Законопроектът на Зарков не решава проблеми, а създава нови
48-ото Народно заседание завърши работата си без да одобри законопроекта на Министерството на правораздаването за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за правосъдната власт, с който трябваше да бъде препоръчан и признат механизъм за надзор над основния прокурор. Този законопроект се оказа измежду най-критикуваните в законодателната ни история. Въпреки това той бе гласуван в две парламентарни комисии (правната и по конституционни въпроси), както и на първо четене в пленарната зала, не поради реализирано единодушие по текстовете, а с цел да се показва политически консенсус за приемането на сходен закон. В последна сметка планът, импортиран и бранен от служебния правосъден министър Крум Зарков, бе оставен за доработване от идващото Народно заседание.
Защо този следващ план за въвеждане на надзор над основния прокурор се оказа недопустим? Внимателният юридически разбор на законодателната работа по него сочи, че аргументите не са една и две:
Недопустимо и в несъгласие с общите правила на правовата страна, с Конституцията, със Закона за нормативните актове и Правилника на Народното събрание бе провеждането на законодателната процедура в невероятно къси периоди.
Прибързаността нямаше по какъв начин да не повлияе негативно на поставената от политиците цел – освен приемане на механизъм за следствие на основния прокурор или негов заместител, само че и съществени промени в наказателния развой, в работата на правораздавателните органи и провеждането на досъдебното произвеждане, промени, които биха засегнали и функционалностите на проверяващия прокурор.
Общественото разискване на плана мина „ на скорост “, напълно бе подценено мнението на настоящите магистрати – съдии, прокурори и следователи, както и на техни професионални организации. Изразените от тях съществени, разумни и обосновани съображения за противоконституционност настойчиво бяха неглижирани и отхвърляни. Върху работата на Народното събрание неприемливо бе извършен напън от длъжностен министър - в случай че отговорността не се носи от краткотрайно държавно управление, даже от съответните партии, излъчили постоянен кабинет. Носи се от Народното събрание, което по Конституция е изразител на националната воля и суверенитет.
Важните промени, изключително в областта на правораздаването, изискват изчерпателност и точност в изработването на съответните текстове, умерено обсъждане, разискване и намиране на оптимални разновидности при необятен политически консенсус. В противоположен случай може да се стигне до безпорядък и до още по-сериозни усложнения в работата на правосъдната власт.
Предложеният механизъм за следствие на основния прокурор бе в явно несъгласие с член 8 от Конституцията за разделянето на управляващите. Механизмът предвиждаше основният прокурор и неговите заместници да бъдат разследвани от проверяващи служители на реда. Тоест, изпълнителната власт да проверява правосъдната, какъвто казус в историята няма – магистратите постоянно са били разследвани от следователи. Не може прокурор да бъде разследван от представители на изпълнителната власт, още по-малко сходен казус да се основава за основния прокурор.
В различен сходен план, този път на партия „ Възраждане “, бе препоръчано проверяващи служители на реда да проверяват даже всички магистрати, като проверяващият орган самичък притегля лицата в качеството на обвинени - без авансово позволение и координиране на дейностите с прокурор. Така „ наблюдаващият “ прокурор се слага в осведомителен режим, което е в прорез с чл.127, т.3 от Конституцията, признат през 2006 година точно за въвеждане на фигурата на наблюдаващия прокурор. Той дефинира прокуратурата като единственият орган, който притегля към отговорност лицата, направили закононарушение.
Тук явно се касае за неприемливо от Конституцията изключително законодателство - интервенция на изпълнителната власт в работата на правосъдната. Но и за друг процесуалния ред, по който да бъдат наказателно преследвани основният прокурор и неговите заместници (специална глава със специфични норми). В тази посока бе и изразеното сериозно мнение на Върховния касационен съд.
Недопустимо е, както планува планът на министерството на правораздаването, прокурор или арбитър на по-ниска служба от тази на основния прокурор да проверява обвинител № 1 - по този начин се стига до нарушение на съществени кардинални положения в Закона за правосъдната власт, на статута на основния прокурор и останалите магистрати.
Няма по какъв начин за всички жители при съблюдаване на процесуалните правила да се образува досъдебно произвеждане едвам след преценка за съществуване на задоволително данни (за престъпление), а за основния прокурор това да се прави единствено при „ легален мотив и съществуване на данни “. Преценката дали тези данни са очевидно голословни, каквото и да значи това, е планувано да се прави от ръководителя на Наказателната гилдия на Върховния касационен съд - арбитър с административни функционалности. Тук също ставаме очевидци на директно несъгласие с главния закон, доколкото у нас само и единствено прокурор може да прави преценка налице ли са данни за осъществено закононарушение. В случая с основния прокурор (на теория), той може да се окаже в изискванията на формирано към този момент досъдебно произвеждане по реда на чл.212, ал.2 от Наказателно-процесуален кодекс - когато то се образува с първото деяние по следствието, да вземем за пример с разпит на очевидец. Тогава преценката ще е напълно на органа на изпълнителната власт, образувал производството, а ръководителят на Наказателната гилдия на Върховен касационен съд няма да има какво да преценя.
Този метод явно би сложил в риск върховенството на правото, създавайки условия за произвол и за потребление на органите на Министерство на вътрешните работи за политически цели. Как би могло да се изясни по различен метод предлагането само основният прокурор и неговите заместници да бъдат разследвани от органите на Министерство на вътрешните работи, а останалите магистрати - от следователи?
Противоречащо на открития парламентарен ред е и превръщането на който и да било в прокурор единствено и само за задачите и потребностите на следствие против основния прокурор и неговите заместници. Конституцията не позволява придобиване на прокурорски функционалности, в случай че съответното лице не заема прокурорска служба след предопределение посредством конкурс.
В предишен законопроект за въвеждане на надзор над основния прокурор, признат след постоянна законодателна процедура, бе планувано следствието да се води от настоящ прокурор, който се изважда от прокурорската конструкция и съответната подчиненост. Този нов орган също се оказа противоконституционен съгласно Решение № 7 от 11.05.2021 година по дело №4/2021 година на Конституционен съд. Аргументите против него бяха, че той остава безотговорен и вместо да обезпечава гаранции за независимостта на следствието против основния прокурор или негов заместител, буди съществени подозрения за реализиране на заявената от законодателя цел; не има независим следствен уред, който да обезпечи независимостта на разследването; учредяването на сходна фигура е невероятно без експлицитна смяна в главния закон, защото в тази ситуация се основава държавен орган, който се смята за част от прокуратурата и в същото време е изключен от общия ред за надзор в нея. Тези рецензии на Конституционен съд с цялостна мощ важат и за законопроекта на Министерството на правораздаването, даже са още по-натрапчиво годни. В него още веднъж се планува прокурорът по следствието (макар назначен краткотрайно и целево) да се подчинява на ред, друг от този за останалите прокурори и за прокуратурата като цяло. В същото време, по същия чудноват метод, се избира още един прокурор, който да има функционалности само на горестоящ по отношение на проверяващия основния прокурор. Така се основава паралелна прокурорска конструкция в границите на Прокуратурата на Република България, което отвън всякакво подозрение е юридически парадокс. Назначаването на целеви горестоящ прокурор удостоверява изключителния темперамент на процедурата.
Обсъжданият план на Министерството на правораздаването не дава отговор на практиката на Конституционен съд, нито на главните правила на наказателното право и на наказателния развой. Той е в колизия и с рекомендациите на Венецианската комисия, изложени в последното й мнение №1095/2022 година, признато на 24.10.2022 година на 132-та пленарна сесия. Макар с това мнение да бе спекулирано политически. В това и в други мнения на Венецианската комисия, както на други европейски органи и задгранични магистрати, по никакъв метод и в никакъв случай българската страна не е била и не би могла да бъде окуражавана да нарушава личната си Конституция. Дори под претекст за осъществяване на рекомендации на Европейски съд по правата на човека.
В последното си мнение Венецианската комисия ясно показва, че „ българският законодател ще се изправи пред компликацията да откри равновесие сред две задания - да приведе българското право в сходство с условията на Европейската спогодба за правата на индивида, тълкувана от Европейски съд по правата на индивида, както и да съблюдава рестриктивните мерки по българската Конституция, както е тълкувана от Конституционния съд “. Тоест, след мнение на комисията, не сме се справили с тази „ нелека задача “, която изисква време, старания и политически консенсус. И че приемането на подобен механизъм - в случай че се реши, че е единственият вероятен, изисква промени в Конституцията и необятна политическа поддръжка.
Противоречащи на конституционния ред са и измененията, с които се планува проверяващите органи сами да могат да желаят от съда използване на специфични разследващи средства, претършуване, изземване и така нататък Това би основало лицемерен режим на водене на следствието и на преценката за развиването му, в случай, че наблюдаващият прокурор носи цялата отговорност за досъдебното произвеждане. Съгласно чл.127, т.1 от Конституцията прокуратурата е тази, която управлява следствието и упражнява контрол за законосъобразното му осъществяване. Няма по какъв начин тази функционалност да се раздвоява, трансферира или обуславя от решенията на различен орган.
Порочно е и предлагането за правосъдно обжалване на отводите от формиране на досъдебно произвеждане. Не може, въпреки и индиректно, наставления в тази тенденция да се вършат от различен орган, доколкото преценката дали да се образува произвеждане или не, е още веднъж единствено и само на прокурора. Отделен е въпросът, че в случаите на отвод (както е сега) няма страни и разногласия, които съдът да позволява. Основната функционалност на съда е решаването на правни разногласия. С придаването на надзор над отводите, ще му бъдат вменени несвойствени функционалности, водещи до безпорядък и до неспособност да извършва работата си по предопределение.
Бе препоръчано и правосъдният надзор да се ползва единствено за избрана категория отводи. Това поражда въпроса за какво потърпевшите от закононарушение ще бъдат поставяни под друг режим и по какъв начин едни ще бъдат по-малко или повече потърпевши, с цел да им бъдат давани разнообразни, повече или по-малко, права. Ясно е, че този метод ще съставлява директно нарушаване на главния парламентарен принцип за тъждество на жителите пред закона. Как тъкмо ще се разграничава кои отводи подлежат на обжалване пред съда и кои не, откакто в прокурорските актове няма обвързване, а и не постоянно е ясно защо или за какви закононарушения се отнасят.
С отводите се взема решение генералният въпрос за това има ли или не осъществено закононарушение. При образуването на досъдебно произвеждане не постоянно е ясно, а и няма обвързване за квалифициране на осъщественото действие по съответен текст от Наказателния кодекс. То отразява съществуването на задоволително данни за осъществено закононарушение, без значение от правната подготовка. Едва при привличането на едно лице в качеството на обвинен действието се квалифицира по съответен текст от Наказателен кодекс, за което към този момент са събрани задоволително доказателства. Обратното е симптом за непознаване на процесуалните правила и работата на органите на досъдебното произвеждане, а приемането му би повлияло негативно на съответните органи и, несъмнено, на българските жители.
Ако би трябвало да сме почтени, правосъдният надзор над отводите няма да реши проблемите в правораздаването, а ще сътвори нови. С него няма да бъдат предпазени правата на жителите в по-висока степен - и в този момент има строен ред за атакуване на прокурорските отводи, и то на няколко равнища. Наличието на правосъден акт с напътствие за използване на закона не би могло да докара наложително до формиране на досъдебно произвеждане. Сега, при анулация на отвод, горестоящият прокурор може непосредствено да образува досъдебно произвеждане и да изпрати напряко материалите за осъществяване на следствие. Тези особености на сегашния ред въобще не бяха коментирани и съобразени в оферти план.
Редно е депутатите от 49-ото Народно заседание да се съобразят с всички изказани съображения и да изработят и одобряват механизъм за надзор над основния прокурор, който е в сходство с условията на Европейски съд по правата на човека и с конституционния и правов ред в страната. Без бързане, с групов разум и консенсусно. Възможно е и е належащо.
Защо този следващ план за въвеждане на надзор над основния прокурор се оказа недопустим? Внимателният юридически разбор на законодателната работа по него сочи, че аргументите не са една и две:
Недопустимо и в несъгласие с общите правила на правовата страна, с Конституцията, със Закона за нормативните актове и Правилника на Народното събрание бе провеждането на законодателната процедура в невероятно къси периоди.
Прибързаността нямаше по какъв начин да не повлияе негативно на поставената от политиците цел – освен приемане на механизъм за следствие на основния прокурор или негов заместител, само че и съществени промени в наказателния развой, в работата на правораздавателните органи и провеждането на досъдебното произвеждане, промени, които биха засегнали и функционалностите на проверяващия прокурор.
Общественото разискване на плана мина „ на скорост “, напълно бе подценено мнението на настоящите магистрати – съдии, прокурори и следователи, както и на техни професионални организации. Изразените от тях съществени, разумни и обосновани съображения за противоконституционност настойчиво бяха неглижирани и отхвърляни. Върху работата на Народното събрание неприемливо бе извършен напън от длъжностен министър - в случай че отговорността не се носи от краткотрайно държавно управление, даже от съответните партии, излъчили постоянен кабинет. Носи се от Народното събрание, което по Конституция е изразител на националната воля и суверенитет.
Важните промени, изключително в областта на правораздаването, изискват изчерпателност и точност в изработването на съответните текстове, умерено обсъждане, разискване и намиране на оптимални разновидности при необятен политически консенсус. В противоположен случай може да се стигне до безпорядък и до още по-сериозни усложнения в работата на правосъдната власт.
Предложеният механизъм за следствие на основния прокурор бе в явно несъгласие с член 8 от Конституцията за разделянето на управляващите. Механизмът предвиждаше основният прокурор и неговите заместници да бъдат разследвани от проверяващи служители на реда. Тоест, изпълнителната власт да проверява правосъдната, какъвто казус в историята няма – магистратите постоянно са били разследвани от следователи. Не може прокурор да бъде разследван от представители на изпълнителната власт, още по-малко сходен казус да се основава за основния прокурор.
В различен сходен план, този път на партия „ Възраждане “, бе препоръчано проверяващи служители на реда да проверяват даже всички магистрати, като проверяващият орган самичък притегля лицата в качеството на обвинени - без авансово позволение и координиране на дейностите с прокурор. Така „ наблюдаващият “ прокурор се слага в осведомителен режим, което е в прорез с чл.127, т.3 от Конституцията, признат през 2006 година точно за въвеждане на фигурата на наблюдаващия прокурор. Той дефинира прокуратурата като единственият орган, който притегля към отговорност лицата, направили закононарушение.
Тук явно се касае за неприемливо от Конституцията изключително законодателство - интервенция на изпълнителната власт в работата на правосъдната. Но и за друг процесуалния ред, по който да бъдат наказателно преследвани основният прокурор и неговите заместници (специална глава със специфични норми). В тази посока бе и изразеното сериозно мнение на Върховния касационен съд.
Недопустимо е, както планува планът на министерството на правораздаването, прокурор или арбитър на по-ниска служба от тази на основния прокурор да проверява обвинител № 1 - по този начин се стига до нарушение на съществени кардинални положения в Закона за правосъдната власт, на статута на основния прокурор и останалите магистрати.
Няма по какъв начин за всички жители при съблюдаване на процесуалните правила да се образува досъдебно произвеждане едвам след преценка за съществуване на задоволително данни (за престъпление), а за основния прокурор това да се прави единствено при „ легален мотив и съществуване на данни “. Преценката дали тези данни са очевидно голословни, каквото и да значи това, е планувано да се прави от ръководителя на Наказателната гилдия на Върховния касационен съд - арбитър с административни функционалности. Тук също ставаме очевидци на директно несъгласие с главния закон, доколкото у нас само и единствено прокурор може да прави преценка налице ли са данни за осъществено закононарушение. В случая с основния прокурор (на теория), той може да се окаже в изискванията на формирано към този момент досъдебно произвеждане по реда на чл.212, ал.2 от Наказателно-процесуален кодекс - когато то се образува с първото деяние по следствието, да вземем за пример с разпит на очевидец. Тогава преценката ще е напълно на органа на изпълнителната власт, образувал производството, а ръководителят на Наказателната гилдия на Върховен касационен съд няма да има какво да преценя.
Този метод явно би сложил в риск върховенството на правото, създавайки условия за произвол и за потребление на органите на Министерство на вътрешните работи за политически цели. Как би могло да се изясни по различен метод предлагането само основният прокурор и неговите заместници да бъдат разследвани от органите на Министерство на вътрешните работи, а останалите магистрати - от следователи?
Противоречащо на открития парламентарен ред е и превръщането на който и да било в прокурор единствено и само за задачите и потребностите на следствие против основния прокурор и неговите заместници. Конституцията не позволява придобиване на прокурорски функционалности, в случай че съответното лице не заема прокурорска служба след предопределение посредством конкурс.
В предишен законопроект за въвеждане на надзор над основния прокурор, признат след постоянна законодателна процедура, бе планувано следствието да се води от настоящ прокурор, който се изважда от прокурорската конструкция и съответната подчиненост. Този нов орган също се оказа противоконституционен съгласно Решение № 7 от 11.05.2021 година по дело №4/2021 година на Конституционен съд. Аргументите против него бяха, че той остава безотговорен и вместо да обезпечава гаранции за независимостта на следствието против основния прокурор или негов заместител, буди съществени подозрения за реализиране на заявената от законодателя цел; не има независим следствен уред, който да обезпечи независимостта на разследването; учредяването на сходна фигура е невероятно без експлицитна смяна в главния закон, защото в тази ситуация се основава държавен орган, който се смята за част от прокуратурата и в същото време е изключен от общия ред за надзор в нея. Тези рецензии на Конституционен съд с цялостна мощ важат и за законопроекта на Министерството на правораздаването, даже са още по-натрапчиво годни. В него още веднъж се планува прокурорът по следствието (макар назначен краткотрайно и целево) да се подчинява на ред, друг от този за останалите прокурори и за прокуратурата като цяло. В същото време, по същия чудноват метод, се избира още един прокурор, който да има функционалности само на горестоящ по отношение на проверяващия основния прокурор. Така се основава паралелна прокурорска конструкция в границите на Прокуратурата на Република България, което отвън всякакво подозрение е юридически парадокс. Назначаването на целеви горестоящ прокурор удостоверява изключителния темперамент на процедурата.
Обсъжданият план на Министерството на правораздаването не дава отговор на практиката на Конституционен съд, нито на главните правила на наказателното право и на наказателния развой. Той е в колизия и с рекомендациите на Венецианската комисия, изложени в последното й мнение №1095/2022 година, признато на 24.10.2022 година на 132-та пленарна сесия. Макар с това мнение да бе спекулирано политически. В това и в други мнения на Венецианската комисия, както на други европейски органи и задгранични магистрати, по никакъв метод и в никакъв случай българската страна не е била и не би могла да бъде окуражавана да нарушава личната си Конституция. Дори под претекст за осъществяване на рекомендации на Европейски съд по правата на човека.
В последното си мнение Венецианската комисия ясно показва, че „ българският законодател ще се изправи пред компликацията да откри равновесие сред две задания - да приведе българското право в сходство с условията на Европейската спогодба за правата на индивида, тълкувана от Европейски съд по правата на индивида, както и да съблюдава рестриктивните мерки по българската Конституция, както е тълкувана от Конституционния съд “. Тоест, след мнение на комисията, не сме се справили с тази „ нелека задача “, която изисква време, старания и политически консенсус. И че приемането на подобен механизъм - в случай че се реши, че е единственият вероятен, изисква промени в Конституцията и необятна политическа поддръжка.
Противоречащи на конституционния ред са и измененията, с които се планува проверяващите органи сами да могат да желаят от съда използване на специфични разследващи средства, претършуване, изземване и така нататък Това би основало лицемерен режим на водене на следствието и на преценката за развиването му, в случай, че наблюдаващият прокурор носи цялата отговорност за досъдебното произвеждане. Съгласно чл.127, т.1 от Конституцията прокуратурата е тази, която управлява следствието и упражнява контрол за законосъобразното му осъществяване. Няма по какъв начин тази функционалност да се раздвоява, трансферира или обуславя от решенията на различен орган.
Порочно е и предлагането за правосъдно обжалване на отводите от формиране на досъдебно произвеждане. Не може, въпреки и индиректно, наставления в тази тенденция да се вършат от различен орган, доколкото преценката дали да се образува произвеждане или не, е още веднъж единствено и само на прокурора. Отделен е въпросът, че в случаите на отвод (както е сега) няма страни и разногласия, които съдът да позволява. Основната функционалност на съда е решаването на правни разногласия. С придаването на надзор над отводите, ще му бъдат вменени несвойствени функционалности, водещи до безпорядък и до неспособност да извършва работата си по предопределение.
Бе препоръчано и правосъдният надзор да се ползва единствено за избрана категория отводи. Това поражда въпроса за какво потърпевшите от закононарушение ще бъдат поставяни под друг режим и по какъв начин едни ще бъдат по-малко или повече потърпевши, с цел да им бъдат давани разнообразни, повече или по-малко, права. Ясно е, че този метод ще съставлява директно нарушаване на главния парламентарен принцип за тъждество на жителите пред закона. Как тъкмо ще се разграничава кои отводи подлежат на обжалване пред съда и кои не, откакто в прокурорските актове няма обвързване, а и не постоянно е ясно защо или за какви закононарушения се отнасят.
С отводите се взема решение генералният въпрос за това има ли или не осъществено закононарушение. При образуването на досъдебно произвеждане не постоянно е ясно, а и няма обвързване за квалифициране на осъщественото действие по съответен текст от Наказателния кодекс. То отразява съществуването на задоволително данни за осъществено закононарушение, без значение от правната подготовка. Едва при привличането на едно лице в качеството на обвинен действието се квалифицира по съответен текст от Наказателен кодекс, за което към този момент са събрани задоволително доказателства. Обратното е симптом за непознаване на процесуалните правила и работата на органите на досъдебното произвеждане, а приемането му би повлияло негативно на съответните органи и, несъмнено, на българските жители.
Ако би трябвало да сме почтени, правосъдният надзор над отводите няма да реши проблемите в правораздаването, а ще сътвори нови. С него няма да бъдат предпазени правата на жителите в по-висока степен - и в този момент има строен ред за атакуване на прокурорските отводи, и то на няколко равнища. Наличието на правосъден акт с напътствие за използване на закона не би могло да докара наложително до формиране на досъдебно произвеждане. Сега, при анулация на отвод, горестоящият прокурор може непосредствено да образува досъдебно произвеждане и да изпрати напряко материалите за осъществяване на следствие. Тези особености на сегашния ред въобще не бяха коментирани и съобразени в оферти план.
Редно е депутатите от 49-ото Народно заседание да се съобразят с всички изказани съображения и да изработят и одобряват механизъм за надзор над основния прокурор, който е в сходство с условията на Европейски съд по правата на човека и с конституционния и правов ред в страната. Без бързане, с групов разум и консенсусно. Възможно е и е належащо.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ