Най-близката на България страна в света отбелязва 33 години независимост. Днешният

Най-близката на България страна в света отбелязва 33 години самостоятелност.

Днешният 8 септември е знаков за най-новата история на най-близката на България страна в света – Република Северна Македония. Днес тя отбелязва 33 години от провъзгласяването на независимостта на републиката. Най-близка, тъй като я свързва освен обща история, само че и един език и общ корен на популацията.

На тази дата през 1991 година в някогашната югославска република се организира референдум, на който над 96% от гласувалите се оповестиха за основаването на самостоятелна страна.

Въпросът на референдума гласеше: „ Дали сте за суверена и независна држава Македонија, со право на влез во иден сојуз на суверените држави на Југославија? “. Така поднесено, допитването остави вратата на Скопие отворена за мощното въздействие на Белград в идващите десетилетия.

През 1991 година, само че на 25 януари, македонският парламент одобри Декларация за самостоятелност. Формално независимостта бе оповестена на 18 септември 1991 година, когато Народното събрание одобри Декларация за самостоятелност въз основата на резултатите от референдума. Новата Конституция на тогавашна Република Македония беше призната на 17 ноември същата година.

Част от албанската етническа общественост отхвърли присъединяване в референдума и поддръжка за новата конституция на младата страна. Десет години по-късно албанците поддържаха конституционните промени, които бяха реализирани след въоръжения спор от пролетта на 2001 година.

***

КЪДЕ Е БЪЛГАРИЯ?

От над 30 години България е поръчител за независимостта на своята югозападна съседка и неин откровен другар и съдружник.

Българският президент Жельо Желев /1990-1997 г./ има големи заслуги в този развой.

На 15 януари 1992 година България бе първата страна в света, която абсолютно призна Република Македония под конституционното ѝ име.

Последваха закани и стопански обир от югодиктатора Слободан Милошевич. Грабежът, осъществен от оттеглящата се югославска войска, се простираше от казармените умивалници до македонските парцели на територията на някогашна Югославия и радара на летището в Скопие.

Благодарение на напъните на президента Желев и персоналните му диалози с тогавашния турски водач, президентът Сюлейман Демирел, Турция втора призна Република Македония. България направи всичко допустимо, с цел да подсигурява, че Москва и Вашингтон ще създадат същото.

Бившият съветски президент Борис Елцин беше уверен от Желев да признае независимостта на Македония по време на едвам 20-часовия си престой в София. Елцин изпрати декрета минути откакто излетя от летището в българската столица. С дейната външна политика на българския държавен глава Съединените щати също признаха независимостта на Република Македония по време на мандата на Джордж Буш-старши.

На 8 април 1993 година Общото заседание на Организация на обединените нации одобри Македония като 181 пълновръстен член на Световната организация.

Поради съпротивата на Гърция страната бе призната като Бивша югославска Република Македония. През февруари 1994 година Атина наложи тежко и мъчително ембарго на Македония. Благодарение на България Скопие получаваше петролни артикули и всевъзможни други артикули. Най-голямото „ македонско “ пристанище по това време беше българският черноморски град Бургас.

България предотврати разпокъсването на Македония по проекта на Милошевич и някогашния гръцки министър-председател Константинос Мицотакис. По това време президентът Желев отхвърли да взе участие в плануваната тристранна среща и осуети опитите за брутална делба.

Когато 300 000 косовски албанци бяха депортирани в Македония напролет на 1999 година от режима на Милошевич, България самоотвержено поддържа един от най-големите бежански лагери близо до Скопие – Радуша. През този интервал София организира дейна политика за попречване на дестабилизацията на Македония.

По време на вътрешния спор от 2001 година България подари на съседката си десетки танкове, гаубици и огромно количество друго съоръжение.

ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ…

В най-новата история на двустранните връзки България изигра централна роля за извеждането на западната си съседка от интернационалната изолираност след рухването на режима на Никола Груевски, тогавашния водач на ВМРО-ДПМНЕ. Само няколко месеца по-късно българският министър-председател Бойко Борисов подписа Договор за другарство, добросъседство и съдействие с тогавашния македонски министър председател Зоран Заев. Този контракт отвори вратата за разрешаване на разногласието за името „ Македония “ сред Атина и Скопие с подписването на Преспанския контракт, а по-късно Република Северна Македония се причисли към НАТО.

При експлоадирането на пандемията от Ковид-19 през 2020 година българската дипломация в цяла Европа непрекъснато оказваше цялостно подпомагане на македонските жители за завръщането им вкъщи. Хиляди се прибраха в Северна Македония, с помощта на безусловната българска помощ.

През идващите години Европейският съюз утвърди Преговорната рамка за започване на договаряния за участие на Северна Македония в блока. Рамката, общоизвестна като „ френско предложение “, беше утвърдена от парламентите на двете страни, само че държавните управления на Социалдемократическия съюз на Македония /СДСМ/, а през днешния ден на ВМРО-ДПМНЕ, и Народното събрание в Скопие отхвърлиха да изпълнят споразуменията. Македонските политици откриха самоблокада по европейския път, само че България продължава да бъде другар и съдружник, поръчител за независимостта, териториалната целокупност и бъдещето на Северна Македония в Европейски Съюз.

Източник: БГНЕС