Творби на кюстендилски художници от еврейски произход показва изложба в родния им град
80-годишнината от спасяването на българските евреи по време на Втората международна война означиха през вчерашния ден в Кюстендил. Характерна специфичност на града е, че връзките сред другите етноси в него постоянно са били мирни и безконфликтни. Това е и причина за градивно концентриране на качествата и напъните на кюстендилци в региона на изкуството и културата.
В изложбата, открита в ХГ " Владимир Димитров - Майстора ", са показани произведения на две генерации кюстендилски художници от еврейски генезис - Мориц Бенционов (1898-1941) и Арон Алкалай (1924-2012).
МОРИЦ БЕНЦИОНОВ (МОРДОХАЙ БЕНСИОН ХАРАВОН) е роден на 17.03.1898 година в Кюстендил в дома на тенекеджия. Несигурността и лишенията са негови спътници през целия му живот - до 30 март 1941 година, когато " жълтата гостенка " прекъсва виталния му и креативен път. Умира едвам навършил 43 година През 1919 и 1920 година в Кюстендил се провеждат първите общи художествени изложения. В тях вземат участие млади и надарени художници - студенти и гимназисти, които по-късно ще образуват гръбнака на националното ни изкуство. Личността на Майстора става самобитен привлекателен център, към който се сплотява начинаещата креативна група. Известно е, че точно огромният художник е първият, забелязал и насърчил дарбата на младия Мордо. Препоръчал му да постъпи в Художествената академия в София. Мориц Бенционов учи живопис при проф. Цено Тодоров. Завършва с отличие през 1927 година Тих, непретенциозен, с разтърсено здраве, той основава творби, които се подреждат измежду огромните достижения на българското изобразително изкуство от 30-те и 40-те години на ХХ в. Преобладаващ род в творчество му е пейзажът, въодушевен от естествения досег с природата - съответни, действително съществуващи гледки от Кюстендилския край. Критиката ще го назова " сантиментален пейзажист на кюстендилската котловина ".
Художествената изложба " Владимир Димитров - Майстора ", която има най-голямата и най-пълна сбирка от негови творби (общо 72 творби), прави всичко по силите си, с цел да извади името му от забравата - урежда две посмъртни негови изложения през 1973 и 1988 година През 2008 година, във връзка 110-годишнината от рождението на Бенционов, директорката на галерията Илона Захариева съумява да провежда огромна възпоменателна галерия на художника, взаимно с Регионалната организация на евреите " Шалом " - Кюстендил.
АРОН ЛЕОН АЛКАЛАЙ (Анрико) е роден на 13 декември 1924 година в Кюстендил. Дядо му е търговец (основно на сол). През 20-те години на ХХ в. многолюдното семейство се преселва в Дупница. В Кюстендил остава единствено фамилията на един от синовете - Леон, одобрен в града дамски шивач.
Арон Леон Алкалай постъпва в Художествената академия през есента на 1944 година Учи стенна живопис при проф. Кирил Цонев. Емигрира в Израел в годината на довеждане докрай на Художествената академия - 1948 г.
Арон Леон Алкалай преподава живопис в Института за изкуство - Бат Ям, в учебното заведение за изкуство - Рамат Ган, и в Държавния институт за учители по изобразяване. Специализира стенна живопис " фреско буоно " ( " мокро фреско " ).>
В изложбата, открита в ХГ " Владимир Димитров - Майстора ", са показани произведения на две генерации кюстендилски художници от еврейски генезис - Мориц Бенционов (1898-1941) и Арон Алкалай (1924-2012).
МОРИЦ БЕНЦИОНОВ (МОРДОХАЙ БЕНСИОН ХАРАВОН) е роден на 17.03.1898 година в Кюстендил в дома на тенекеджия. Несигурността и лишенията са негови спътници през целия му живот - до 30 март 1941 година, когато " жълтата гостенка " прекъсва виталния му и креативен път. Умира едвам навършил 43 година През 1919 и 1920 година в Кюстендил се провеждат първите общи художествени изложения. В тях вземат участие млади и надарени художници - студенти и гимназисти, които по-късно ще образуват гръбнака на националното ни изкуство. Личността на Майстора става самобитен привлекателен център, към който се сплотява начинаещата креативна група. Известно е, че точно огромният художник е първият, забелязал и насърчил дарбата на младия Мордо. Препоръчал му да постъпи в Художествената академия в София. Мориц Бенционов учи живопис при проф. Цено Тодоров. Завършва с отличие през 1927 година Тих, непретенциозен, с разтърсено здраве, той основава творби, които се подреждат измежду огромните достижения на българското изобразително изкуство от 30-те и 40-те години на ХХ в. Преобладаващ род в творчество му е пейзажът, въодушевен от естествения досег с природата - съответни, действително съществуващи гледки от Кюстендилския край. Критиката ще го назова " сантиментален пейзажист на кюстендилската котловина ".
Художествената изложба " Владимир Димитров - Майстора ", която има най-голямата и най-пълна сбирка от негови творби (общо 72 творби), прави всичко по силите си, с цел да извади името му от забравата - урежда две посмъртни негови изложения през 1973 и 1988 година През 2008 година, във връзка 110-годишнината от рождението на Бенционов, директорката на галерията Илона Захариева съумява да провежда огромна възпоменателна галерия на художника, взаимно с Регионалната организация на евреите " Шалом " - Кюстендил.
АРОН ЛЕОН АЛКАЛАЙ (Анрико) е роден на 13 декември 1924 година в Кюстендил. Дядо му е търговец (основно на сол). През 20-те години на ХХ в. многолюдното семейство се преселва в Дупница. В Кюстендил остава единствено фамилията на един от синовете - Леон, одобрен в града дамски шивач.
Арон Леон Алкалай постъпва в Художествената академия през есента на 1944 година Учи стенна живопис при проф. Кирил Цонев. Емигрира в Израел в годината на довеждане докрай на Художествената академия - 1948 г.
Арон Леон Алкалай преподава живопис в Института за изкуство - Бат Ям, в учебното заведение за изкуство - Рамат Ган, и в Държавния институт за учители по изобразяване. Специализира стенна живопис " фреско буоно " ( " мокро фреско " ).>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ