Синдикатите излизат на протест пред Министерския съвет срещу...
Синдикатите от двете конфедерации — КНСБ и КТ „ Подкрепа “, излизат на митинг през днешния ден от 14:00 ч. пред постройката на Министерския съвет. Недоволството е против предлаганите промени в проектобюджета за 2026 година, които съгласно синдикатите ще доведат до понижаване на разноските за личен състав, заледяване на приходите и прекачване на част от осигурителните вноски върху държавните чиновници.
За същия час е планувано и съвещание на Националния съвет за тристранно съдействие, на което би трябвало да бъдат разисквани планът на държавния бюджет за 2026 година, както и бюджетите на Национален осигурителен институт и НЗОК. От КНСБ оповестиха, че протестната акция е ориентирана против измененията, които засягат работещите в държавната администрация.
Синдикатите упорстват за анулация на Закона за държавния служител
Едно от главните претенции на синдикатите е анулация на Закона за държавния чиновник и обвързваните с него подзаконови нормативни актове.
Според тях всички работещи в администрацията би трябвало да имат равни права и отговорности, без значение от статута си. От КНСБ показват, че в случай че бъдат признати предлаганите промени, в закона ще останат най-вече ограничавания за чиновниците в обществената администрация.
Против замразяването на доходите
КНСБ и КТ „ Подкрепа “ упорстват още за анулация на заложеното редуциране на бюджетните средства за хонорари и за недопускане на заледяване на приходите.
Синдикатите се афишират и против съкращения в административните структури без прелиминарен разбор на положението на всяка обособена институция.
По думите им не може да се пристъпва към механично понижаване на личен състав, без да е ясно къде има дефицит на чиновници и къде администрацията към този момент работи на пределни обороти.
Друго искане на синдикатите е да бъде обезпечен спомагателен човешки запас за най-натоварените администрации.
Според тях в редица институции неналичието на задоволително чиновници към този момент затруднява работата и качеството на обслужване на жителите.
Какво планува проектобюджетът
Министерството на финансите разгласява законопроекта за държавния бюджет за 2026 година и обновената средносрочна бюджетна прогноза на 24 юни. Проектобюджетът планува недостиг от 5,7% от брутния вътрешен артикул. Според данни, представени от Forbes Bulgaria, плануваните доходи са 49,56 милиарда евро, а разноските — 56,8 милиарда евро.
Сред ограниченията за фискална консолидация е заледяване на разноските за личен състав. Не се планува нарастване на възнагражденията, които са обвързани с растежа на междинната или минималната работна заплата, както и с груповите трудови контракти.
Очакваният резултат от тази мярка е спестовност за бюджета от над 560 млн. евро.
Минималната заплата остава 620,20 евро
Проектът планува и преразглеждане на механизма за установяване на минималната работна заплата. Новият модел би трябвало да влезе в действие през 2027 г. Дотогава минималната заплата ще остане на равнището от 2026 година — 620,20 евро.
Една от най-спорните ограничения е поетапното въвеждане на персонални осигурителни вноски за държавните чиновници и чиновниците по Закона за правосъдната власт.
Предвижда се от 1 август осигурителната тежест да бъде разпределена в съответствие 80:20 сред осигурителя и обезпеченото лице. От 2027 година съотношението би трябвало да стане 60:40.
Именно тази смяна е измежду главните аргументи за недоволството на синдикатите.
Протестът пред Министерския съвет съответствува със съвещанието на тристранката, на което страната, работодателите и синдикатите би трябвало да обсъдят главните параметри на Бюджет 2026, както и бюджетите на Национален осигурителен институт и НЗОК.
Синдикатите предизвестяват, че предлаганите ограничения ще обиден директно приходите и правата на работещите в обществения бранш, до момента в който държавното управление аргументира измененията с нуждата от фискална консолидация и преодоляване на недостига.
За същия час е планувано и съвещание на Националния съвет за тристранно съдействие, на което би трябвало да бъдат разисквани планът на държавния бюджет за 2026 година, както и бюджетите на Национален осигурителен институт и НЗОК. От КНСБ оповестиха, че протестната акция е ориентирана против измененията, които засягат работещите в държавната администрация.
Синдикатите упорстват за анулация на Закона за държавния служител
Едно от главните претенции на синдикатите е анулация на Закона за държавния чиновник и обвързваните с него подзаконови нормативни актове.
Според тях всички работещи в администрацията би трябвало да имат равни права и отговорности, без значение от статута си. От КНСБ показват, че в случай че бъдат признати предлаганите промени, в закона ще останат най-вече ограничавания за чиновниците в обществената администрация.
Против замразяването на доходите
КНСБ и КТ „ Подкрепа “ упорстват още за анулация на заложеното редуциране на бюджетните средства за хонорари и за недопускане на заледяване на приходите.
Синдикатите се афишират и против съкращения в административните структури без прелиминарен разбор на положението на всяка обособена институция.
По думите им не може да се пристъпва към механично понижаване на личен състав, без да е ясно къде има дефицит на чиновници и къде администрацията към този момент работи на пределни обороти.
Друго искане на синдикатите е да бъде обезпечен спомагателен човешки запас за най-натоварените администрации.
Според тях в редица институции неналичието на задоволително чиновници към този момент затруднява работата и качеството на обслужване на жителите.
Какво планува проектобюджетът
Министерството на финансите разгласява законопроекта за държавния бюджет за 2026 година и обновената средносрочна бюджетна прогноза на 24 юни. Проектобюджетът планува недостиг от 5,7% от брутния вътрешен артикул. Според данни, представени от Forbes Bulgaria, плануваните доходи са 49,56 милиарда евро, а разноските — 56,8 милиарда евро.
Сред ограниченията за фискална консолидация е заледяване на разноските за личен състав. Не се планува нарастване на възнагражденията, които са обвързани с растежа на междинната или минималната работна заплата, както и с груповите трудови контракти.
Очакваният резултат от тази мярка е спестовност за бюджета от над 560 млн. евро.
Минималната заплата остава 620,20 евро
Проектът планува и преразглеждане на механизма за установяване на минималната работна заплата. Новият модел би трябвало да влезе в действие през 2027 г. Дотогава минималната заплата ще остане на равнището от 2026 година — 620,20 евро.
Една от най-спорните ограничения е поетапното въвеждане на персонални осигурителни вноски за държавните чиновници и чиновниците по Закона за правосъдната власт.
Предвижда се от 1 август осигурителната тежест да бъде разпределена в съответствие 80:20 сред осигурителя и обезпеченото лице. От 2027 година съотношението би трябвало да стане 60:40.
Именно тази смяна е измежду главните аргументи за недоволството на синдикатите.
Протестът пред Министерския съвет съответствува със съвещанието на тристранката, на което страната, работодателите и синдикатите би трябвало да обсъдят главните параметри на Бюджет 2026, както и бюджетите на Национален осигурителен институт и НЗОК.
Синдикатите предизвестяват, че предлаганите ограничения ще обиден директно приходите и правата на работещите в обществения бранш, до момента в който държавното управление аргументира измененията с нуждата от фискална консолидация и преодоляване на недостига.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ