23 април е Световният ден на книгата и авторското право.

23 април е Световният ден на книгата и авторското право. Празникът се отбелязва от 1995 година с решение на ЮНЕСКО.

Датата не е определена инцидентно. От този свят си отиват две от най-значимите персони в литературата – Мигел де Сервантес и Уилям Шекспир.

Сервантес е прочут най-много с романа си “Дон Кихот “, който се счита за пример на художествената литература на ренесанса.

Според една записка на самия Сервантес концепцията за книгата му идва в пандиза. История за мъж, който се мисли за странстващ рицар и се пробва да прави героичен подвизи.

По-късно тази книга му донася международна популярност и се трансформира в емблема за испанската литература. Тя е и най-превежданата и издавана книга след библията.

" Де е България? Литература сред световно и локално " е тематиката на цифровата интернационална конференция, която ще се организира на 22 и 23 април и е проведена от Национален център за книгата - НДК.

За събитието споделя в “Нашият ден “ Светлозар Желев , началник бранш в Националния център за книгата.

“Бяха казани доста значими неща. Бяха посочени проблемите, огромните неналичия, които към момента има и които може би ще се ускоряват в бъдеще. Много рекомендации бяха отправени. Бяха упоменати и положителните неща, които се случват. “

“Отново видяхме какъв брой значими са преводачите и това беше категорично посочено от всички издатели. Преводачите, които са във функционалността на юристи, бранители, популяризатори, литературни сътрудници, редактори, маркетолози, хора, които поддържат по всевъзможен метод българската литература . “

“Издателите показаха няколко съществени рекомендации, които считам за извънредно значими и би трябвало в действителност да им обърнем внимание. Едното е неналичието на преводачи или техният доста дребен брой, в страни като Франция са безусловно двама, в Дания е единствено една, в Италия двама или трима. Важна е тази политика за подготовка на нови преводачи. “

“Общото равнище и отношение беше извънредно положително. Посочиха се доста от светлите неща. Интересът, който се поражда към българската литература, с помощта на феномени като Георги Господинов и неговите книги. Надявам се, че позитивизмът, който беше заложен през вчерашния ден, ще продължи и през днешния ден и ще се появят и още нови неща, които да залегнат в един проект от рекомендации, които да насочим към бъдещия министър на културата, който и да е той.

“Нашата цел беше да обсъдим до каква степен българската литература е затворена в локалното. И по какъв начин тя съумява да трансферира локалното, което да направи световното. Със сигурност има такива книги и несъмнено Георги Господинов беше посочен като един от най-блестящите образци за това. “

“Но това, което споделиха и издателите, и преводачите, е, че категорично не би трябвало да се затваряме в локалното . Защото българската литература и България в никакъв случай не е била екзотика и опитът да търсим екзотичното, продавайки национални обичаи, се затваряме херметически към останалия свят. “

Разговора можете да чуете от звуковия файл.