Проф. Томас Линденбергер: Крайната десница си присвои лозунгите на антикомунистите в ГДР
30 години след историческата нощ на 9-ти ноември еуфорията и насладата са притъпени. В обединена Германия разграничителните линии са ясно изразени. Всеки втори източногерманец счита, че в нова Германия е жител второ качество. И че фантазиите му от 89-та са предадени.
Тогава, при започване на 90-те години, в заника на политическата си кариера, канцлерът на обединяването Хелмут Кол, ръководител на консервативния Християндемократически съюз, даде заричане до 3-4, най-вече 5 години след обединяването в източна Германия да потекат реки от мед и масло.
„ Няма да оставим нашите съграждани в Германска демократична република. Имаме средствата, имаме опциите да превърнем новите източногермански провинции в цъфтящи полета “, сподели тогава той.
30 години по-късно заричане, трайно останало в съзнанието на източногерманците, на повърхността всичко наподобява добре. Въпреки издигнатите автомагистрали, актуализирани площади и нови здания негодуванието в новите източни провинции на обединена Германия пораства. Доказаха го районните избори в три провинции тази есен, на които крайнодесните популисти от „ Алтернатива за Германия “ се утвърдиха трайно като втора политическа мощ.
„ Новата вълна крайнодесен екстремизъм, популизъм, незаинтересованост към политическите процеси се следи на всички места, само че е изключително видна в Източна Германия. Още по-тревожно е, че съгласно социологическите изследвания измежду източногерманците спада вярата, че демокрацията е желаната форма на държавно устройство. Точно в това е главната разлика сред източните и западните германци. За да се стигне до тук евентуално виновност имаме и аз и моите сътрудници, които се занимаваме с осмислянето на комунистическото минало “. Това е самокритичната оценка на проф. Томас Линденбергер пред БНР, политолог и историкв университета в Дрезден, началник на института „ Хана Аренд “ за проучване на тоталитаризма. Не на последно място институтът се занимава с политическо обучение за възпитаници и учители, провеждането на открити уроци, просветителни полемики и диспути.
„ Станахме очевидци на един абсурд - „ Алтернатива за Германия “ си присвои лозунгите на антикомунистическото придвижване в някогашната Германска демократична република преди рухването на Берлинската стена през 1989 година Лозунги, като „ довършете измененията “ или виковете от митингите в Лайпциг „ Ние сме народът “. Крайната десница в това време твърди, че е оповестена за зложелател от страна на конформистите, от масмедиите, които сякаш не им разрешават да кажат истината право в очите. И че това било сравнимо с подтисничеството в последната фаза на комунистическия режим. Като теглим чертата, 30 години след измененията, може би би трябвало да признаем, че работата по осмислянето на комунистическото минало не е дала стремежи резултат. Бих споделил даже, че сме изпаднали в тупик.
Предизвикателството след обединяването през 1990 година беше сериозното отношение към предишното на Германска демократична република. Особено в първите години това беше съпроводено от същински гневни полемики и непримирими различия. Но от днешна позиция знаем, че това нямаше по какъв начин да бъде иначе. Никога не е ставало въпрос предишното да се показва едностранно, истината за предишното да се разкрива отчасти “, показва проф. Линденбергер.
Тогава, при започване на 90-те години, в заника на политическата си кариера, канцлерът на обединяването Хелмут Кол, ръководител на консервативния Християндемократически съюз, даде заричане до 3-4, най-вече 5 години след обединяването в източна Германия да потекат реки от мед и масло.
„ Няма да оставим нашите съграждани в Германска демократична република. Имаме средствата, имаме опциите да превърнем новите източногермански провинции в цъфтящи полета “, сподели тогава той.
30 години по-късно заричане, трайно останало в съзнанието на източногерманците, на повърхността всичко наподобява добре. Въпреки издигнатите автомагистрали, актуализирани площади и нови здания негодуванието в новите източни провинции на обединена Германия пораства. Доказаха го районните избори в три провинции тази есен, на които крайнодесните популисти от „ Алтернатива за Германия “ се утвърдиха трайно като втора политическа мощ.
„ Новата вълна крайнодесен екстремизъм, популизъм, незаинтересованост към политическите процеси се следи на всички места, само че е изключително видна в Източна Германия. Още по-тревожно е, че съгласно социологическите изследвания измежду източногерманците спада вярата, че демокрацията е желаната форма на държавно устройство. Точно в това е главната разлика сред източните и западните германци. За да се стигне до тук евентуално виновност имаме и аз и моите сътрудници, които се занимаваме с осмислянето на комунистическото минало “. Това е самокритичната оценка на проф. Томас Линденбергер пред БНР, политолог и историкв университета в Дрезден, началник на института „ Хана Аренд “ за проучване на тоталитаризма. Не на последно място институтът се занимава с политическо обучение за възпитаници и учители, провеждането на открити уроци, просветителни полемики и диспути.
„ Станахме очевидци на един абсурд - „ Алтернатива за Германия “ си присвои лозунгите на антикомунистическото придвижване в някогашната Германска демократична република преди рухването на Берлинската стена през 1989 година Лозунги, като „ довършете измененията “ или виковете от митингите в Лайпциг „ Ние сме народът “. Крайната десница в това време твърди, че е оповестена за зложелател от страна на конформистите, от масмедиите, които сякаш не им разрешават да кажат истината право в очите. И че това било сравнимо с подтисничеството в последната фаза на комунистическия режим. Като теглим чертата, 30 години след измененията, може би би трябвало да признаем, че работата по осмислянето на комунистическото минало не е дала стремежи резултат. Бих споделил даже, че сме изпаднали в тупик.
Предизвикателството след обединяването през 1990 година беше сериозното отношение към предишното на Германска демократична република. Особено в първите години това беше съпроводено от същински гневни полемики и непримирими различия. Но от днешна позиция знаем, че това нямаше по какъв начин да бъде иначе. Никога не е ставало въпрос предишното да се показва едностранно, истината за предишното да се разкрива отчасти “, показва проф. Линденбергер.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ