колегата си, тя счита, че безвредната среда, която той основава, ще я излекува.
„ Но аз продължих да се самонаранявам и да имам податливост към самоубийство. “
Започва интензивно лекуване, в това число лечения с диалози със експерти, медикаментозно лечение и повече от 30 сесии на електроконвулсивна терапия (ЕКТ).
„ По време на лечението научих доста за себе си и механизмите за справяне, само че това не реши главните ми проблеми. В началото на лекуването започнах с вяра. Мислех, че ще се оправя. Но колкото по-дълго продължи лечението, започнах да губя надежда “, споделя тя. След 10 години не остава нищо неизпробвано като лекуване.
" Знаех, че не мога да се оправя ".
Тя обмисля да посегне на живота си, само че насилствената гибел посредством самоубийство на другарка от учебно заведение и въздействието върху фамилията на момичето по-късно я възпират.
„ Приключих с електроконвулсивната терапия през август 2020 година и след интервал, в който осмислях, че няма повече лекуване за мен, аплайвах за асистирано умиране през декември същата година. Това е дълъг и комплициран развой. Не е като да поискаш асистирана гибел в понеделник и да си мъртъв до петък.
Дълго време бях в листата на чакащите за оценка, тъй като има толкоз малко лекари, които желаят да се включат в асистирана гибел на хора с психологични премеждия.
След това би трябвало да бъдете оценен от екип, да имате второ мнение по отношение на допустимостта ви и тяхното решение би трябвало да бъде преразгледано от различен самостоятелен доктор.
През тези три години и половина в никакъв случай не съм се колебала за решението си. Чувствах се отговорна – имам сътрудник, семейство, другари и не съм сляпа за тяхната болежка. Чувствах се уплашена. Но съм твърдо решила да мина през това ", твърди младата жена.
" Всеки доктор на всеки стадий от оценяването ме питаше дали съм сигурна, споделяше ми, че постоянно мога да спра. Моят сътрудник беше дружно с мен при множеството от тези диалози, с цел да ме поддържа, само че постоянно лекарите го молеха да излезе, с цел да са сигурни, че приказвам свободно ", прибавя тя.
Когато материалът за нейния случай, в който съгласно нея има доста грешки, излиза през април, я заливат известия. Повечето от мненията идват от места отвън Нидерландия, огромна част от хора от Съединени американски щати. Тя изтрива всичките си сметки в обществените мрежи.
" Хората ми пишеха, че животът е скъп и да не го върша. Аз съм наясно с това. Други твърдяха, че имат лекуване, все едно че става дума за специфична диета или лекарство. Трети ми споделяха да открия Исус Христос или Аллах, или че ще пламтя в пъкъла. Не можех да поема толкоз доста отрицателна сила ".
След среща с медицинския екип, който ще извърши асистираната гибел, дамата чака това да се случи след няколко седмици, изяснява, че усеща облекчение.
" Чувствам и виновност, само че когато обичаш някого, би трябвало да го оставиш и да си тръгне ", твърди тя.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Зорая тер Бийк получи дефинитивно съгласие миналата седмица за асистирано преустановяване на живота си. Това стана след продължил три години и половина развой по закон, признат в Нидерландия през 2002 година Нейният случай провокира дискусия, защото асистираното умиране на хора с психиатрични заболявания остава извънредно, макар че броят им нараства.
През 2010 година има два такива случая на асистирана гибел поради психични страдания; през 2023 година - 138, или това са 1,5% от 9068 смъртни случая чрез евтаназия. Материал за нейния случай, публикуван през април, беше разпространен от интернационалните медии, провокира неодобрение в разнообразни страни по света, само че провокира сериозен дискомфорт за Тер Бийк. Тя счита, че е разбираемо, че случаи като нейния – в подтекста и на по-широкия въпрос дали асистираното умиране би трябвало да бъде законно – са спорни.
„ Хората считат, че когато си психологично болен, не можеш да мислиш трезво, което е обидно “, споделя тя пред " Гардиън ". „ Разбирам страховете, които някои хора с увреждания имат за асистирана гибел, както и терзанията, че някои може да са под напън да сложат завършек на живота си.
Но в Нидерландия имаме този закон повече от 20 години. Има в действителност строги правила и е в действителност безвредно. Според нашето законодателство, с цел да има право на асистирана гибел, човек би трябвало да изпитва „ отвратително страдалчество без изгледи за усъвършенстване “. Той трябва да е напълно информиран и способен, с цел да вземе такова решение ", прибавя тя.
Трудностите на Тер Бийк стартират в ранна детска възраст. Тя има хронична меланхолия, тревога, контузия и неуточнено разстройство на личността. Диагностицирана е и с аутизъм. Когато среща колегата си, тя счита, че безвредната среда, която той основава, ще я излекува.
„ Но аз продължих да се самонаранявам и да имам податливост към самоубийство. “
Започва интензивно лекуване, в това число лечения с диалози със експерти, медикаментозно лечение и повече от 30 сесии на електроконвулсивна терапия (ЕКТ).
„ По време на лечението научих доста за себе си и механизмите за справяне, само че това не реши главните ми проблеми. В началото на лекуването започнах с вяра. Мислех, че ще се оправя. Но колкото по-дълго продължи лечението, започнах да губя надежда “, споделя тя. След 10 години не остава нищо неизпробвано като лекуване.
" Знаех, че не мога да се оправя ".
Тя обмисля да посегне на живота си, само че насилствената гибел посредством самоубийство на другарка от учебно заведение и въздействието върху фамилията на момичето по-късно я възпират.
„ Приключих с електроконвулсивната терапия през август 2020 година и след интервал, в който осмислях, че няма повече лекуване за мен, аплайвах за асистирано умиране през декември същата година. Това е дълъг и комплициран развой. Не е като да поискаш асистирана гибел в понеделник и да си мъртъв до петък.
Дълго време бях в листата на чакащите за оценка, тъй като има толкоз малко лекари, които желаят да се включат в асистирана гибел на хора с психологични премеждия.
След това би трябвало да бъдете оценен от екип, да имате второ мнение по отношение на допустимостта ви и тяхното решение би трябвало да бъде преразгледано от различен самостоятелен доктор.
През тези три години и половина в никакъв случай не съм се колебала за решението си. Чувствах се отговорна – имам сътрудник, семейство, другари и не съм сляпа за тяхната болежка. Чувствах се уплашена. Но съм твърдо решила да мина през това ", твърди младата жена.
" Всеки доктор на всеки стадий от оценяването ме питаше дали съм сигурна, споделяше ми, че постоянно мога да спра. Моят сътрудник беше дружно с мен при множеството от тези диалози, с цел да ме поддържа, само че постоянно лекарите го молеха да излезе, с цел да са сигурни, че приказвам свободно ", прибавя тя.
Когато материалът за нейния случай, в който съгласно нея има доста грешки, излиза през април, я заливат известия. Повечето от мненията идват от места отвън Нидерландия, огромна част от хора от Съединени американски щати. Тя изтрива всичките си сметки в обществените мрежи.
" Хората ми пишеха, че животът е скъп и да не го върша. Аз съм наясно с това. Други твърдяха, че имат лекуване, все едно че става дума за специфична диета или лекарство. Трети ми споделяха да открия Исус Христос или Аллах, или че ще пламтя в пъкъла. Не можех да поема толкоз доста отрицателна сила ".
След среща с медицинския екип, който ще извърши асистираната гибел, дамата чака това да се случи след няколко седмици, изяснява, че усеща облекчение.
" Чувствам и виновност, само че когато обичаш някого, би трябвало да го оставиш и да си тръгне ", твърди тя.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ