Децата, които оцеляха - български евреи разказват как бяха спасени
80 години от спасяването на българските евреи честваме през днешния ден. Денят е разгласен и в памет на жертвите на Холокоста. История за унижението, рестриктивните мерки и спасението, описват българските евреи, които не отпътуваха за лагерите на гибелта.
Този, който избави един-единствен живот, избавя целия свят, гласи остаряла еврейска сентенция. В нощта сред 9 и 10 март преди 80 години България “спаси света ” 48 хиляди пъти.
„ Цяла нощ изживяхме най-трудните моменти, да чакаш съвсем гибелта “, споделя проф. Рахамин Шекерджийски - избавен от депортация в лагерите на гибелта.
„ Но, оцеляхме “, прибавя Сабат Исаков – различен избавен.
След започването на Втората международна война Европа се разделя на две. По това време България пази неутралитет. Преждевременно обаче нацистите завладяват територии, а натискът за присъединението към Тристранния пакт става все по-голям.
Германците като влязоха в Кюстендил, тръгвайки към Македония… бяха музики, цветя, речи, ние децата ги посрещнахме. Спираха за дребен отдих в еврейската махала, отношението не беше неприятно, като на деца, дори и шоколади ни дадоха. Но след тяхното евакуиране пазарът се изпразни. Започнаха опашките, липса на самун, липса на артикули. И изникна законът за отбрана на нацията. Първият резултат от този закон беше да ни слагат значките. Да ни маркират с огромни шестоъгълни значки. И от този миг стартира един призрачен сън.
Сабат Исаков – избавен от депортация в лагерите на гибелта
През 1941 година на евреите се постановат редица ограничавания. „ Забранява се на евреите от Кюстендилската градска община да пазарят от магазините и пазара по-рано от 11 часа всеки ден. “ „ Да посещават следните публични места: кината: в неделя и други празнични и публични дни, както и никакви танцови забави и вечеринки, придвижване: по площада „ Св. св. Кирил и Методий “ и бул. „ Тодор Александров “, с изключение на по работа. “
„ Започнаха да минават самолетите за бомбардиране на София, те нощно време се виждаха. И едно бумтене грамадно, доста мощно. те са стотици и искахме да се скрием в скривалищата, дето моите родители са го копали и са го правили, само че там пишеше на входа “за евреи неразрешено ”, тъй че и там не влязохме… само че оцеляхме “, спомня си Сабат Исаков.
„ Нашите цивилен права, бяха сведени до най-малко, трябваше да се движим на избрани места, трябваше да носим значките, имахме вечерен час, нямаше по какъв начин да вървим в заведения за хранене, само че имаше места, на които можеше да отидем. Аз мисля, че Дупница беше най-толерантният град. “, счита проф. Рахамин Шекерджийски.
Татко ми един път ме заведе на кино, нямаше табела, не я ли е видял, не знам. И тъкмо преди да загасне осветлението се чува един мъжки глас - “ако има евреи в салона - да изоставен ”. Може би всички са ни съчувствали, не знам, само че реакция нямаше. Всички се бяха обърнали към нас и тогава излязох със сълзи.
Сабат Исаков – избавен от депортация в лагерите на гибелта
Ние бяхме под специфичен режим, хранехме се с самун, който се приготвяше от люспите на слънчогледа, който не можеше да се понася.
проф. Рахамин Шекерджийски - избавен от депортация в лагерите на гибелта
Рахамин и Сабат са едвам на 8 години, когато стартират антиеврейските процеси. Бащите им са принудени да работят в трудови лагери, детството им е изпълнено с ограничения.
„ Това е класът от 2-ро поделение. Учителката помня, че се споделяше Роза. Бяха положителни години. Ето тук съм аз до класната “, демонстрира Исаков.
„ Когато нямахме опция да отиваме на театри и концерти, ние си правехме лични представления. Това беше сцената на нашите другари, младежи. Там, където вие сте, долу имаше пейки, столове, откъдето се гледаха. “, връща се в спомените си проф. Шекерджийски.
На 20 януари 1942г. В Берлин нацистите вземат решение да изпратят в лагерите на гибелта 11 милиона европейски евреи. Срещу България е записана цифрата 48 хиляди евреи. В заповед за депортирането на българските евреи написа, че те би трябвало да бъдат предадени в период до 30 септември 1943 година Преди това обаче комисарството по еврейските въпроси у нас подписва съглашение с немската страна да бъдат депортирани евреите от Македония и Беломорието.
Когато дойде този трен, децата отидохме да ги забележим. Видяхме едни хора измъчени, едни хора с раздрани облекла, едни хора, които употребиха физиологичните потребности в този вагон, това беше една страшна панорама, която ние видяхме. Те ги водиха в тютюневите хранилища и ние няколко деца се промъквахме да им носим самун и вода с риск, че в случай че някой ни хване, може с тях да замине.
проф. Рахамин Шекерджийски - избавен от депортация в лагерите на гибелта
През март 1943г. 11 343 български евреи отпътуват за Полша. Те не се завръщат повече в домовете си.
Постепенно еврейските фамилии схващат, че на 10-ти март би трябвало да заминат отвън рамките на България.
-Вие знаехте ли къде отивате? -Да, в този момент се пробват да кажат, че не сме знаели, аз обаче чувах от родителите, те непрестанно говореха, че там където се отива връщане няма. Нa майка ми не й бяха останали сълзи към този момент. Бяхме се наоблекли с доста облекла, седим в един ъгъл на леглото и чакахме да дойдат. През това време влиза баба Маца - хазяйката ни, една прелестна жена. И тя споделя на майка ми: “оставете го него, ние ще го гледаме, пък вие като дойдете, ще се съберете отначало ”. Отговорът на майка ми беше - “където другите, там и той “.
Сабат Исаков – избавен от депортация в лагерите на гибелта
Цяла нощ изживяхме най-трудните моменти, да чакаш съвсем гибелта. Някои хора не можеха да устоят, горе имаше балкон и желаеха да се хвърлят, с цел да не могат да преживеят това, което щеше да им се случи в бъдеще. Но пристигна огромното събитие. Сутринта рано в 4 часа пристигна човек с един мотор отсам и сподели: “отменя се заповедта за депортиране, заповедта е от Цар Борис ”, това беше най-голяма наслада в живота ми. Това нещо никой път не съм го изживял. От гибелта да се възродя, да бъда жив!
проф. Рахамин Шекерджийски - избавен от депортация в лагерите на гибелта
„ Аз в действителност съм благодарен на българина, е, правилно някои са ме урочасали. Но обичам България “, безапелационен е Сабат Исаков.
Години по-късно излиза наяве, че депутати от Кюстендил и Дупница изиграват основна роля в решението за анулация на депортацията на евреите от така наречен остарели земи. Това са народните представители Димитър Икономов, Димитър Пешев и Петър Михалев, които убеждават вътрешния министър Петър Габровски да спре депортацията.
Знаете ли, в този момент като си припомням, че аз трябваше да бъда в лагера, да ме изгорят в пещта, представяте ли си, това нещо бе избегнато, не съществува. Че дадохме живот на доста хора в България да творят, а в случай че това не се беше случило, в случай че не беше нашето държание, в случай че не беше тази реципрочност на българи и евреи, в случай че не беше тази помощ на държавното управление, на царя беше доста по-лесно да ни отбрани. Затова смъквам шапка на българския народ и това, което съм направил до момента го обричам на него.
проф. Рахамин Шекерджийски - избавен от депортация в лагерите на гибелта
За евреите в останалата част на страната депортацията. С писмо адресирано до ръководителя на националното заседание Богдан Филов, подписано от 42-ма народни представители, Димитър Пешев упорства антиеврейската политика да бъде изменена. Филов обаче отхвърля. Редица общественици и организации също се застъпват за евреите. Православната черква отпред с митрополит Кирил изпраща протестна депеша до Цар Борис Трети. Известно е, че царят по време на срещата си с Хитлер през март 1943г. декларира, че българските евреи са нужни в градежите на пътища. Със заповед до вътрешния министър Петър Габровски евреите остават в България. Така на 10 март 1943г. влаковете за Полша потеглят. Хората остават. И оцеляват.
И с цел да правим тази история тъкмо както в приказките ще открехнем за вас вратата след спасението. Когато Сабат среща Жени. Една християнка отворила сърцето си за него.
„ Тя беше доста хубава и като я видях споделих това ще бъде, а и тя беше куражлийка. Да се ожениш за евреин то си е събитие, само че не се колеба “, спомня си Сабат.
„ И доста ми хареса. Така се запознахме. Без да приказваме, без нищо “, споделя Жени Исакова.
-Вие поканихте ли я на среща? -Вие знаете ли какво значи среща? За да целунеш една жена трябваше да се върви горе в планината, с цел да вземеш една целувка. Не е като в този момент, в този момент изпитвам завист на младите. О, по какъв начин изпитвам завист!
Сабат Исаков – избавен от депортация в лагерите на гибелта
И заживели щастливо. Вече 64 години.
За Euronews Bulgaria Йоана Георгиева.
Този, който избави един-единствен живот, избавя целия свят, гласи остаряла еврейска сентенция. В нощта сред 9 и 10 март преди 80 години България “спаси света ” 48 хиляди пъти.
„ Цяла нощ изживяхме най-трудните моменти, да чакаш съвсем гибелта “, споделя проф. Рахамин Шекерджийски - избавен от депортация в лагерите на гибелта.
„ Но, оцеляхме “, прибавя Сабат Исаков – различен избавен.
След започването на Втората международна война Европа се разделя на две. По това време България пази неутралитет. Преждевременно обаче нацистите завладяват територии, а натискът за присъединението към Тристранния пакт става все по-голям.
Германците като влязоха в Кюстендил, тръгвайки към Македония… бяха музики, цветя, речи, ние децата ги посрещнахме. Спираха за дребен отдих в еврейската махала, отношението не беше неприятно, като на деца, дори и шоколади ни дадоха. Но след тяхното евакуиране пазарът се изпразни. Започнаха опашките, липса на самун, липса на артикули. И изникна законът за отбрана на нацията. Първият резултат от този закон беше да ни слагат значките. Да ни маркират с огромни шестоъгълни значки. И от този миг стартира един призрачен сън.
Сабат Исаков – избавен от депортация в лагерите на гибелта
През 1941 година на евреите се постановат редица ограничавания. „ Забранява се на евреите от Кюстендилската градска община да пазарят от магазините и пазара по-рано от 11 часа всеки ден. “ „ Да посещават следните публични места: кината: в неделя и други празнични и публични дни, както и никакви танцови забави и вечеринки, придвижване: по площада „ Св. св. Кирил и Методий “ и бул. „ Тодор Александров “, с изключение на по работа. “
„ Започнаха да минават самолетите за бомбардиране на София, те нощно време се виждаха. И едно бумтене грамадно, доста мощно. те са стотици и искахме да се скрием в скривалищата, дето моите родители са го копали и са го правили, само че там пишеше на входа “за евреи неразрешено ”, тъй че и там не влязохме… само че оцеляхме “, спомня си Сабат Исаков.
„ Нашите цивилен права, бяха сведени до най-малко, трябваше да се движим на избрани места, трябваше да носим значките, имахме вечерен час, нямаше по какъв начин да вървим в заведения за хранене, само че имаше места, на които можеше да отидем. Аз мисля, че Дупница беше най-толерантният град. “, счита проф. Рахамин Шекерджийски.
Татко ми един път ме заведе на кино, нямаше табела, не я ли е видял, не знам. И тъкмо преди да загасне осветлението се чува един мъжки глас - “ако има евреи в салона - да изоставен ”. Може би всички са ни съчувствали, не знам, само че реакция нямаше. Всички се бяха обърнали към нас и тогава излязох със сълзи.
Сабат Исаков – избавен от депортация в лагерите на гибелта
Ние бяхме под специфичен режим, хранехме се с самун, който се приготвяше от люспите на слънчогледа, който не можеше да се понася.
проф. Рахамин Шекерджийски - избавен от депортация в лагерите на гибелта
Рахамин и Сабат са едвам на 8 години, когато стартират антиеврейските процеси. Бащите им са принудени да работят в трудови лагери, детството им е изпълнено с ограничения.
„ Това е класът от 2-ро поделение. Учителката помня, че се споделяше Роза. Бяха положителни години. Ето тук съм аз до класната “, демонстрира Исаков.
„ Когато нямахме опция да отиваме на театри и концерти, ние си правехме лични представления. Това беше сцената на нашите другари, младежи. Там, където вие сте, долу имаше пейки, столове, откъдето се гледаха. “, връща се в спомените си проф. Шекерджийски.
На 20 януари 1942г. В Берлин нацистите вземат решение да изпратят в лагерите на гибелта 11 милиона европейски евреи. Срещу България е записана цифрата 48 хиляди евреи. В заповед за депортирането на българските евреи написа, че те би трябвало да бъдат предадени в период до 30 септември 1943 година Преди това обаче комисарството по еврейските въпроси у нас подписва съглашение с немската страна да бъдат депортирани евреите от Македония и Беломорието.
Когато дойде този трен, децата отидохме да ги забележим. Видяхме едни хора измъчени, едни хора с раздрани облекла, едни хора, които употребиха физиологичните потребности в този вагон, това беше една страшна панорама, която ние видяхме. Те ги водиха в тютюневите хранилища и ние няколко деца се промъквахме да им носим самун и вода с риск, че в случай че някой ни хване, може с тях да замине.
проф. Рахамин Шекерджийски - избавен от депортация в лагерите на гибелта
През март 1943г. 11 343 български евреи отпътуват за Полша. Те не се завръщат повече в домовете си.
Постепенно еврейските фамилии схващат, че на 10-ти март би трябвало да заминат отвън рамките на България.
-Вие знаехте ли къде отивате? -Да, в този момент се пробват да кажат, че не сме знаели, аз обаче чувах от родителите, те непрестанно говореха, че там където се отива връщане няма. Нa майка ми не й бяха останали сълзи към този момент. Бяхме се наоблекли с доста облекла, седим в един ъгъл на леглото и чакахме да дойдат. През това време влиза баба Маца - хазяйката ни, една прелестна жена. И тя споделя на майка ми: “оставете го него, ние ще го гледаме, пък вие като дойдете, ще се съберете отначало ”. Отговорът на майка ми беше - “където другите, там и той “.
Сабат Исаков – избавен от депортация в лагерите на гибелта
Цяла нощ изживяхме най-трудните моменти, да чакаш съвсем гибелта. Някои хора не можеха да устоят, горе имаше балкон и желаеха да се хвърлят, с цел да не могат да преживеят това, което щеше да им се случи в бъдеще. Но пристигна огромното събитие. Сутринта рано в 4 часа пристигна човек с един мотор отсам и сподели: “отменя се заповедта за депортиране, заповедта е от Цар Борис ”, това беше най-голяма наслада в живота ми. Това нещо никой път не съм го изживял. От гибелта да се възродя, да бъда жив!
проф. Рахамин Шекерджийски - избавен от депортация в лагерите на гибелта
„ Аз в действителност съм благодарен на българина, е, правилно някои са ме урочасали. Но обичам България “, безапелационен е Сабат Исаков.
Години по-късно излиза наяве, че депутати от Кюстендил и Дупница изиграват основна роля в решението за анулация на депортацията на евреите от така наречен остарели земи. Това са народните представители Димитър Икономов, Димитър Пешев и Петър Михалев, които убеждават вътрешния министър Петър Габровски да спре депортацията.
Знаете ли, в този момент като си припомням, че аз трябваше да бъда в лагера, да ме изгорят в пещта, представяте ли си, това нещо бе избегнато, не съществува. Че дадохме живот на доста хора в България да творят, а в случай че това не се беше случило, в случай че не беше нашето държание, в случай че не беше тази реципрочност на българи и евреи, в случай че не беше тази помощ на държавното управление, на царя беше доста по-лесно да ни отбрани. Затова смъквам шапка на българския народ и това, което съм направил до момента го обричам на него.
проф. Рахамин Шекерджийски - избавен от депортация в лагерите на гибелта
За евреите в останалата част на страната депортацията. С писмо адресирано до ръководителя на националното заседание Богдан Филов, подписано от 42-ма народни представители, Димитър Пешев упорства антиеврейската политика да бъде изменена. Филов обаче отхвърля. Редица общественици и организации също се застъпват за евреите. Православната черква отпред с митрополит Кирил изпраща протестна депеша до Цар Борис Трети. Известно е, че царят по време на срещата си с Хитлер през март 1943г. декларира, че българските евреи са нужни в градежите на пътища. Със заповед до вътрешния министър Петър Габровски евреите остават в България. Така на 10 март 1943г. влаковете за Полша потеглят. Хората остават. И оцеляват.
И с цел да правим тази история тъкмо както в приказките ще открехнем за вас вратата след спасението. Когато Сабат среща Жени. Една християнка отворила сърцето си за него.
„ Тя беше доста хубава и като я видях споделих това ще бъде, а и тя беше куражлийка. Да се ожениш за евреин то си е събитие, само че не се колеба “, спомня си Сабат.
„ И доста ми хареса. Така се запознахме. Без да приказваме, без нищо “, споделя Жени Исакова.
-Вие поканихте ли я на среща? -Вие знаете ли какво значи среща? За да целунеш една жена трябваше да се върви горе в планината, с цел да вземеш една целувка. Не е като в този момент, в този момент изпитвам завист на младите. О, по какъв начин изпитвам завист!
Сабат Исаков – избавен от депортация в лагерите на гибелта
И заживели щастливо. Вече 64 години.
За Euronews Bulgaria Йоана Георгиева.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ