(1882 ~ 1927) Как детето получава своите качества? В този

(1882 ~ 1927)

Как детето получава своите качества?

В този миг от еволюцията на света обръщаме прекомерно малко внимание на по този начин наречените наследствени качества. Това се дължи частично на неналичието на самостоятелен прогрес и частично на все по-голямото разпространяване на материализма. Ако става въпрос за пазаруване на куче или кон, се интересуваме от техните прародители, защото цената им зависи от произхода им. Но когато е обвързвано с индивида, забравяме този аспект. С всеки минал ден той става все по-маловажен.

Няма подозрение, че това си има своите преимущества. Но все пак си остава факт, че качествата на предците по двете линии се демонстрират в детето. Следователно това, което детето наследява от родителите и прародителите, е основа на неговия живот и кариера. Ако огромна постройка се построи на слаба основа, най-после основата ще поддаде. Ако основата е добра, постоянно можем да бъдем сигурни, че постройката е в сигурност.

Как детето получава своите качества? Ако то наподобява на някой от родителите си или на роднините на майка си или татко си, повода е явна. Но когато става дума за мозъка на детето, ние сме склонни да забравим въпроса от кое място идват умствените му качества. Трябва обаче да бъде разбрано, че тялото е изражение на душата. И в случай че в тялото се демонстрират качества на родителите и прародителите, то мозъкът също ги съставлява. Защото тялото е резултат от същността на мозъка. Освен това обликът, който детето показва като завещание от родителите и прародителите, не е физически, а мисловен. Щом умственият облик е проявен външно в лика на детето, безспорно качествата на предците са отразени и в мозъка му.

Какво да кажем за качествата, проявени от детето, които са напълно разнообразни от тези на неговите родители и прадеди? На първо място, човек знае прекомерно малко за своето потекло, доколкото въобще може да го наблюдава. Малцина имат информация за повече от пет генерации на своя жанр. Детето може да наследи качества, притежавани от негови предшественици шест-седем генерации обратно. Тези качества могат да се проявят в напълно съответна форма.

Друг метод за заместничество на качества, които не принадлежат на родителите и предците, е отражението, което душата е донесла със себе си, получено преди да се е показала на физическо равнище. Възможно е в живота на душата на земята тези качества да са по-ясно изразени, в сравнение с качествата, наследени от предците. Именно затова от време на време откриваме воин, стихотворец, военачалник или огромен политик, роден в най-обикновено семейство, където сходни знания не могат да се открият в родословието. Въпреки това той може да е представител на Шекспир или Александър Велики от висшите сфери. Но въпреки всичко този човек е наследил и качества на тялото и мозъка от родителите и прадедите си, които също остават като отблясъци върху душата му.

Кое качество на душата е по-силно – наследеното от родителите и прародителите, или донесеното от душата от висшите сфери? В дълбините на душата е качеството, донесено от нея. На повърхността е наследеното от предшествениците. Ако вътрешното качество е по-силно, то може да се прояви и на повърхността, като закрие качеството, наследено от родителите. Но в случай че не е задоволително мощно, тогава външните качества, тези, които се демонстрират на повърхността, ще бъдат главните характерности на този човек.

Често детето наподобява образно на майка си, а по характера – на татко си. За това има доста психологични аргументи. Накратко може да се каже, че детето е резултатът от отблясъци и на майката, и на бащата. Ликът на детето зависи от по-голямата или по-малка степен на уточненост на отраженията, както и на по-голямата или по-малка степен на разбиране на тези отблясъци.

Душата умишлено и предумишлено ли избира родителите си? Да, според от съзнанието си сега. Тя може умишлено да влезе в огъня, без в този миг да осъзнава следствията. Осъзнаването идва по-късно. Отговорни ли са децата за греховете на родителите си? Ни минимум. Да предположим обаче, че детето ще наследи благосъстоянието на своя татко. Щом това е по този начин, то получава и неговите задължения, които би трябвало да изплати.

Дали децата, които живеят надалеч от фамилията си и са отгледани от духовни наставници, са свободни от въздействието на родител, чиято природа не е добра? Духовното влияние е безгранично. То може да докара до всеки мечтан резултат, може да трансформира тръна в цвете. Защото всички въздействия на родители, предшественици или вътрешни въздействия, които душата е донесла, са отблясъци, сенки. Истинското е в дълбините на всяка душа, без значение дали е извисена, или не. Ако тези деца срещнат същинска душа или влязат в контакт с същинска душа, рано или късно тя ще проникне през всички отблясъци, които закриват същинското, съществуващо в душата им.

Това е желал да каже Христос, като непрекъснато е изтъквал, че господ е Баща – да забележим Бащата в Бог и по този начин да наследим Неговите качества, които са велики, царствени, благородни и божествени, каквито никой в света и никой, който сме срещнали по пътя си, не има. Тези качества суфиите назовават Акхлак Аллах (Akhlak Allah), което значи маниера на Бог, божествения прийом. Търсещият истината, почитащият Бог би трябвало единствено да повярва в един Баща – това е Бог. И освен да повярва, само че да знае и да осъзнава Единното и да наследява от този идеален източник, водейки към съвършенство живота си. Именно това завещание се назовава божествено.

От: „ Лечението. Ментално филтриране и светът на мозъка “, Хазрат Инаят Хан, ИК „ Шамбала “, 2012 година
*Hazrat Inayat Khan (1882-1927); Course of Mirrors