Коментарът му идва на фона на предстоящото обсъждане на законопроекта на ПП-ДБ, с който да се отмени дерогацията за внос на руски петрол у нас.

Тя бе дадена от Европейската комисия в средата на миналата година, след като Брюксел взе решение да наложи ембарго за внос на петрол от Русия. Самата дерогация важи до края на 2024 г. Правото на дерогация ни бе дадено след преговори по време на предишното правителство на Кирил Петков. Основният мотив - специфичното географско положение на страната ни. Докато влезе в сила обаче служебното правителство на Гълъб Донев влезе в спор с ЕК относно параметрите й. 

Европейската комисия трябваше да уточни, че България не може да продава руски петрол или продукти, произведени от такъв, след като служебното правителство на Гълъб Донев (и по-специално тогавашния министър на енергетиката Росен Христов) посочи, че страната ни няма да наруши условията на дерогацията, ако изнася горива, получени при преработката на руски нефт.

В края на август Министерският съвет започна да мисли върху потенциалните ефекти от отмяната на дерогацията. 

Атанасов призова да се търсят стратегически инвеститори от западния свят, чрез което да няма спекула и скок на цените, както и контрабанда. По думите му правителството има добре разработен план, за да няма инфлация. 

Съпредседателят на ДБ коментира още и недоволството на зърнопроизводителите и готвените от тях протести в понеделник заради отмяната на забраната за внос на украинско зърно. Атанасов увери, че решението е било обсъдено внимателно и не е подходено безотговорно, а е взет предвид българският национален интерес.

Според него правителството не може да се съгласи с всичките искания на зърнарите. 

"Разбирам, че премиерът е изнервен от цялата ситуация дали са терористи, има такъв израз - с тези, които поставят ултиматуми не се преговаря", коментира Атанасов.

По думите му, вносът на украински продукти подтиска инфлацията и задържа скока на цените.

“Прекратяването на Механизма за сътрудничество и проверка е признание и безрезервна оценка, че с работата на правителството и Народното събрание българската страна успя да осъществи фундаментални и устойчиви реформи в областта на върховенството на правото, които ясно демонстрират способността на страната ни да изпълнява задълженията си на предвидим и надежден член на Европейския съюз", заяви вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел. По думите ѝ това е признание и за дългогодишната активност и усилия на българските граждани и гражданското общество. 

“Днешното решение на Европейската комисия е значителен успех и признание за реформите, които се извършват в България, в областта на върховенството на правото. Това значително повишава доверието към българската правосъдна система и ще се отрази благоприятно на процеса за интеграция на България в Шенген и в еврозоната“, коментира министър Атанас Славов. 

Процесът за прекратяване на МСП започна с нота от 6 юли т.г. на Европейската комисия, с която тя информира Съвета и Европейския парламент за намерението си да затвори механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния. Напредъкът на България и Румъния в областта на върховенството на правото ще бъде оценяван единствено в рамките на годишния цикъл в тази насока, приложим и за всички останали държави-членки на ЕС, се казва още в съобщението.

"В навечерието на най-хубавия училищен празник мога да кажа, че българският учител е в бойна форма и готовност, за да влезе и да започне своята работа. Трескава подготовка е навсякъде. Спазено бе условието за 125 процента от средната работна заплата за страната, факт е увеличението на заплатите, вече започна поетапното изплащане със задна дата от 1 януари", каза той.

"При нас можете да срещнете някъде и повече от 20 кандидати за едно място по някои от учебните предмети. Но по други не можем да срещнем нито един - например по математика, информатика и чужди езици. В тези сфери в частния бизнес дават нерелевантни заплати на нашите в училище. Съответно младия колега предпочита да отиде и да изкара повече пари за по-кратко време. Да речем в IT сектора или чужди компании. Младите хора, които влизат в училищата като учители, имат желание да останат. Това са моите наблюдения като директор. Но и зависи как ще ги мотивира училищният директор. В годините назад училището загуби своя авторитет. Постепенно сега авторитетът се връща. Факт за това е, че влизат млади колеги учители, които идват. Трябва да поработим и върху учебното съдържание и неговото стабилно осъвременяване и нагаждане към децата, но все пак да не бягаме от традицията, защото всяка една наука развива тези малки деца, които ще станат големи хора", заяви още Калапин.

Според метеорологичната служба към ООН обаче своевременни предупреждения е можело да спасят хиляди човешки животи. Либийският национален метеорологичен център обаче е категоричен, че е предупредил властите за валежите 72 часа преди наводненията. В изявлението се казва още, че въз основа на тези предупреждения в източните райони е обявено извънредно положение.

ООН също предупреждава, че болестите от замърсената вода са следващата заплаха за хората, засегнати от бедствието.

Цели квартали бяха потопени под вода след проливния дъжд на 10 септември. Повече от 10 000 души са в неизвестност, а хиляди други са разселени. Три дни след потопа започна да пристига и чуждестранна помощ. Либия, която е разкъсвана между две правителства, е критикувана заради отговора на бедствието.

Засега със сигурност се знае за над 5000 жертви. Броят им обаче може да се увеличи значително - водата постоянно изхвърля тела. Най-малко 10 хил. се считат за изчезнали. 

Канцеларията на украинския главен прокурор Андрий Костин уточни, че при обстрела на село Новодмитривка в Херсонска област е убито шестгодишно момче и че са ранени 13-годишният брат на убитото момче и още трима души.

"Вражеският обстрел порази частен дом и прилежащата му територия", се посочва в изявление на прокурорската канцелария в комуникационното приложение "Телеграм".

Украинските военновъздушни сили коментираха освен това, че са свалили дронове в няколко области в Южна и в Северна Украйна.

"В нощта на 14 септември 2023 г., от 21:00 ч. до 02:30 след полунощ, руските нашественици атакуваха Украйна от три посоки с няколко групи дронове тип "Шахед 136/131", се отбелязва в публикация в "Телеграм".

Областният управител на Днепропетровска област Сергий Лисак заяви, че три дрона са атакували неговата област, като са нанесли поражения на няколко сгради. Областта бе подложена през нощта на артилерийски и ракетен обстрел, добави Лисак.

След като по-рано използваше най-вече ракети, за да поразява цели в Украйна, тази година Русия все по-често започна да използва евтините ирански дронове "Шахед", които са трудна мишена за противовъздушната отбрана заради малкия си размер и ниската си скорост, обобщава Ройтерс.