На 16 септември православната църква отбелязва паметта на света великомъченица Евфимия Всехвална
На 16 септември православната черква отбелязва паметта на света великомъченица Евфимия Всехвална, света Людмила Чешка и свети Киприян, митрополит Киевски и Московски, който е българин по генезис.
Света великомъченица Евфимия прави страдалчески героизъм в град Халкидон през 304 година, по време на гонението на християните от император Диоклециан. Век и половина по-късно, през 451 година, в църквата, където почивали нейните мощи, се организират съвещанията на Четвъртия Вселенски събор. Бог подарява Всехвалната Евфимия още веднъж да се яви като очевидец на чистотата на православното обучение, което се възпоменава на 11 юни.
Света мъченица Людмила, княгиня чешка, била омъжена за чешкия княз Боривой. Двамата получили свето кръщение от Свети Методий, архиепископ на Моравия и просветник на славяните. Княз Боривой умрял рано, а света Людмила траяла да се грижи за Църквата по време на ръководството на сина си Вратислав. Тя починала страдалчески по заповед на брачната половинка на внука ѝ Вячеслав. При нейния гроб почнали да стават многочислени изцеления.
Българин отпред на Руската черква
Свети Киприян, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия, е роден в Търново към 1330 година от знатния жанр Цамблак. Духовният му път стартира в Килифаревския манастир на св. Теодосий Търновски, след което минава през Константинопол и Света Гора.
През 1373 година е изпратен в Русия като делегат на Константинополския патриарх, а на 2 декември 1375 година е ръкоположен за митрополит Киевско-Литовски. В историческите хроники е записан като глава на Руската черква от 1375 до 1406 година, само че в действителност ръководи Киевско-Литовската черква през целия този интервал, а Московското княжество и цяла Русия в интервалите 1380-1382 година и 1389-1406 година
Управлявайки църквата в две разнообразни страни, митрополит Киприян съумява да запази единството на съветската земя и черква. По време на неговото ръководство се развива богата книжовна активност и иконопис. Самият той рисува икони и поддържа активността на известните зографи Теофан Грек и Андрей Рубльов.
Киевският и на цяла Русия митрополит Киприян Цамблак приключва земния си път на 16 септември 1406 година в Москва. В своето " Похвално слово за Киприян " неговият племенник и възпитаник Григорий Цамблак се обръща към съветския народ с думите: " Нашето Отечество го роди, а вам Бог подари... Отче Киприяне, в действителност ти си величие (слънце) за съветската земя ".
Митрополит Киприян е канонизиран публично от Руската черква за светец и вълшебник през 1472 година. Светите му мощи се намират в Патриаршеската катедрала на Москва – Успенския събор в Кремъл, а в българския квартал Чертаново в Москва е издигнат храм, отдаден на св. Киприан Цамблак.
Света великомъченица Евфимия прави страдалчески героизъм в град Халкидон през 304 година, по време на гонението на християните от император Диоклециан. Век и половина по-късно, през 451 година, в църквата, където почивали нейните мощи, се организират съвещанията на Четвъртия Вселенски събор. Бог подарява Всехвалната Евфимия още веднъж да се яви като очевидец на чистотата на православното обучение, което се възпоменава на 11 юни.
Света мъченица Людмила, княгиня чешка, била омъжена за чешкия княз Боривой. Двамата получили свето кръщение от Свети Методий, архиепископ на Моравия и просветник на славяните. Княз Боривой умрял рано, а света Людмила траяла да се грижи за Църквата по време на ръководството на сина си Вратислав. Тя починала страдалчески по заповед на брачната половинка на внука ѝ Вячеслав. При нейния гроб почнали да стават многочислени изцеления.
Българин отпред на Руската черква
Свети Киприян, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия, е роден в Търново към 1330 година от знатния жанр Цамблак. Духовният му път стартира в Килифаревския манастир на св. Теодосий Търновски, след което минава през Константинопол и Света Гора.
През 1373 година е изпратен в Русия като делегат на Константинополския патриарх, а на 2 декември 1375 година е ръкоположен за митрополит Киевско-Литовски. В историческите хроники е записан като глава на Руската черква от 1375 до 1406 година, само че в действителност ръководи Киевско-Литовската черква през целия този интервал, а Московското княжество и цяла Русия в интервалите 1380-1382 година и 1389-1406 година
Управлявайки църквата в две разнообразни страни, митрополит Киприян съумява да запази единството на съветската земя и черква. По време на неговото ръководство се развива богата книжовна активност и иконопис. Самият той рисува икони и поддържа активността на известните зографи Теофан Грек и Андрей Рубльов.
Киевският и на цяла Русия митрополит Киприян Цамблак приключва земния си път на 16 септември 1406 година в Москва. В своето " Похвално слово за Киприян " неговият племенник и възпитаник Григорий Цамблак се обръща към съветския народ с думите: " Нашето Отечество го роди, а вам Бог подари... Отче Киприяне, в действителност ти си величие (слънце) за съветската земя ".
Митрополит Киприян е канонизиран публично от Руската черква за светец и вълшебник през 1472 година. Светите му мощи се намират в Патриаршеската катедрала на Москва – Успенския събор в Кремъл, а в българския квартал Чертаново в Москва е издигнат храм, отдаден на св. Киприан Цамблак.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ