Какво се случва на 28 януари в българската история
2018 година
Столична община за пръв път вкарва „ зелен билет “, превозът коства лев за деня. Мярката е утвърдена с решение на Столичен общински съвет на 25 януари, 2018 година.
2016 година
Премиерът Бойко Борисов изиска оставката на просветителния министър Тодор Танев поради свадите към новите образователни стратегии и учебници, които станаха предмет на всевъзможни тълкования и даже откровени операции, като някои видяха опит за “погазване на българщината “ и “разпад на националната еднаквост “.
2014 година
Президентът на Република България присъжда Орден „ Стара планина” - втора степен на Румен Стоилов, „ за извънредно огромните му заслуги към Република България в региона на спорта “
2001 година
Под името "Коалиция за България " е оповестена нова групировка от 15 организации, с които Българска социалистическа партия се явява на изборите през юни същата година.
2000 година
Регионални конференции на Вътрешна македонска революционна организация във Велико Търново и Русе одобряват решение двамата ѝ депутати да излязат от парламентарната група на Съюз на демократичните сили и Вътрешна македонска революционна организация да се яви независимо на изборите. Председателят на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов дефинира това решение като прибързано.
2000 година
Службата по заетостта афишира, че безработните в България са 610 551 души, което прави 16 % от трудоспособното население. Съкратени са най-вече служащи от металургията и химическата индустрия. Най-голяма е безработицата в Търговище и Разград, а най-ниска - в София.
1998 година
Открива се първата права на Софийското метро. Строителството на метрото стартира от най-натоварения първи метродиаметър, където се образуват най-големите пътнически потоци в града с оптимални стойности във върхов час над четиридесет хиляди пасажера.
При строителството на Националния замък на културата през 1982 година са построени структурите на две метростанции и тунелите сред тях от втория диаметър. На 28 януари 1998 година се вкарва в употреба първият сектор от първия диаметър на метрото с 5 станции и дължина 6,5 км от бул. "Сливница " през ж. к. "Люлин " до бул. "К. Величков ". На 17 септември 1999 година се вкарва в употреба станция "Опълченска ", а на 31 октомври 2000 година станция "Сердика " на пл. "Св. Неделя ", като общата дължина на трасето на първия метрорадиус е 8,1 км със 7 метростанции.
През април 2003 година настоящият сектор се свърза с ж. к. "Обеля " с нов сектор от 1,8 км. През 2004 година стартира подготовката, а през 2005 година и строителство на продължението на метродиаметъра през центъра на града от пл. "Св. Неделя " до Интерпред в кв. "Изгрев " с нов сектор от 4,8 км и 3 станции.
Разширението на метрото от "Интерпред " до ж. к. "Младост ", ж. к. "Дружба " и новият летищен терминал на "Летище София ", съгласно софтуерните особености на трасето, по софтуерни аргументи свързани с отклонението след Метростанция 13 е разграничено на три стадия:
І Етап: "Интерпред " - бул. "А. Сахаров " в ж. к. "Младост 1 " с дължина на трасето 3.2 км и 3 метростанции. Техническият план е приключен през Април 2005 година През 2006 година стартира строителството на обособени сектори от стадия.
ІІ Етап: бул. "А. Сахаров " - Бизнеспарк в ж. к. "Младост 4 ", дължината на трасето е 3. 9 км и 4 метростанции. Техническия план ще бъде приключен при започване на 2006 година ІІІ Етап: бул. "А. Сахаров " - ж. к. "Дружба " - летище София, дължината на трасето е 7.2 км. и 5 метростанции. Разработен е план на маршрут на трасето, който се намира във фаза на утвърждение от съответните институции.
1997 година
БСП получава от президента Петър Стоянов мандат за сформиране на държавно управление. В интервала януари – началото на февруари, 1997 година България изпада в дълбока политическа и финансова рецесия. Големите градове са обхванати от митинги, блокирани са пътища и улици, страната изпада в безпорядък.
В началото на февруари България е изправена пред хиперинфлация, откакто за по-малко от два месеца цената на един щатски $ доближава до 3000 лева от 500 лева при започване на годината. Унищожени са спестяванията на голямото болшинство от българите, само че са стопени задълженията на така наречен кредитни милионери, взели пари от банките, без да имат желание да ги връщат.
1997 година
Учредява се Обединен блок на труда (ОБТ). Регистрира се през март същата година. До май 1997 година, когато се привиква първият му конгрес, негов ръководител е Григор Градев. Конгресът издига на негово място Кръстьо Петков. Партията взе участие дружно с Българска социалистическа партия и други леви формирования в обща предизборна коалиция в парламентарните избори през юни 2001 година
1985 година
На заседание на Централен комитет на Българска комунистическа партия с партийния актив в София се регистрира, че в цялата страна преименуването е завършило. Обяснено е, че с него се слага началото на "възродителен развой ", който би трябвало да възвърне българското национално схващане на преименуваните и дефинитивно да ги приобщи към българската нация.
1946 година
В Русе е намерено Висше техническо учебно заведение.
1940 година
Завършват изборите за ХХV Народно заседание. Спечелени са от ръководещите. Длъжността министър ръководител продължава да извършва Георги Кьосеиванов. Опозицията взема 20 места (10 комунисти, 5 земеделци-пладненци, 2 цанковисти, демократът Никола Мушанов, народнякът проф. Петко Стайнов и земеделецът-врабчевист Димитър Илиев). Откриването на ХХV Народно заседание е на 24 февруари 1940 година За негов ръководител е определен Никола Логофетов, а от 16 май 1941 година - Христо Калфов.
Георги Кьосеиванов е роден в Пещера.
Завършва право в Париж през 1905 година, след което минава на дипломатическа работа. Кьосеиванов е в българските легации в Рим през 1912 година, в Цариград през 1913-1915 година, в Берн през 1918-1920 година, в Берлин през 1920 година, в Париж през 1923-1924 година, ръководещ българската легация в Букурещ през 1924-1925 година От 1925 година до 1929 година е върнат в Министерството на външните работи и изповеданията, където заема виновни длъжности.
През 1929-1931 година е български пълномощен министър в Белград, след което за малко време възглавява българската легация в Атина и от 1932 година до 1934 година е български пълномощен министър в Белград. От декември 1934 година до април 1935 година е шеф на канцеларията на цар Борис III.
След назначението на кабинета на А. Тошев през април 1935 година става министър на външните работи и изповеданията, а от ноември същата година поема и министър-председателския пост, на който остава до февруари 1940 година
През ноември 1940 година е изпратен за български пълномощен министър в Берн (Швейцария), на която служба остава до 1 октомври 1944 година Тъй като не признава откритата след 9 септември 1944 година отечественофронтовска власт, отхвърля да се завърне в България и до края на живота си живее в Швейцария.
1923 година
Състои се съединителен конгрес на македонските братства в София. Македонската федералистична емигрантска организация се влива в Съюза на македонските братства и приема управлението на Изпълнителния комитет.
Македонска федеративна организация е организация на българските бежанци от Македония. Основана е през есента на 1920 година по време на Втория популярен събор на Съюза на македонските братства, от който се отделят към 60 делегати отпред с арх. Н. Юруков, доктор Ф. Атанасов, доктор Хр. Татарчев, Вл. Ковачев, М. Грашев, Й. Анастасов и други и образуват Временна комисия на македонските братства в България.
В края на 1921 година се привиква организационен конгрес на организацията, на който се формулират нейните цели – самостоятелна федеративна Македония при цялостно тъждество на населяващите я народности. Скоро по-късно организацията се разделя на две - легална, ръководена от арх. Н. Юруков, и незаконна - от доктор Ф. Атанасов. През 1921 година сред федералистите и автономистите е реализирано помирение, закрепено с протокол, подписан в Тирана.
По силата на този акт двете организации поемат обвързване да открият своите управителни органи в албанската столица, с цел да не се разрешава на ръководещите среди в България да се месят в тяхната активност. Примирието е нетрайно.
Част от последователите на Македонска федеративна организация вършат опит да основат своя организация в Македония, само че без триумф. Друга част от членовете й минават на работа към сръбските управляващи и отслабват въздействието й измежду македонските българи.
1913 година
По време на Балканската война (1912-1913 г.) в интервала 26 - 28 януари османските войски контраатакуват при Булаир, само че са отблъснати от 7-ма Рилска дивизия. Турска контраофанзива при Чаталджа е провалена от 1-ва и 3-та Българска войска и е възобновена без триумф в средата на февруари.
1901 година
Провеждат се избори за ХІ Народно заседание без победител – "шарено " Народно заседание. Демократи, народнолиберали и прогресивнолиберали печелят по 30-40 депутати, следвани от народняци, либерали и земеделци (22-ма депутати). Гласуват 43,5 % от гласоподавателите.
1895 година
Обнародван е Закон за поощрение на локалната промишленост, който е направен по румънски пример. За едрите частни предприятия (поне 25 000 лева капитал и 20 работници) се вкарва за 15 година безмитен импорт на първични материали и артикули, освобождение от налози, разпределяне безвъзмездни терени за градеж, 35 % понижение на транспортните такси по БДЖ, предпочитане при търговете даже при 15 % по-скъпа оферта.
С него се покровителстват 72 предприятия с вложен главен капитал от 10 500 000 лева, през 1900 година нарастват на 103 предприятия с 19 800 000 лева, а през 1904 година - 166 предприятия с 36 000 000 лева
1878 година
В хода на Руско-турската война Долнодунавският отряд води пердах край Хаджиоглу Пазарджик (Добрич). Противниковите сили се концентрират към Русе и Разград. На същия ден е освободен Разград. Главната квартира на Дунавската войска се открива в Одрин.
1864 г .
В Браила излиза първия брой на редактираното от Христо Ваклидов литературно списание "Зорница ".
Христо Дочев Ваклидов е печатар, журналист и държавник. Роден е през 1841 година в Казанлък. Завършва френски лицей в Бебек, след което учи печатарство в Одрин и Цариград.
През 1861 година става редактор на издавания в Цариград в. "България " (1859-1863 г.). Премества се в Румъния и през 1862 година в Браила основава акционерно сдружение "Гутенберг ". Дружеството издава и отпечатва вестник "Българска пчела " и списание "Зорница ".
През 1868 година напуща Румъния и става преводач при австрийското консулство в Одрин. След Освобождението заема разнообразни държавни длъжности. Умира на 17 април 1891 година
На тази дата са родени:
1964 година
Роден е Георги Христов – български поппевец. Завършва Естрадния отдел към Българската държавна консерватория (1983 г.). От 1984 година е солист на естрадата на Българска народна армия “Сребърни звезди”. Първият му запис е от 1981 година, когато дебютира и в студио “Зорница”. Голяма известност има през II половина на 80-те години.
Успешни са дуетите му с Петя Буюклиева и Росица Кирилова (през 1988 година “Балкантон” издава албум на Росица Кирилова и Георги Христов). Концертира в България и чужбина. Първият му албум излиза през 1987 година Изнася рецитал на “Златен Орфей +” (1994 г.).
1953 година
Роден е Хайгашод Агасян - български инструменталист и вокалист, създател на естрадни песни и музика за спектакъл и мюзикъли. Завършва БДК през 1980 година - компетентност виола - майсторски клас по камерна музика. Печели награди на юношески състезания, взе участие и в придвижването "Ален Мак ". Албуми: "Избрани песни " (1989 г.), "Трудна възраст " (1992 г.), "Бог да пази България " (1994 г.), Радой пее " (1994 г.), "Хей, приятелю, здравей " (1995 г.), "Чик-чирик " (1996 г.), "Светът е прекрасен " (1998 г.), "Не остарявай, обич " (1998 г.), "Вълшебно хапче " (1998 г.).
1945 година
Роден е Митко Щерев – български композитор, аранжор, пианист. Завършва музикалното учебно заведение в Пловдив - компетентност фагот. В средата на 60-те години стартира професионалната си активност в региона на професионалната музика като началник на оркестъра на Емил Димитров “Синьо-белите”. В началото на 70-те години е началник на оркестър “Маковете”, който съпровожда Лили Иванова.
През 1974 година основава група “Диана експрес” и 10 години е обвързван изпълнителски и креативен напълно с нея. Създава редица шлагери за Лили Иванова, Емил Димитров, Васил Найденов, Маргарита Хранова и други Автор е на музиката на филмите: “Дубльорът”, “Осъдени души”, “По хълмовете на времето”, “Човек от народа”, “Адаптация”, “Комбина”, “Ла донна е мобиле” (1994 г.) и други Съюзът на филмовите дейци в България му присъжда премия за музиката към филмите “Вик за помощ” и “Скъпа моя, скъпи мой” през 1986 година
1884 година
Роден е Йордан Пеев - български офицер, генерал-майор (1935 г.), шеф на Генералния щаб (от 9.01.1937). Завършва Военното учебно заведение (1908 г.). Участва в Балканските войни (1912-1913 г.) като пълководец на рота. Завършва Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург (1914 г.).
В I международна война (1915-1918 г.) взе участие като пълководец на тайфа в 43-ти пехотен полк; шеф на оперативната секция в щаба на настоящата войска. След войната е учител във Военното учебно заведение в София, пълководец на полк и дивизия, основен редактор на военните издания, контрольор на военните образователни заведения, помощник-началник на Генерален щаб. Висококвалифициран офицер и експерт по военни въпроси, създател на изявления, студии и научни проучвания. Убит при атентат на ул. "Славянска " в София. Умира на 10 октомври 1938 година в София.
1858 година
Роден е Стоян Петров Данев – български общественик, правист, професор, лекар. Лидер е на Прогресивнолибералната партия. Завършва гимназия в Прага, право в Цюрих, Лайпциг, Ерланген и Хайделберг и политическите науки в Париж. Виден юрист е, професор е по дипломатическа история на България в Свободния университет, преподавател е по интернационално и междудържавно частно право в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.
Министър-председател, министър на външните работи (1901-1903 година, 1913 г.); министър на финансите (1918 г.). Председател е на делегацията за подписване на мира в Лондон на 19 май 1913 година (след Балканската война). След Деветоюнския прелом влиза в Демократическия сговор. Умира 30 юли 1949 година
1852 година
Роден е Ефрем Цветков Каранов - български литератор, историк, фолклорист, етнограф и преводач. Учи в българско учебно заведение в Цариград (1864-1866 г.). Следва славянска лингвистика в Новорусийския университет (до 1875 г.) в Одеса. Работи като преподавател в Щип, Кюстендил, Самоков и София. Участник в македонското освободително придвижване. Основател и организатор на Кюстендилския музей, читалищен деятел. Записва над 240 национални песни, създател на етнографски и фолклорни студии. Особено скъпи са неговите записки “Спомени”. Превежда лирика от съветски език. Умира на 6 декември 1927 година в Кюстендил.
На тази дата умират:
1896 година
Умира Иван Добровски (Иван х. Добри, Иван Добрович) - деятел на Българското възобновление. Роден на 1 април 1812 година в Сливен. Учи в гръцко учебно заведение в родния си град, при Т. Каирис на о. Андрос, Гърция, в Атина. Пътува с родолюбива цел доста - Белград, Букурещ, Сливен, Цариград (където се среща с Г. Раковски), о-в Самос.
Във Виена издава сп. "Мирозрение " (1850 г.). Продължава да пътува - Петербург, Ню Йорк, Виена, Крайова, Котел, Сливен, Цариград. Прехвърля се в Румъния. С помощта на Берон съумява да издаде последните два броя на "Мирозрение или български неработоспособен " (1870 г.). Отново пътува до Петербург и Москва. След Освобождението работи като асистент на регионалния библиотекар в Пловдив.
Столична община за пръв път вкарва „ зелен билет “, превозът коства лев за деня. Мярката е утвърдена с решение на Столичен общински съвет на 25 януари, 2018 година.
2016 година
Премиерът Бойко Борисов изиска оставката на просветителния министър Тодор Танев поради свадите към новите образователни стратегии и учебници, които станаха предмет на всевъзможни тълкования и даже откровени операции, като някои видяха опит за “погазване на българщината “ и “разпад на националната еднаквост “.
2014 година
Президентът на Република България присъжда Орден „ Стара планина” - втора степен на Румен Стоилов, „ за извънредно огромните му заслуги към Република България в региона на спорта “
2001 година
Под името "Коалиция за България " е оповестена нова групировка от 15 организации, с които Българска социалистическа партия се явява на изборите през юни същата година.
2000 година
Регионални конференции на Вътрешна македонска революционна организация във Велико Търново и Русе одобряват решение двамата ѝ депутати да излязат от парламентарната група на Съюз на демократичните сили и Вътрешна македонска революционна организация да се яви независимо на изборите. Председателят на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов дефинира това решение като прибързано.
2000 година
Службата по заетостта афишира, че безработните в България са 610 551 души, което прави 16 % от трудоспособното население. Съкратени са най-вече служащи от металургията и химическата индустрия. Най-голяма е безработицата в Търговище и Разград, а най-ниска - в София.
1998 година
Открива се първата права на Софийското метро. Строителството на метрото стартира от най-натоварения първи метродиаметър, където се образуват най-големите пътнически потоци в града с оптимални стойности във върхов час над четиридесет хиляди пасажера.
При строителството на Националния замък на културата през 1982 година са построени структурите на две метростанции и тунелите сред тях от втория диаметър. На 28 януари 1998 година се вкарва в употреба първият сектор от първия диаметър на метрото с 5 станции и дължина 6,5 км от бул. "Сливница " през ж. к. "Люлин " до бул. "К. Величков ". На 17 септември 1999 година се вкарва в употреба станция "Опълченска ", а на 31 октомври 2000 година станция "Сердика " на пл. "Св. Неделя ", като общата дължина на трасето на първия метрорадиус е 8,1 км със 7 метростанции.
През април 2003 година настоящият сектор се свърза с ж. к. "Обеля " с нов сектор от 1,8 км. През 2004 година стартира подготовката, а през 2005 година и строителство на продължението на метродиаметъра през центъра на града от пл. "Св. Неделя " до Интерпред в кв. "Изгрев " с нов сектор от 4,8 км и 3 станции.
Разширението на метрото от "Интерпред " до ж. к. "Младост ", ж. к. "Дружба " и новият летищен терминал на "Летище София ", съгласно софтуерните особености на трасето, по софтуерни аргументи свързани с отклонението след Метростанция 13 е разграничено на три стадия:
І Етап: "Интерпред " - бул. "А. Сахаров " в ж. к. "Младост 1 " с дължина на трасето 3.2 км и 3 метростанции. Техническият план е приключен през Април 2005 година През 2006 година стартира строителството на обособени сектори от стадия.
ІІ Етап: бул. "А. Сахаров " - Бизнеспарк в ж. к. "Младост 4 ", дължината на трасето е 3. 9 км и 4 метростанции. Техническия план ще бъде приключен при започване на 2006 година ІІІ Етап: бул. "А. Сахаров " - ж. к. "Дружба " - летище София, дължината на трасето е 7.2 км. и 5 метростанции. Разработен е план на маршрут на трасето, който се намира във фаза на утвърждение от съответните институции.
1997 година
БСП получава от президента Петър Стоянов мандат за сформиране на държавно управление. В интервала януари – началото на февруари, 1997 година България изпада в дълбока политическа и финансова рецесия. Големите градове са обхванати от митинги, блокирани са пътища и улици, страната изпада в безпорядък.
В началото на февруари България е изправена пред хиперинфлация, откакто за по-малко от два месеца цената на един щатски $ доближава до 3000 лева от 500 лева при започване на годината. Унищожени са спестяванията на голямото болшинство от българите, само че са стопени задълженията на така наречен кредитни милионери, взели пари от банките, без да имат желание да ги връщат.
1997 година
Учредява се Обединен блок на труда (ОБТ). Регистрира се през март същата година. До май 1997 година, когато се привиква първият му конгрес, негов ръководител е Григор Градев. Конгресът издига на негово място Кръстьо Петков. Партията взе участие дружно с Българска социалистическа партия и други леви формирования в обща предизборна коалиция в парламентарните избори през юни 2001 година
1985 година
На заседание на Централен комитет на Българска комунистическа партия с партийния актив в София се регистрира, че в цялата страна преименуването е завършило. Обяснено е, че с него се слага началото на "възродителен развой ", който би трябвало да възвърне българското национално схващане на преименуваните и дефинитивно да ги приобщи към българската нация.
1946 година
В Русе е намерено Висше техническо учебно заведение.
1940 година
Завършват изборите за ХХV Народно заседание. Спечелени са от ръководещите. Длъжността министър ръководител продължава да извършва Георги Кьосеиванов. Опозицията взема 20 места (10 комунисти, 5 земеделци-пладненци, 2 цанковисти, демократът Никола Мушанов, народнякът проф. Петко Стайнов и земеделецът-врабчевист Димитър Илиев). Откриването на ХХV Народно заседание е на 24 февруари 1940 година За негов ръководител е определен Никола Логофетов, а от 16 май 1941 година - Христо Калфов.
Георги Кьосеиванов е роден в Пещера.
Завършва право в Париж през 1905 година, след което минава на дипломатическа работа. Кьосеиванов е в българските легации в Рим през 1912 година, в Цариград през 1913-1915 година, в Берн през 1918-1920 година, в Берлин през 1920 година, в Париж през 1923-1924 година, ръководещ българската легация в Букурещ през 1924-1925 година От 1925 година до 1929 година е върнат в Министерството на външните работи и изповеданията, където заема виновни длъжности.
През 1929-1931 година е български пълномощен министър в Белград, след което за малко време възглавява българската легация в Атина и от 1932 година до 1934 година е български пълномощен министър в Белград. От декември 1934 година до април 1935 година е шеф на канцеларията на цар Борис III.
След назначението на кабинета на А. Тошев през април 1935 година става министър на външните работи и изповеданията, а от ноември същата година поема и министър-председателския пост, на който остава до февруари 1940 година
През ноември 1940 година е изпратен за български пълномощен министър в Берн (Швейцария), на която служба остава до 1 октомври 1944 година Тъй като не признава откритата след 9 септември 1944 година отечественофронтовска власт, отхвърля да се завърне в България и до края на живота си живее в Швейцария.
1923 година
Състои се съединителен конгрес на македонските братства в София. Македонската федералистична емигрантска организация се влива в Съюза на македонските братства и приема управлението на Изпълнителния комитет.
Македонска федеративна организация е организация на българските бежанци от Македония. Основана е през есента на 1920 година по време на Втория популярен събор на Съюза на македонските братства, от който се отделят към 60 делегати отпред с арх. Н. Юруков, доктор Ф. Атанасов, доктор Хр. Татарчев, Вл. Ковачев, М. Грашев, Й. Анастасов и други и образуват Временна комисия на македонските братства в България.
В края на 1921 година се привиква организационен конгрес на организацията, на който се формулират нейните цели – самостоятелна федеративна Македония при цялостно тъждество на населяващите я народности. Скоро по-късно организацията се разделя на две - легална, ръководена от арх. Н. Юруков, и незаконна - от доктор Ф. Атанасов. През 1921 година сред федералистите и автономистите е реализирано помирение, закрепено с протокол, подписан в Тирана.
По силата на този акт двете организации поемат обвързване да открият своите управителни органи в албанската столица, с цел да не се разрешава на ръководещите среди в България да се месят в тяхната активност. Примирието е нетрайно.
Част от последователите на Македонска федеративна организация вършат опит да основат своя организация в Македония, само че без триумф. Друга част от членовете й минават на работа към сръбските управляващи и отслабват въздействието й измежду македонските българи.
1913 година
По време на Балканската война (1912-1913 г.) в интервала 26 - 28 януари османските войски контраатакуват при Булаир, само че са отблъснати от 7-ма Рилска дивизия. Турска контраофанзива при Чаталджа е провалена от 1-ва и 3-та Българска войска и е възобновена без триумф в средата на февруари.
1901 година
Провеждат се избори за ХІ Народно заседание без победител – "шарено " Народно заседание. Демократи, народнолиберали и прогресивнолиберали печелят по 30-40 депутати, следвани от народняци, либерали и земеделци (22-ма депутати). Гласуват 43,5 % от гласоподавателите.
1895 година
Обнародван е Закон за поощрение на локалната промишленост, който е направен по румънски пример. За едрите частни предприятия (поне 25 000 лева капитал и 20 работници) се вкарва за 15 година безмитен импорт на първични материали и артикули, освобождение от налози, разпределяне безвъзмездни терени за градеж, 35 % понижение на транспортните такси по БДЖ, предпочитане при търговете даже при 15 % по-скъпа оферта.
С него се покровителстват 72 предприятия с вложен главен капитал от 10 500 000 лева, през 1900 година нарастват на 103 предприятия с 19 800 000 лева, а през 1904 година - 166 предприятия с 36 000 000 лева
1878 година
В хода на Руско-турската война Долнодунавският отряд води пердах край Хаджиоглу Пазарджик (Добрич). Противниковите сили се концентрират към Русе и Разград. На същия ден е освободен Разград. Главната квартира на Дунавската войска се открива в Одрин.
1864 г .
В Браила излиза първия брой на редактираното от Христо Ваклидов литературно списание "Зорница ".
Христо Дочев Ваклидов е печатар, журналист и държавник. Роден е през 1841 година в Казанлък. Завършва френски лицей в Бебек, след което учи печатарство в Одрин и Цариград.
През 1861 година става редактор на издавания в Цариград в. "България " (1859-1863 г.). Премества се в Румъния и през 1862 година в Браила основава акционерно сдружение "Гутенберг ". Дружеството издава и отпечатва вестник "Българска пчела " и списание "Зорница ".
През 1868 година напуща Румъния и става преводач при австрийското консулство в Одрин. След Освобождението заема разнообразни държавни длъжности. Умира на 17 април 1891 година
На тази дата са родени:
1964 година
Роден е Георги Христов – български поппевец. Завършва Естрадния отдел към Българската държавна консерватория (1983 г.). От 1984 година е солист на естрадата на Българска народна армия “Сребърни звезди”. Първият му запис е от 1981 година, когато дебютира и в студио “Зорница”. Голяма известност има през II половина на 80-те години.
Успешни са дуетите му с Петя Буюклиева и Росица Кирилова (през 1988 година “Балкантон” издава албум на Росица Кирилова и Георги Христов). Концертира в България и чужбина. Първият му албум излиза през 1987 година Изнася рецитал на “Златен Орфей +” (1994 г.).
1953 година
Роден е Хайгашод Агасян - български инструменталист и вокалист, създател на естрадни песни и музика за спектакъл и мюзикъли. Завършва БДК през 1980 година - компетентност виола - майсторски клас по камерна музика. Печели награди на юношески състезания, взе участие и в придвижването "Ален Мак ". Албуми: "Избрани песни " (1989 г.), "Трудна възраст " (1992 г.), "Бог да пази България " (1994 г.), Радой пее " (1994 г.), "Хей, приятелю, здравей " (1995 г.), "Чик-чирик " (1996 г.), "Светът е прекрасен " (1998 г.), "Не остарявай, обич " (1998 г.), "Вълшебно хапче " (1998 г.).
1945 година
Роден е Митко Щерев – български композитор, аранжор, пианист. Завършва музикалното учебно заведение в Пловдив - компетентност фагот. В средата на 60-те години стартира професионалната си активност в региона на професионалната музика като началник на оркестъра на Емил Димитров “Синьо-белите”. В началото на 70-те години е началник на оркестър “Маковете”, който съпровожда Лили Иванова.
През 1974 година основава група “Диана експрес” и 10 години е обвързван изпълнителски и креативен напълно с нея. Създава редица шлагери за Лили Иванова, Емил Димитров, Васил Найденов, Маргарита Хранова и други Автор е на музиката на филмите: “Дубльорът”, “Осъдени души”, “По хълмовете на времето”, “Човек от народа”, “Адаптация”, “Комбина”, “Ла донна е мобиле” (1994 г.) и други Съюзът на филмовите дейци в България му присъжда премия за музиката към филмите “Вик за помощ” и “Скъпа моя, скъпи мой” през 1986 година
1884 година
Роден е Йордан Пеев - български офицер, генерал-майор (1935 г.), шеф на Генералния щаб (от 9.01.1937). Завършва Военното учебно заведение (1908 г.). Участва в Балканските войни (1912-1913 г.) като пълководец на рота. Завършва Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург (1914 г.).
В I международна война (1915-1918 г.) взе участие като пълководец на тайфа в 43-ти пехотен полк; шеф на оперативната секция в щаба на настоящата войска. След войната е учител във Военното учебно заведение в София, пълководец на полк и дивизия, основен редактор на военните издания, контрольор на военните образователни заведения, помощник-началник на Генерален щаб. Висококвалифициран офицер и експерт по военни въпроси, създател на изявления, студии и научни проучвания. Убит при атентат на ул. "Славянска " в София. Умира на 10 октомври 1938 година в София.
1858 година
Роден е Стоян Петров Данев – български общественик, правист, професор, лекар. Лидер е на Прогресивнолибералната партия. Завършва гимназия в Прага, право в Цюрих, Лайпциг, Ерланген и Хайделберг и политическите науки в Париж. Виден юрист е, професор е по дипломатическа история на България в Свободния университет, преподавател е по интернационално и междудържавно частно право в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.
Министър-председател, министър на външните работи (1901-1903 година, 1913 г.); министър на финансите (1918 г.). Председател е на делегацията за подписване на мира в Лондон на 19 май 1913 година (след Балканската война). След Деветоюнския прелом влиза в Демократическия сговор. Умира 30 юли 1949 година
1852 година
Роден е Ефрем Цветков Каранов - български литератор, историк, фолклорист, етнограф и преводач. Учи в българско учебно заведение в Цариград (1864-1866 г.). Следва славянска лингвистика в Новорусийския университет (до 1875 г.) в Одеса. Работи като преподавател в Щип, Кюстендил, Самоков и София. Участник в македонското освободително придвижване. Основател и организатор на Кюстендилския музей, читалищен деятел. Записва над 240 национални песни, създател на етнографски и фолклорни студии. Особено скъпи са неговите записки “Спомени”. Превежда лирика от съветски език. Умира на 6 декември 1927 година в Кюстендил.
На тази дата умират:
1896 година
Умира Иван Добровски (Иван х. Добри, Иван Добрович) - деятел на Българското възобновление. Роден на 1 април 1812 година в Сливен. Учи в гръцко учебно заведение в родния си град, при Т. Каирис на о. Андрос, Гърция, в Атина. Пътува с родолюбива цел доста - Белград, Букурещ, Сливен, Цариград (където се среща с Г. Раковски), о-в Самос.
Във Виена издава сп. "Мирозрение " (1850 г.). Продължава да пътува - Петербург, Ню Йорк, Виена, Крайова, Котел, Сливен, Цариград. Прехвърля се в Румъния. С помощта на Берон съумява да издаде последните два броя на "Мирозрение или български неработоспособен " (1870 г.). Отново пътува до Петербург и Москва. След Освобождението работи като асистент на регионалния библиотекар в Пловдив.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ