Според църковното предание, кръстът е открит в Йерусалим през IV век от майката на император Константин Велики – Света Елена. Частица от него е изпратена в Константинопол, а друга част е положена в храма "Възкресение Христово" в Йерусалим. На 14 септември 335 г. този храм е осветен тържествено и кръстът е изнесен за поклонение на хиляди вярващи.

От този ден насам денят се чества като Въздвижение на Светия Кръст Господен, известен още като Кръстовден. В София също се съхранява частица от Кръста, в храма "Въздвижение на Светия Кръст Господен", който днес отбелязва храмовия си празник.

На Кръстова гора, стотици вярващи ще посрещнат празника с благоговение и надежда за изцеление на болни и страдащи.

По традиция, на Кръстовден се спазва строг пост и се прави водосвет. Свещениците освещават домовете и харманите за благословение и плодородие.

В някои райони на страната празникът е свързан и с началото на гроздобера или зимната оран и сеитба. Народът ни вярва, че на Кръстовден денят и нощта се изравняват, а слънцето тръгва назад към зимата. 

Кръстовден е и имен ден за всички, които носят името Кръстьо, Кръстан, Кръстанка, Кънчо, Ставри и др.

Честит празник и имен ден на всички, които го отбелязват!

От 10:00 часа ще започне тържествена сесия на Столичния общински съвет, на която ще бъдат връчени отличията на почетните граждани Станислав Памукчиев, Георги Константинов, Георги Господинов и Нанси Шилър. Почетен знак ще получат още читалището „Петър Берон“ и преводачите Анджела Родел и Мари Врина.

От 11:30 ч. ще бъде извършен водосвет и тържествено вдигане на знамето на София пред храма "Света София". В церемонията ще участва председателят на парламента Росен Желязков, който ще приеме рапорта на почетния караул на Националната гвардейска част. Тържествен водосвет ще отслужат свещеници от Българската православна църква.

В 14:00 часа ще се състои връчването на наградите на София за култура, в Софийската градска художествена галерия.

Празничен концерт на сцената на "София съмър фест" ще започне в 18:00 часа. В него ще участват изпълнителите Любо Киров, Inner glow и "Юпитер 7". Водещ ще бъде актьорът Александър Кадиев.

За празника постоянната експозиция и временните изложби в Регионалния исторически музей – София са с вход свободен. От екипа на музея уведомяват, че филиалите му ще работят с удължено работно време и безплатно. Те са Археологическото ниво на базиликата "Света София", Триъгълната кула на Сердика и Античния културно-комуникационен комплекс "Сердика"– експозиция "Антична Сердика".

Днес официално започва и ученическият конкурс-обучение "Работилница за творческо писане- Разкажи за София". Проектът се организира от Фондация "Добрият пример" с финансовата подкрепа на Столичната община.

Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022 г., той все още е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се казва в актуализираната база данни за глобалния дълг на МВФ.

Глобалното бреме на дълга намалява за втора поредна година, въпреки че остава над вече високото си ниво отпреди пандемията, според последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от глобалния брутен вътрешен продукт през миналата година, с 9 процентни пункта повече от 2019 г. В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона долара, или с 200 милиарда долара над нивото си през 2021 г.

Данните за България

Според МВФ дългът на централното правителство (процент от БВП) е 31,44% (27 млрд. долара от от 86 млрд. долара номинален БВП за 2022 г.), с което бележи леко понижение от 31,55% за 2021 г.

Дългът на сектор "Държавно управление" (% от БВП) е около 33,71% в сравнение с 33,45% за предходната година.

Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e сравнително ниско за Европейския съюз. Номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) достига 165,38 млрд. долара, увеличение от 139,01 млрд. долара през 2021 г.

Политиците трябва да бъдат непоколебими

"Политиците ще трябва да бъдат непоколебими през следващите няколко години в своя ангажимент за запазване на устойчивостта на дълга", предупреждават от МВФ.

Въпреки възстановяването на икономическия растеж от 2020 г. и много по-високата от очакваната инфлация, публичният дълг остава упорито висок.

"Фискалните дефицити поддържаха нивата на публичния дълг високи, тъй като много правителства харчеха повече, за да стимулират растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и енергията, дори след като прекратиха фискалната подкрепа, свързана с пандемията", се посочва в доклада.

В резултат на това публичният дълг е намалял само с 8% от БВП през последните две години, компенсирайки само около половината от свързаното с пандемията увеличение. Частният дълг, който включва дълга на домакинствата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на сто от БВП. Спадът обаче не е достатъчен, за да "изтрие" пандемичния скок.

Сили в тенденциите на дълга

Преди пандемията съотношението глобален дълг към БВП се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният публичен дълг се е утроил от средата на 70-те години на миналия век, за да достигне 92% от БВП (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 г. Частният дълг също се е утроил до 146% от БВП (или близо 144 трилиона долара), но за по-дълъг период от време между 1960 г. и 2022 г.

МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите са изпреварили икономическия растеж. Дългът като дял от БВП се е повишил приблизително до същото ниво като в Съединените щати, докато в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) все още е значително под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.

Дългът в развиващите се страни с ниски доходи също е нараснал значително през последните две десетилетия, макар и от по-ниски първоначални нива. Въпреки че нивата на дълга им, особено на частния дълг, остават средно сравнително ниски в сравнение с напредналите и нововъзникващите икономики, темпът на тяхното нарастване след глобалната финансова криза създаде предизвикателства и уязвимости. Повече от половината от развиващите се страни с ниски доходи са в дългови затруднения или са изложени на висок риск от такива, а около една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени нива.

Справяне с уязвимостта на дълга

Правителствата трябва да предприемат спешни стъпки, за да помогнат за намаляване на уязвимостта на дълга и да обърнат дългосрочните тенденции, подчертават от МВФ.

За дълга на частния сектор тези политики биха могли да включват бдителен мониторинг на дълговата тежест на домакинствата и нефинансовите корпорации, както и свързаните с тях рискове за финансовата стабилност.

По отношение на уязвимостта на публичния дълг, изграждането на надеждна фискална рамка може да ръководи процеса за балансиране на нуждите от разходи с устойчивостта на дълга.

За развиващите се страни с ниски доходи подобряването на капацитета за събиране на допълнителни данъчни приходи е от ключово значение. За тези с непоносим дълг също е необходим всеобхватен подход, който включва фискална дисциплина, както и преструктуриране на дълга съгласно общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е приложимо, както е отбелязано в априлската Световна икономическа перспектива.

"Важно е, че намаляването на дълговото бреме ще създаде фискално пространство и ще позволи нови инвестиции, което ще помогне за насърчаване на икономическия растеж през следващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които повишават потенциалното производство на национално ниво, биха подкрепили тази цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.

Главата на Римокатолическата църква отправи това послание на международна конференция в Осло, посветена на 60-годишнината от издаването на влиятелната енциклика (папско послание до всички католици – бел. ред.) на папа Йоан XXIII „Pacem in Terris“.

В посланието си, според „Ватикан нюз“, Светият отец отбелязва, че конференцията се провежда, "докато нашият свят продължава да е в плен на трета световна война, в трагичния контекст на конфликта в Украйна - не без заплахата да се прибегне до ядрени оръжия".

Духовният лидер направи паралел между настоящия момент и времето, предшестващо публикуването на "Pacem in Terris", когато кубинската ракетна криза през октомври 1962 г. приближава света опасно близо до ядрено унищожение.

Настоявайки конференцията да се фокусира върху разделите от „Pacem in Terris“, които разглеждат разоръжаването и начините за постигане на дълготраен мир, понтифът подчерта, че "свят, свободен от ядрени оръжия, е възможен и необходим".
 

Той припомни и изказването си от Мемориала на мира в Хирошима през 2019 г., когато каза, че "използването на атомна енергия за целите на война е неморално, както е неморално и притежаването на ядрени оръжия".
 

Във връзка с конвенционалните оръжия папа Франциск посочи, че те "трябва да се използват само за отбранителни цели и да не се насочват към цивилни цели".