Не бъди по-голям идиот, отколкото Бог те е създал - ЪРУИН ШОУ
Представете си Ню Йорк през 30-те години на предишния век, време на икономическа меланхолия и обществени безредици. Там, измежду небостъргачите и жълтите таксита, се ражда Ъруин Шоу – предстоящ книжовен колос.
Още от дребен Ъруин е покорен от историите. Той гълтам книги като гъба, жаден за познания и завършения. Тази пристрастеност го води до публицистиката, където шеговито го назовават „ момчето с пишещата машина “.
Но същинското му предопределение е в романите. С остри пера и безпощадна почтеност, Шоу разголва душата на Америка. Неговите герои не са идеализирани супергерои, а елементарни хора, борещи се с демоните си на фона на бурния 20-ти век.
Във всичките си по този начин обичани от българските читатели романи като „ Богат, безпаричен “, „ Вечер във Византия “ и „ Младите лъвове “, „ Хляб по водите “ Шоу разкрива по внимателен и непоказен метод кое е в действителност значимото в живота и за какво парите не могат да донесат трайно и същинско благополучие.
Неговите истории са смели, провокативни и мъчително почтени, огледало на обществото, в което живее.
Но с изключение на занаятчия на реализма, Шоу е и занаятчия на хумора. Неговите разкази са изпълнени с духовитост и подигравка, които ни карат да се смеем, до момента в който ни карат да се замисляме.
През годините Ъруин Шоу печели голям брой влиятелни награди, в това число Националната книжна премия на Съединени американски щати. Неговите творби са преведени на десетки езици и са приспособени за филми и пиеси.
Но най-важното е, че книгите на Шоу допират сърцата на читателите по целия свят. Те ни карат да се смеем, да плачем, да се гневим, да се влюбваме – да живеем с героите му, да претърпяваме техните истории.
Ъруин Шоу е не просто публицист. Той е повествовател, визионер, будител на съвести. Неговото завещание е живо и до през днешния ден, в страниците на неговите безсмъртни творби.
Неуспешният брак предизвиква цветистата изразителност.
При някои хора, както е видно, здравият разсъдък е не повече, в сравнение с при конете.
Можете да живеете цялостен живот и в никакъв случай да не се научите да дишате.
След тридесет и пет се постанова да избираш сред лице и фигура.
Може би хубостта е най-хубавото нещо в света. Тя е половин триумф.
Любовта е петият конник на Апокалипсиса.
Патриотизмът съществува единствено за хора с огромни фамилии.
Не можем да служим за безконечна ризница на нашите деца. Можем да бъдем единствено поддръжка.
Да учиш детето си, че всичко е разрешено, значи да го осъдиш на грубо отчаяние.
Парите дават свободата да бъдеш самият себе си. Беднякът е сходен на мишка, лутаща се в лабиринт.
Задълженията в никакъв случай не свършват. Това е главната им функционалност.
Аз също виждам с скептицизъм върху развиването на обстановката на земята. И с себелюбив оптимизъм – на личното си битие.
Законите за данъчно облагане са способни да трансфорат смърта на човек в същински призрачен сън за неговите близки.
Добрият човек е мъчно да разбере неприятния. Слабите нервират мощните.
Любовта би трябвало да бъде сантиментална. В противоположен случай е по-добре да вървиш в спортната зала.
Именно нашето несъвършенство, нашите дефекти ни притеглят един към различен.
Никое другарство не може да се смята за пълноценно, до момента в който приятеля не се обърне към вас за помощ в сложен миг.
Никой не мери болката си в справедливи единици и хиляди смъртни случаи на различен континент няма да надвишат личният ви зъбобол.
Не бъди по-голям глупак, в сравнение с Бог те е създал…
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Там, където няма почитание, няма и обич – ЕМИЛ ЗОЛА
