Страшната неизбежност да живееш в себе си ♥ Илия БЕШКОВ
(1901 ~ 1958)
Проклинаме и благославяме
Чета всичко за насладата и скръбта, което раздавачът внася всеки ден вкъщи. Всички са загрижени за индивида – и мало, и огромно се е втурнало с огромни химикалки да оказва помощ на индивида, та като го защищити от тъга, от досада, от апетит, болест, от заблуждения – да го направи идеален гражданин на живота.
А индивидът се нуждае таман от всичко това. Глупакът, защитен от нелепостта, е безсмислен; мъдрецът, лишен от суетното му любомъдрие, е риба на сухо; благочестивият, защитен от пристъпите на прегрешението, е мъртва светлина; справедливият без ругатнята е лъжец; влюбеният без гъдела на изневярата – импотентен сектант; бунтарът, освободен от покорството му пред идеала – глупав звяр; разюзданикът – от съкровената му непорочност – проклятие!
Ние декретираме хубостта и насладата с перо, с речи, с топове, като забравяме, че те не съществуват на никое място сами по себе си. Те не се и основават, а се раждат мъчително, само че жизнерадостно от скръбта и грозотата, от страшната наложителност да живееш в себе си; и още по-тежко – със себеподобните.
Да не отменяме скръбта и протеста, тъй като заключваме утробата на насладата и същинското смирение! Да не разкрасяваме хубостта, тъй като тя ще замязя на затрупан с цветя труп! Да не трансформираме человеците в обезволени, безплодни мъченици!
Кой не е плакал цяла година и не се е смял един ден?
Народът ни е проклинал и кълне. Кой ще го спре? Кой ще анулира клетвите му! Майка проклина щерка си, щерка – майка си.
Проклинаме цели родове, добитъка си, земята – ненаситна на труд и тъга. Кълнем властници и насилници, кълнем и гробовете, в които от дълго време лежат ненавистни хора. Народът чумосва и прокобва с думи, с жестове и заклинания – проклина близки и далечни, бранейки достойнството си или богатството си. Народът кълне градоносния облак; водите, които отвличат парцела или децата му; слънцето, което го жари. Той кълне даже моминската красота, която е пагубна. Почти цялото слово на българина е клетвено, убийствено и загробващо индивида. А из него като ружите и синята метличина в нивите звучат със мощ редките думи на вярата и насладата.
Той има и своите дни на благословение, признателност и опрощение…
Април 1957 година
От: „ Словото “, Илия Бешков, изд. „ Георги Бакалов “ - Варна
Снимка: Регионална библиотека „ Пенчо Славейков “ - Варна
