20 години по-късно: Войната срещу талибаните в архивите на БНТ
20 години след атентатите на 11 септември в Съединени американски щати можете още веднъж да гледате филмите на Българска национална телевизия за талибаните, войната против тероризма и Афганистан. Те към този момент са налични в YouTube канала на малкия екран -
Веднага след атентатите на 11.09.2001 година в Ню Йорк екипът на Българска национална телевизия Севда Шишманова и операторът Иван Обрейков съумяват да стигнат до уязвимия гръб на военната интервенция против талибаните – Пакистан. Заснемат кино лентата, който е излъчен през 2001 година От улиците на Пакистан до медресетата и селищата на афганистанските бежанци, филмът споделя за ислямисткия тероризъм, талибаните и войната против тероризма.
Седем години по-късно екипът на Българска национална телевизия още веднъж се връща към войната против тероризма и Афганистан., излъчен през 2008 година е за това съумяла ли е борбата и какво се е трансформирала в Афганистан.
За видяното и претърпяното в Пакистан в тези години - особено за bntnews.bg споделя Севда Шишманова:
11 септември за мен е дата, която промени живота ми. Отворих файловете със фотоси от Пешавар, градът, в който е основана Ал Кайда.
С оператора Иван Обрейков потънахме в потока от фанатизирани мъже, които се изливаха от джамиите след петъчната молитва, със сопи в ръце превземаха улиците скандирайки " Аллах ", “Джихад”, “Америка”, “ Осама” и палеха чучела на Буш. Никога не бях виждала подобен скотски яд.
Помня по какъв начин в деня след атентатите в Ню Йорк, с съвсем празен аероплан излетяхме за Исламабад и попаднахме в този изригнал човешки вулкан от ненавист и възмездие. Помня индивида, който с вдигнат пестник, в лицата ни изкрещя " My name is Islam! ". Помня по какъв начин мъжете компактно ме заобграждаха, ръцете им се опитваха да раздерат облеклата ми, а Иван, който пробиваше път с камерата, единствено повтаряше " не се отделяй от мен ". Имахме професионалния късмет да следим от близко военни дейности и политически избори, да бъдем очевидци на развой, в който всичко се измерваше в гибел, пари и битка за оцеляване.
Камерата ни мина през бежански лагери по границата на Афганистан с Пакистан, където децата се раждат и умират без в миналото да са имали паспорт. През кирпичени анклави, в които равнищата на беднотия оскотяват хората. През медресета, които са единственият късмет на момчетата да оцелеят сред корана и оръжието. През учебни заведения за девойки, които талибаните взривяват на първия образователен ден. През детски площадки, където люлките са закачени на дулата на останали от Съветското настъпление призрачни танкове. През изборни секции, където мастилото на палеца за гласувалите е белегът на демокрацията. През макови полета, охранявани от съюзнически сили. През бетонните траншеи на военните бази, където по едно и също време изхвърчат бомбардировачите F-16 и кацат санитарните самолети с ранени бойци. През аудиториите на един от най-старите университети в света, където мъжете и дамите влизат през разнообразни коридори, само че в процепа на бурките можеш да видиш красивите гримирани очи на афганистанките. Постепенно Кабул стартира очевидно да се трансформира, реалити шоута превзеха ефира на малкия екран, процъфтяха сватбените салони, реклами на западни компании осветяваха нощем военните патрули. Но атентатите продължаваха да взривяват „ мира “, с цел да припомнят за обречеността на една окупационна политика.
През годините с Иван Обрейков следихме като репортери на Българска национална телевизия събитията в Афганистан и Пакистан, създадохме филмите “Пакистан в сянката на войната” и “ База: Афганистан/Пакистан “ с вяра, че можем да разберем един друг свят, в който най-грешният метод е да му бъдат налагани западните полезности.
След 20 години война, с хиляди жертви и изхарчени трильони долари, дезертьорството на Съединени американски щати и така наречен интернационална общественост го потвърждават по безмилостен метод. В изявлението с последния дипломат на талибаните в Исламабад през 2001, което направихме след завръщането му от база Гуантанамо, остава предизвестието: “Само талибаните ще могат да ръководят Афганистан и американците, които работеха с тях, знаят това ".
Гледайте и
Очаквайте напълно скоро „ Афганистан 1381-ва “ (излъчен през 2002 г.) с създател Димитър Богданов и „ Добре пристигнали в Афганистан “ (излъчен през 1996 г.) с създател Елена Йончева.
Веднага след атентатите на 11.09.2001 година в Ню Йорк екипът на Българска национална телевизия Севда Шишманова и операторът Иван Обрейков съумяват да стигнат до уязвимия гръб на военната интервенция против талибаните – Пакистан. Заснемат кино лентата, който е излъчен през 2001 година От улиците на Пакистан до медресетата и селищата на афганистанските бежанци, филмът споделя за ислямисткия тероризъм, талибаните и войната против тероризма.
Седем години по-късно екипът на Българска национална телевизия още веднъж се връща към войната против тероризма и Афганистан., излъчен през 2008 година е за това съумяла ли е борбата и какво се е трансформирала в Афганистан.
За видяното и претърпяното в Пакистан в тези години - особено за bntnews.bg споделя Севда Шишманова:
11 септември за мен е дата, която промени живота ми. Отворих файловете със фотоси от Пешавар, градът, в който е основана Ал Кайда.
С оператора Иван Обрейков потънахме в потока от фанатизирани мъже, които се изливаха от джамиите след петъчната молитва, със сопи в ръце превземаха улиците скандирайки " Аллах ", “Джихад”, “Америка”, “ Осама” и палеха чучела на Буш. Никога не бях виждала подобен скотски яд.
Помня по какъв начин в деня след атентатите в Ню Йорк, с съвсем празен аероплан излетяхме за Исламабад и попаднахме в този изригнал човешки вулкан от ненавист и възмездие. Помня индивида, който с вдигнат пестник, в лицата ни изкрещя " My name is Islam! ". Помня по какъв начин мъжете компактно ме заобграждаха, ръцете им се опитваха да раздерат облеклата ми, а Иван, който пробиваше път с камерата, единствено повтаряше " не се отделяй от мен ". Имахме професионалния късмет да следим от близко военни дейности и политически избори, да бъдем очевидци на развой, в който всичко се измерваше в гибел, пари и битка за оцеляване.
Камерата ни мина през бежански лагери по границата на Афганистан с Пакистан, където децата се раждат и умират без в миналото да са имали паспорт. През кирпичени анклави, в които равнищата на беднотия оскотяват хората. През медресета, които са единственият късмет на момчетата да оцелеят сред корана и оръжието. През учебни заведения за девойки, които талибаните взривяват на първия образователен ден. През детски площадки, където люлките са закачени на дулата на останали от Съветското настъпление призрачни танкове. През изборни секции, където мастилото на палеца за гласувалите е белегът на демокрацията. През макови полета, охранявани от съюзнически сили. През бетонните траншеи на военните бази, където по едно и също време изхвърчат бомбардировачите F-16 и кацат санитарните самолети с ранени бойци. През аудиториите на един от най-старите университети в света, където мъжете и дамите влизат през разнообразни коридори, само че в процепа на бурките можеш да видиш красивите гримирани очи на афганистанките. Постепенно Кабул стартира очевидно да се трансформира, реалити шоута превзеха ефира на малкия екран, процъфтяха сватбените салони, реклами на западни компании осветяваха нощем военните патрули. Но атентатите продължаваха да взривяват „ мира “, с цел да припомнят за обречеността на една окупационна политика.
През годините с Иван Обрейков следихме като репортери на Българска национална телевизия събитията в Афганистан и Пакистан, създадохме филмите “Пакистан в сянката на войната” и “ База: Афганистан/Пакистан “ с вяра, че можем да разберем един друг свят, в който най-грешният метод е да му бъдат налагани западните полезности.
След 20 години война, с хиляди жертви и изхарчени трильони долари, дезертьорството на Съединени американски щати и така наречен интернационална общественост го потвърждават по безмилостен метод. В изявлението с последния дипломат на талибаните в Исламабад през 2001, което направихме след завръщането му от база Гуантанамо, остава предизвестието: “Само талибаните ще могат да ръководят Афганистан и американците, които работеха с тях, знаят това ".
Гледайте и
Очаквайте напълно скоро „ Афганистан 1381-ва “ (излъчен през 2002 г.) с създател Димитър Богданов и „ Добре пристигнали в Афганистан “ (излъчен през 1996 г.) с създател Елена Йончева.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ