Спомен за любимеца на музите НИКОЛА ГЮЗЕЛЕВ
Одухотвореното лице, очите, които споделят толкоз доста – от време на време влажни от тъга, от време на време – ледено студени и жестоки или лукаво проблясващи… И тогава зазвънява гласът му – освободен в целия си диапазон бездънен и хубав бас.
Никола Гюзелев като артист впечатлява с вътрешната си сила и пристрастеност, с дълбокия си прочувствен капацитет. Той основава необикновени прекарвания и страсти. И жестовете му – толкоз експресивни, нежни и срамежливи, предизвикващи или прощаващи. Винаги енергични, те са елегантна и прецизна изява на театралното му мислене, като придават съвършенство и комплектност на театралните му облици.
Никола Гюзелев е роден в Павликени на 17 август 1936 година.
Баща му, Николай Гюзелев , по специалност градинар, свирел превъзходно на цигулка. Бил е самообразован и даже самичък си е майсторил принадлежности. Майка му, Елисавета , била шивачка, само че на млади години играела в самодейни театри.
Никола стартира да пее от напълно дребен. Интересът му към операта се пробужда на 15 години, когато чува по радиото монолога на Борис от операта „ Борис Годунов “ на Модест Мусоргски в осъществяване на Едмонд Косовски .
През 1954 година Гюзелев приключва приблизително обучение в София, а през 1960 година Художествената академия със компетентност живопис. Така и не получава музикална тапия.
Споделя, че в никакъв случай не се е чувствал колеблив сред операта и изобразителното изкуство, което остава негово занимание. Двамата му сина Чавдар и Ясен са наследили неговата заложба, за която той споделя:
Аз съм експерт, не фен художник, който прави с акварелче едно пейзажче и му се радва и всички викат: „ Ах, че хубаво стана! “. Аз съм приключил Академия и съм рисувал академично от самото начало – натурализъм, реализъм, в случай че щете. Нямам въображението на Чавдар и Ясен. Те такива композиции вършат, да се чудиш от кое място ги измислят! На мен ми дай да седне един пред мене и да го обрисувам. Което в един миг към този момент не ме задоволяваше.
През 1960 година взе участие в прослушване за ангажиране на оперни артисти за Германия, по време на което го чува водещият български вокален възпитател Христо Бръмбаров , който го убеждава да продължи образованието си при него. От 1960 е стажант, а от 1961 година – постоянен актьор в Народната опера. Дебютира там на 27 юни 1961 година с дребната роля на Тимур в операта на Джакомо Пучини „ Турандот “.
През 1962 година Гюзелев е почетен със златен орден от интернационалния юношески фестивал в Хелзинки, а на идната година – с първа премия и златен орден от II интернационален конкурс за млади оперни артисти в София за ролята си на Филип II в „ Дон Карлос “ на Джузепе Верди .
През 1966 година жъне огромни триумфи със Софийската опера в Париж и при турнето си в Съединени американски щати.
Човек като се учи, по пътя си среща доста компликации, които би трябвало да преодолява. Например имитирането, което е доста неприятно след това за израстването на актьора. Аз не съм го правил. Имам личен почерк още от началото, той ми е запазената марка!
През 1968 година за пръв път взе участие в режисура на сцената на спектакъл „ Реджо “ в Парма и има голям триумф с ролята на Атила от едноименната опера на Верди .
През идващите години той работи най-вече в чужбина, основно в Италия. През 1973 година в Техеран се случва и най-прекрасното нещо – Гюзелев застава на една сцена със своя подстрекател Едмонд Косовски . Този път в ролята на Борис Годунов е Гюзелев , а Косовски извършва Пимен .
Гастролира с триумф на най-големите международни оперни подиуми „ Сан Карло “ в Неапол, Болшой спектакъл в Москва, Кралската опера в Ковънт гардън, Лондон, Метрополитън опера в Ню Йорк, в Гранд опера в Париж, Щаатсопер във Виена, където един път публиката го вика цели 36 пъти на бис. Когато го питат счита ли себе си за легенда, дава отговор:
„ Не обичам думата „ легенда “, аз съм действителен човек и актьор. Но в случай че би трябвало да кажа нещо по този мотив, то е следното: бях приет за най-хубавия кантиленен бас в света. “
Характерни черти в изкуството на Гюзелев са благородството и мекотата на тембъра на гласа, съчетани с проникновено създаване на вокално-сценичните облици.
От началото на 90-те години е шеф на Българската академия на изкуствата „ Борис Христов “ в Рим, където самият той се занимава с преподаване. В последните години от живота си споделя:
Аз съм благополучен човек. Живях пълноценно. И съм признателен! Разбира се, имах и огорчения в живота и в кариерата. И аз съм правил неточности. Но и това е животът.
Никола Гюзелев умира на 16 май 2014 година в София. Погребан е в Централните софийски гробища. Поклон пред паметта му!
