Съберат ли се накуп, хората се смаляват | Никола дьо ШАМФОР
(1740 ~ 1794)
Наслаждавай се и остави и другите да се любуват, без да вредиш нито на себе си, нито на тях – ето в какво се състои моралът.
Ако Диоген живееше през днешния ден, фенерът му трябваше да е с капаци.
Съберат ли се вкупом, хората се смаляват.
Възпитанието следва да има за основа морала и благоразумието: морала, с цел да поддържа добродетелта, и благоразумието, с цел да ви защищава от непознатите пороци. Ако везните се наклонят в интерес на морала, от вас ще излезе добряк или мъченик; в случай че се наклонят на другата страна, вие ще сте прозорлив лакомец. Принципът на всяко общество е да бъдем обективни към себе си и към другите. Щом би трябвало да обичаме близък като себе си, редно би било да се обичаме както обичаме близък си.
Човек съсипва характера си от боязън да не притегли непознатите погледи и внимание, обезличава се от опасения да не даде мотив за приказки.
Чувството, което изпитваме към множеството благодетели, наподобява на признателността ни към зъболекаря. Казваме си, че са ни направили добро, че са ни отървали от една неволя. Но си спомняме, че са ни предизвикали болежка и не ги обичаме изключително нежно.
Всяко милосърдие, което не е направено от сърце, е непоносимо. То е светиня, безжизнена кост: би трябвало или да се сложи в рамка, или да се стъпче в прахта.
Обикновено се счита, че се привързваме към тези, на които сме сторили положително. Така природата ни прави услуга – тъй като е заслужено добрината да бъде възнаградена с обич.
Клеветата е досадна като осата: не трябва да вършиме никакво придвижване, в случай че не сте сигурни, че ще я убиете. В противен случай тя ще ви нападне още по-ожесточено.
Щастието е като часовниците. Най-просто устроените са най-сигурни. Пеещият часовник по-лесно се скапва. Има ли и секундарник, ето ти нова причина да е неакуратен. Часовникът пък, който демонстрира деня и месеца, е надали не постоянно пред разваляне.
При човек всичко е суетност: и радостта, и мъката. Но по-добре е въпреки всичко сапуненият мехур да бъде златен или небесносин, в сравнение с черен или сивкав.
Наблюдавайки или изпитвайки тъгите, свързани с крайните усеща в любовта или другарството – било заради загубата на този, който обичаме, било заради житейските неблагополучия, – човек е податлив да се съгласи, че разгулът и лекомислието не са толкоз безсмислени и че животът не е нищо повече от това, което виждат в него светските хора.
Изключителното и нежно другарство постоянно се наранява даже от допира на розово листенце.
Човек живее самичък със себе си и има потребност от добродетел; той живее и с другите и има потребност от чест.
Когато бях млад и изпълнен със пристрастености, аз търсех хората, намирах в обществото и в удоволствията утеха от жестоките ми страдания. Тогава ми проповядваха обич към усамотението, към труда и ми додяваха с какви ли не педантични директиви. На четиридесет години изгубих пристрастеностите, които вършат обществото търпимо, видях какъв брой е тъпо и незначително, нямах потребност от него, с цел да избягам от несъществуващите към този момент премеждия, и усетът ми към усамотението и труда стана така мощен, че измести всичко друго. Престанах да навестявам светските кръгове и тогава започнаха да ме тормозят да де върна назад. Обвиняваха ме, че съм станал мизантроп и прочие Какъв е изводът от тази странна променчивост? Че хората изпитват нужда всичко да порицават.
Изображение: liveinternet.ru
