Няма такъв абсурд! 20 къщи на един номер на улица "Волга" в Пловдив
20 къщи на улица " Волга " в Пловдив се водят на еднакъв номер. За да могат хората да разграничават адресите си, към универсалния №33 от градската администрация са добавили съвсем цялата писменост, написа " Марица ".
Абсурдът съществува към този момент 90 години, описват живеещите в подножието на Бунарджика. Домовете на съименниците по адрес стартират от 33 А и стига до буквата „ У”. Така неповторимият номер се простира на 250 метра по продължение на улицата. Някои от кооперациите са нови и първокласни.
До тях оцеляват няколко остарели къщи, а по средата на 33 Д има детска градина на три етажа. Зад номерата 33 Н, О, П в скалите пък е прикрито едно от най-запазените бомбоубежища в Пловдив. Хората от квартала настояват, че е доста добре оборудвано. Преди 20 години за малко време било гъбарник, а в този момент е със заварени порти.
Това не е единственият подобен случай в региона. На „ Волга” си имаме и номер 6, на който се водят три разнообразни парцела. Единият към този момент е огромна и първокласна кооперация, споделя Христо Вълчев, прочут като „ шерифът на „ Волга”. Какво е довело да натрупването на такова количество къщи единствено на един и същи номер?
„ Смятам, че този регион е почнал да се заселва след земетресението през 1928 година. Един човек е владеел целия терен. Дошъл негов прочут с молба да си направи къщурка на едно парче от имота. После идват сестри, лели, братовчеди и по този начин са се натрупали 20 парцела на един номер”, изяснява парадокса Христо Вълчев.
Пространството първоначално е била огромно, само че след това са се заселили доста хора и е отесняло. Грешката станала несъзнателно, а локалната администрация не намира метод да я поправи, тъй като промяната на номерата значи нови адреси, персонални документи на жителите и така нататък
„ На кого ще му хрумне едно време, че в 21. век на това малко пространство ще се струпат да живеят стотици семейства”, разсъждава дядо Ицо.
Къщите с дворовете са били по 20-50 квадрата. След време са почнали да ги отделят с огради и да се обособяват като обособени дворове. За службите и пощата обаче всичко си остава „ Волга” 33. „ Така е от 90 години. Всеки си е основал имотно положение и си държи на него”, изяснява шерифът на улицата.
Дамян Аргиров също е роден на " Волга ". Къщата, прилежаща на парцела му на „ Волга” 33Т, е била първата издигната тук.
„ Този дом се е издигал сигурно още преди земетресението. Той е най-малко от 1920. Сега в него не живее никой, а в сянката му съм паркирал трабанта си. Тогава на ул. „ Волга” е имало единствено 2-3 турски и помашки къщи, и то в горната част. Така че други са били аргументите за заселването на толкоз народ на един и същи номер. Може да са били бежанци след войната”, допуска Дамян.
Баща му, който бил роден през 1914 година, пропуснал една година от учебното заведение, тъй като родителите му го карали да пази издигнатата надве-натри къща. „ Една година парцелът ни не е имал порти. Затова баща го е пазил от крадци”, изяснява Аргиров.
Проблеми с пощата до момента не е имало. „ Ако се обърка писмо - ние си се знаем и си го препращаме. Пощальоните са наясно кой на коя писмен знак живее. Тука до тоалетната да излезеш, все едно си на чист въздух. Все някого ще видиш”, споделя Дамян.
Как да се поправи грешката на номер 33? „ Няма как”, безапелационен е шерифът на „ Волга”. Ако създадат последващи номера, би трябвало да сменят и цялата номерация от тепето чак до жп линията.
„ И ще стане като оная история с Карлово, когато го преименуваха Левски. Дошли едни испанци да купуват карловска ракия и като чули, че мястото е Левски, си тръгнали с думите: Ние не сме за тук! Търсим Карлово!”, изяснява дядо Ицо.
Абсурдът съществува към този момент 90 години, описват живеещите в подножието на Бунарджика. Домовете на съименниците по адрес стартират от 33 А и стига до буквата „ У”. Така неповторимият номер се простира на 250 метра по продължение на улицата. Някои от кооперациите са нови и първокласни.
До тях оцеляват няколко остарели къщи, а по средата на 33 Д има детска градина на три етажа. Зад номерата 33 Н, О, П в скалите пък е прикрито едно от най-запазените бомбоубежища в Пловдив. Хората от квартала настояват, че е доста добре оборудвано. Преди 20 години за малко време било гъбарник, а в този момент е със заварени порти.
Това не е единственият подобен случай в региона. На „ Волга” си имаме и номер 6, на който се водят три разнообразни парцела. Единият към този момент е огромна и първокласна кооперация, споделя Христо Вълчев, прочут като „ шерифът на „ Волга”. Какво е довело да натрупването на такова количество къщи единствено на един и същи номер?
„ Смятам, че този регион е почнал да се заселва след земетресението през 1928 година. Един човек е владеел целия терен. Дошъл негов прочут с молба да си направи къщурка на едно парче от имота. После идват сестри, лели, братовчеди и по този начин са се натрупали 20 парцела на един номер”, изяснява парадокса Христо Вълчев.
Пространството първоначално е била огромно, само че след това са се заселили доста хора и е отесняло. Грешката станала несъзнателно, а локалната администрация не намира метод да я поправи, тъй като промяната на номерата значи нови адреси, персонални документи на жителите и така нататък
„ На кого ще му хрумне едно време, че в 21. век на това малко пространство ще се струпат да живеят стотици семейства”, разсъждава дядо Ицо.
Къщите с дворовете са били по 20-50 квадрата. След време са почнали да ги отделят с огради и да се обособяват като обособени дворове. За службите и пощата обаче всичко си остава „ Волга” 33. „ Така е от 90 години. Всеки си е основал имотно положение и си държи на него”, изяснява шерифът на улицата.
Дамян Аргиров също е роден на " Волга ". Къщата, прилежаща на парцела му на „ Волга” 33Т, е била първата издигната тук.
„ Този дом се е издигал сигурно още преди земетресението. Той е най-малко от 1920. Сега в него не живее никой, а в сянката му съм паркирал трабанта си. Тогава на ул. „ Волга” е имало единствено 2-3 турски и помашки къщи, и то в горната част. Така че други са били аргументите за заселването на толкоз народ на един и същи номер. Може да са били бежанци след войната”, допуска Дамян.
Баща му, който бил роден през 1914 година, пропуснал една година от учебното заведение, тъй като родителите му го карали да пази издигнатата надве-натри къща. „ Една година парцелът ни не е имал порти. Затова баща го е пазил от крадци”, изяснява Аргиров.
Проблеми с пощата до момента не е имало. „ Ако се обърка писмо - ние си се знаем и си го препращаме. Пощальоните са наясно кой на коя писмен знак живее. Тука до тоалетната да излезеш, все едно си на чист въздух. Все някого ще видиш”, споделя Дамян.
Как да се поправи грешката на номер 33? „ Няма как”, безапелационен е шерифът на „ Волга”. Ако създадат последващи номера, би трябвало да сменят и цялата номерация от тепето чак до жп линията.
„ И ще стане като оная история с Карлово, когато го преименуваха Левски. Дошли едни испанци да купуват карловска ракия и като чули, че мястото е Левски, си тръгнали с думите: Ние не сме за тук! Търсим Карлово!”, изяснява дядо Ицо.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ