Мистерия! 55 години няма и следа от конфискувано в Преображенския манастир съкровище
999 златни и 2000 сребърни монети, голямо количество църковна утвар и украшения от злато и сребро, както и книги, които са били избрани като международна необичайност, се пробва да си върне Преображенският манастир към този момент повече от две десетилетия. Отец Георги, който е свещеник на светата обител от 1991 година, признава, че е писал молби по всички вероятни закони, само че отговор по този начин и не получил. Заедно с настояванията манастирът да си получи назад иззетите съкровища игуменът пращал и документите, с които да потвърди собствеността. Прилагал в това число и бордерото, с което монетите са били прибрани в централната каса на Българска народна банка като скъпа пратка, само че постоянно безрезултатно, написа " Борба ".
„ Не съм се отказал, обаче ми е пределно ясно, че сега няма никакъв смисъл да възобновявам тази битка. Защото по Закона „ Лучников “ доста хора си върнаха повече, в сравнение с беше тяхно. А ние имаме документи и можем да потвърдим кое е наше, само че никой не ни обръща внимание “, признава отец Георги. И добавя, че съкровищата на манастира са били конфискувани на 2 август 1962 година Всички дейности на националната власт тогава, както и всички значими събития, случили се в манастира, са разказани в документите на светата обител.
„ Причината ли? Искали са просто манастирите да останат без всякаква опция да се самоиздържат, да станат подвластни и подчинени. Затова са взели цялото ни злато и аз към този момент не знам къде е. Би трябвало накитите да са изложени в Регионалния исторически музей във Велико Търново, само че не са. Преди години вървях на една среща с тогавашния шеф на музея, който към този момент е мъртвец, и говорихме. Показах му всички описи, с които манастирът разполага, той ми отговори, че знае за съкровищата, само че и че когато са конфискувани съкровищата, те не са били зачислявани като отговорност на никого в музея. Така че пътят им към този момент е незнаен “, признава игуменът.
Голяма част от монетите са били персонално имущество на монасите. След тяхната кончина монетите остават за манастира и по тази причина в библиотеката на светата обител има непокътнати забавни и доста любопитни мемоари.
На три пъти е пипана и библиотеката на манастира. Така са конфискувани книги, които са били избрани като международна необичайност. Две от тях – „ Историята “ на Мавро Орбини и така наречен „ Барония “, или „ История на света “, от Цезар Бароний, са били в действителност неповторими освен тъй като са разказвали за историята на света и за Великото преселение на народите, само че и тъй като Паисий Хилендарски е чел от тях, когато е обикалял рамките на тогавашната империя, с цел да събира сведения за своята „ История славянобългарска “. „ В белите полета на тези книги на страниците, на които написа за нас – българите, Паисий Хилендарски е оставил приписки. Написал е по кое време е бил в манастира, какъв брой време е бил отседнал тук. Тези книги са били при нас до 1951 година и монасите дълго време разказваха за тях. Историята на тези книги се предаваше от уста на уста “, изяснява отец Георги.
79 документа са били изгорени по това време, без да бъдат разказани какви са. Всички са попаднали в огъня под общото название, че нямат отношение и новост все още. Така Преображенският манастир е изгубил и документа за азилното си право. „ Азилното право е щемпел от три части и документ, който е давал характерния статут на манастира. Игуменът и двама от Манастирския събор са държали по една част от печата и в случай че са нямали единогласие и единодушие по даден въпрос, те не са можели да съберат трите части на печата, с цел да вземат решение “, прецизира игуменът. След това споделя, че манастирът продължава да пази един-единствен документ, в който е разказано, че светата обител съставлява особена, независима, самоуправляваща се община с всичките й парцели и притежания в рамките на царство България. Документът е от цар Борис III и по какъв начин е оживял, никой към този момент не знае. Знае се обаче, че през 1935 година по някаква причина се е наложило документът да пътува до Търновската градска община.
„ Този документ удостоверява, че манастирът не може да бъде подлаган на всевъзможни налози, такси и берии под общия закон за облагане на популацията. Там за последно се загатва статутът на манастира. А в тези години манастирът е издавал обособени персонални карти. Когато одобряват тук някого, той получава, с изключение на гражданската си персонална карта, още един документ за идентичност и става манастирски гражданин. И тогава към този момент не може да бъде проверяван и арестуван без експлицитното единодушие от манастира. Но с този статут се завършва през 1951 година, когато изземват книгите и изгарят документите “, споделя още отец Георги. Според неговите дългогодишни изследвания на историята на манастира има съответна причина за последната конфискация. Тогава манастирът приютява трима наказани от Народния съд.
Присъдите им не са били смъртни, само че хората са били съдени поради длъжността, която са заемали. След такава присъда те към този момент не могат да си намерят работа, нормално са бивали интернирани и непрекъснато следени. Трима от тях вземат решение да влязат в манастира. „ Единият е духовник Пимен, който до 50-те години и до пределната си възраст остава касиер на манастира. Преди това е бил началник-отдел към Министерството на финансите. Вторият е дядо Теофилакт, който пък е бил офицер. Идват тук, получават персонални карти от манастира, само че като съдени от Народния съд не престават да ги наблюдават. Обаче като влизат в манастира, те на процедура се изгубват от полезрението на управляващите. Властите потеглят да ги търсят и ги намират в един миг. Игуменът, несъмнено, не ги предава, тъй като те към този момент са станали манастирски жители. Онези питат – какви жители? Игуменът изяснява статута и по този начин общоизвестната загадка, на която никой до тогава не е обръщал внимание, се разшумява “, споделя игуменът. Последвала инспекция, изземане на документите, измежду които и документа за азилно право, както и тройния щемпел. Къде са през днешния ден книгите и тези документи, игуменът не знае.
„ Не съм се отказал, обаче ми е пределно ясно, че сега няма никакъв смисъл да възобновявам тази битка. Защото по Закона „ Лучников “ доста хора си върнаха повече, в сравнение с беше тяхно. А ние имаме документи и можем да потвърдим кое е наше, само че никой не ни обръща внимание “, признава отец Георги. И добавя, че съкровищата на манастира са били конфискувани на 2 август 1962 година Всички дейности на националната власт тогава, както и всички значими събития, случили се в манастира, са разказани в документите на светата обител.
„ Причината ли? Искали са просто манастирите да останат без всякаква опция да се самоиздържат, да станат подвластни и подчинени. Затова са взели цялото ни злато и аз към този момент не знам къде е. Би трябвало накитите да са изложени в Регионалния исторически музей във Велико Търново, само че не са. Преди години вървях на една среща с тогавашния шеф на музея, който към този момент е мъртвец, и говорихме. Показах му всички описи, с които манастирът разполага, той ми отговори, че знае за съкровищата, само че и че когато са конфискувани съкровищата, те не са били зачислявани като отговорност на никого в музея. Така че пътят им към този момент е незнаен “, признава игуменът.
Голяма част от монетите са били персонално имущество на монасите. След тяхната кончина монетите остават за манастира и по тази причина в библиотеката на светата обител има непокътнати забавни и доста любопитни мемоари.
На три пъти е пипана и библиотеката на манастира. Така са конфискувани книги, които са били избрани като международна необичайност. Две от тях – „ Историята “ на Мавро Орбини и така наречен „ Барония “, или „ История на света “, от Цезар Бароний, са били в действителност неповторими освен тъй като са разказвали за историята на света и за Великото преселение на народите, само че и тъй като Паисий Хилендарски е чел от тях, когато е обикалял рамките на тогавашната империя, с цел да събира сведения за своята „ История славянобългарска “. „ В белите полета на тези книги на страниците, на които написа за нас – българите, Паисий Хилендарски е оставил приписки. Написал е по кое време е бил в манастира, какъв брой време е бил отседнал тук. Тези книги са били при нас до 1951 година и монасите дълго време разказваха за тях. Историята на тези книги се предаваше от уста на уста “, изяснява отец Георги.
79 документа са били изгорени по това време, без да бъдат разказани какви са. Всички са попаднали в огъня под общото название, че нямат отношение и новост все още. Така Преображенският манастир е изгубил и документа за азилното си право. „ Азилното право е щемпел от три части и документ, който е давал характерния статут на манастира. Игуменът и двама от Манастирския събор са държали по една част от печата и в случай че са нямали единогласие и единодушие по даден въпрос, те не са можели да съберат трите части на печата, с цел да вземат решение “, прецизира игуменът. След това споделя, че манастирът продължава да пази един-единствен документ, в който е разказано, че светата обител съставлява особена, независима, самоуправляваща се община с всичките й парцели и притежания в рамките на царство България. Документът е от цар Борис III и по какъв начин е оживял, никой към този момент не знае. Знае се обаче, че през 1935 година по някаква причина се е наложило документът да пътува до Търновската градска община.
„ Този документ удостоверява, че манастирът не може да бъде подлаган на всевъзможни налози, такси и берии под общия закон за облагане на популацията. Там за последно се загатва статутът на манастира. А в тези години манастирът е издавал обособени персонални карти. Когато одобряват тук някого, той получава, с изключение на гражданската си персонална карта, още един документ за идентичност и става манастирски гражданин. И тогава към този момент не може да бъде проверяван и арестуван без експлицитното единодушие от манастира. Но с този статут се завършва през 1951 година, когато изземват книгите и изгарят документите “, споделя още отец Георги. Според неговите дългогодишни изследвания на историята на манастира има съответна причина за последната конфискация. Тогава манастирът приютява трима наказани от Народния съд.
Присъдите им не са били смъртни, само че хората са били съдени поради длъжността, която са заемали. След такава присъда те към този момент не могат да си намерят работа, нормално са бивали интернирани и непрекъснато следени. Трима от тях вземат решение да влязат в манастира. „ Единият е духовник Пимен, който до 50-те години и до пределната си възраст остава касиер на манастира. Преди това е бил началник-отдел към Министерството на финансите. Вторият е дядо Теофилакт, който пък е бил офицер. Идват тук, получават персонални карти от манастира, само че като съдени от Народния съд не престават да ги наблюдават. Обаче като влизат в манастира, те на процедура се изгубват от полезрението на управляващите. Властите потеглят да ги търсят и ги намират в един миг. Игуменът, несъмнено, не ги предава, тъй като те към този момент са станали манастирски жители. Онези питат – какви жители? Игуменът изяснява статута и по този начин общоизвестната загадка, на която никой до тогава не е обръщал внимание, се разшумява “, споделя игуменът. Последвала инспекция, изземане на документите, измежду които и документа за азилно право, както и тройния щемпел. Къде са през днешния ден книгите и тези документи, игуменът не знае.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ