Парламентарна делегация, водена от Желязков, пристигна вчера на официално посещение в грузинската столица Тбилиси. Визитата е по покана на председателя на грузинския парламент Шалва Папуашвили.

"Междупарламентарното сътрудничество е въпрос на политически обмен на идеи на двустранни отношения, но с министър-председателя говорихме и за конкретни проекти", коментира Желязков пред български медии.

По думите му Грузия е инициатор на изграждането на далекопровод за пренос на зелена енергия от Азербайджан.

"Наред с темата за Южния газов коридор и преноса от Шах Дениз II, темата за пренос на зелена енергия е изключително интересен проект, който обединява усилията на Грузия, Азербайджан, Румъния и Унгария", посочи Желязков. Председателят на НС заяви, че сме направили своята заявка за участие в този проект и Грузия като инициатор днес е заявила, че ще ни подкрепи напълно.

Сред темите на разговора са били развитието на свързаността, както и директна въздушна линия. Желязков отбеляза, че такава е съществувала, но поради проблеми, свързани с коронавируса и теми, свързани със възстановяването след пандемията, в момента не функционира, но има възможност Тбилиси да бъде център за връзката на Европа и Азия и полети както от България към далечния Изток, така и между България и Кавказкия регион.

"Нашата позиция е ясна – ние не приемаме така нареченото самоопределяне в окупирани територии и нарушаване на териториалната цялост на Грузия и затова не е нужно да се заявява по друг начин, защото нашата позиция е ясна и тя е изразена във всичките формати", каза Желязков в отговор на въпрос дали се подготвя декларация по въпроса. "Ние в това нещо нямаме нито колебанието, нито имаме различна оценка", увери той.

Председателят на Народното събрание е декларирал пълна подкрепа за пътя на Грузия като част от Европейския съюз.

За заявленията, подадени до края на август Агенцията за социално подпомагане ще преведе до края на септември първите 150 лева, а останалата половина от сумата ще бъде предоставена преди втория учебен срок.

Министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова коментира, че предстои анализ на ефективността на всички помощи.

"И тези помощи попадат под нашия общ анализ на ефективността на системата на паричното подпомагане. Ние разчитаме и на местните власти на МОН, за да има контрол, но на този етап, така, както е заложено в норматива, а ние изпълняваме законодателство такова, каквото е в момента, няма механизъм да се гарантира, че един от ресурсите отиват за грижа за детето. Именно затова нашата амбиция е всякаква форма на парично подпомагане", посочи тя.

Заявленията за еднократната помощ за ученици могат да бъдат подавани до 15 октомври.

Това заяви пред NovaNews икономистът Красен Станчев, председател на УС на Института за пазарна икономика. 

Повод за думите му е вчерашното решение на депутатите да отменят забраната за внос на украинско зърно, която бе въведена през април от служебното правителство. Искането бе отправено от Министерския съвет с мотив, че забраната ощетява бюджета с милиони, а вдигането на ембаргото ще намали инфлацията. Зърнопроизводителите обаче заплашиха с протести. Утре предстои среща с представители на бранша. 

Според Станчев цитираните 146 млн. лв. загуби от финансовия министър Асен Василев са нищо. Станчев смята още, че инфлацията няма да намалее, след като сме позволили вноса на украинско зърно, защото по думите му няма алгоритъм, който да намали инфлацията в рамките на 8% до края на годината.

“Те са разходите на правителството за ден. Въпросът е да няма други странични ефекти – било по линия на цените, било по вече създадените проблеми по линия на доставка”, коментира Станчев. 

Според него причината за тази криза и негативния ефект върху производителите от вноса на украинско зърно не е в производителите, а в тези, които са между производителите и преработващата промишленост. По думите му особено уязвими са малките производители.

“Не може най-големият получател на субсидии да бъде спасявян за негови грешки. Около 2,3-2,4 млрд. лева е печалбата на най-големите зърнопроизводители.

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.

"Бих искала да поздравя България и Румъния за значителния напредък, който постигнаха след присъединяването им към ЕС. Върховенството на закона е една от нашите основни общи ценности като Съюз и двете държави-членки постигнаха резултати важни реформи през последните години. Днес ние признаваме тези усилия, като слагаме край на Механизма. Работата вече може да продължи в рамките на годишния цикъл на върховенството на закона, както за всички държави-членки", заяви председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен. 

От началото на МСП през 2007 г. Комисията редовно докладва за напредъка по съответните реформи в България и Румъния. През октомври 2019 г. Комисията публикува последния си доклад по МСП за България, а през ноември 2022 г. последния за Румъния. И за двете държави членки Комисията стигна до заключението, че са изпълнили задоволително задълженията си, определени в МСП към момента на присъединяването им към блока.