Пламен Бейков за най-трудната роля, Кралския колеж и Русенската опера
17 септември, неделя, 18 ч. пред Доходното здание в Русе стартират да се събират хора. По-възрастните са облечени публично, по-младите също са се постарали да наподобяват уместно – като за дълго предстоящо, особено събитие. Във фоайето вътре се продават последните останали билети. След час залата към този момент е цялостна. А събитието в действителност е особено – Русенската опера открива новия си сезон с премиера на „ Дон Жуан “ от Моцарт. Прави го в Доходното здание, тъй като нейната сцена към момента не е подготвена да посреща аудитория след пожара на покрива преди три години.
Великолепен театър, което не е изненада за феновете на този оперен спектакъл. За мен персонално по-скоро беше изненада да видя, че в една от значителните за действието функции – тази на Командора, взе участие неговият шеф Пламен Бейков.
Той е роден през 1967 година в Свищов. Завършил е Националната гимназия за антични езици и култури „ Св. Константин-Кирил Философ “ (НГДЕК) и оперно пеене в Кралския лицей за музика в Лондон, като преди този момент специализира в Академията за изкуство и просвета при Борис Христов в Рим. През 2020 година пази магистърска степен по музикално-сценична постановка в Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “ в София. Има над 30 функции в операта и концертни изяви в десетки страни.
От декември 2006 година е солист, от 2018 година е и драматург, а от 2022 година – шеф на Русенската опера.
Ето какво показа Пламен Бейков за пътя на един свободен актьор от сцената до директорския стол, за триумфите и компликациите, за новите планове, които се надява да осъществя дружно с екипа си в Русенската опера.
– Кога за пръв път почувствахте магията на музика?
– С музика се занимавам от дребен, някъде във втори-трети клас започнах да изсвирвам на пиано, ходех на уроци. Но в НГДЕК открих, че моето предопределение ще бъде класическото оперно пеене. Имахме една невероятна учителка по музика – Людмила Добринова, която реши да сътвори юношески камерен хор по сходство на мъжкия състав „ Йоан Кукузел Ангелогласния “. Тогава започнах да чувам Борис Христов – първо църковните песнопения, а по-късно и оперните му осъществявания. Бях като обаян от неговия глас. След казармата и след несполучливия ми опит да вляза в Консерваторията с учителя ми по пеене Евтимий Кантарджиев се осмелихме и изпратихме мой запис на Борис Христов. Въпреки че бях доста млад и нямах музикално обучение, той ме одобри да изучавам при него в Рим със стипендия.
– Как стигнахте до Кралския лицей по музика в Лондон?
– Преди да се върна в България, Борис Христов ми сподели, че би трябвало да стартира всичко изначало, да намеря метод да получа съществено обучение. И ме изпрати при своята пианистка, с която беше работил в България – Ирина Щиглич. С нея започнах да уча репертоар още от предкласиката – Бах, Вивалди, по-късно въведохме Моцарт лека-полека. От един български тенор, който имаше задължения в Англия и който за жалост си отиде доста млад от този свят – Огнян Николов, научих, че Кралските лицей и академия за музика (по това време те бяха обединени в общ факултет) търсят млади български артисти, на които да провиснал стипендия за образование. Явих се на изпитите и бях признат. След завършването на колежа останах в Лондон като частен възпитаник при моята професорка, известната оперна певица Грациела Шутти.
– Защо се върнахте в България? Не ви ли привличаха огромните международни подиуми?
– Годините 1993-1997 бяха комплицирани, беше мъчно да се получи работна виза и това ненапълно ме обезкуражи. А и в случай че би трябвало да съм почтен, аз може да съм учил при Борис Христов, само че нямам неговите данни. Вероятно не съм бил съдбоносен за огромна и сериозна интернационална кариера. Затова избрах да се върна в България и много време работех като актьор на свободна процедура.
– Не ви ли предложиха щатна работа в някой оперен спектакъл?
– Имах оферти, само че аз отказвах. Харесваше ми да съм свободен актьор и да поемам разнообразни задължения с разнообразни оперни театри, да пътувам с тях в чужбина.
– А по какъв начин един свободен актьор сяда в директорския стол?
– Постепенно. Като свободен актьор участвах в един план на Софийската опера с пътувания в Швейцария с „ Италианката в Алжир “. Спектаклите дирижираше маестро Найден Тодоров, който по това време беше шеф на Русенската опера. Той стартира да ме обработва и да ме навива да стана солист на тази опера. Вече бях идвал в Русе и познавах театъра. А Найден Тодоров ме притегли и с бъдещи планове – Дон Паскуале, който се трансформира в моя коронна роля. И се съгласих.
Никога не ме е привличало да бъда в управителния екип, само че имаше интервали, в които на доброволни начала работех като пиар на операта. Затова доста способства и моето обучение от НГДЕК – имам нюх към литературата и словото. Дори мисля, че документално се показвам по-добре, в сравнение с словесно. Това продължи близо 15 години досега, когато бе разгласен състезанието за шеф. Преди това обаче отново Найден Тодоров ми даде опция за първи режисьорски опити. Това разпали моето любознание, окуражи ме. А моята английска тапия по този начин или другояче не можа да бъде сертифицирана в България. Така преди три години приключих Музикалната академия с второ обучение – музикално-сценична постановка.
– Как съчетавате всичко – подготовки и участия в опери, постановка, постановки, турнета, куп административна работа като шеф?
– Не е елементарно, тъй като нямам опит и към момента се изучавам. Но имам храброст, имам и доста добър екип. Всички, които работят тук, са съответни, с отворено въображение и предпочитание да се усъвършенстват и ме следват. Благодарение на този екип ми се отварят пролуки във времето, само че към този момент пея по-рядко.
– Сцената не ви ли липсва, светлините на прожекторите, аплодисментите на публиката?
– Не. Дали й се наситих, дали се поуморих, или пък съзнанието ми е запълнено с много други неща – не зная. Режисурата ме увлича повече. Много постоянно се постанова да се възстановят оперни заглавия, както направихме в този момент при откриването на сезона с „ Дон Жуан “. Когато режисурата е на различен човек, само че спектакълът не е игран доста години, тогава се намесва различен режисьор по мемоари, видеозаписи. Това и направих. Моите деца са огромни, нямам фамилни задължения и съм предан напълно на работата.
– Имате ли обичана роля и коя е тя?
– Много обичам Дмитрий Шостакович и имах достойнството да вземам участие в двете му и единствени опери „ Нос “ и „ Катерина Измайлова “, в първата редакция – „ Лейди Макбет от Мценска околия “. Ролята на Борис Измайлов ми е обичана.
– А коя е най-трудната?
– Ролята ми в „ Нос “. Тя беше по-малка, само че много сложна. Самата опера е авангардна, комплицирана като музикален материал.
– Три години след пожара постройката на Русенската опера към момента е в ремонт. Как се справяте?
– Ситуацията е тежка, тъй като играем в залата на Драматичния спектакъл, единствената огромна общинска зала – Доходното здание. Репетираме на нашата сцена, само че тя не е оборудвана и не е подготвена да посреща аудитория. Това значи, че 3-4 пъти в месеца всички костюми и декори се придвижват, сглобяват се, след спектакъла се разглобяват още веднъж и се връщат в операта. Жал ми е за хората – техници, гардеробиери, актьори. Вярно е, че множеството имат опит от годините, когато пътувахме на турнета из Австрия, Швейцария, Германия, Испания, съвсем всяка вечер в друг спектакъл. Може би тези привички ни избавят, само че е тежко.
– Кога се чака да завърши ремонтът?
– Точни индикации нямаме. След пожара в основите на постройката е проникнала доста вода, бяха се задействали процеси на поглъщане. Сега са спрели, само че при подготовката на плана за ремонта бяха открити проблеми в структурата. Необходимо е подсилване на постройката, възобновяване на инсталациите на сцената, ново съоръжение. От ремонт се нуждаят и някои други пространства – гримьорни, коридори, които доста се амортизираха след пожара, а са значими, тъй като са функционално свързани със сцената. Имаме цялостна поддръжка от страна на Министерството на културата и уверения, че средства ще се обезпечат. Моите фантазии са в околните 2-3 години да можем още веднъж да посрещаме публиката тук.
– Това значи цели шест години. Не е ли прекомерно дълъг този период?
– Работата е доста, обвързвана е с правенето на планове, оповестяване на публични поръчки, състезания, което също ще забави нещата. Нашият покрив се възпламени при инспекция на теч след една лятна стихия. Работниците нерегламентирано решили да подлепват с горелка върху дървения покрив… По същия метод се възпламени и покривът на „ Нотр Дам “ в Париж година по-рано. Да забележим коя от двете здания ще бъде изцяло възобновена по-бързо.
– А по какъв начин се справяте чисто финансово в тия времена?
– Не изключително добре. Русенската опера е в доста тежък дълг към Министерството на културата.
– Как е насъбран този дълг?
– Започнал е да се генерира през един неустойчив интервал на ръководство на операта, откакто Найден Тодоров напуща. За повишаването му доста способства и коронавирус рецесията макар дотациите от Министерството на културата за обезпечаване на работните заплати. Системата на финансиране е такава, че в случай че подобен развой не се овладее в точния момент, самото погашение на заплати натрупа дълг. Ние получаваме месечните си хонорари като един безлихвен кредит… Липсата на комерсиална, по-атрактивна, по-популярна продукция, неналичието на лична постройка понижава опциите за продажба на повече билети и за обезпечаване на по-високи дотации. Поради това се обръщаме и към артикули за по-широката аудитория.
– Но най-скъпият билет за опера при вас е 20 лева, колкото е в киното. Как въобще оцелявате?
– Не е най-скъпият, само че междинната цена на всички продадени билети не би трябвало да надвишава 20 лева Такъв е правилникът. Това е детайл от последната към този момент промяна за финансиране на театралните изкуства, която беше създадена по времето на министър Вежди Рашидов. Аз не я намирам за сполучлива. Други театри също имат задължения, което демонстрира, че тази методика би трябвало да се премисли. Субсидията върху един лев от цената на билета, която получаваме, не е помръднала 9 години, макар че цените на всичко друго порастват, изключително откакто стартира и войната в Украйна. Изключително мъчно е, в случай че не произвеждаш ужасно комерсиални неща. Но при нас има други рестрикции – вътрешни, морално-етични и естетически. Ние не сме тук, с цел да произвеждаме единствено комерсиални планове, нали? Нашата задача в този оперен спектакъл е да възпитаваме в естетиката на това изкуство, което е част от достиженията на европейската цивилизация, чиито полезности се чака да изповядват и българите. В поддръжка на нашата самонадеяност, че сме европейци, въпреки всичко би трябвало да познаваме и да ценим както нашата самобитна просвета, по този начин и европейските културни обичаи. Всички знаем, че заради историческите условия има заплаха да останат за нас далечни и непознати.
– Въпреки всичко продължавате. Какво да чака вашата аудитория през новия сезон?
– Подготвили сме много изненади – авангардни оперни заглавия от XX и XXI век, обичайни постановки на опери от Италианския романтизъм, камерни концерти, балетни спектакли – типичен и в стила на неокласиката, симфонични концерти, концерти спектакли и за необятната аудитория. Но бих желал да отделя особено внимание на един план, който за нас е предпочитан – просветителната стратегия за деца и младежи. Община Русе годишно отпуска средства за развиване на културата, постоянно аплайваме и печелим разнообразни суми. Тази година получихме финансиране за план върху „ Вълшебната флейта “ от Моцарт, който се споделя „ Приказка за вълшебната флейта “. Музикалните номера се извършват от квартет, балетни актьори илюстрират описа под формата на пантомима, има анимация, прожекция с мултимедия, запознаване с музикалните принадлежности. Имаме и две други стратегии, в които оркестърът участва виртуално, прожектира се на огромен екран и по този начин приглася на артистите, които пеят онлайн пред публиката. Програмите ще се показват в учебни заведения и детски градини в Русе и в по-малките близки обитаеми места. Имаме към 6-7 просветителни стратегии на разнообразни тематики. Преди повече от 10 години тогавашният шеф маестро Найден Тодоров реши да провежда и просветителни концерти. Тогава с тази активност се захванах аз и започнах да сформирам сюжети и да повеждам тези концерти лектории.
Всъщност основателят на тези просветителни концерти в Русе е тогавашният диригент на Русенската филхармония Илия Темков. През тази година се навършиха 100 години от рождението му. Заедно с Йордан Камджалов, който на 2 ноември ще изнесе концерт в Русе с произведения от репертоара на Добрин Петков във връзка на неговата 100-годишнина, взехме решение да почетем и Илия Темков. Генералната подготовка ще бъде открита за младежи и маестро Камджалов ще опише за творбите и оркестъра по умря на Темков, чиито обсег, сила и отдаденост не можем да реализираме за жалост. По това време операта и филхармонията са имали два обособени оркестъра. Сега е единствено един и е много ангажиран. Въпреки това се опитваме да продължим неговото дело. Защото всичко стартира и свършва с образованието. И с Музиката, несъмнено.
Интервюто на Нейка Кръстева. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Великолепен театър, което не е изненада за феновете на този оперен спектакъл. За мен персонално по-скоро беше изненада да видя, че в една от значителните за действието функции – тази на Командора, взе участие неговият шеф Пламен Бейков.
Той е роден през 1967 година в Свищов. Завършил е Националната гимназия за антични езици и култури „ Св. Константин-Кирил Философ “ (НГДЕК) и оперно пеене в Кралския лицей за музика в Лондон, като преди този момент специализира в Академията за изкуство и просвета при Борис Христов в Рим. През 2020 година пази магистърска степен по музикално-сценична постановка в Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “ в София. Има над 30 функции в операта и концертни изяви в десетки страни.
От декември 2006 година е солист, от 2018 година е и драматург, а от 2022 година – шеф на Русенската опера.
Ето какво показа Пламен Бейков за пътя на един свободен актьор от сцената до директорския стол, за триумфите и компликациите, за новите планове, които се надява да осъществя дружно с екипа си в Русенската опера.
– Кога за пръв път почувствахте магията на музика?
– С музика се занимавам от дребен, някъде във втори-трети клас започнах да изсвирвам на пиано, ходех на уроци. Но в НГДЕК открих, че моето предопределение ще бъде класическото оперно пеене. Имахме една невероятна учителка по музика – Людмила Добринова, която реши да сътвори юношески камерен хор по сходство на мъжкия състав „ Йоан Кукузел Ангелогласния “. Тогава започнах да чувам Борис Христов – първо църковните песнопения, а по-късно и оперните му осъществявания. Бях като обаян от неговия глас. След казармата и след несполучливия ми опит да вляза в Консерваторията с учителя ми по пеене Евтимий Кантарджиев се осмелихме и изпратихме мой запис на Борис Христов. Въпреки че бях доста млад и нямах музикално обучение, той ме одобри да изучавам при него в Рим със стипендия.
– Как стигнахте до Кралския лицей по музика в Лондон?
– Преди да се върна в България, Борис Христов ми сподели, че би трябвало да стартира всичко изначало, да намеря метод да получа съществено обучение. И ме изпрати при своята пианистка, с която беше работил в България – Ирина Щиглич. С нея започнах да уча репертоар още от предкласиката – Бах, Вивалди, по-късно въведохме Моцарт лека-полека. От един български тенор, който имаше задължения в Англия и който за жалост си отиде доста млад от този свят – Огнян Николов, научих, че Кралските лицей и академия за музика (по това време те бяха обединени в общ факултет) търсят млади български артисти, на които да провиснал стипендия за образование. Явих се на изпитите и бях признат. След завършването на колежа останах в Лондон като частен възпитаник при моята професорка, известната оперна певица Грациела Шутти.
– Защо се върнахте в България? Не ви ли привличаха огромните международни подиуми?
– Годините 1993-1997 бяха комплицирани, беше мъчно да се получи работна виза и това ненапълно ме обезкуражи. А и в случай че би трябвало да съм почтен, аз може да съм учил при Борис Христов, само че нямам неговите данни. Вероятно не съм бил съдбоносен за огромна и сериозна интернационална кариера. Затова избрах да се върна в България и много време работех като актьор на свободна процедура.
– Не ви ли предложиха щатна работа в някой оперен спектакъл?
– Имах оферти, само че аз отказвах. Харесваше ми да съм свободен актьор и да поемам разнообразни задължения с разнообразни оперни театри, да пътувам с тях в чужбина.
– А по какъв начин един свободен актьор сяда в директорския стол?
– Постепенно. Като свободен актьор участвах в един план на Софийската опера с пътувания в Швейцария с „ Италианката в Алжир “. Спектаклите дирижираше маестро Найден Тодоров, който по това време беше шеф на Русенската опера. Той стартира да ме обработва и да ме навива да стана солист на тази опера. Вече бях идвал в Русе и познавах театъра. А Найден Тодоров ме притегли и с бъдещи планове – Дон Паскуале, който се трансформира в моя коронна роля. И се съгласих.
Никога не ме е привличало да бъда в управителния екип, само че имаше интервали, в които на доброволни начала работех като пиар на операта. Затова доста способства и моето обучение от НГДЕК – имам нюх към литературата и словото. Дори мисля, че документално се показвам по-добре, в сравнение с словесно. Това продължи близо 15 години досега, когато бе разгласен състезанието за шеф. Преди това обаче отново Найден Тодоров ми даде опция за първи режисьорски опити. Това разпали моето любознание, окуражи ме. А моята английска тапия по този начин или другояче не можа да бъде сертифицирана в България. Така преди три години приключих Музикалната академия с второ обучение – музикално-сценична постановка.
– Как съчетавате всичко – подготовки и участия в опери, постановка, постановки, турнета, куп административна работа като шеф?
– Не е елементарно, тъй като нямам опит и към момента се изучавам. Но имам храброст, имам и доста добър екип. Всички, които работят тук, са съответни, с отворено въображение и предпочитание да се усъвършенстват и ме следват. Благодарение на този екип ми се отварят пролуки във времето, само че към този момент пея по-рядко.
– Сцената не ви ли липсва, светлините на прожекторите, аплодисментите на публиката?
– Не. Дали й се наситих, дали се поуморих, или пък съзнанието ми е запълнено с много други неща – не зная. Режисурата ме увлича повече. Много постоянно се постанова да се възстановят оперни заглавия, както направихме в този момент при откриването на сезона с „ Дон Жуан “. Когато режисурата е на различен човек, само че спектакълът не е игран доста години, тогава се намесва различен режисьор по мемоари, видеозаписи. Това и направих. Моите деца са огромни, нямам фамилни задължения и съм предан напълно на работата.
– Имате ли обичана роля и коя е тя?
– Много обичам Дмитрий Шостакович и имах достойнството да вземам участие в двете му и единствени опери „ Нос “ и „ Катерина Измайлова “, в първата редакция – „ Лейди Макбет от Мценска околия “. Ролята на Борис Измайлов ми е обичана.
– А коя е най-трудната?
– Ролята ми в „ Нос “. Тя беше по-малка, само че много сложна. Самата опера е авангардна, комплицирана като музикален материал.
– Три години след пожара постройката на Русенската опера към момента е в ремонт. Как се справяте?
– Ситуацията е тежка, тъй като играем в залата на Драматичния спектакъл, единствената огромна общинска зала – Доходното здание. Репетираме на нашата сцена, само че тя не е оборудвана и не е подготвена да посреща аудитория. Това значи, че 3-4 пъти в месеца всички костюми и декори се придвижват, сглобяват се, след спектакъла се разглобяват още веднъж и се връщат в операта. Жал ми е за хората – техници, гардеробиери, актьори. Вярно е, че множеството имат опит от годините, когато пътувахме на турнета из Австрия, Швейцария, Германия, Испания, съвсем всяка вечер в друг спектакъл. Може би тези привички ни избавят, само че е тежко.
– Кога се чака да завърши ремонтът?
– Точни индикации нямаме. След пожара в основите на постройката е проникнала доста вода, бяха се задействали процеси на поглъщане. Сега са спрели, само че при подготовката на плана за ремонта бяха открити проблеми в структурата. Необходимо е подсилване на постройката, възобновяване на инсталациите на сцената, ново съоръжение. От ремонт се нуждаят и някои други пространства – гримьорни, коридори, които доста се амортизираха след пожара, а са значими, тъй като са функционално свързани със сцената. Имаме цялостна поддръжка от страна на Министерството на културата и уверения, че средства ще се обезпечат. Моите фантазии са в околните 2-3 години да можем още веднъж да посрещаме публиката тук.
– Това значи цели шест години. Не е ли прекомерно дълъг този период?
– Работата е доста, обвързвана е с правенето на планове, оповестяване на публични поръчки, състезания, което също ще забави нещата. Нашият покрив се възпламени при инспекция на теч след една лятна стихия. Работниците нерегламентирано решили да подлепват с горелка върху дървения покрив… По същия метод се възпламени и покривът на „ Нотр Дам “ в Париж година по-рано. Да забележим коя от двете здания ще бъде изцяло възобновена по-бързо.
– А по какъв начин се справяте чисто финансово в тия времена?
– Не изключително добре. Русенската опера е в доста тежък дълг към Министерството на културата.
– Как е насъбран този дълг?
– Започнал е да се генерира през един неустойчив интервал на ръководство на операта, откакто Найден Тодоров напуща. За повишаването му доста способства и коронавирус рецесията макар дотациите от Министерството на културата за обезпечаване на работните заплати. Системата на финансиране е такава, че в случай че подобен развой не се овладее в точния момент, самото погашение на заплати натрупа дълг. Ние получаваме месечните си хонорари като един безлихвен кредит… Липсата на комерсиална, по-атрактивна, по-популярна продукция, неналичието на лична постройка понижава опциите за продажба на повече билети и за обезпечаване на по-високи дотации. Поради това се обръщаме и към артикули за по-широката аудитория.
– Но най-скъпият билет за опера при вас е 20 лева, колкото е в киното. Как въобще оцелявате?
– Не е най-скъпият, само че междинната цена на всички продадени билети не би трябвало да надвишава 20 лева Такъв е правилникът. Това е детайл от последната към този момент промяна за финансиране на театралните изкуства, която беше създадена по времето на министър Вежди Рашидов. Аз не я намирам за сполучлива. Други театри също имат задължения, което демонстрира, че тази методика би трябвало да се премисли. Субсидията върху един лев от цената на билета, която получаваме, не е помръднала 9 години, макар че цените на всичко друго порастват, изключително откакто стартира и войната в Украйна. Изключително мъчно е, в случай че не произвеждаш ужасно комерсиални неща. Но при нас има други рестрикции – вътрешни, морално-етични и естетически. Ние не сме тук, с цел да произвеждаме единствено комерсиални планове, нали? Нашата задача в този оперен спектакъл е да възпитаваме в естетиката на това изкуство, което е част от достиженията на европейската цивилизация, чиито полезности се чака да изповядват и българите. В поддръжка на нашата самонадеяност, че сме европейци, въпреки всичко би трябвало да познаваме и да ценим както нашата самобитна просвета, по този начин и европейските културни обичаи. Всички знаем, че заради историческите условия има заплаха да останат за нас далечни и непознати.
– Въпреки всичко продължавате. Какво да чака вашата аудитория през новия сезон?
– Подготвили сме много изненади – авангардни оперни заглавия от XX и XXI век, обичайни постановки на опери от Италианския романтизъм, камерни концерти, балетни спектакли – типичен и в стила на неокласиката, симфонични концерти, концерти спектакли и за необятната аудитория. Но бих желал да отделя особено внимание на един план, който за нас е предпочитан – просветителната стратегия за деца и младежи. Община Русе годишно отпуска средства за развиване на културата, постоянно аплайваме и печелим разнообразни суми. Тази година получихме финансиране за план върху „ Вълшебната флейта “ от Моцарт, който се споделя „ Приказка за вълшебната флейта “. Музикалните номера се извършват от квартет, балетни актьори илюстрират описа под формата на пантомима, има анимация, прожекция с мултимедия, запознаване с музикалните принадлежности. Имаме и две други стратегии, в които оркестърът участва виртуално, прожектира се на огромен екран и по този начин приглася на артистите, които пеят онлайн пред публиката. Програмите ще се показват в учебни заведения и детски градини в Русе и в по-малките близки обитаеми места. Имаме към 6-7 просветителни стратегии на разнообразни тематики. Преди повече от 10 години тогавашният шеф маестро Найден Тодоров реши да провежда и просветителни концерти. Тогава с тази активност се захванах аз и започнах да сформирам сюжети и да повеждам тези концерти лектории.
Всъщност основателят на тези просветителни концерти в Русе е тогавашният диригент на Русенската филхармония Илия Темков. През тази година се навършиха 100 години от рождението му. Заедно с Йордан Камджалов, който на 2 ноември ще изнесе концерт в Русе с произведения от репертоара на Добрин Петков във връзка на неговата 100-годишнина, взехме решение да почетем и Илия Темков. Генералната подготовка ще бъде открита за младежи и маестро Камджалов ще опише за творбите и оркестъра по умря на Темков, чиито обсег, сила и отдаденост не можем да реализираме за жалост. По това време операта и филхармонията са имали два обособени оркестъра. Сега е единствено един и е много ангажиран. Въпреки това се опитваме да продължим неговото дело. Защото всичко стартира и свършва с образованието. И с Музиката, несъмнено.
Интервюто на Нейка Кръстева. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ