Според Иванов „ГЕРБ поставят управлението на службите в ръцете на президента Румен Радев. Депутатът от ДБ коментира още, че оставката на Атанасов е знак, че ангажиментите трябва да се спазват. „За нас това е проблем, защото сме в това мнозинство, за да реформираме”, подчерта Йордан Иванов.

„Оттук насетне председателството на тази комисия ще поеме Бойко Рашков”, съобщи депутатът. Рашков е бивш министър на вътрешните работи, а сега е депутат от "Продължаваме промяната".

За да оглави комисията обаче, Рашков трябва да бъде гласуван с обикновено мнозинство от пленарната зала. Ако не получи подкрепата на ГЕРБ и ДПС, гласовете на ПП-ДБ не са достатъчно за избора му.

В управлението на кабинета "Петков" Рашков бе един от най-активните срещу ГЕРБ и ДПС министри, а те от своя страна най-яростно критикуваха действията му.

Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022 г., той все още е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се казва в актуализираната база данни за глобалния дълг на МВФ.

Глобалното бреме на дълга намалява за втора поредна година, въпреки че остава над вече високото си ниво отпреди пандемията, според последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от глобалния брутен вътрешен продукт през миналата година, с 9 процентни пункта повече от 2019 г. В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона долара, или с 200 милиарда долара над нивото си през 2021 г.

Данните за България

Според МВФ дългът на централното правителство (процент от БВП) е 31,44% (27 млрд. долара от от 86 млрд. долара номинален БВП за 2022 г.), с което бележи леко понижение от 31,55% за 2021 г.

Дългът на сектор "Държавно управление" (% от БВП) е около 33,71% в сравнение с 33,45% за предходната година.

Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e сравнително ниско за Европейския съюз. Номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) достига 165,38 млрд. долара, увеличение от 139,01 млрд. долара през 2021 г.

Политиците трябва да бъдат непоколебими

"Политиците ще трябва да бъдат непоколебими през следващите няколко години в своя ангажимент за запазване на устойчивостта на дълга", предупреждават от МВФ.

Въпреки възстановяването на икономическия растеж от 2020 г. и много по-високата от очакваната инфлация, публичният дълг остава упорито висок.

"Фискалните дефицити поддържаха нивата на публичния дълг високи, тъй като много правителства харчеха повече, за да стимулират растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и енергията, дори след като прекратиха фискалната подкрепа, свързана с пандемията", се посочва в доклада.

В резултат на това публичният дълг е намалял само с 8% от БВП през последните две години, компенсирайки само около половината от свързаното с пандемията увеличение. Частният дълг, който включва дълга на домакинствата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на сто от БВП. Спадът обаче не е достатъчен, за да "изтрие" пандемичния скок.

Сили в тенденциите на дълга

Преди пандемията съотношението глобален дълг към БВП се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният публичен дълг се е утроил от средата на 70-те години на миналия век, за да достигне 92% от БВП (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 г. Частният дълг също се е утроил до 146% от БВП (или близо 144 трилиона долара), но за по-дълъг период от време между 1960 г. и 2022 г.

МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите са изпреварили икономическия растеж. Дългът като дял от БВП се е повишил приблизително до същото ниво като в Съединените щати, докато в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) все още е значително под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.

Дългът в развиващите се страни с ниски доходи също е нараснал значително през последните две десетилетия, макар и от по-ниски първоначални нива. Въпреки че нивата на дълга им, особено на частния дълг, остават средно сравнително ниски в сравнение с напредналите и нововъзникващите икономики, темпът на тяхното нарастване след глобалната финансова криза създаде предизвикателства и уязвимости. Повече от половината от развиващите се страни с ниски доходи са в дългови затруднения или са изложени на висок риск от такива, а около една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени нива.

Справяне с уязвимостта на дълга

Правителствата трябва да предприемат спешни стъпки, за да помогнат за намаляване на уязвимостта на дълга и да обърнат дългосрочните тенденции, подчертават от МВФ.

За дълга на частния сектор тези политики биха могли да включват бдителен мониторинг на дълговата тежест на домакинствата и нефинансовите корпорации, както и свързаните с тях рискове за финансовата стабилност.

По отношение на уязвимостта на публичния дълг, изграждането на надеждна фискална рамка може да ръководи процеса за балансиране на нуждите от разходи с устойчивостта на дълга.

За развиващите се страни с ниски доходи подобряването на капацитета за събиране на допълнителни данъчни приходи е от ключово значение. За тези с непоносим дълг също е необходим всеобхватен подход, който включва фискална дисциплина, както и преструктуриране на дълга съгласно общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е приложимо, както е отбелязано в априлската Световна икономическа перспектива.

"Важно е, че намаляването на дълговото бреме ще създаде фискално пространство и ще позволи нови инвестиции, което ще помогне за насърчаване на икономическия растеж през следващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които повишават потенциалното производство на национално ниво, биха подкрепили тази цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.

Той бе категоричен, че България не може да влияе на световните цени. 

„Желанието на всички политици да пипнат публичните пари, достъпът до публичния ресурс на българските и европейските данъкоплатци е най-здравата спойка на коалицио-сглобката”, отбеляза Хампарцумян.

"Не бива да пропускаме желанието на някои хора първо да свалят правителството, за да дойде друго правителство, по-приятелски настроено към Русия и по-неприятелски настроено към Украйна", добави той.

Анализаторът Михаил Кръстев от своя страна посочи, че когато има забрана за внос на украински суровини, е нормално цените да се повишат.

„Държавата изкривява ситуацията, това не е грешно икономическо решение от страна на земеделците. Субсидиите не са толкова голям проблем, колкото липсата на конкуренция”, подчерта експертът. Кръстев даде пример с Япония, където има наложени огромни тарифи за внос на основни стоки. По думите му следващата бомба, която се залага в момента е изчислението, което държавата ще се опита да направи за това колко да се внася.

Политологът Кольо Колев изтъкна, че протестът на земеделците е бил напълно предвидим и ако се е мислило предварително, е можело да се вземат по-добри решения. Той изрази мнение, че положението с енергетиците е същото. Според него политическите пластове няма да се пренаредят.

Това заяви украинският държавен глава Володимир Зеленски в изказване пред Общото събрание на ООН, цитиран от АП.

Той подчерта, че "терористите нямат право да притежават ядрено оръжие", визирайки Русия и нейната ядрена дейност.

Зеленски посочи, че докато Украйна е решила да се откаже от изграждането на ядрен арсенал, Русия, от друга страна, е запазила своя. Държавният глава обаче добави, че ядрените оръжия не са единственият проблем.

В речта си пред Общото събрание на ООН украинският президент отправи остри критики към Русия, че се опитва да " използва като оръжие" световния недостиг на храна.

Обръщайки се към световните лидери в Ню Йорк, Зеленски заяви, че Москва използва световния недостиг на храна, предизвикан от блокадата на украинското зърно, "в замяна на признаване на част, ако не и на цялата украинска територия, която е завладяла".

Той бе категоричен, че Украйна прави всичко по силите си, за да гарантира, че след руската агресия никой по света няма да посмее да нападне която и да е държава. "Военните престъпления трябва да бъдат наказвани. Депортираните хора трябва да се върнат у дома. А окупаторът трябва да се върне на собствената си територия", заяви държавният глава.

Президентът Зеленски подчерта пред ООН, че с всяко десетилетие Русия започва нова война.

"Части от територията на Молдова и Грузия остават окупирани. Русия превърна Сирия в руини. И ако не беше Русия, там никога нямаше да бъдат използвани химически оръжия. Русия почти е погълнала Беларус, заплашва Казахстан и балтийските държави", каза още той.

Държавният глава припомни, че от началото на пълномащабната агресия Русия е блокирала украинските черноморски и азовски пристанища.

"Нашите пристанища на Дунав все още са мишена за нейните ракети и безпилотни самолети. Русия се опитва да използва недостига на храни на световния пазар като оръжие в замяна на признаване на окупацията на някои, ако не и на всички завзети територии. Русия използва цените на храните като оръжие", подчерта украинският лидер.

"Имаме рекордна реколта слънчоглед за тази година, с около 8% по-висока от средната за последните 5 години. И да спрем да внасяме, цената продължава да се движи от международните тенденции. Това е болката. Решението очевидно не е спирането на вноса. Имахме спрян внос 5 месеца. Цените понякога вървят надолу, понякога нагоре. Ситуацията е такава: цената на слънчогледа падна дори след забраната мисля, че със 7-8%, а от пиковете от миналата година падна с 60%", добави той.

"Държавата трябва да помага, когато има шок, но трябва да помага прецизно с хирургически инструмент", смята Богданов.

"Протестът не е само на зърнопроизводителите. Не приемаме думите на министър-председателя. Никога не сме отказвали диалога. Идваме с тракторите за диалог. Изявявали сме желание за тези разговори, но до момента не сме стигнали до нищо конкретно. Политическият момент въобще не е на дневен ред. Такова заиграване няма", каза от своя страна Георги Стоянов, председател на Българския фермерски съюз.

"Нашият проблем е чисто икономически, политическата окраска, която се опитват да придадат, не е правилна за нас. Противопоставят ни сектор срещу сектор. Държавата трябва да ограничи вноса от Украйна, поне временно докато продадем продукцията си", коментира Преслав Борисов, зърнопроизводител и бивш зам.-министър на земеделието.

"Имаме рекордна реколта слънчоглед за тази година, с около 8% по-висока от средната за последните 5 години. И да спрем да внасяме, цената продължава да се движи от международните тенденции. Това е болката. Решението очевидно не е спирането на вноса. Имахме спрян внос 5 месеца. Цените понякога вървят надолу, понякога нагоре. Ситуацията е такава: цената на слънчогледа падна дори след забраната мисля, че със 7-8%, а от пиковете от миналата година падна с 60%", добави той.

"Държавата трябва да помага, когато има шок, но трябва да помага прецизно с хирургически инструмент", смята Богданов.

"Протестът не е само на зърнопроизводителите. Не приемаме думите на министър-председателя. Никога не сме отказвали диалога. Идваме с тракторите за диалог. Изявявали сме желание за тези разговори, но до момента не сме стигнали до нищо конкретно. Политическият момент въобще не е на дневен ред. Такова заиграване няма", каза от своя страна Георги Стоянов, председател на Българския фермерски съюз.

"Нашият проблем е чисто икономически, политическата окраска, която се опитват да придадат, не е правилна за нас. Противопоставят ни сектор срещу сектор. Държавата трябва да ограничи вноса от Украйна, поне временно докато продадем продукцията си", коментира Преслав Борисов, зърнопроизводител и бивш зам.-министър на земеделието.

 На срещата с животновъдите огромното болшинство от организациите, които участваха казаха, че са "за" отпадане на забраната, защото цената на фуража би паднала или поне не би се вдигнала повече, ако имаме внос на слънчоглед от Украйна". 

Това коментира премиерът акад. Николай Денков пред журналисти. 

Според него протестът изглежда е с искания, които не могат да бъдат решени в пожеланите срокове, защото част от тях са свързани с ЕК.

Денков коментира и борбата с дрогирани и пияни шофьори. 

"Проблем е бавното излизане на експертизи, свързани с употребата на наркотици и алкохола. Пробите се бавят и понякога могат да се използват в разследванията след 6-9 месеца, понякога и след година."

По думите му през последните години в лабораторията на ВМА над 2 милиона лева за по-бързо обработване на пробите.

"В момента има около 900 проби, които са се натрупали, подготвя се допълнителна апаратура, ще бъдат осигурени и допълнителни служители, променя се режимът. Ще се работи на три смени 24 часа в денонощието – за да може успоредно да вървят и натрупаните проби, и новите. Идеята да се правят нови лаборатории е грешна. Трябва съществуващите лаборатории да се оборудват по-добре с роботизирани системи преди техния анализ и да се подготвят кадри. Да има необходимия брой хора, така че да се използва апаратурата. Поехме ангажимент, че това, което ни трябва – ще бъде осигурено. 3-4 лаборатории са напълно достатъчно за страната, посочи Денков. 

"Тези 900 проби са натрупани от 25 април тази година досега. В момента се обработват около 50 проби седмично, като може да се увеличи поне тройно. Пробите за наличие на наркотични вещества са по-големият проблем", коментира от своя страна генерал Мутафчийски.

Емин стана известен със случая, описан от сестра в „Пирогов”, че докато чакал медиците на Института за спешна медицинска помощ „Пирогов” да обърнат внимание на неговото дете, е споменал здравния министър Христо Хинков и е искал да бъде извадено друго дете от шокова зала в тежко състояние, за да получи лечение неговото дете. Имаше разследване в болницата, което показа, че няма разминаване между твърденията на лекарите и описанието на ситуацията. Впоследствие Емин напусна поста си във военното министерство.

„В моето поведение мисля, че съм спазил всички нормални етични правила на човек, попаднал в болница. Не съм заплашвал. Това ми беше първия досег до спешната помощ в България и бях изненадан как има само един дежурен лекар там”, каза Емин, обяснявайки защо е споменал и здравния министър в своето обръщение към спешните лекари.

Той каза, че в записите, предоставени от „Пирогов” няма звук. „Семейството, което пристигна преди мен, позвъни един път. Когато те излязоха и бяхме само ние чакащи и мислех, че вътре няма друг пациент. Ние не знаехме, че има друго дете там – два пъти сме позвънили. Тогава колегата, който беше с мен попита какво се случва там при катастрофа и дойдат 10 деца. Тогава казаха, че нямат готовност да реагират”, каза Емин преразказвайки случката от Института

„Нямам претенции как са се отнесли към детето ми. Времето ще покаже какъв ще е белега (на детето). Високо ценя българските лекари. Проблемът в болницата е проблем на процесите, не на пациенти и на лекари”, каза бившият съветник на военния министър Тодор Тагарев.

Според Емин медицинската сестра, която е пуснала поста в социалната мрежа не е участвала в лекуването на неговото дете.

"Моето пребиваване в „Пирогов” нямаше политически елементи. Не съм споменавал военното министерство, предложих като има проблеми, да се споделят, за да е ефикасно здравеопазването.

„Ние сме в контекст на местни избори, аз няма да съм кандидат на ПП-ДБ. Впечатлиха ме посланията, внушенията. Откъде е излезнало, че съм от Рибново, не съм споменавал родното си място. Политическата експлоатация е свързана с много стериотипи. Това че съм от Рибново и че съм Мустафа Емин, добавено към това, че съм съветник на министър се оказа взривоопасно”, каза Емин.

Според него времето ще покаже дали болница „Пирогов” има политически профил. „Посланието беше, че ако си Мустафа и не си от ДПС няма кой да те защити”, каза той и обясни, че се е показало становището на гражданското общество. „Аз съм от Родопите, носим своя исторически опит. Научени сме да разчитаме на двете си ръце и на семействата си. Наум не ми дойде да звънна, можех да го направя на когото пожелая”, обясни Мустафа Емин.

Според него този случай показвал прекратяване на монополното представителство на отделни общности и че министърът на отбраната (Тодор Тагарев) също е (политическа) цел, защото политиката на правителството и конкретно МО е върнало България на картата на Европа. „Аз бях връзката на Министерството на отбраната с парламентарно представените формации”, каза Емин.

Това написа в своя профил в социалната мрежа Facebook икономистът Евгений Кънев. Вижте и целия текст:

"Нали сте забелязали, че никога, никога “Възраждане” и КО не са давали дефиниция за национален интерес? 

Защото ще е трудно да я продадат без да посочат разликата с руския. Както за бай Тошо - по повод предложението да станем 16та република - суверинитетът значеше да има какво да се яде и пие, а преди това за Георги Димитров - дружбата със СССР е слънцето и въздуха, така за радевците и копейките всеки интерес на Русия е български и обратно.

Войната в Украйна предостави неоценим лакмус, прецизна оптика, точна метрика на “боята” на тези политически херои.

Ето моите топ 10 знака за разпознаване на “патриотични” ментета:

1. Корупция

Никога няма да чуете “патриот” да говори за Корупцията като основен проблем на България. Защото от нея живеят.

2. Съдебна реформа

Никога няма да предложат работещи идеи за съдебна реформа, която да се справи именно с корупцията.

3. Руски газ и петрол

Никога няма да кажат, че руските горива носят корупция - а само че са най-евтини и изгодни.

4. Оръжия за Украйна

Никога няма да инициират изпращане на оръжия в Украйна, защото не искат да затрудняват Русия да стигне по-бързо до нашите граници.

5. Превъоръжаване на армията

Никога не биха се съгласили на замяна на нашата съветска с натовска военна техника. Предпочитат нашата армия да не затруднява руската армия.

6. Монополът на ЛУКойл

Никога не биха инициирали разследване или да внесат законодателство срещу Лукойл. Защото за тях е важен доходоносен източник. Има ли друг сектор, от който Радев повече да се интересува, без да му е работа?

7. Ценности

Никога не говорят за ценности, а за “национален интерес”. Общочовешките ценности са им дълбоко чужди - и това го крият под патриотично напудрени приказки за славното минало.

8. Правата на човека

Никога не обсъждат правата на човека, а говорят с безличното “народът”. Защото ще излезе въпрос какво правят в политиката по тази тема.

9. Свобода на медиите

Никога няма да се разтревожат за мястото на България в класацията за свободни медии и да предложат конкретни реформи. Напротив, контролират публичните медии, за да сеят руска пропаганда.

10. Отношение към достойните българи

Никога няма да кажат добра дума за някого, без гаранция за лична към тях и идеологическа към Русия лоялност. Или без шанс да ги спечелят за тях.

Но най-лесно е хората да попитат себе си:

Какво точно са направили за България тези политици, което да е повишило стандартът на живот и е донесло по-голяма сигурност за българите?"