Експертът по антитероризъм Христо Смоленов: Атакуват Красимир Каракачанов заради Истанбулската конвенция
Христо Смоленов е експерт по антитероризъм. Инициатор е за създаването на „ Екогласност” и на Русенския комитет през 1988 година. Бил е парламентарен секретар на Министерството на отбраната през 1995-1997 г. и народен представител в 38-ото Народно събрание. Специалист е по логика и евристика. Доцент, доктор в Института по металознание, съоръжения и технологии към БАН. Завършил е Московски държавен университет „ Ломоносов”. През 1991 г. е стипендиант на фондация „ Александър фон Хумболт” в Германия, а преди това гост-професор в Университета на Монреал (Канада) и в Католическия университет на Америка във Вашингтон. Бил е треньор по карате на първите групи за борба с тероризма. Вижте какво каза той в интервю за Пламен Енчев и " Труд ":
– Г-н Смоленов, как бихте характеризирали обществените настроения в нашето общество през есента на 2018 г.?
– Един призрак броди в нашето пространство – призракът на Гьобелс. Той сякаш потрива ръце: и в неолиберална Европа пак е на мода неговата технология на лъжата. Гьобелс казвал, че една лъжа, повторена хиляда пъти, вече звучи като истина. И у нас стари и нови манипулатори си припомнят този номер. Сипят лъжи и инсинуации с очакването, че зрители и слушателище им се вържат. Опитват се да натикат българската общественост в един отчаян формат, при който хората най-обичат да мразят, а пък най-мразят да мислят… Друг гьобелсов принцип за контрол над масовото съзнание гласи, че който ви забавлява, тойще ви управлява! За такъв тип управление лъжата има много висок коефициент на „ полезно” действие. Затова, наред с други формати на затъпяващо забавление, лъжата процъфтява като начин за постигане на политически цели. И се ретранслира не само от безнадеждно амбицирани кабеларки, а и от медии с по-голям потенциал за масовата информация. Вече съм писал на страниците на вестник „ Труд”, че от всяка информация става дезинформация, но обратното не е вярно.
– Дайте, ако обичате, примери в тази посока.
– От няколко дни имаме нови основания да твърдим това. В навечерието на Хелоуин у нас се затъркаля една бъчва с инсинуации. Клевети срещу ВМРО и специално срещу неговия председател Красимир Каракачанов се тиражират без каквито и да било доказателства. Нищо че заместник главният прокурор Иван Гешев заяви най-категорично: няма никаква връзка между Каракачанов и проблемите в Агенцията за българите в чужбина. Клеветниците игнорират този факт. Злословят по адрес на ВМРО като вместо доказателства се цитират един друг. Това има и комичен ефект: Един от тях преди време беше бил другия, счупвайки му носа. След всичко това и съдебните дела помежду им, сега те са обединени от омраза към Каракачанов. Зад тази емоция прозира завист, че като политици те никога няма да имат влияние и авторитет като председателя на ВМРО. Но нещата не опират само до емоции. Други два персонажа от политическия Хелоуин внесоха чуждестранна тръпка в интригата. Един френски вестник се позовал на доноси от една дисциплинарно уволнена бивша чиновничка в Министерството на правосъдието. Очакваше се това много да впечатли българската общественост, която да аплодира арията на клеветата. Обаче чуждопоклоническа реакция така и не последва, ако не броим един-двама тюхкащи се мераклии за медийно внимание. Българската общественост уважава себе си и не се впусна в подобострастни вайкания за това какво бил написал някакъв чуждестранен журналист, който дори не е идвал в България.
– Факт е обаче, че има кампания срещу ВМРО и неговия лидер…
– Подготвена и дирижирана отдалече, клеветническата кампания срещу ВМРО започна да губи ефекта си. Има моменти, когато всеки подобен заговор започва да буксува. Лъжата е тиня, в която дори богато финансирани кампании могат да затънат. А клеветническата кампания срещу Каракачанов и ВМРО е слаба ракия с много отрова, което я прави очевидна. И никаква технология на лъжата не върши работа, ако народът е умен и здравомислещ. Задкулисието – външно и вътрешно – не може дълго да заблуждава една трезва и природно интелигентна нация. Дори когато тя е бедна и дезорганизирана в резултат на системното й ограбване, прикрито зад либерално-пазарна демагогия.
– Вие сте един от най-изявените експерти по антитероризъм. Нека ви попитам, накъде върви светът, включително България?
– Светът се задъхва от корпоративна алчност и преразход на стратегически ресурси. Това води до конфликти с различна степен на интензивност, включително и тероризъм на регионално и глобално ниво. Възникват нови предизвикателства и нови заплахи.. На този фон се вихри злокобно лицемерие, което прикрива развихрянето на пазарния тоталитаризъм. То ерозира устоите на християнската цивилизация. Може би затова един велик хуманист – папа Йоан-Павел Втори – твърдеше, че агресивният либерализъм ще се окаже по-опасен за човечеството дори от комунизма. Гьобелсовият култ към лъжата има неолиберални следовници и фенове. Те съгрешават пред истината без да им мигне окото – ако им мине номерът. А това не е като в нощта на Хелоуин, когато дечица тропат по вратите с възглас „ Почерпи, илище ти спретна номер!” Тук номерът се нарича либерален глобализъм. Това ще рече свят с общпазар, но без национални граници. Ерозирани държави с изкуствено селектирани елити, които предават националните богатства в ръцете на международни спекуланти.
– Силни думи, но моля ви, дайте конкретика.
– Този свят е като „ Джурасик парк” – но в него вместо динозаври има монополи, олигополи и соросополи. Има и събития като така наречената „ Арабска пролет”, която отприщи към Европа миграционно цунами. Дали това не беше преднамерена диверсия срещу стария континент, срещу неговата традиционна християнска цивилизация? Или бе просто акция на международно-организирана престъпност, оплела в мрежите на наркотрафика дори представители на т. нар. световно правителство? Така или иначе, към Европа се устреми многомилионен поток от мигранти, които си плащат за „ услугата” на трафикантите. А те от своя страна се отчитат нагоре по командната верига, която става по-висока и от Айфеловата кула. Как ще завърши всичко това – кой „ филантроп” ще пере парите от глобалния трафик на хора и опиати? И с тези парище осигурява медийно присъствие по света и у нас, ще създава нови технологии на лъжата. Ще финансира кампании срещу тези, които противостоят на хищния му стремеж да оглозга активите на цяла държава. Чудно ли е тогава, че клеветническа кампания бе инспирирана точно срещу ВМРО, която защитава българския национален интерес. Не е ли повече от ясно кой стои зад инсинуациите и „ поръчва музиката” в това активно мероприятие.
– Какво по-точно се случва според вас?
– Този фарс не е просто случка от политически Хелоуин. Това е начало на стратегическа провокация, за каквато предупреждавам от времето, когато България се готвеше да поеме председателството на Съвета на Европейския съюз. Многократно изтъквах – и на страниците на „ Труд”, че стабилизиращата роля, която България играе на Балканите, не се нрави на онези, които искат тук да има войни, кръвопролития и омраза. Защото в такива условия е най-лесно да се плячкосват активите на страните от региона. Международна корпоративна престъпност дестабилизира цели държави и региони, които стават театър на военни действия. Така стана на Балканите и в Кавказ, и в Близкия изток. Защо либералният глобализъм се стреми да обезсили и ерозира националните държави?
Защото е по-лесно да се присвоят активите им в насипно състояние. Дестабилизирането на Европа може да има икономически подтекст и конкурентен замисъл, но целта също така е и духовно обезличаване на народите от Европейския съюз. Пазарният фундаментализъм се стреми да ограничи не само суверенитета на националните държави. На прицел са и традиционни човешки ценности, които са насъщни за нормалното развитие на поколенията. Естественият стремеж на всеки народ да запази страната си от външни посегателства се сблъсква с настървението на чудовищата от геополитическия „ Джурасик-свят”. Но слава Богу, има човешки ценности и народно достойнство, което всеки фактор в политиката трябва да уважава. Именно те пазят духа и душевността на българите – живото единство на здравомислие и свободомислие. Те са насъщни за оцеляването и на нацията, и на цивилизацията. Затова организации като ВМРО, които ги отстояват през всичките 125 години от основаването си, заслужават подкрепа от цялата ни патриотична общественост. Трябва да защитаваме също и националното си достойнство – с воля да не приемаме перверзиите на криворазбрания либерален глобализъм. Огромното мнозинство от гражданите на България заема ясна позиция в защита на природните устои и семейните ценности при отглеждането на децата. Авангард на това отговорно отношение беше именно ВМРО, с неговите здрави национално-консервативни традиции.
Красимир Каракачанов пръв застана срещу подготвяната злоупотреба с Истанбулската конвенция. Не ви ли хрумва, че сегашните нападки срещу председателя на ВМРО са отмъщение и заради неговата принципна, народозащитна позиция?! Ние сме много древен и мъдър народ – не ни приляга да се натягаме, нито да тичаме пред вятъра, за да се харесаме на поредните силни на деня. Баща ми – вечна му памет – беше трето поколение офицер на България. Той обичаше да казва, че винаги има по-силен и от най-силния. Нека не градим отношенията си върху моментни съотношения на силите. Да се научим да защитаваме и защитниците на тази хубава страна. При толкова правозащитни и природозащитни организации – нека има и истински народозащитници!
– В света през последните години се налагат нови модели. Те са доста встрани от общоприетите досега. Как си обяснявате това явление?
– Трябва да си обясним фанатизма, с който ни се натрапва вече агонизиращия либерално-глобалистичен модел. Дали той се държи само на щедрото и дори неприлично богато финансиране? Защо активистите му са нахъсани като талибани, за които традиционната национална култура в най-добрия случай е отживелица – а най-често се възприема като враждебна среда? Либерал-фанатиците като че ли са от друг биологичен вид. Уж обичат човечеството, а пък мразят собствения си народ. Държат се като жреци на меркантилен култ, проповядващ „ чистата” динамика на парите. А човешкото измерение на свободата те противопоставят на държавата и на отговорностите към собствения си народ. Интернационализмът им прилича много на троцкизъм. Тук е мястото да добавя, че освен призрака на Гьобелс, в неолиберална Европа броди и друг кръвожаден призрак – този на Лео Троцки.
В една предишна статия за „ Труд” задавах следните въпроси: докъде стига криворазбраната глобализация. Къде минава границата на национално обезличаване, след която започва цивилизационно самоубийство на Европа? Има ли в нея сили, които я принасят в жертва на радикалния псевдолиберализъм? Същият, който уж го е грижа за мигрантите, а подготвя програмираната им радикализация. Това е нео-робовладелски глобализъм, който не може без култови войни – студени, горещи – технологични по форма, но примитивни по съдържание. Това е превърната форма на троцкизма с неговата натрапчива идея за перманентна революция. Която
– Г-н Смоленов, как бихте характеризирали обществените настроения в нашето общество през есента на 2018 г.?
– Един призрак броди в нашето пространство – призракът на Гьобелс. Той сякаш потрива ръце: и в неолиберална Европа пак е на мода неговата технология на лъжата. Гьобелс казвал, че една лъжа, повторена хиляда пъти, вече звучи като истина. И у нас стари и нови манипулатори си припомнят този номер. Сипят лъжи и инсинуации с очакването, че зрители и слушателище им се вържат. Опитват се да натикат българската общественост в един отчаян формат, при който хората най-обичат да мразят, а пък най-мразят да мислят… Друг гьобелсов принцип за контрол над масовото съзнание гласи, че който ви забавлява, тойще ви управлява! За такъв тип управление лъжата има много висок коефициент на „ полезно” действие. Затова, наред с други формати на затъпяващо забавление, лъжата процъфтява като начин за постигане на политически цели. И се ретранслира не само от безнадеждно амбицирани кабеларки, а и от медии с по-голям потенциал за масовата информация. Вече съм писал на страниците на вестник „ Труд”, че от всяка информация става дезинформация, но обратното не е вярно.
– Дайте, ако обичате, примери в тази посока.
– От няколко дни имаме нови основания да твърдим това. В навечерието на Хелоуин у нас се затъркаля една бъчва с инсинуации. Клевети срещу ВМРО и специално срещу неговия председател Красимир Каракачанов се тиражират без каквито и да било доказателства. Нищо че заместник главният прокурор Иван Гешев заяви най-категорично: няма никаква връзка между Каракачанов и проблемите в Агенцията за българите в чужбина. Клеветниците игнорират този факт. Злословят по адрес на ВМРО като вместо доказателства се цитират един друг. Това има и комичен ефект: Един от тях преди време беше бил другия, счупвайки му носа. След всичко това и съдебните дела помежду им, сега те са обединени от омраза към Каракачанов. Зад тази емоция прозира завист, че като политици те никога няма да имат влияние и авторитет като председателя на ВМРО. Но нещата не опират само до емоции. Други два персонажа от политическия Хелоуин внесоха чуждестранна тръпка в интригата. Един френски вестник се позовал на доноси от една дисциплинарно уволнена бивша чиновничка в Министерството на правосъдието. Очакваше се това много да впечатли българската общественост, която да аплодира арията на клеветата. Обаче чуждопоклоническа реакция така и не последва, ако не броим един-двама тюхкащи се мераклии за медийно внимание. Българската общественост уважава себе си и не се впусна в подобострастни вайкания за това какво бил написал някакъв чуждестранен журналист, който дори не е идвал в България.
– Факт е обаче, че има кампания срещу ВМРО и неговия лидер…
– Подготвена и дирижирана отдалече, клеветническата кампания срещу ВМРО започна да губи ефекта си. Има моменти, когато всеки подобен заговор започва да буксува. Лъжата е тиня, в която дори богато финансирани кампании могат да затънат. А клеветническата кампания срещу Каракачанов и ВМРО е слаба ракия с много отрова, което я прави очевидна. И никаква технология на лъжата не върши работа, ако народът е умен и здравомислещ. Задкулисието – външно и вътрешно – не може дълго да заблуждава една трезва и природно интелигентна нация. Дори когато тя е бедна и дезорганизирана в резултат на системното й ограбване, прикрито зад либерално-пазарна демагогия.
– Вие сте един от най-изявените експерти по антитероризъм. Нека ви попитам, накъде върви светът, включително България?
– Светът се задъхва от корпоративна алчност и преразход на стратегически ресурси. Това води до конфликти с различна степен на интензивност, включително и тероризъм на регионално и глобално ниво. Възникват нови предизвикателства и нови заплахи.. На този фон се вихри злокобно лицемерие, което прикрива развихрянето на пазарния тоталитаризъм. То ерозира устоите на християнската цивилизация. Може би затова един велик хуманист – папа Йоан-Павел Втори – твърдеше, че агресивният либерализъм ще се окаже по-опасен за човечеството дори от комунизма. Гьобелсовият култ към лъжата има неолиберални следовници и фенове. Те съгрешават пред истината без да им мигне окото – ако им мине номерът. А това не е като в нощта на Хелоуин, когато дечица тропат по вратите с възглас „ Почерпи, илище ти спретна номер!” Тук номерът се нарича либерален глобализъм. Това ще рече свят с общпазар, но без национални граници. Ерозирани държави с изкуствено селектирани елити, които предават националните богатства в ръцете на международни спекуланти.
– Силни думи, но моля ви, дайте конкретика.
– Този свят е като „ Джурасик парк” – но в него вместо динозаври има монополи, олигополи и соросополи. Има и събития като така наречената „ Арабска пролет”, която отприщи към Европа миграционно цунами. Дали това не беше преднамерена диверсия срещу стария континент, срещу неговата традиционна християнска цивилизация? Или бе просто акция на международно-организирана престъпност, оплела в мрежите на наркотрафика дори представители на т. нар. световно правителство? Така или иначе, към Европа се устреми многомилионен поток от мигранти, които си плащат за „ услугата” на трафикантите. А те от своя страна се отчитат нагоре по командната верига, която става по-висока и от Айфеловата кула. Как ще завърши всичко това – кой „ филантроп” ще пере парите от глобалния трафик на хора и опиати? И с тези парище осигурява медийно присъствие по света и у нас, ще създава нови технологии на лъжата. Ще финансира кампании срещу тези, които противостоят на хищния му стремеж да оглозга активите на цяла държава. Чудно ли е тогава, че клеветническа кампания бе инспирирана точно срещу ВМРО, която защитава българския национален интерес. Не е ли повече от ясно кой стои зад инсинуациите и „ поръчва музиката” в това активно мероприятие.
– Какво по-точно се случва според вас?
– Този фарс не е просто случка от политически Хелоуин. Това е начало на стратегическа провокация, за каквато предупреждавам от времето, когато България се готвеше да поеме председателството на Съвета на Европейския съюз. Многократно изтъквах – и на страниците на „ Труд”, че стабилизиращата роля, която България играе на Балканите, не се нрави на онези, които искат тук да има войни, кръвопролития и омраза. Защото в такива условия е най-лесно да се плячкосват активите на страните от региона. Международна корпоративна престъпност дестабилизира цели държави и региони, които стават театър на военни действия. Така стана на Балканите и в Кавказ, и в Близкия изток. Защо либералният глобализъм се стреми да обезсили и ерозира националните държави?
Защото е по-лесно да се присвоят активите им в насипно състояние. Дестабилизирането на Европа може да има икономически подтекст и конкурентен замисъл, но целта също така е и духовно обезличаване на народите от Европейския съюз. Пазарният фундаментализъм се стреми да ограничи не само суверенитета на националните държави. На прицел са и традиционни човешки ценности, които са насъщни за нормалното развитие на поколенията. Естественият стремеж на всеки народ да запази страната си от външни посегателства се сблъсква с настървението на чудовищата от геополитическия „ Джурасик-свят”. Но слава Богу, има човешки ценности и народно достойнство, което всеки фактор в политиката трябва да уважава. Именно те пазят духа и душевността на българите – живото единство на здравомислие и свободомислие. Те са насъщни за оцеляването и на нацията, и на цивилизацията. Затова организации като ВМРО, които ги отстояват през всичките 125 години от основаването си, заслужават подкрепа от цялата ни патриотична общественост. Трябва да защитаваме също и националното си достойнство – с воля да не приемаме перверзиите на криворазбрания либерален глобализъм. Огромното мнозинство от гражданите на България заема ясна позиция в защита на природните устои и семейните ценности при отглеждането на децата. Авангард на това отговорно отношение беше именно ВМРО, с неговите здрави национално-консервативни традиции.
Красимир Каракачанов пръв застана срещу подготвяната злоупотреба с Истанбулската конвенция. Не ви ли хрумва, че сегашните нападки срещу председателя на ВМРО са отмъщение и заради неговата принципна, народозащитна позиция?! Ние сме много древен и мъдър народ – не ни приляга да се натягаме, нито да тичаме пред вятъра, за да се харесаме на поредните силни на деня. Баща ми – вечна му памет – беше трето поколение офицер на България. Той обичаше да казва, че винаги има по-силен и от най-силния. Нека не градим отношенията си върху моментни съотношения на силите. Да се научим да защитаваме и защитниците на тази хубава страна. При толкова правозащитни и природозащитни организации – нека има и истински народозащитници!
– В света през последните години се налагат нови модели. Те са доста встрани от общоприетите досега. Как си обяснявате това явление?
– Трябва да си обясним фанатизма, с който ни се натрапва вече агонизиращия либерално-глобалистичен модел. Дали той се държи само на щедрото и дори неприлично богато финансиране? Защо активистите му са нахъсани като талибани, за които традиционната национална култура в най-добрия случай е отживелица – а най-често се възприема като враждебна среда? Либерал-фанатиците като че ли са от друг биологичен вид. Уж обичат човечеството, а пък мразят собствения си народ. Държат се като жреци на меркантилен култ, проповядващ „ чистата” динамика на парите. А човешкото измерение на свободата те противопоставят на държавата и на отговорностите към собствения си народ. Интернационализмът им прилича много на троцкизъм. Тук е мястото да добавя, че освен призрака на Гьобелс, в неолиберална Европа броди и друг кръвожаден призрак – този на Лео Троцки.
В една предишна статия за „ Труд” задавах следните въпроси: докъде стига криворазбраната глобализация. Къде минава границата на национално обезличаване, след която започва цивилизационно самоубийство на Европа? Има ли в нея сили, които я принасят в жертва на радикалния псевдолиберализъм? Същият, който уж го е грижа за мигрантите, а подготвя програмираната им радикализация. Това е нео-робовладелски глобализъм, който не може без култови войни – студени, горещи – технологични по форма, но примитивни по съдържание. Това е превърната форма на троцкизма с неговата натрапчива идея за перманентна революция. Която
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ