Две трети от българите са за твърда позиция спрямо РСМ
68,9% от респондентите в последния към този момент сондаж по тематиката от самостоятелната изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “ поддържат тезата, че България би трябвало да резервира твърдата си позиция по отношение на присъединението на Република Северна Македония в Европейски Съюз. Малко над една пета са на противоположното мнение – България да промени позицията си към по-мека.
Почти аналогични данни бяха регистрирани и Това демонстрира, че основна смяна в настройките по тази тематика по-скоро няма, а обзорът обратно в годините демонстрира даже признаци на „ сгъстяване “ на публичното мнение у нас.
, да вземем за пример, „ Галъп интернешънъл болкан “ ревизира за следващ път в постоянната си стратегия публичните настройки по отношение на изискванията за участие на Република Северна Македония в Европейски Съюз. 60,8% избраха опцията Македония да бъде позволена, само че единствено при осъществяване на контракта. Съпоставка с ноември 2020 година, когато въпросът още веднъж беше интензивно обсъждан, ясно демонстрира, че позицията по този въпрос измежду българите е втвърдена – делът на отговори „ единствено след осъществяване на контракта “ през 2020 година беше 51,1%, т.е. 10 пункта по-нисък, в сравнение с в този момент. За абсолютно допускане на Македония по пътя към Европейски Съюз при започване на тази година бяха 7,6%, а през 2020 година – подобен дял от 8%. Най-сериозен е растежът за година и половина на тези, които са крайни в желанието си Скопие да не бъде допускано: 15,3% в този момент, против 6,1% през 2020 година
Втвърдяването на позициите идва за сметка на спад на половина на тези, които не могат да образуват мнение. Това значи, че в хода на дебата в последните месеци, обществото очевидно последователно образува по-активна позиция и тя демонстрира признаци на консолидация в едната посока. Така, на процедура, за две години има повишение на кардиналната поддръжка в обществото ни във връзка с приемането на Северна Македония в Европейския съюз, само че единствено при подчертаното изискване, че извършва контракта с нас.
Данните не са учудващи като се има поради чувствителността за голяма част от българите по въпроса. Също по този начин, сравняването на две точки във времето към момента не значи трайна наклонност. Последващи проучвания ще покажат дали съществуват ясни трендове. Тепърва ще се види въздействието на новите процеси, вероятно отражение на войната в Украйна, активизацията на властта по тематиката и т.н.
Почти аналогични данни бяха регистрирани и Това демонстрира, че основна смяна в настройките по тази тематика по-скоро няма, а обзорът обратно в годините демонстрира даже признаци на „ сгъстяване “ на публичното мнение у нас.
, да вземем за пример, „ Галъп интернешънъл болкан “ ревизира за следващ път в постоянната си стратегия публичните настройки по отношение на изискванията за участие на Република Северна Македония в Европейски Съюз. 60,8% избраха опцията Македония да бъде позволена, само че единствено при осъществяване на контракта. Съпоставка с ноември 2020 година, когато въпросът още веднъж беше интензивно обсъждан, ясно демонстрира, че позицията по този въпрос измежду българите е втвърдена – делът на отговори „ единствено след осъществяване на контракта “ през 2020 година беше 51,1%, т.е. 10 пункта по-нисък, в сравнение с в този момент. За абсолютно допускане на Македония по пътя към Европейски Съюз при започване на тази година бяха 7,6%, а през 2020 година – подобен дял от 8%. Най-сериозен е растежът за година и половина на тези, които са крайни в желанието си Скопие да не бъде допускано: 15,3% в този момент, против 6,1% през 2020 година
Втвърдяването на позициите идва за сметка на спад на половина на тези, които не могат да образуват мнение. Това значи, че в хода на дебата в последните месеци, обществото очевидно последователно образува по-активна позиция и тя демонстрира признаци на консолидация в едната посока. Така, на процедура, за две години има повишение на кардиналната поддръжка в обществото ни във връзка с приемането на Северна Македония в Европейския съюз, само че единствено при подчертаното изискване, че извършва контракта с нас.
Данните не са учудващи като се има поради чувствителността за голяма част от българите по въпроса. Също по този начин, сравняването на две точки във времето към момента не значи трайна наклонност. Последващи проучвания ще покажат дали съществуват ясни трендове. Тепърва ще се види въздействието на новите процеси, вероятно отражение на войната в Украйна, активизацията на властта по тематиката и т.н.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ