Кой притежава най-голямата колекция от билети за градския транспорт?
25-годишен студент от Варна има най-голямата сбирка от билети от градския превоз. Той има 22 000 талони от автобуси в морската ни столица.
Събирана повече от 10 години сбирката се усилва и през днешния ден, макар че младежът към този момент интензивно кара.
Всичко стартира когато Никола е седмокласник.
Налагаше ми се да пътувам доста. И си бях споделил - какъв брой разноски ще имам за превоз. Така събрах за към два месеца 300, след това желаех да видя какъв брой още пари ще похарча и по този начин започнаха да се събират много билети. Превърна ми се в занимание, слагах ги в книги - да са гладки, споделя младежът.
Така леко-полека сбирката набъбнала. Никола почнал да систематизира и отделя билетите в пликове, по-късно в кутия от обувки, само че най-после се наложило да им се отдели особено място.
Моето семейство ми правеше непрекъснато забележки да ги разкарам тия хартийки като дребен, изяснява той. По-късно обаче всички се присъединили в събирането. А Никола съумял да възпламени и свои другари да събират.
Веднъж годишно той ги брои и разказва в книга. Между всички билети - той има и обичани. Показва остарели билети - от 1995 година, такива с повтарящи се номера и идентични числа.
Оказва се, че точно поради тези с идентичните числа се конкурирал с пасажери, които вярвали, че цифрите носят благополучие и също ги желали.
Събирането на билети пък води и до редица комични обстановки с кондуктори.
Молил съм ги да ми запазят - като видиш, че идва сериен номер с идентичен, може ли да ги закупя авансово. Ще ви дам парите, споделя Никола.
Имал съм рядкости - давали са ми билети, но доста в джобовете, идва контрола и аз в бързината бързам и се изсипва една камара билети и таз контролата седи и ме гледа - и аз: не е каквото си мислите, смее се той.
Преди година варненецът решил да продаде сбирката си. Купувачите обаче му предложили ниска цена. Той решил да я резервира, поради нейното значение.
Значи труд и неизменност. Това е занимание, това е нещо, с което може да се отличиш. Постоянството е значимо нещо и това е доста години труд, декларира Никола.
Той има друго предпочитание за сбирката - да влезе в Гинес.
Колекцията е действително най-голямата в България. Търсил съм, търсил съм – няма. В по-далечен стадий, когато омръзне - тъй като все в миналото ще омръзне - най-вероятно ще я даря на музей във Варна, споделя той.
Дотогава обаче - сбирката от билети от варненските автобуси ще остане на несъмнено - покрай Никола.
Източник: nova.bg
Събирана повече от 10 години сбирката се усилва и през днешния ден, макар че младежът към този момент интензивно кара.
Всичко стартира когато Никола е седмокласник.
Налагаше ми се да пътувам доста. И си бях споделил - какъв брой разноски ще имам за превоз. Така събрах за към два месеца 300, след това желаех да видя какъв брой още пари ще похарча и по този начин започнаха да се събират много билети. Превърна ми се в занимание, слагах ги в книги - да са гладки, споделя младежът.
Така леко-полека сбирката набъбнала. Никола почнал да систематизира и отделя билетите в пликове, по-късно в кутия от обувки, само че най-после се наложило да им се отдели особено място.
Моето семейство ми правеше непрекъснато забележки да ги разкарам тия хартийки като дребен, изяснява той. По-късно обаче всички се присъединили в събирането. А Никола съумял да възпламени и свои другари да събират.
Веднъж годишно той ги брои и разказва в книга. Между всички билети - той има и обичани. Показва остарели билети - от 1995 година, такива с повтарящи се номера и идентични числа.
Оказва се, че точно поради тези с идентичните числа се конкурирал с пасажери, които вярвали, че цифрите носят благополучие и също ги желали.
Събирането на билети пък води и до редица комични обстановки с кондуктори.
Молил съм ги да ми запазят - като видиш, че идва сериен номер с идентичен, може ли да ги закупя авансово. Ще ви дам парите, споделя Никола.
Имал съм рядкости - давали са ми билети, но доста в джобовете, идва контрола и аз в бързината бързам и се изсипва една камара билети и таз контролата седи и ме гледа - и аз: не е каквото си мислите, смее се той.
Преди година варненецът решил да продаде сбирката си. Купувачите обаче му предложили ниска цена. Той решил да я резервира, поради нейното значение.
Значи труд и неизменност. Това е занимание, това е нещо, с което може да се отличиш. Постоянството е значимо нещо и това е доста години труд, декларира Никола.
Той има друго предпочитание за сбирката - да влезе в Гинес.
Колекцията е действително най-голямата в България. Търсил съм, търсил съм – няма. В по-далечен стадий, когато омръзне - тъй като все в миналото ще омръзне - най-вероятно ще я даря на музей във Варна, споделя той.
Дотогава обаче - сбирката от билети от варненските автобуси ще остане на несъмнено - покрай Никола.
Източник: nova.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ