Не позволявайте на дреболиите да ви съкрушат ♥ Дейл КАРНЕГИ
(1888 ~ 1955)
Как да престанем да се безпокоим и надживеем навиците си, преди те да са ни надвили
Правило № 2: Не позволявайте на дреболиите да ви съкрушат
Ние с мисис Карнеги един път обядвахме с един наш другар в Чикаго. Разрязвайки месото, той направи нещо погрешно. Аз не забелязах. А и аз бях забелязал, не бих обърнал внимание. Но жена му видя това и се нахвърли против него пред нас. „ Джон, разкрещя се тя, ти не виждаш ли какво правиш! Кога най след това ще се научиш да се държиш както би трябвало по време на обяд! “ След това тя ни сподели: „ Той постоянно прави неточности. Дори не се пробва да се поправи. “
Възможно е да не се е стараел да реже вярно месото, само че аз съм изумен от неговото самообладание - по какъв начин е могъл да живее с нея двадесет години! Говоря искрено, аз по-скоро бих се съгласил да се храня с кренвирши и горчица - в спокойна конюнктура, в сравнение с да хапвам пекинска патица и плавници от акула и да чувам мърморенето на такава жена.
Скоро след тази аудиенция ни пристигнаха на посетители. Малко преди тяхното идване мисис Карнеги видя, че три салфетки не подхождат към покривката. „ Аз хукнах към готвача - ми описа тя по късно, - и узнах, че трите други салфетки са отнесени в пералнята. Гостите бяха към този момент пред вратата. Нямаше време да сменяме салфетките. Чувствах, че ще се разплача! Мислех единствено за едно: „ Защо това неуместно недовиждане би трябвало да ми скапе цялата вечер? “ След това си помислих: „ А за какво да позволявам това? “
Настаних се пред празничната маса, твърдо решила да прекарам добре вечерта. И през цялата вечер бях в приповдигнато въодушевление. Нека по-добре нашите другари да ме считат за немарлива стопанка, - сподели тя,- в сравнение с за нервна, раздразнителна жена. Във всеки случай, доколкото ми е известно, никой не бе обърнал внимание на салфетките! "
Известният юридически принцип гласи: „ Законът не се занимава с дреболии “. Не би трябвало да обръща внимание на дреболиите и загриженият човек, в случай че желае да запази душевното си успокоение.
На скатовете на планината Лонгс-Пик, Колорадо, се виждат остатъци от гигантско дърво. Специалистите настояват, че то е растяло към 400 години. Било младо дръвче, когато Колумб е слязъл от кораба в Салвадор. Дървото било пораснало до половина, когато британските колонисти са създавали своите селища в Плимут. В течение на своя дълъг живот дървото четиринадесет пъти е било подложено на ударите на мълниите, безчислените стихии. Четири века лавини са бушували към него. Но то е устояло. Обаче в края на краищата пълчища дребни бръмбарчета са почнали да го гризат. Насекомите прегризали кората и последователно съкрушавали вътрешната мощ на дървото със своите незначителни, само че непрекъснати ухапвания. Горският исполин, който не бяха изсушили вековете, не пречупиха мълниите и бурите, бе рухнал под натиска на дребните инсекти - толкоз дребни, че човек може да ги смачка с два пръста.
Не подсещаме ли всички ние на този сражаващ се горски исполин? Ние по този начин или другояче наред претърпяваме рядко протичащите се стихии, лавини и удари от мълнии, които ни изпраща животът, само че все пак отдаваме своето сърце на терзания от дребните бръмбарчета на безпокойството - толкоз дребни, че могат да бъдат смачкани с два пръста. За да преодолеем навика да се безпокоим, преди той да ни е надделял, дано да изпълняваме предписание второ:
Не си позволявайте да се разстройвате поради дреболии, които следва да презирате и забравяте. Помнете, че животът е прекомерно къс, с цел да го прахосваме за нелепости.
Из: „ Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота “, Дейл Карнеги, Изд. „ Кибеа “, 2011 г.
Снимка: Dale Carnegie (1888-1955); imdb.com
