Какво трябва да знаем за матура 2018 г.?
1. Държавните зрелостни изпити по член 24, алинея 3 и 4 от Закона за националната култура за придобиване на приблизително обучение се поставят от учениците, сполучливо приключили XII клас.
2. Държавните зрелостни изпити се организират в две сесии:
1. През май - юни;
2. През август - септември.
3. Изпитните работи от държавните зрелостни изпити са анонимни.
4. Учениците, приключили сполучливо XII клас, поставят държавните зрелостни изпити на територията на региона, в която са приключили сполучливо последния гимназиален клас.
5. Държавните зрелостни изпити се правят оценка от национални комисии за оценяване по всеки образователен предмет или цикъл от образователни предмети. В състава на комисиите се включват учители и представители на висшите учебни заведения.
6. Оценяването се прави в сходство с условията за оценяване в учебно-изпитните стратегии и разпоредбите.
7. Всяка изпитна работа се ревизира и прави оценка самостоятелно от двама оценители - членове на съответната национална комисия за оценяване.
8. Оценката от държавния зрелостен изпит за всяка изпитна работа се образува като средноаритметична от самостоятелните оценки на двамата оценители с акуратност до 0,01. Оценката от държавния зрелостен изпит е дефинитивна.
9. Когато получената оценка по първия предмет (БЕЛ) е слаб (2), зрелостникът може да се яви още веднъж на съответния държавен зрелостен изпит през втората сесия. Когато надържавния зрелостен изпит по втория предмет, получената оценка е слаб (2), зрелостникът може да се яви още веднъж на този изпит, като на идната изпитна сесия има право да избере същия или различен образователен предмет от посочените в член 24, алинея 3 на Закона за националната култура.
10. Зрелостникът подава заявление за допускане до държавни зрелостни изпити и получава служебни бележки за подадено заявление за допускане до държавни зрелостни изпити и за претендент, позволен до държавни зрелостни изпити.
11. Зрелостникът е задължен да се яви в избраното учебно заведение с документ за идентичност и служебната записка за допускане до държавни зрелостни изпити не по-късно от 30 минути преди началото на държавния зрелостен изпит.
12. В взаимозависимост от образователния предмет или цикъла от образователни предмети, по който поставя държавен зрелостен изпит, зрелостникът носи: линия, пергел, триъгълник, черен химикал, молив, гума и непрограмируем калкулатор, в случай че е позволено в учебно-изпитната стратегия, а зрелостниците с нарушено зрение и брайлова машина, портативен компютър с брайлов екран, брайлови принадлежности за начертаване, техническо средство за увеличаване на шрифта при работа с компютър и оптични средства;
Класация на 100-те най-хубави учебни заведения в България
13. Зрелостникът изслушва инструктаж за отговорностите си по време на държавния зрелостен изпит, както и за условията за анонимност на изпитната работа.
14. Зрелостникът получава от квестора:
Изпитния материал; Изпитен комплект и/или листове за белова и чернова, където е необходимо; Голям плик за изпитната работа и дребен плик за идентификационна бланка по пример, одобрен със заповед на министъра на образованието и науката, която се попълня собственоръчно;15. Зрелостниците със специфични просветителни потребности, които не могат да положат писмен изпит, поставят устни държавни зрелостни изпити след показване на медицински документ от районна експертна лекарска консултативна комисия.
16. Учебно-изпитната стратегия за държавния зрелостен изпит по български език и литература обгръща образователното наличие, изучавано в часовете за наложителна подготовка според образователния проект.
17. Учебно-изпитните стратегии за втория държавен зрелостен изпит обгръщат образователното наличие, изучавано в часовете за наложителна подготовка от образователния проект според член 15, алинея 2 от Закона за степента на обучение, общообразователния най-малко и образователния проект.
18. Учебно-изпитните стратегии за държавните зрелостни изпити, които ученикът може да постави по свое предпочитание, обгръщат образователното наличие, планувано за проучване в часовете за наложителната общообразователна подготовка.
19. Държавният зрелостен изпит по български език и литература ще се организира на 21.05.2018 г. Начало - 08.00 ч.
20. Втори наложителен държавен изпит ще се организира на 23.05.2018 година Начало - 08.00 ч.
21. Държавните зрелостни изпити по различен спомагателен предмет по избор на ученика ще се проведат в интервала от 29. май до 01. юни 2018 година
22. Сесия август-септември:
1. БЕЛ - 28.08.2018 година
2. Втори предмет - 29.08.2018 година
3. Предмет по избор - в интервала 30.08 - 05.09.2018 година
I. Вид и времетраене на изпита
Изпитът е писмен, неизвестен и е с дълготрайност 3 (три) астрономически часа.
II. Формат на изпита
Равнището на компетентностите на зрелостниците се ревизира посредством:
1. Въпроси със структуриран отговор.
2. Задачи за основаване на текст.
Държавният зрелостен изпит включва три съставния елемент:
1. Решаване на 46 тестови задания от затворен вид с четири вероятни отговора, от които единствено един е правилен. Езиковите компетентности се ревизират с 26 задания. Литературните компетентности се ревизират с 20 задания.
2. Създаване на текст по заложени параметри - CV (curriculum vitae), заявление (молба), конспект, обобщение.
3. Създаване на текст, в който се интерпретира откъс от художествена творба съгласно посоченото образователно наличие.
III. Учебно наличие
1. Български език
2. Литература
2.1. Автори и творби:
Христо Ботев - лирика: „ Майце си “, „ Елегия “, „ До моето първо либе “, „ На сбогуване “, „ Хаджи Димитър “, „ Моята молитва “, „ Обесването на Васил Левски “.
Иван Вазов - лирика: „ Българският език “; „ Епопея на забравените “ - „ Левски “, „ Паисий “, „ Кочо “, „ Опълченците на Шипка “; разказът „ Дядо Йоцо гледа “; повестта „ Чичовци “; романът „ Под игото “.
Алеко Константинов - фейлетонът „ Разни хора, всякакви идеали “; книгата „ Бай Ганьо “.
Пенчо Славейков - лирика: „ Cis moll “, „ Ни полъх не дъхва над полени “, „ Спи езерото; белостволи буки “, „ Самотен гроб в уединен ъгъл “; поемата „ Ралица “.
Пейо Яворов - лирика: „ Градушка “, „ Заточеници “, „ Ще бъдеш в бяло “, „ Две хубави очи “, „ Сенки “, „ Две души “.
Елин Пелин - разкази: „ Ветрената мелница “, „ Косачи “, „ На оня свят “, „ Чорба от греховете на отец Никодим “,„ Занемелите камбани “; повестта „ Гераците “.
Димчо Дебелянов - лирика: „ Черна ария “, „ Пловдив “, „ Да се завърнеш... “, „ Помниш ли, помниш ли... “, „ Спи градът “, „ Сиротна ария “.
Христо Смирненски - лирика: „ Ний “, „ Юноша “, „ Старият музикант “, „ Цветарка “, „ Зимни вечери “.
Гео Милев - поемата „ Септември “.
Атанас Далчев - лирика: „ Прозорец “, „ Болница “, „ Стаята “, „ Къщата “, „ Повест “, „ Книгите “.
Елисавета Багряна - лирика: „ Кукувица “, „ Стихии “, „ Бретан “, „ Ръцете “.
Йордан Йовков - разкази: сб. „ Песента на колелетата “ - „ Песента на колелетата “, „ Последна наслада “; сб. „ Старопланински митове “ - „ Шибил “, „ Кошута “, „ Индже “; сб. „ Вечери в Антимовския хан “ - „ Албена “, „ Другоселец “; сб. „ Женско сърце “ - „ Серафим “.
Никола Вапцаров - лирика: „ Вяра “,„ Писмо “ („ Ти помниш ли... “), „ История “, „ Завод “, „ Кино “.
Димитър Димов - романът „ Тютюн “.
Димитър Талев - романът „ Железният светилник “.
2.2. Литературнотеоретични понятия:
Жанр, разказ, повест, роман, фейлетон, ирония, ода, елегия, балада, поема, сонет, лирическа миниатюра; Заглавие, мото; Литературен воин, лирически „ аз “, повествовател; Художествено време и пространство; Композиция, сюжет, експозиция, завръзка, кулминационна точка, развръзка, завършек, поанта; Антитеза, контрастност, епитет, художествено съпоставяне, метафора, метонимия, хипербола, литота, притча, гротеска, оксиморон, парадокс; Символ, фолклор, литература. IV. Оценявани компетентности
4.1. Езикови компетентности:
4.2. Литературни компетентности:
Разбира условния темперамент на художествената литература; Познава посочените създатели и произведения и обвързваните с тях обстоятелства от българската литературна история; Познава посочените литературнотеоретични понятия; Притежава познания за градежа и действието на художествената творба; Интерпретира художествения смисъл от съответен книжовен текст.V. Система за оценяване
Критериите за оценка на писмените работи се основават на ДОИ за образователно наличие по български език и литература. Цифровата оценка се оформя по шестобална система и показва степента на преодоляване на съответните компетентности. Оценяването на писмените работи се прави по точкова система. За всеки правилен отговор на въпрос от теста се присъжда 1 (една) точка. Точка не се присъжда за неверен отговор, за повече от един отговор или за изчезнал отговор. Задачата за основаване на текст по заложени параметри се прави оценка с 0 до 4 точки според от проявените оценени компетентности. Задачата за основаване на текст, в който се интерпретира откъс от художествена творба, се прави оценка с 0 до10 точки според от проявените оценени компетентности. Максималният брой точки е 60. Държавният зрелостен изпит по български език и литература е положен сполучливо, в случай че полученият бал е еднакъв на или по-голям от 25% от оптималния вероятен, т.е. от 60 точки.
Учебно-изпитна стратегия за зрелостен изпит по български език и литература (второ равнище)
1.Формат на зрелостния изпит
Изпитът е писмен с дълготрайност пет астрономически часа. На претендентите се раздава текстът, върху който би трябвало да се работи. Жанрът на писмената работа е интерпретативно съчинение върху съответен книжовен текст. По решение нависшите учебни заведения резултатът от матурата може да получи статут на приемен изпит. Изборът на изпитния род се основава на ДОИ за образователно наличие по български език и литература.
Изборът на образователно наличие се основава на Учебните стратегии по български език и литература в частта за наложителна подготовка. Оценяват се компетентности, планувани от ДОИ за образователно наличие по български език и литература. Цифровата оценка показва степента на преодоляване на съответните компетентности. Критериите за оценка на писмените работи се основават на ДОИ за образователно наличие по български език и литература.
Интерпретативно съчинение
Интерпретативното съчинение подсигурява инспекцията на езиковите компетентости, способността да се сътвори повсеместен и приключен текст, като се употребяват разнообразни видове обосновка. Интерпретативното съчинение върху съответен книжовен текст допуска разчитане на литературния текст с оглед неговата конструкция, изразност и символика. Интерпретативното съчинение дава опция за избор. Тълкуването на литературния текст може да бъде:
- затворено - разясняват се особеностите единствено на изпитния текст;
- контекстуално - изпитният текст се разяснява в неговата взаимосвързаност с други текстове – литературни, фолклорни, митологични.
Интерпретативното съчинение върху съответен книжовен текст ревизира качествата за схващане нахудожествен текст, като се употребяват знанията по литературна доктрина и история.
