24 април е Международен ден в памет на жертвите на

24 април е Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид.

С ареста и депортирането на стотици видни арменци в Константинопол (днес Истанбул) стартира Арменският геноцид в Османската империя. Датата е 24 април 1915 година.

Арменският геноцид, именуван още арменски холокост, е геноцид осъществен съзнателно и систематично от Османската империя по време на Първата международна война и малко по-късно над арменското население. Арменският геноцид се характеризира с всеобщи кланета и насилствена всеобща депортация на над 1 000 000 арменци осъществени от младотурските управляващи в интервала 1915 и 1916 година Репресиите против арменското население стартират няколко години преди този момент, в края на ХІХ век (виж Арменски кланета). Жертвите през този интервал са към 300 000 души.

Между 1895 и 1921 година са избити 1 543 271 мъже, дами и деца, доста други са изселени. Република Турция, правоприемник на Османската империя, възразява против потреблението на термина „ геноцид “, за разказване на събитията по това време, и не признава каквато и да било отговорност на турския народ или турската или османската администрация за тези събития. През последните години се ускоряват апелите в международен мащаб за интернационално признание на арменския геноцид както и признание от страна на турското държавно управление за случилото се. От 2007 година 22 страни заявяват формалното признание на събитията от този интервал като геноцид, също както тях, тази позиция се приема и от множеството откриватели и историци. Повечето членове на арменските общности по целия свят са оживели от арменски геноцид както и техните потомци.

На 24 април 2015 година по отношение на отбелязване на 100-годишнината на събитието, българското Народно заседание приема декларация, с която признава „ всеобщото изтребване “ на арменци.

Станал очевидец в една схлупена механа на гара Скобелево на тъжните песни и несгоди, претърпели арменците изгнаници, българският стихотворец Пейо Яворов излива своите мисли и безредици в прочувствената елегия „ Арменци “.

АРМЕНЦИ

Изгнаници клети, отломка оскъдна

от постоянно смел народ страдалец,

дечица на майка робиня тревожна

и жертви на героизъм чутовно популярен -

надалеч от татковина, в край непознати събрани,

изпити и бледни, в срутен коптор,

те пият, а тънат сърцата им в рани,

и пеят, така както през сълзи се пей.

Те пият... В пиене щат елементарно не помни

предходни несгоди и днешни беди,

в кипящото вино щат спомен удави,

заспа ще дух болен в разрушени гърди;

глава ще натегне, от нея тогава

изчезна ще майчин мъченически лик

и няма да чуват, в пияна давност,

за помощ синовна всегдашния клик.

Кат гонено стадо от някой звяр гладен,

разпръснати ей ги на всички места веч -

тиранин беснеещ, кръвник безмилостен,

върху им издигна за всеки път меч;

оставили в кърви нещастна татковина,

оставили в пламък и бащин си ъгъл,

немили-недраги в далека чужбина,

един - в механата! - открит им е път.

Те пеят.. И дива е тяхната ария,

че рани разяждат ранени сърца,

че завист ги дави в кипежа си гневен

и сълзи изстисква на бледни лица...

Че злъчка препълня сърца угнетени,

че огън в главите разум суши,

че молния свети в очи накървени,

че отплата, отплата кръвнишка жадуват души.

А зимната стихия им като че ли приглася,

бучи и завива ужасно в нощта

и стремително подема, издига, разнася

бунтовната ария необятно в света.

И все по-зловещо небето тъмнее,

и все по се мръщи студената нощ,

и все по-горещо дружината пее,

и стихия приглася с нечувана мощност...

Те пият и пеят... Отломка оскъдна

от постоянно смел народ страдалец,

дечица на майка робиня тревожна

и жертви на героизъм чутовно популярен -

надалеч от татковина, и боси, и голи,

в край непознати събрани, в срутен коптор,

те пият - пиене не помни несгоди,

и пеят, така както през сълзи се пей.