ГОЛЯМА ПОЧИТ: Честваме скромен български светец, построил 300 църкви в най-тежките години на турското робство
1. Свети (ок. 1540 - 1620 г.) - популярният иконописец и храмостроител преподобни се родил в София. Той бил плодороден плод от продължителните молебствия на неговите родители. Майка му се удостоила да види насън св. Богородица в бяло облекло, обкръжена от голям брой монаси. Божията майка й дала обещание да приключи нейното неплодие, като й явила, че ще роди наследник.
свързани новини13085на 21.10.2021
Роден в деня на първовърховните апостoли Петър и Павел, отрокът в св. Кръщение бил наименуван Павел. Родителите му го дали да се учи на писмо, иконопис, църковно пение и Св. Писание при техния свещеник, зографския йеромонах Тома, който служел тогава в античната градска черква " Св. Великомъченик Георги ". След гибелта на родителите починал и наставникът на младия Павел. На четиридесетия ден след гибелта си той се явил на своя възпитаник в популярност и го посъветвал да отиде в Св. Атонска гора, която ще бъде място на неговото избавление.
Павел раздал на бедните останалото от родителите имущество и се отправил в българския атонски манастир Зограф. Там скоро го постригали в монашество с името Пимен. Младият духовник по този начин бързо преуспявал в монашеските добродетели, че братята почнали да го назовават " младия авва (отец) ". Веднъж завистници хвърлили дрехата му в огъня, само че тя вместо да изгори, получило се противоположното – изгаснал огънят. Посрамени от това, завистниците прекратили злобата си.
свързани новини22661на 18.10.2021
Когато навършил 30 години, духовник – срещу волята му – бил ръкоположен за йеромонах от македонския Воденски свещеник Памфилий, който бил по националност българин. Преподобни служел облян в сълзи и получил от Бога дара на чудотворната молитва: излекувал един бесноват брат и избавил живота на различен брат, ухапан от отровна змия.
За да не се възгордее от огромната респект, която всички братя му отдавали, той получил благословение от игумена да излезе от и да се съобщи на усамотен живот. Построил си в гората най-простичка барака, хранел се с кестени и разнообразни треви, а в дохождал единствено, с цел да се причасти. Веднъж в наличието на двама манастирски братя избухнал пожар в гората и пристигнал до колибата на преподобния, само че щом той се помолил, паднал проливен дъжд и загасил стихийния пожар.
Когато бил на 55-годишна възраст, явил му се във време на молитва небесният настойник на Зографската обител, св. Великомъченик Георги Победоносец и му съобщил Божията воля да бъде овчар на своя еднокръвен народ, който е останал без пастири. Поради боязън да не бъде излъган преподобни се посъветвал с един проникновен дъртак и единствено като получил неговото единодушие, се отправил за България, която по това време пъшкала под османско робство. Със себе си взел своя възпитаник Памфилий, който по-късно написал житието му. Плачещи, манастирските братя ги изпратили до границите на Зографския манастир.
В продължение на доста години той обиколил съвсем цяла България. Най-напред бил в родния си град София и нейните покрайнини, по-късно в Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България, посетил доста градове като Видин и Силистра. Навсякъде проповядвал словото Божие, утвърждавал във вярата православния народ, с молитвата си вършел доста чудеса, строил и ремонтирал храмове. В Доростолската епархия с молитвата си дарил зрение на един слепороден, който след това по негово предпочитание постригал в монашество.
Постороил и обновил към 300 и 15 манастири, като собственоръчно ги украсявал със стенна живопис. Между тях са Черепишкия манастир във Врачанска епархия и Суходолския манастир (тогава) във Видинската епархия.
Към края на живота си преп. се завърнал в Черепишкия манастир, с цел да съобщи тялото си там на земята. Скоро болен тежко, предал на манастирските братя своето последно отеческо благословение, причастил се със светите Тайни Христови и умрял на 3 ноември 1620 година Преди гибелта лицето му просияло, а при гроба му ставали чудеса.
Впоследствие турски разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир разкрили гроба и пренесли нетленните мощи на преподобния в своя манастир, където би трябвало да почиват и до момента. Този манастир в миналото се намирал в рамките на българската Видинска епархия, само че в този момент се намира в Югославия, околия Княжевацка.
Кога св. (Софийски) е канонизиран, не е известно.
2. Св. свещеномъченици Акепсима, Йосиф и Айтал (IV век)
свързани новини13085на 21.10.2021
Роден в деня на първовърховните апостoли Петър и Павел, отрокът в св. Кръщение бил наименуван Павел. Родителите му го дали да се учи на писмо, иконопис, църковно пение и Св. Писание при техния свещеник, зографския йеромонах Тома, който служел тогава в античната градска черква " Св. Великомъченик Георги ". След гибелта на родителите починал и наставникът на младия Павел. На четиридесетия ден след гибелта си той се явил на своя възпитаник в популярност и го посъветвал да отиде в Св. Атонска гора, която ще бъде място на неговото избавление.
Павел раздал на бедните останалото от родителите имущество и се отправил в българския атонски манастир Зограф. Там скоро го постригали в монашество с името Пимен. Младият духовник по този начин бързо преуспявал в монашеските добродетели, че братята почнали да го назовават " младия авва (отец) ". Веднъж завистници хвърлили дрехата му в огъня, само че тя вместо да изгори, получило се противоположното – изгаснал огънят. Посрамени от това, завистниците прекратили злобата си.
свързани новини22661на 18.10.2021
Когато навършил 30 години, духовник – срещу волята му – бил ръкоположен за йеромонах от македонския Воденски свещеник Памфилий, който бил по националност българин. Преподобни служел облян в сълзи и получил от Бога дара на чудотворната молитва: излекувал един бесноват брат и избавил живота на различен брат, ухапан от отровна змия.
За да не се възгордее от огромната респект, която всички братя му отдавали, той получил благословение от игумена да излезе от и да се съобщи на усамотен живот. Построил си в гората най-простичка барака, хранел се с кестени и разнообразни треви, а в дохождал единствено, с цел да се причасти. Веднъж в наличието на двама манастирски братя избухнал пожар в гората и пристигнал до колибата на преподобния, само че щом той се помолил, паднал проливен дъжд и загасил стихийния пожар.
Когато бил на 55-годишна възраст, явил му се във време на молитва небесният настойник на Зографската обител, св. Великомъченик Георги Победоносец и му съобщил Божията воля да бъде овчар на своя еднокръвен народ, който е останал без пастири. Поради боязън да не бъде излъган преподобни се посъветвал с един проникновен дъртак и единствено като получил неговото единодушие, се отправил за България, която по това време пъшкала под османско робство. Със себе си взел своя възпитаник Памфилий, който по-късно написал житието му. Плачещи, манастирските братя ги изпратили до границите на Зографския манастир.
В продължение на доста години той обиколил съвсем цяла България. Най-напред бил в родния си град София и нейните покрайнини, по-късно в Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България, посетил доста градове като Видин и Силистра. Навсякъде проповядвал словото Божие, утвърждавал във вярата православния народ, с молитвата си вършел доста чудеса, строил и ремонтирал храмове. В Доростолската епархия с молитвата си дарил зрение на един слепороден, който след това по негово предпочитание постригал в монашество.
Постороил и обновил към 300 и 15 манастири, като собственоръчно ги украсявал със стенна живопис. Между тях са Черепишкия манастир във Врачанска епархия и Суходолския манастир (тогава) във Видинската епархия.
Към края на живота си преп. се завърнал в Черепишкия манастир, с цел да съобщи тялото си там на земята. Скоро болен тежко, предал на манастирските братя своето последно отеческо благословение, причастил се със светите Тайни Христови и умрял на 3 ноември 1620 година Преди гибелта лицето му просияло, а при гроба му ставали чудеса.
Впоследствие турски разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир разкрили гроба и пренесли нетленните мощи на преподобния в своя манастир, където би трябвало да почиват и до момента. Този манастир в миналото се намирал в рамките на българската Видинска епархия, само че в този момент се намира в Югославия, околия Княжевацка.
Кога св. (Софийски) е канонизиран, не е известно.
2. Св. свещеномъченици Акепсима, Йосиф и Айтал (IV век)
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ