34-годишен мъж от Сибир иска да съди убийците на своя

34-годишен мъж от Сибир желае да съди убийците на своя прародител, измежду които е и руският водач Йосиф Сталин. Почти цяла Русия се вълнува от случая. Само Кремъл мълчи. И има за какво, твърди Юрий Решето в коментара си.

Скрийншот от блога на Денис Карагодин, в който са оповестени следствията му към гибелта на неговия прародител

" Не обръщайте внимание на индивида зад завесата ", се споделя в американския детски филм " Вълшебникът от Оз ". Разбирай: не питайте много-много, че най-после ще вземете да научите истината. Друга известна имитация от кино лентата гласи: " Тото, имам чувството, че към този момент не сме в Канзас ". Парафразирано тя звучи по този начин: Вече сме в напълно друга обстановка. Завесата са стените на Кремъл. А мъжът зад тях - знаете кой е той. И този мъж мълчи. Не обелва и дума по една тематика, която сега вълнува мнозина в Русия.

" Големият гнет "

Става дума за един от предшествениците на Путин в Кремъл - Йосиф Сталин. За него персонално и за неговите закононарушения по време на така наречен " Голям гнет " сред 1936 и 1938 година. Онези закононарушения, които по руско време бяха тематика табу, след това внезапно се трансфораха в обичан сюжет на историците, а след 2000-та година още веднъж потънаха в давност. Сега обаче тематиката още веднъж е настояща, а това несъмнено е добра вест за наследниците на милионите жертви на сталинизма. Един от тях е Денис Карагодин от Томск, който е разкрил имената на виновните за убийството на неговия прародител. И тъй като за убийствата няма отминалост, Карагодин упорства за заслужено наказване.

Денис Карагодин

И до момента в който мнозина поддържат настояването му, носталгиците се бунтуват. Защо да се ровим в предишното? Какво ще спечелим от този взор обратно? Не е ли по-важно да мислим за пенсиите, за заплатите, за виталния стандарт? - споделят те и настояват, че мъжът от Томск просто търсел възмездие, а цялата история към прародител му единствено разединявала страната.

Но не - тук не става дума за възмездие. 34-годишният Денис Карагодин желае да назове нещата с същинските им имена. Иска да научи истината, да я премисли, с цел да може да продължи да живее с нея. И не говоренето за личното им минало разединява руснаците - разединява ги мълчанието. Разединява ги замитането на историята под чергата. Разединява ги нежеланието да погледнат зад завесата. Като във кино лентата " Вълшеблникът от Оз ".

Правозащитната организация " Мемориал " се зае със случая " Карагодин " и разгласява лист с имената на 40 000 (!!!) сътрудници на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) - предшественика на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и надлежно на днешната ФСБ. " Предателство! " - крещят едните. " Най-сетне! " - радват се другите. А какво споделя публична Москва? Нищо. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков не беше в положение да формулира формалната позиция на Русия във връзка с така наречен " Голям гнет ". Просто тъй като такава позиция няма. Да, през 2015 година президентът Путин подписа така наречен " Насоки за увековечаване на загатна за жертвите на политически репресии ". И да, според този декрет в Москва би трябвало да бъде повдигнат мемориал на жертвите на репресиите. В същото време обаче сътрудниците на една от най-важните правозащитни организации, която от дълго време се занимава интензивно с тематиката - същата тази организация " Мемориал ", са оповестени за задгранични сътрудници, а в Русия още веднъж се издигат монументи на Сталин. С безмълвното единодушие на Кремъл.

Юрий Решето

Путин и твърдата ръка

През 1991-ва, когато беше на 39 години, Путин предизвести за заплахата от тоталитаризъм в Русия. В тези години той смяташе, че тази заплаха се крие в манталитета на руснаците. " Всички ние, включително и аз, от време на време имаме вяра, че в случай че бъде въдворен ред с твърда ръка, ще заживеем по-добре, по-уютно и по-сигурно. Но уютът и сигурността бързо ще изчезнат, тъй като същата тази твърда ръка ще ни задуши ", съобщи Путин тогава. А каква е обстановката през днешния ден? Наблюдавайки протичащото се в Русия, човек непроменяемо остава с усещането, че в никакъв случай до момента копнежът по твърдата ръка не е бил толкоз мощен. Групички религиозни фанатици съумяха да спрат представленията на операта " Танхойзер " в Новосибирск, тъй като инсценировката накърнявала религиозните им усеща. Паравоенни казашки сдружения заплашват да сезират съда поради видеоклип на поп-групата " Нещастен случай ", осмиващ подправените съветски патриоти. А деятел на прокремълската организация " Офицери на Русия " заля с урина фотографии на американския създател Джок Стърджис, които бяха изложени в московска изложба.

Атмосферата на доносничество и автоцензура е добре пристигнала за управляващите в борбата им със Запада. Това е и повода, заради която Кремъл не желае да осъди изрично сталинисткия гнет. От боязън, че узряването на народа може да се трансформира в опасност за властта. Дори това узряване да се състои " единствено " в желанието да бъдат осъдени убийците на личните ти предшественици. Или с други думи: " Тото, имам чувството, че към този момент не сме в Канзас ".