Галъп: Почти 70% от българите не подкрепят смяна на 3 март с 24 май
69,3% от българите не поддържат смяна на националния празник, до момента в който едвам 9.6 на 100 желаят промяната на 3 март с 24 май. Изводите са от августовското издание на постоянната самостоятелна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “. Изследването е извършено посредством изявление „ лице в лице “ с таблети в интервала 3-11 август измежду 807 пълнолетни българи.
Идеите за повече толериране на двойното поданство в политическите институции очевидно също се натъкват на инстинктивна страх.
Например, 61,3% се съгласяват, а 12,2% не се съгласяват, че е добре всеки да има право да подава самостоятелна конституционна тъжба, т.е. всеки български жител да може да се обръща към Конституционния съд.
Цели 49,7% не демонстрират никакъв инстинкт за това дали е добре Висшият правосъден съвет да се раздели на две – съдийски съвет и прокурорски съвет.
35,5% са на този стадий „ за “, 14,8% са все още „ срещу “. Идеята хора с двойно поданство да имат право да бъдат министри и депутати в България среща ясна интуитивна рецензия: 65% не се съгласяват с такава вероятност, а 17,5% се съгласяват. Останалите не могат да отговорят. 29% са „ за “ да се понижат пълномощията на президентите у нас при съставянето на служебни държавни управления, само че 44,3% са „ срещу “. Останалите не могат да образуват мнение.
Този публичен инстинкт се удостоверява и в отговора на въпроса за пълномощията на президентите във връзка с правосъдната власт: 38,5% са негативно настроени към концепцията за тяхното понижаване, против 34,4% позитивно настроени, а останалите не могат да образуват ясно мнение. По този индикатор ясни публични позиции на процедура липсват – проличава комплициране и по-скоро принуда. Явен е инстинктът обаче във връзка с основните прокурори у нас: 56,2% одобряват най-общо понижаване на пълномощията им, а 17,4% са срещу това. Останалите се двоумят.
Кой да е националният празник на България
Но на първо четене не се вижда сериозна степен на несъгласие в всеобщото схващане сред Трети март и Двадесет и четвърти май, а самата смяна на националния празник не среща съвсем никаква поддръжка. Въвеждащият, допустимо най-общ, нереален и в това време персонален, въпрос кой от двата празника се харесва повече демонстрира следната картина: 33% посочват Трети март, а 10,7% посочват Двадесет и четвърти май. 48% са в „ междинната “ алтернатива от вида одобрявам ги еднообразно, само че има и 2,4%, които не харесват нито един от двата празника. Останалите не могат да отговорят.
Както може да се чака, измежду огромните електорати известни вариации има измежду тези на Движение за права и свободи и „ Демократична България “, само че в общи линии структурата на мненията не демонстрира трагични разлики по електорати.
Последното се потвърждава и в директното запитване от вида „ оставяме или променяме датата и с коя друга “. 69,3% одобряват оставането на Трети март, а общо 14% се разпределят в разнообразни други варианти всред формалните празници, свързани с националната история: 9,6% желаят промяна с Двадесет и четвърти май, 3% – с шести септември, а 1,4% – с Двадесет и втори септември. Останалите не могат да отговорят.
Данните са част от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “. Изследването е извършено сред 3 и 11 август 2023 година измежду 807 души по метода „ лице в лице “ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е еднакъв на към 54 хиляди души.
Идеите за повече толериране на двойното поданство в политическите институции очевидно също се натъкват на инстинктивна страх.
Например, 61,3% се съгласяват, а 12,2% не се съгласяват, че е добре всеки да има право да подава самостоятелна конституционна тъжба, т.е. всеки български жител да може да се обръща към Конституционния съд.
Цели 49,7% не демонстрират никакъв инстинкт за това дали е добре Висшият правосъден съвет да се раздели на две – съдийски съвет и прокурорски съвет.
35,5% са на този стадий „ за “, 14,8% са все още „ срещу “. Идеята хора с двойно поданство да имат право да бъдат министри и депутати в България среща ясна интуитивна рецензия: 65% не се съгласяват с такава вероятност, а 17,5% се съгласяват. Останалите не могат да отговорят. 29% са „ за “ да се понижат пълномощията на президентите у нас при съставянето на служебни държавни управления, само че 44,3% са „ срещу “. Останалите не могат да образуват мнение.
Този публичен инстинкт се удостоверява и в отговора на въпроса за пълномощията на президентите във връзка с правосъдната власт: 38,5% са негативно настроени към концепцията за тяхното понижаване, против 34,4% позитивно настроени, а останалите не могат да образуват ясно мнение. По този индикатор ясни публични позиции на процедура липсват – проличава комплициране и по-скоро принуда. Явен е инстинктът обаче във връзка с основните прокурори у нас: 56,2% одобряват най-общо понижаване на пълномощията им, а 17,4% са срещу това. Останалите се двоумят.
Кой да е националният празник на България
Но на първо четене не се вижда сериозна степен на несъгласие в всеобщото схващане сред Трети март и Двадесет и четвърти май, а самата смяна на националния празник не среща съвсем никаква поддръжка. Въвеждащият, допустимо най-общ, нереален и в това време персонален, въпрос кой от двата празника се харесва повече демонстрира следната картина: 33% посочват Трети март, а 10,7% посочват Двадесет и четвърти май. 48% са в „ междинната “ алтернатива от вида одобрявам ги еднообразно, само че има и 2,4%, които не харесват нито един от двата празника. Останалите не могат да отговорят.
Както може да се чака, измежду огромните електорати известни вариации има измежду тези на Движение за права и свободи и „ Демократична България “, само че в общи линии структурата на мненията не демонстрира трагични разлики по електорати.
Последното се потвърждава и в директното запитване от вида „ оставяме или променяме датата и с коя друга “. 69,3% одобряват оставането на Трети март, а общо 14% се разпределят в разнообразни други варианти всред формалните празници, свързани с националната история: 9,6% желаят промяна с Двадесет и четвърти май, 3% – с шести септември, а 1,4% – с Двадесет и втори септември. Останалите не могат да отговорят.
Данните са част от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “. Изследването е извършено сред 3 и 11 август 2023 година измежду 807 души по метода „ лице в лице “ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е еднакъв на към 54 хиляди души.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ