Заяви просветният министър Галин Цоков пред Българската национална телевизия на първия учебен ден. 

По думите му откакто заплатите на учителите се увеличават има повече кандидати да учат педагогика, но за съжаление напускането на професията остава все още проблем.

От тази година минималната заплата за учители и възпитатели става 1831 лева. Министерството на образованието обаче продължава работа по създаване на програма за по-добра подготовка на младите учители, които да не се изненадват от средата, в която попадат и да се отказват лесно.

Галин Цоков коментира и промяната на учебните програми от 1-ви до 10-и клас. По думите му темата ще остане отворена до края на септември и началото на октомври. Промените в програмата той определи като насочени към по-практичните знания и придобиването на бизнес умения.

"Не става въпрос за опростяване, а става въпрос за възможност да се намали натоварването по отношение на знанията, които непрекъснато се усвояват и трябва да се възпроизвеждат. Анализите показват, че може би най-големият проблем е на базата на това по-голямо учебно съдържание, което е включено в учебните програми, няма достатъчно време за формиране на умения, за практическо прилагане на знанията", обясни министърът.

Министърът коментира, че предизвикателство пред образованието е и усвояването на средства по Плана за възстановяване и устойчивост.

"Има много средства които са по ПВУ, които общо за образованието са над 1 млрд и 200 млн лева, които ако се използват пълноценно в рамките на тази година или поне се създадат условия да бъдат използвани, това ще промени в голяма степен образователната среда в българските училища", обясни Цоков.

По думите на образователния министър предизвикателство е и въвеждането на STEM система в българските училища, която се основава на наука, технологии, инженерство и математика. "Българските училища сериозно са напреднали в процеса на създаване на подобни кабинети и предстои от началото на следващата година те да бъдат изградени", каза още образователният министър Галин Цоков.

Коментарът на Николов дойде след като правителството реши да прекрати дерогацията, която бе дадена от Европейската комисия в средата на миналата година, след като Брюксел взе решение да наложи ембарго за внос на петрол от Русия.

Правото на дерогация ни бе дадено след преговори по време на предишното правителство на Кирил Петков. Основният мотив - специфичното географско положение на страната ни. Докато влезе в сила обаче служебното правителство на Гълъб Донев влезе в спор с ЕК относно параметрите й. 

Европейската комисия трябваше да уточни, че България не може да продава руски петрол или продукти, произведени от такъв, след като служебното правителство на Гълъб Донев (и по-специално тогавашния министър на енергетиката Росен Христов) посочи, че страната ни няма да наруши условията на дерогацията, ако изнася горива, получени при преработката на руски нефт.

Премиерът акад. Николай Денков заяви, че служебния кабинет не е свършил нищо, за да се излезе от дерогацията, но Стоянов не се съгласи с него: 

“Плановете бяха преди дерогацията, която ЕС даде на България, за две години това да може да се случи и до края на 2024 г. “Лукойл“ да може да работи изцяло без руски петрол. Това е ясно и така трябва да се случи. Не зная с какъв контекст го е казал, може би в контекста на това, че за пред последните два месеца горивата са поскъпнали с над 20%. Много е страшно да се правят някакви стъпки, без да се прави анализ”, обясни бившият министър на икономиката.

Стоянов предупреди за вакуум и недостиг на горива, който обаче предположи, че ще бъде наваксан бързо, тъй като сме в пазарна икономика. Въпросът обаче е, че цената на литър според него ще скочи до 4 лева. 

В доклада, който ще подготвят в следвашщите 2-3 седмици, те ще представят своето становище и своите препоръки, добави той.

Важното е, че внесените текстове в парламента следват много плътно получаваните досега препоръки от Венецианската комисия. Когато сме работили по законовите промени, сме се опитвали да следваме много плътно тези препоръки, посочи Славов.

С предложените промени ще има служебно правителство, като президентът ще трябва да избира за премиер от следните трима – председателя на парламента, председателя на БНБ и председателя на Конституционния съд. Избраният за премиер предлага на президента състав на правителство. Предлага се, ако в едносемичен срок президентът не назначи служебно правителство, то да бъде назначено от парламента, поясни правосъдният министър.

Европейският модел е, когато едно правителство е в оставка и няма избрано редовно правителството, правителството в оставка да остава до избирането на редовно правителство. Избраният от депутатите вариант е по-сложен, но може би ще си го подкрепят, отбеляза Атанас Славов.

От Венецианската комисия разбраха, че България иска да запази парламентаризма, тъй като служебните правителства в последните 2 г. създадоха определни проблеми в това отношение, заяви министърът на правосъдието.

Той коментира, че свързаните с Висшия съдебен съвет законови промени целят да се постигне отчетност на ВСС. По думите му във ВСС трябва да влязат професионалисти без зависимости, с авторитет, с достатъчно стаж и опит, които са и високо морални.

Има такива хора, въпросът е мнозинството, което ги избира, да има волята да ги селектира, подчерта Славов.

Работим за това да има добри закони, въпреки че има проблеми с процедурата, и вярвам, че резултатът ще е добър, каза още правосъдният министър.

Поканата разпалва опасенията на Запада за засилващото се двустранно сътрудничество между Москва и Пхенян. ФрогНюз припомня, че Ким и Путин разговаряха за сътрудничество в отбранителната индустрия. Анализатори вече посочиха, че подобно сътрудничество повдига много въпроси - и двете държави са в отчаяна ситуация и са способни да дадат всичко в замяна на онова, от което се нуждаят. Същото посочи и в интервю за медията ни дипломатът Елена Поптодорова. В същото време от Кремъл уверяват, че ядреният въпрос не е бил обсъждан. 

Не е ясно дали двамата са говорили за предполагаемата военна сделка. Ким е казал на Путин, че срещата в руския Далечен изток е издигнала двустранните връзки на ново ниво.

Путин е приел поканата на Ким Чен - ун, твърдят от севернокорейската държавна информационна агенция KCNA. От Москва обаче все още няма потвърждение. След нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. Путин рядко пътува в чужбина.

"Говорим за напълно законообразен и основан акт на РИОСВ, но жалбите са факт и производствата са в съда. Не мога да назова името на лицето, тъй като законът не ми дава право”, заяви юристът, според когото жалбоподавателят не действа добросъвестно и това възпрепятства бързото приключване на делата.

Не е ясно кога ще приключат тези дела. Всичко зависи от връчването на съответните актове на даденото лице, от действията му, от внасянето на съответните такси. Според Трендафилов заради недобросъветстност времето ще се удължи. Той обаче бе категоричен, че протакането няма да продължи с години. 

"Винаги може да се внесе жалба, без да се плати такса, а след това процедурата повелява, че съдът трябва да окаже, че трябва това да се случи. В този период лицето не може да бъде открито на посочения адрес и се налага да се лепят известия. В настоящия случай очевидно не можем да очакваме добросъвестно поведение и затова е трудно да се ангажирам с обещания за срок. Хубавото е, че при тези дела времето за плащане на такса или известяване не е голямо и протакането не може да продължи с години”, категоричен бе Трендафилов.

“Това е поредното препятствие, с което се сблъскваме в последните 5 години, в които собствениците на ЦСКА показват огромно желание да построят нов стадион. Справили сме се и с доста по-трудни, ще се справим и с останалите, но наистина не знам какво можем да очакваме”, завърши юристът.

Вътев заяви пред депутатите, че четири пъти е защитавал тезата, че ембаргото върху украинското зърно трябва да бъде удължена, но днес е солидарен с аргументите на премиера и финансовия министър. Вчера лидерът на ПП Кирил Петков призна, че има разнобой с позицията на земеделския министър. 

Припомняме, че вчера на брифинг Асен Василев заяви, че наложената от служебното правителство на Гълъб Донев забрана за внос на зърно от Украйна е нанесла щети върху бюджета и ни е лишила от милиони приходи, а освен това прогнозира, че с отмяна на ембаргото ще се понижи и инфлацията. Такъв аргумент изложи и премиера акад. Николай Денков. 

Забраната за вноса на украинско зърно беше наложена през април от служебното правителство, което последва примера на няколко други държави в Европа - Румъния, Словакия, Унгария и Полша. Петте държави се опасяват от загуби, тъй като Украйна е мощна аграрна сила. 

В  събота предстои среща със зърнопроизводителите, за да се чуят притесненията и въпросите им.