Хачо Бояджиев умира разорен от хазарт!
90 години след рождението и 11 години след кончината му, Хачо Бояджиев си остава неповторимия Il Professore на Българска национална телевизия.
Приживе всеки го усещаше непосредствен, като че ли е сядал на една маса с него. Безспорно личността му успяваше да притегли като магнит и познати, и непознати. Големият режисьор напусна този свят на 23 април 2012 година
Наричаха го безгрижник, бонвиван, легенда, енциклопедия. Предимството му обаче се криеше в просветения разум, който твореше без отмора. Никому не цепеше басма, нито пък се стремеше да се хареса някому. Съдбата му сервира низ от премеждия и случки, само че той остана влюбен в живота до дъно.
Ключова роля изиграва срещата му с огромния френски режисьор Рене Клер, на който преди няколко десетилетия сервира кафе в парижкото бистро „ Cartier latin ”. Твърдеше, че това е преобърнало живота му. Самият Хачо се гордееше с произхода си – на половина европейско благороден, на половина натурално нашенски. Това бе той, Il professore, професорът по телевизия: Хачо Бояджиев.
И до през днешния ден той си остава легенда за Българска национална телевизия.
Някъде там из коридорите на високата бяла постройка на „ Сан Стефано “ 29 още стои обичаният му пепелник, в който е тръскал безконечната си цигара. Телевизионерите го боготворят, студентите му признават, че е било привилегия да им преподава човек от подобен диаметър. А самият той е причудливо комбиниране сред акуратност, артистизъм и гений, съчетани с несравним чешитлък и неотстъпчивост на характера. Чувството му за комизъм и тънката усмивка печелят хиляди фенове.
„ Той беше на всички места и подготвен да помогне на всеки “, спомняше си за него Стефан Данаилов. „ Голям безгрижник, ужасно възприятие за комизъм, създател. Голяма персона. Много научих от него, от работата и препоръките, които ми е давал. Всеки можеше да си поговори с него “, признава артистът Тончо Токмакчиев.
И това е тъкмо по този начин – като шеф на малкия екран Бояджиев познава по име чиновниците на „ Сан Стефано “ и не отхвърля на никого диалог. Никога не се оплаква, прецизен е, постоянно е в придвижване и е необикновено работлив.
„ Просветен човек – това е най-точното определение за него – прави работа, стъпвайки постоянно на позицията на знанието и на опита “, споделят негови сътрудници. Избягва непотребните разправии и не губи време в възмездие.
Когато на огромен концерт в НДК 50 индивида партийна комисия го разпъвали на кръст, той без да пита снимал. Хора от екипа му поискали да го пазят, а той споделил, че самичък ще го направи.
Бил безпределно великодушен и може би това е и повода, заради която си отива от този свят изцяло опустошен, при все това през ръцете му минават милиони.
„ Обичам да се разпределям. Каквото печеля, го изразходвам. Нямам банкови сметки, нямам вили, возя се с такси. Наследих парцели, продадох всичко. При мен сантимент няма, при мен има сълзи на наслада и горест. Но в никакъв случай страдание. За нищо не скърбя, което съм правил! “, заявяваше Хачо с пословичната си неотстъпчивост.
Мълвата носи, че в последните години от живота си еродитът бил заседнал в борчове от комар. Страстта му по рулетката бе известна в артистична София. Няколко месеца преди да си отиде, желае 3000 лв. назаем от Стефан Данаилов, тъй като не може да си покрие борчовете.
Иначе случките и превратностите го следват още от студентските му години. Нищо не се получава безпрепятствено поради ръбатия му манталитет. С типичното си възприятие за комизъм режисьорът споделяше за себе си: „ Бях отличен студент, веднъж ме скъсаха за бездарие, втория път ме изключиха през 1956-а към унгарските събития, тъй като осиновителите ми бяха богати търговци “. Дипломната му работа е в Кюстендилския спектакъл, само че той закъснява за стажа си близо с месец.
Директорката на театъра – Ангелина Георгиева, го посреща студено и отронва: „ Другарю Бояджиев, не мислете, че аз съм ви желала да дойдете в този спектакъл! Но ви разпределиха. “ И му дава да си избере пиеса, като му дава три месеца период. Младежът стои, гледа листата и виждайки заглавието „ Два ангела слизат от небето “, споделя, че това е неговата пиеса, без да има никакво разбиране от текста. Вместо три месеца, репетира единствено 2 седмици и отива при Георгиева, с цел да желае дата за премиерата.
Тя го погледнала и споделила: „ Аз знаех, че сте вманиачен, но чак пък толкоз не чаках “, спомняше си Хачо с усмивка.
Като студент в трети курс във ВИТИЗ, той стопира придвижването на ул. „ Раковски “ в столицата, облича конната милиция в белогвардейски облекла и снима триминутен филм за Октомврийската гражданска война. Успява да уговори капитан от конната милиция да пристигна гратис. Директорът на Народния спектакъл проф. Филип Филипов прегръща концепцията му и облича полицаите като съветски бойци. Заради това Бояджиев бива изключен от ВИТИЗ.
След театралната школа, Бояджиев става живописен началник на видинския спектакъл. И тъй като е пряк, не познава преиначаване и прикриване, признава чистосърдечно: „ Отидох с връзки във Видин “. Там с още 12 души от ВИТИЗ вършат за един сезон 9 министър председатели, една от които е „ Криворазбраната цивилизация “. От дребния полузабравен недодялан спектакъл прави съвременно средище. За да ознаменува триумфа си, на една „ остаряла бричка “ Хачо изписва „ Театър национал дьо Видин “.
Повече от четири десетилетия от живота му минават в малкия екран, на която се посвещава като на обичана жена. В националната медия той прави чудеса за времето си. Естествено, с опората на редкия си опит – лекар по „ Телевизия и кино “ във Англия и специализация във Франция при огромния френски режисьор Рене Клер. В Българска национална телевизия работи като режисьор, а сред 1993 и 1995 година оглавява медията. Именно този интервал е най-спорният в живота му.
Като създател е непогрешим. Създава обичания на нацията мюзикхол, създател е и на куп новогодишни стратегии на дребния екран. В последните години е режисьор на предаването „ Полет над нощта “, което гледат близо 2 милиона фенове. Разписва се в историята и като индивидът, свалил от ефир и цензурирал паметното студентско предаване „ Ку-ку “.
Колкото и да не обичал да го назовават фустогонец, режисьорът признаваше, че е бонвиван, само че с сериозно око. Затова дамите малко се плашеха от него, тъй като намереше ли недостатък, го изстрелваше право в очите.
Професорът по никакъв начин не обичаше тъпите дами, по тази причина максимата му бе следната: „ За дамата е най-важно да не лъже, да не прави интриги, да не измисля. Обичам да са интелигентни и умни, каквито най-често са клюкарките. “
Режисьорът е прям до цинизъм: „ Една жена има ли хубави очи и още две неща – крайници и цици, значи става. Очите обаче приказват, че тези крайници и цици са сложени на място “. И признава, че обича дамите без грим, когато са в леглото. Мрази мрачно лакирани нокти, тъй като такива били на проститутките от парижкия площад „ Пигал “, прочут с кабаретата и стриптийз клубовете си. И се кълне, че в никакъв случай не е плащал на жена за секс.
Хачо Бояджиев се ражда на 20 януари 1932 година в София вследствие на „ греховната “ връзка на малолетната унгарка Пири със заслужилия занаятчия на спорта – автомобилиста Димитър Соколов, непосредствен до царския брат принц Кирил. И на двамата мъже се носи славата на плейбои. Хачо очевидно се е метнал на татко си, разясняват години по-късно познати на тв легендата.
Майката Пири е шапкарка и наследница на аристократично, въпреки и обедняло семейство, което през 30-те години се преселва от Унгария в България. Родителите на Пири обаче не разрешават тя да се омъжи за българския бонвиван и 6-месечното момченце Имре Соколов е обещано за осиновяване.
Бебето зарадвало дома на бездетното, само че заможно арменско семейство Кирил/Крикор и Мариана Бояджиеви от Нови Пазар. И Имре Димитров Соколов става Хачадур Крикор Бояджиев, само че е записан като Хачо Кирилов Бояджиев.
Бъдещият учен научава, че е осиновен на 11 години, когато учи във френския лицей в Пловдив. Посреща тази шокираща вест с плач. Това се случва по време на Втората международна война. Баща му Кирил го пратил до кметството да раздава бележки за купони за самун и месо на жителите. Там момчето отворило регистрите и против името си видяло – „ осиновен “. Веднага попитал баща си, само че той отрекъл това да е истина.
Тв легендата споделя, че цялостен живот е преживявал обстоятелството, че е осиновен. Много обичал осиновителите си и бил завързан към тях. Не укорявал биологичната си майка за случилото се, само че се срещнал с нея чак когато бил на 35. И до края на живота й, въпреки че общувал с нея, не я почувствал близка.
Режисьорът не обичаше да приказва много-много за дамите си. Всеизвестно е обаче, че той е татко на 7 дъщери – всяка от друга майка. Хачо се изповядва, че е правил неточности по отношение на дамите си, само че пък е признал всичките си седем девойки. Плащал е прехрана, до момента в който всяка от тях навърши 18 години. Разликата сред най-голямата и най-малката е 20 години. Бащата по този начин и не става непосредствен с нито едно от девойките си. С някои от тях се среща едвам на абитуриентските им балове.
Шест от седемте му дъщери са извънбрачни, защото не се е женил за майките им. Бил безапелационен, че ненавижда да бъде поставян пред приключен факт, когато дамите, с които е бил интимно непосредствен му завират в лицето акт за раждане. По този мотив през днешния ден единствено 3 от децата му носят неговата фамилия – Цвета, Михаела и Мария-Луиза.
Мълвата носи, че маститият водещ имал и наследник. Мъжката рожба на Бояджиев се споделя Шаварш Бацанов и носи семейството на майка си – силистренската поетеса Нонка Бацанова.
Роден е през 1983 година и по гледище на Хачо е кръстен на митичния арменски плувец Шаварш Карапетян.
На 64 години Хачо сподели, че не му пука от условностите и заживя с 25-годишната хубавица Весела. Обяснението му е леко шокиращо. „ Първо, не ми е скучно с нея. Второ, тя се старае да не досажда. Обикновено в този изпитателен интервал аз мълча, а дамата приказва. Това момиче в никакъв случай не се намесва в тематика, от която е надалеч “, поднасяше характерния си комплимент бонвиванът.
40 години по-младата Весела остава с Бояджиев до края на дните му. След гибелта на Хачо й споделят, че тя е срутила всички стени, които режисьорът е построил към себе си.
„ И през разум не ми е минавало да го напусна или да се разделим. Просто нещата са се получавали при нас и се усещах прелестно с него. Толкова деятелен човек, подобен мъжага, по този начин почтено остаря. Колкото по-голям ставаше, толкоз по-скъп ми ставаше “, споделя Весела.
Младата жена твърди, че не издържала на темпото му – пламенно и темпераментно. Признава, че в никакъв случай не е скучала с Хачо.
„ Качва те високо в небесата, само че малко в случай че се самозабравиш, незабавно те приземява “, споделя тя.
Три месеца след отбелязването на 80-ия си празник, Хачо Бояджиев издъхва ненадейно в дома си на 23 април 2012 година Страстен пушач, който издимява по 3 кутии дневно от обичаните си цигари, той е почетен на гроба с желаните от него папироси – мощни и скъпи, подобаващи за мъжага като него. От време в точния момент припалва и пура.
Желанието на режисьора било да бъде кремиран. Урната с праха му е положена в Алеята на достойните на частните гробища в Бояна. На фотографията на паметната плоча безконечният плейбой още веднъж е с димяща цигара.
Дори помените за него не се вписват в традицията, защото нормално са в някой ресторант и паметта на Хачо Бояджиев се уважава с музика и обичаната му храна и пиво – кебапчета и уиски.
Инфо: Уикенд
Тагове: проф. Филип Филипов Ангелина Георгиева проф. Хачо Бояджиев Рене Клер
