Мартин Иванов събра в 32 часа истории за “бившите хора“ на концлагерна България
95 автобиографични описа, 309 мемоари, дневници и 62 видео изявленията, които като размер са към 32 часа - това е книгата на доцент доктор Мартин Иванов „ Бившите хора “ на концлагерна България “, която той показа в препълненото до краен лимит предверие „ Изкуствотека ” на НБ „ Иван Вазов ”.
Прочетете още
Срещата стартира с едноминутно безмълвие в памет на Българския патриарх Неофит. После шефът благодари на Иванов, че е избрал библиотеката за премиерата и то в годината, когато се означават 145 години от основаването ѝ.
" Радвам се, че има толкоз доста хора, които желаят да се срещнат с тази книга, които желаят да прочетат историите. Такива, които са чували или помнят. Ние нямаме право да съдим героите, другите хора, тъй като нямаме доказателство, че ние бихме постъпили по различен метод на тяхно място ", сподели във встъпителното си слово създателят Мартин Иванов. После за книгата приказва доцент доктор Михаил Груев. Той означи, че има мощна прочувствена връзка с изданието, съпричастен е с него и резултата от проучването. Труд, който съгласно Груев, няма аналог като комплексност на изследователските способи, които са употребявани. Изрази възхищението си по голямата емпирична работа по извличането на информацията и оформянето ѝ.
" Историите не са единствено на съответните герои,засегнати от националната власт, само че и по-широк кръг от хора, фамилии, родове, които носят кръста на потеклото си или професионалното съществуване. Това не са единствено градски хора, само че и по-бедни, хора от селата, които поради опозиционна настроеност към комунистическия режим, са преследвани и осъдени. Книгата следва класическа конструкция на теоретичен труд. Увод, който съдържа сериозен обзор на методологията. Авторът се е опитал да направи съпоставяне с други сходни проучвания - съветски и американски и открива, че разликите са доста повече от приликите ", сподели Груев.
По думите му Мартин Иванов си слага за цел да ревизира може ли развиването на обществото и орисите на десетки хиляди хора да бъдат реконструирани през формалните документи на страната. Задава си въпроса доколко можем да се доверим на тези документи. Разделя другите хора на 3 генерации - директно претърпели репресиите; техните деца, които частично споделят съдбата; и трето потомство, за които тези събития са единствено спомен, разкази.
Книгата е написана с емпатия - към някогашните хора и към читателя, който пази загатна за тях. Авторът очовечава разказите, които престават да са единствено суха статистика.
Може би и на това се дължеше фактът, че има толкоз доста хора и те задаваха въпросите, които ги вълнуват след финала на събитието.
Прочетете още
Срещата стартира с едноминутно безмълвие в памет на Българския патриарх Неофит. После шефът благодари на Иванов, че е избрал библиотеката за премиерата и то в годината, когато се означават 145 години от основаването ѝ.
" Радвам се, че има толкоз доста хора, които желаят да се срещнат с тази книга, които желаят да прочетат историите. Такива, които са чували или помнят. Ние нямаме право да съдим героите, другите хора, тъй като нямаме доказателство, че ние бихме постъпили по различен метод на тяхно място ", сподели във встъпителното си слово създателят Мартин Иванов. После за книгата приказва доцент доктор Михаил Груев. Той означи, че има мощна прочувствена връзка с изданието, съпричастен е с него и резултата от проучването. Труд, който съгласно Груев, няма аналог като комплексност на изследователските способи, които са употребявани. Изрази възхищението си по голямата емпирична работа по извличането на информацията и оформянето ѝ.
" Историите не са единствено на съответните герои,засегнати от националната власт, само че и по-широк кръг от хора, фамилии, родове, които носят кръста на потеклото си или професионалното съществуване. Това не са единствено градски хора, само че и по-бедни, хора от селата, които поради опозиционна настроеност към комунистическия режим, са преследвани и осъдени. Книгата следва класическа конструкция на теоретичен труд. Увод, който съдържа сериозен обзор на методологията. Авторът се е опитал да направи съпоставяне с други сходни проучвания - съветски и американски и открива, че разликите са доста повече от приликите ", сподели Груев.
По думите му Мартин Иванов си слага за цел да ревизира може ли развиването на обществото и орисите на десетки хиляди хора да бъдат реконструирани през формалните документи на страната. Задава си въпроса доколко можем да се доверим на тези документи. Разделя другите хора на 3 генерации - директно претърпели репресиите; техните деца, които частично споделят съдбата; и трето потомство, за които тези събития са единствено спомен, разкази.
Книгата е написана с емпатия - към някогашните хора и към читателя, който пази загатна за тях. Авторът очовечава разказите, които престават да са единствено суха статистика.
Може би и на това се дължеше фактът, че има толкоз доста хора и те задаваха въпросите, които ги вълнуват след финала на събитието.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ