Украинска студентка: Преди войната мечтаех за собствена къща, а сега - светът да живее в мир!
19-годишната Вики ще си търси работа в крайдунавския град
"Преди войната в Украйнамечтаех да имам лична къща, а в този момент бленувам светът да живее в мир. Не желая да има война, в която да умират почтени хора. "
Това сподели в изявление за 19-годишната Виктория Камбур от Украйна.
Бесарабската българка е от село Калчево, Одеска област. Тя е втори курс студентка в компетентност "Бизнес и мениджмънт " в Русенския университет.
Виктория пристигнала в Русе на 28 февруари, четири дни след началото на военните дейности в родината ѝ.
"Не желаех да потеглям и да оставя майка ми и 14-годишния ми брат сами. Майка обаче сподели, че би трябвало да отпътува, тъй като в България ще съм в сигурност, а и би трябвало да изучавам. Отделно, в случай че обстановката се усложни в Одеска област, на майка ще ѝ е по-лесно да се погрижи единствено за брат ми, а не да мисли и за мен ", изяснява момичето.
До Русе пътувала девет часа, само че на двойна цена
"Пътувах до Русе добре, стигнах бързо. Минах през границата с Молдова, която е покрай моето село. Майка ми ме закара до там и прекосих пешком. След като влязох в Молдова, изчаках към два часа превоза си за България в палатка. Доброволците там ме одобриха доста добре. В палатката беше топло, предложиха ми и чай ", изяснява момичето.
Виктория намерила транспорт в интернет. Мъж от Молдова разгласил публикация, че набира пасажери за България. Така в колата момичето пътувало дружно с още една жена от Одеса и двете ѝ деца.
"И преди съм пътувала по този начин. Но в случай че тогава плащах 40 евро до България, в този момент ми взеха 100 евро. Всички взимат по-скъпо, тъй като употребяват обстановката с войната. Стоките по магазините също нарастнаха. Не знам за какво вършат по този начин, не е редно ", споделя Виктория.
Майка ѝ е готвачка, а татко ѝ - строител.
"Майка работи в ресторант в различен град, до село Калчево. Приготвя храна и за служителите на реда, и за бойците, които са в региона. До ресторанта има и хотел. Той е цялостен с хора, които са избягали от други елементи на Украйна, където се водят сражения ", изяснява момичето.
Войниците обяснявали на майка й, че към този момент обстановката в Одеския район е относително спокойна, че няма защо да се тревожат, да не се паникьосват, защото суматохата е неприятен консултант.
"Войната за мен е боязън и смут за бъдещето - за моето бъдеще, за бъдещето на моите близки. Не знаеш какво да очакваш на идващия ден. Тази обстановка ми повлия доста на душeвността. Не мога да се съсредоточвам върху ученето. Мисля единствено за там. Откакто пристигнах в Русе, съм малко по-спокойна. Постоянно беседвам по телефона с моите близки, с цел да се уверя, че са добре.
Гледам всички вести. Има и доста подправени и неточни информации в интернет. Доверявам се главно на нашия президент Зеленски, който ни осведоми в обществените мрежи. Вярвам му, тъй като е доста непосредствен до народа, той е част от народа ", споделя Виктория.
Обяснява, че в село Калчево живеят към 3000 души.
"Има поданици от селото, които отпътуваха за други страни, защото имат свои близки там. Няма по какъв начин да отидеш в друга страна без пари. Ако обстановката в Одеска област се утежни, майка ми и брат ми ще дойдат при мен. Ще направя всичко допустимо и те да са в сигурност ", споделя момичето.
В Русе младото момиче ще си търси работа
В Русе не е сама, тъй като има още две момчета от нейното село, които учат в университета.
"Сега ще си диря работа. Майка ми е затруднена, само че и съм на години, в които не мога да очаквам единствено на родителите си. Работя от 15-годишна - главно през лятото, когато бях във почивка. Вече нямам боязън от работа. Миналото лято бях сервитьорка в хотел в Слънчев бряг.
Искам да се устоявам сама. За мен това е доста значимо. Не желая да диря от родителите си поддръжка. Искам към този момент аз да им оказвам помощ, а не те на мен ", споделя с усмивка Виктория.
Като студентка получава стипендия, само че и майка ѝ оказва помощ.
"Нямам лекции в петък, събота и неделя, като мога да работя в тези три дни. Дано си намеря подобаваща работа в Русе ", споделя Виктория.
Майка ѝ получава заплата, само че не всички работодатели в Украйна в този момент са толкоз съзнателни. Момичето имало близки, на които не им платили.
Виктория желае войната да свърши бързо и да се върне и види околните си. Страхува се и за татко си, който могат да повикат в армията, както и за братовчед й, който не е бил боец и няма опит.
"Досега не съм се интересувала от политика, само че тази война е политика. Политиците желаят да имат власт, само че поради тях страдат почтени хора. Много е тъжно, че в 21-ви век хората не могат да живеят умерено. Искам да кажа на политиците да правят делата си по този начин, че да не засягат мирния народ ", споделя Виктория.
Мечтите на една 19-годишна студентка
И тя като всички младежи си има фантазии.
"Преди войната в Украйна си мечтаех да имам огромно семейство, лична къща, която да обзаведа както желая, да може майка ми да живее в нея. Исках мама да не се тревожи за нищо, т.е. това, което е вложила до момента в мен, да ѝ го върна.
Сега бленувам да има мир по света. Искам околните ми да бъдат здрави и да няма заплаха за тях. Да няма война - нито в Украйна, нито на друго място. Да не умират почтени хора. Много мъчно се възвръщат разрушенията от една война ", споделя 19-годишната Виктория.
"Преди войната в Украйнамечтаех да имам лична къща, а в този момент бленувам светът да живее в мир. Не желая да има война, в която да умират почтени хора. "
Това сподели в изявление за 19-годишната Виктория Камбур от Украйна.
Бесарабската българка е от село Калчево, Одеска област. Тя е втори курс студентка в компетентност "Бизнес и мениджмънт " в Русенския университет.
Виктория пристигнала в Русе на 28 февруари, четири дни след началото на военните дейности в родината ѝ.
"Не желаех да потеглям и да оставя майка ми и 14-годишния ми брат сами. Майка обаче сподели, че би трябвало да отпътува, тъй като в България ще съм в сигурност, а и би трябвало да изучавам. Отделно, в случай че обстановката се усложни в Одеска област, на майка ще ѝ е по-лесно да се погрижи единствено за брат ми, а не да мисли и за мен ", изяснява момичето.
До Русе пътувала девет часа, само че на двойна цена
"Пътувах до Русе добре, стигнах бързо. Минах през границата с Молдова, която е покрай моето село. Майка ми ме закара до там и прекосих пешком. След като влязох в Молдова, изчаках към два часа превоза си за България в палатка. Доброволците там ме одобриха доста добре. В палатката беше топло, предложиха ми и чай ", изяснява момичето.
Виктория намерила транспорт в интернет. Мъж от Молдова разгласил публикация, че набира пасажери за България. Така в колата момичето пътувало дружно с още една жена от Одеса и двете ѝ деца.
"И преди съм пътувала по този начин. Но в случай че тогава плащах 40 евро до България, в този момент ми взеха 100 евро. Всички взимат по-скъпо, тъй като употребяват обстановката с войната. Стоките по магазините също нарастнаха. Не знам за какво вършат по този начин, не е редно ", споделя Виктория.
Майка ѝ е готвачка, а татко ѝ - строител.
"Майка работи в ресторант в различен град, до село Калчево. Приготвя храна и за служителите на реда, и за бойците, които са в региона. До ресторанта има и хотел. Той е цялостен с хора, които са избягали от други елементи на Украйна, където се водят сражения ", изяснява момичето.
Войниците обяснявали на майка й, че към този момент обстановката в Одеския район е относително спокойна, че няма защо да се тревожат, да не се паникьосват, защото суматохата е неприятен консултант.
"Войната за мен е боязън и смут за бъдещето - за моето бъдеще, за бъдещето на моите близки. Не знаеш какво да очакваш на идващия ден. Тази обстановка ми повлия доста на душeвността. Не мога да се съсредоточвам върху ученето. Мисля единствено за там. Откакто пристигнах в Русе, съм малко по-спокойна. Постоянно беседвам по телефона с моите близки, с цел да се уверя, че са добре.
Гледам всички вести. Има и доста подправени и неточни информации в интернет. Доверявам се главно на нашия президент Зеленски, който ни осведоми в обществените мрежи. Вярвам му, тъй като е доста непосредствен до народа, той е част от народа ", споделя Виктория.
Обяснява, че в село Калчево живеят към 3000 души.
"Има поданици от селото, които отпътуваха за други страни, защото имат свои близки там. Няма по какъв начин да отидеш в друга страна без пари. Ако обстановката в Одеска област се утежни, майка ми и брат ми ще дойдат при мен. Ще направя всичко допустимо и те да са в сигурност ", споделя момичето.
В Русе младото момиче ще си търси работа
В Русе не е сама, тъй като има още две момчета от нейното село, които учат в университета.
"Сега ще си диря работа. Майка ми е затруднена, само че и съм на години, в които не мога да очаквам единствено на родителите си. Работя от 15-годишна - главно през лятото, когато бях във почивка. Вече нямам боязън от работа. Миналото лято бях сервитьорка в хотел в Слънчев бряг.
Искам да се устоявам сама. За мен това е доста значимо. Не желая да диря от родителите си поддръжка. Искам към този момент аз да им оказвам помощ, а не те на мен ", споделя с усмивка Виктория.
Като студентка получава стипендия, само че и майка ѝ оказва помощ.
"Нямам лекции в петък, събота и неделя, като мога да работя в тези три дни. Дано си намеря подобаваща работа в Русе ", споделя Виктория.
Майка ѝ получава заплата, само че не всички работодатели в Украйна в този момент са толкоз съзнателни. Момичето имало близки, на които не им платили.
Виктория желае войната да свърши бързо и да се върне и види околните си. Страхува се и за татко си, който могат да повикат в армията, както и за братовчед й, който не е бил боец и няма опит.
"Досега не съм се интересувала от политика, само че тази война е политика. Политиците желаят да имат власт, само че поради тях страдат почтени хора. Много е тъжно, че в 21-ви век хората не могат да живеят умерено. Искам да кажа на политиците да правят делата си по този начин, че да не засягат мирния народ ", споделя Виктория.
Мечтите на една 19-годишна студентка
И тя като всички младежи си има фантазии.
"Преди войната в Украйна си мечтаех да имам огромно семейство, лична къща, която да обзаведа както желая, да може майка ми да живее в нея. Исках мама да не се тревожи за нищо, т.е. това, което е вложила до момента в мен, да ѝ го върна.
Сега бленувам да има мир по света. Искам околните ми да бъдат здрави и да няма заплаха за тях. Да няма война - нито в Украйна, нито на друго място. Да не умират почтени хора. Много мъчно се възвръщат разрушенията от една война ", споделя 19-годишната Виктория.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ