Училището на екзарх Стефан възкръсна като феникс от руините ...
131-годишното школо, строено от локални уста майстори с наклонени във вътрешността стени, устоява на естествените стихии и безхаберието през социализма
Няма екскурзиант, който да не е снимал църквата в Широка лъка и учебното заведение в двора й. Някогашното школо " Свети Панталеймон " има знакова орис от построяването си до в този момент. То беше изцяло изтърбушено и в руини, само че го възвърнаха както е било при построяването му през 1888 година Подобна щастлива орис надали имат доста от първите учебни заведения в България, гордеят се в Широка лъка.
" Това се случи с голямата поддръжка на Пловдивската митрополия и персонално на владиката Николай ", означи кметът на Широка лъка Васил Седянков. Пловдивският митрополит нееднократно е на аудиенция в селото, през 2018 година той докара и патриарх Неофит за честването на екзарх Стефан, един от най-почитаните ни духовници, прочут като спасителя на българските евреи.
Екзарх Стефан е измежду знаковите фигури, учили в емблематичното школо. Владиката тогава прикани за духовна и материална поддръжка за възобновяване на остарялото учебно заведение. Сградата е била изоставена по време на социализма след незавършена реституция, само че все пак, изтърбушена, оцелява над 30 години.
Какви майстори са я строили преди време, тъй че даже с нарушени структура и стени да издържи в руини толкоз време, възхищава се Седянков. Майсторите, които са го градили, го създали стабилно на всевъзможни похищения от хората и естествени феномени. Възрожденците са оставили диря с имената си на двата ъгъла на постройката. На едната е изписан Костадин Бозов от махала Речица, която в този момент не съществува. А другият е Васил Белогащев-Кьотата.
В Широка лъка и до през днешния ден се гордеят, че техните хора са били уста майстори. Направили каменната зидария по специфичен метод - с надолнище от външната страна, поради което постройката, макар че е с нарушена целокупност, не пада с десетилетия. Възраждането на школото получава мощната поддръжка на община Смолян, кметството и общността в Широка лъка - едно от дребното села в страната, което напълно е архитектурен резерват.
Сградата, обвързвана с предците на доста от широколъчани, стартира от тази есен новия си живот, като следва да се трансформира в Музей на духа. " Сградата беше изцяло подготвена преди празника на селото, Голяма Богородица, на 15 август. Всеки екскурзиант, минал тази есен през Широка лъка, се снима пред възобновеното учебно заведение и му се радва. Всичко вътре е довършено, всички пространства са с дървени тавани и има атмосфера на тогавашното школо. Очакваме идната година, живот и здраве, като попремине пандемията, то публично да получи благословията на Негово преосвещенство митрополит Николай и владиката да дефинира статута му ", сподели Седянков.
Култовата постройка на учебното заведение " Св. Панталеймон " се намира в двора на църквата " Успение Богородично ". Целият комплекс е монумент на културата от национално значение.
Дълги години родопчани гледаха с горест положението му и чакаха следващата зима да заличи изцяло признака на Възраждането в Родопите. След настойчиво гледище от кмета и популацията на Широка лъка през 2018 година бяха отпуснати над 760 хиляди лв. от Министерския съвет за ремонта на постройката. За реставрацията на учебното заведение беше направен план от арх. Румяна Пройкова, специалист по монументи на културата.
" Много го изстрадахме този обект, само че най-сетне стана, с достоверни материали, както е било ", споделя Седянков. Намеренията са в постройката да се експонира дарената на Широка лъка сбирка от към 40 платна на художника Владимир Рилски и да има документална галерия за началото на просветното дело, което е с над 200-годишна история. Началото на образованието слага през 1818 година първият преподавател Костадин Василев-Шоко, родом от Югово. Бившият кмет на селото Атанас Каврошилов споделя, че дедите и прадедите им били подготвени да си продадат равнищата, вола и ризата от гърба, с цел да могат техните деца да се образоват. Църквата " Св. Успение Богородично ", до която е първото класно учебно заведение в Родопите, има героична история. Тя е издигната за 38 дни от локалните хора напролет на 1834 година, когато българските земи са още в рамките на Османската империя, след специфичното позволение на султан Махмуд Първи.
Горския цар подарява картините си на селото
Владимир Рилски е художник, незабравим създател, влъхва, свързал живота и творчеството си с Широка лъка и главното учебно заведение в селото. Той е роден в Пещера през 1905 година Учи живопис в Държавната художествена академия - София, и специализира във Виена. През 1945 година дружно със брачната половинка си Йорданка и двете деца летуват в Широка лъка. През 1950 година още веднъж са там и записват децата си краткотрайно в учебното заведение в селото. Прави две независими изложения на родопска тема в София през 1946 година и 1964 година Запознава се с учебния шеф Манол Радичев през 1961 година Радичев настанява художника в пионерската стая измежду гората. Учениците с любов го назовават “Горския цар”. Дарява на селото богат картинен фонд и по този начин Широка лъка има най-голямата сбирка от неговите картини.
Умира през 1969 година “Широка лъка ме плени. Тук е моята работилница и багреница. Широка лъка е столицата на моя живот”, споделя Рилски.
Пътят към вярата
Родом от родопското село са екзарх Стефан, четирима генерали и още доста образовани българи, които преди време са учили тук. Всеки ден те отивали на учебно заведение в двора на храма, който е изрисуван от Димитър Зограф, брат на фамозния Захари Зограф.
Смята се, че храмът е вълшебен, само че вътре са останали следи от безобразия на реставратори. След това се построила камбанария в двора с две камбани. В свое обръщение екзарх Стефан Първи споделя, че църквата в Широка лъка му е помогнала да приключи семинария и да отдаде живота си на вярата, защото бил кръговиден сирак.
Света Богородица пък се счита за пазителка на Широка лъка. Предание споделя по какъв начин на мястото на учебното заведение се появила в зарево Богородица и избавила от сеч събраните всички мъже от селото по време на османското робство.
Няма екскурзиант, който да не е снимал църквата в Широка лъка и учебното заведение в двора й. Някогашното школо " Свети Панталеймон " има знакова орис от построяването си до в този момент. То беше изцяло изтърбушено и в руини, само че го възвърнаха както е било при построяването му през 1888 година Подобна щастлива орис надали имат доста от първите учебни заведения в България, гордеят се в Широка лъка.
" Това се случи с голямата поддръжка на Пловдивската митрополия и персонално на владиката Николай ", означи кметът на Широка лъка Васил Седянков. Пловдивският митрополит нееднократно е на аудиенция в селото, през 2018 година той докара и патриарх Неофит за честването на екзарх Стефан, един от най-почитаните ни духовници, прочут като спасителя на българските евреи.
Екзарх Стефан е измежду знаковите фигури, учили в емблематичното школо. Владиката тогава прикани за духовна и материална поддръжка за възобновяване на остарялото учебно заведение. Сградата е била изоставена по време на социализма след незавършена реституция, само че все пак, изтърбушена, оцелява над 30 години.
Какви майстори са я строили преди време, тъй че даже с нарушени структура и стени да издържи в руини толкоз време, възхищава се Седянков. Майсторите, които са го градили, го създали стабилно на всевъзможни похищения от хората и естествени феномени. Възрожденците са оставили диря с имената си на двата ъгъла на постройката. На едната е изписан Костадин Бозов от махала Речица, която в този момент не съществува. А другият е Васил Белогащев-Кьотата.
В Широка лъка и до през днешния ден се гордеят, че техните хора са били уста майстори. Направили каменната зидария по специфичен метод - с надолнище от външната страна, поради което постройката, макар че е с нарушена целокупност, не пада с десетилетия. Възраждането на школото получава мощната поддръжка на община Смолян, кметството и общността в Широка лъка - едно от дребното села в страната, което напълно е архитектурен резерват.
Сградата, обвързвана с предците на доста от широколъчани, стартира от тази есен новия си живот, като следва да се трансформира в Музей на духа. " Сградата беше изцяло подготвена преди празника на селото, Голяма Богородица, на 15 август. Всеки екскурзиант, минал тази есен през Широка лъка, се снима пред възобновеното учебно заведение и му се радва. Всичко вътре е довършено, всички пространства са с дървени тавани и има атмосфера на тогавашното школо. Очакваме идната година, живот и здраве, като попремине пандемията, то публично да получи благословията на Негово преосвещенство митрополит Николай и владиката да дефинира статута му ", сподели Седянков.
Култовата постройка на учебното заведение " Св. Панталеймон " се намира в двора на църквата " Успение Богородично ". Целият комплекс е монумент на културата от национално значение.
Дълги години родопчани гледаха с горест положението му и чакаха следващата зима да заличи изцяло признака на Възраждането в Родопите. След настойчиво гледище от кмета и популацията на Широка лъка през 2018 година бяха отпуснати над 760 хиляди лв. от Министерския съвет за ремонта на постройката. За реставрацията на учебното заведение беше направен план от арх. Румяна Пройкова, специалист по монументи на културата.
" Много го изстрадахме този обект, само че най-сетне стана, с достоверни материали, както е било ", споделя Седянков. Намеренията са в постройката да се експонира дарената на Широка лъка сбирка от към 40 платна на художника Владимир Рилски и да има документална галерия за началото на просветното дело, което е с над 200-годишна история. Началото на образованието слага през 1818 година първият преподавател Костадин Василев-Шоко, родом от Югово. Бившият кмет на селото Атанас Каврошилов споделя, че дедите и прадедите им били подготвени да си продадат равнищата, вола и ризата от гърба, с цел да могат техните деца да се образоват. Църквата " Св. Успение Богородично ", до която е първото класно учебно заведение в Родопите, има героична история. Тя е издигната за 38 дни от локалните хора напролет на 1834 година, когато българските земи са още в рамките на Османската империя, след специфичното позволение на султан Махмуд Първи.
Горския цар подарява картините си на селото
Владимир Рилски е художник, незабравим създател, влъхва, свързал живота и творчеството си с Широка лъка и главното учебно заведение в селото. Той е роден в Пещера през 1905 година Учи живопис в Държавната художествена академия - София, и специализира във Виена. През 1945 година дружно със брачната половинка си Йорданка и двете деца летуват в Широка лъка. През 1950 година още веднъж са там и записват децата си краткотрайно в учебното заведение в селото. Прави две независими изложения на родопска тема в София през 1946 година и 1964 година Запознава се с учебния шеф Манол Радичев през 1961 година Радичев настанява художника в пионерската стая измежду гората. Учениците с любов го назовават “Горския цар”. Дарява на селото богат картинен фонд и по този начин Широка лъка има най-голямата сбирка от неговите картини.
Умира през 1969 година “Широка лъка ме плени. Тук е моята работилница и багреница. Широка лъка е столицата на моя живот”, споделя Рилски.
Пътят към вярата
Родом от родопското село са екзарх Стефан, четирима генерали и още доста образовани българи, които преди време са учили тук. Всеки ден те отивали на учебно заведение в двора на храма, който е изрисуван от Димитър Зограф, брат на фамозния Захари Зограф.
Смята се, че храмът е вълшебен, само че вътре са останали следи от безобразия на реставратори. След това се построила камбанария в двора с две камбани. В свое обръщение екзарх Стефан Първи споделя, че църквата в Широка лъка му е помогнала да приключи семинария и да отдаде живота си на вярата, защото бил кръговиден сирак.
Света Богородица пък се счита за пазителка на Широка лъка. Предание споделя по какъв начин на мястото на учебното заведение се появила в зарево Богородица и избавила от сеч събраните всички мъже от селото по време на османското робство.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ