Тошо Тошев е български журналист, писател и издател. Близо 20 години е главен редактор на вестник „Труд“ (1991–2011), когато той е с най-големия тираж в страната.

Завършва специалност Българска филология в Софийския университет.

Началото на професионалния му път е във вестниците „Средношколско знаме“ (1965 – 1967) и „Вечерни новини“ (1968 – 1970). През 70-те години работи две години във в-к „Народна младеж“, към отдел „Пропаганда“ на Градския комитет на БКП в София, след това в програмна редакция на Българската телевизия. В средата на 80-те години главен редактор на в. „Труд“ става Владислав Панов, дотогава шеф в телевизията, който довежда във вестника със себе си Тошо Тошев и го назначава за зам.-главен редактор. В края на 1980-те години Тошев става „по съвместителство“ (според тогавашната терминология) и шеф на отдел „Печат“ в столичната община (сега „Връзки с обществеността“).

Близо 10 години работи във в. „Труд“ преди да стане негов главен редактор през 1991 г. Малко след продажбата на вестника през декември 2010 г. Тошев е сменен на поста, но остава вицепрезидент в издателския борд на Медийна група „България“ холдинг.

През август 2011 напуска групата заради несъгласие с наложения стил на управление. Месец по-късно Тошев заявява, че заедно с главния редактор на сп. „Тема“, Валери Запрянов, подготвя нов, „опозиционен“, всекидневник, както и информационен сайт и списание. На своя рожден ден, Тошев обявява името на вестника – „Преса“, чийто първи брой излиза на 3 януари 2012 г.

Председател на Съюза на издателите в България от създаването му през 2000 до 2011 г. Тошев поддържа редовни срещи с писателски кръг, в който влизат Антон Дончев, Дончо Цончев, Стефан Цанев, Иван Гранитски, Любомир Левчев, Атанас Наковски и др. Членовете на кръга сами го наричат „Клуб на гениите“.

Към МК „БСП за България“ ще се присъединят ПП „Нова Зора”, ПП „Европейска сигурност и интеграция“, ПП „Съюз на отечеството“, ПП „Земеделски съюз „Александър Стамболийски“, СП “Български път“, Национално движение „Народна сила“, Движение „Хан Кубрат“ и Сдружение „Солидарна България“.

Участниците в широкото ляво обединение си поставят за цел да отстояват и съдействат за провеждането на демократични и честни избори, гарантиращи свободната воля на българските граждани, както и да отстояват общи възгледи, позиции и действия по време на предизборната кампания в Столична община.

Това написа в свой анализ за Дойче веле културологът и университетски преподавател проф. Ивайло Дичев. Вижте и цялата публикация:

"С приближаването на местните избори започват антиправителствените мобилизации – от зърнарите до миньорите и от путинистите до журналистите. Нали не сте чували някой да се бори срещу частния си работодател. При нашия пост-соц-капитализъм работници и работодатели рамо до рамо клатят държавата. На другата страна мълчаливото мнозинство очаква правителството да прояви твърдост - това, писаха, щяло да е бойното му кръщение. Цветанка Андреева се запита дали Денков може да се окаже българския Тачър, доколкото британската министър-председателка навремето успя да пречупи гръбнака на профсъюзите след стачки и улични битки, като в последна сметка изправи на крака икономиката на страна си.

Тази перспектива не е особено вероятна не само заради мекия и сговорчив характер на академика, но и заради това, че зад него не стои мажоритарно-излъчено мнозинство като в лондонския парламент. Собствената му партия понякога изглежда твърде демократична - през май например тя реши да предоговаря затварянето на Мариците, колкото и ясно да е, че тези централи са обречени и най-добре е европейските пари да се използват за изграждане на нови мощности, съответно – за нови работни места за съкратените. А колебанието на властта винаги ражда протести, защото, както знаем, има различни интереси. Един профсъюзен деец обясни, че предложените документи по темата били много сложни, не ставало ясно какво точно ще се прави. И потъваме в обичайната тема – няма комуникация, не се обяснява. Хайде да видим като се срещнаха, стана ли им по-ясно.

Става въпрос за реформа на земеделските субсидии

Аграрният протест също е свързан с колебания. 12 човека от групата на ПП-ДБ не подкрепиха решението за вдигане на забраната за внос от Украйна. Още по-сложно става положението заради ротационната коалиция: всъщност настъпилата криза дава мощен коз на г-н Борисов тъкмо пред изборите. Нали помните, че той отстъпваше при всеки трима излезли на протест – това му осигури управленско дълговечие, обричайки държавата на застой. Сега анализаторите хвалят комуникационните му умения, младите политици трябвало да се учат. Да не се учат точно на това, викам аз.

Като говорим за комуникации - Нинова побърза да заяви, че Борисов лично организирал протестите, а самият той се похвали, че бил дал на зърнарите 30 милиарда, което вероятно трябва да значи, че ще успее да се разбере с тях. Лайтмотив на путинистите е националното предателство, мислено като предателство спрямо Русия, а не забравяме и г-н Пеевски, който каза, че ако правителството не се справи, то те, партиите ще вземат нещата в ръцете си. Не разбрахме само за какво справяне става дума: да "обясни" или да отстъпи.

Мисля, че е ясно - забравяме за Тачър (и слава богу!), мислим за това доколко ротационното мнозинство ще се окаже твърдо в създалата се ситуация. Защото става дума ни повече, ни по-малко от реформа на земеделските субсидии: сега те облагодетелстват шепа мега-собственици, които обезлюдяват селата и обричат производства с висока добавена стойност като зеленчуци и животни. И които сега на всичкото отгоре се мъчат да монополизират пазара, за да ни карат да им плащаме каквото поискат. Майсторството в мениджмънта на недоволството е в това да съединиш истински недоволните дребни производители, подценените браншове (зеленчуци, плодове, животни) с онези, които са причина за нещастието им, поглъщайки лъвския пай от субсидии и всевъзможни привилегии. Но няма нищо у нас по-лесно да събудиш гняв срещу държавата – обиденият на живота българин от османско време я има за чужда, макар че тъкмо сега всъщност я моли за помощ.

Не че от Украйна преди забраната е имало съществен внос, освен на слънчогледа, който, казват, и без това не е необходим. Основните обеми ще транзитират през нас към други места и цялата шумотевица е леко излишна. Украйна обаче е политическият лозунг, който обединява антиевропейските сили след Ковид пандемията и изхабяването на джендъра. Сигурно помните как във времето на бомбардировките над Сърбия русофилите пищяха за това, че регионът е заразен с обеднения уран, който използвали в ракетите на НАТО. Сега пак това – украинското зърно съдържало тежки метали и радиация - все невидими неща, за които лесно можеш да не вярваш на официалните изследвания. Водещ е един превърнат в национална идея егоизъм, който почва да плаши: сякаш Европа иска от нас да даваме нещо на Украйна, не да търгуваме. И ние противопоставяме на това своя героичен инат, без дори да се замислим за последствията. Тече символична битка срещу търговията и свързаната с нея глобализация – наследили са я от времето на соца, когато призивът беше "самозадоволяване", демек завод за стругове, който в двора си гледа прасета, за да изхранва личния състав. Нали помните скорошната борба с "веригите" на БСП. За да не стигаме до 1990-те, когато под лозунга за "национално отговорен капитал" активите на държавата бяха продадени на местни хора не само без капитал, но и без каквато и да било отговорност към нацията. Вероятно подобен икономически патриотизъм пречи на Столична община да наеме някоя чуждестранна фирма да й нареди паветата.

Към това се прибавя глупавата символика на хляба, който, предполага се, е основно хранително средство на българския народ, както във времето на Елин Пелин. Не пипайте хляба, няма по-висок от хляба, хляб наш насъщни – все едни такива образи, достойни за абсурдния пилон в Рожен (чийто създател впрочем неслучайно е сред организаторите на протеста). Отново затънахме в обсъждане на ПР-а, по който българите станаха световни експерти. Защо Денков ги нарекъл "терористи", ще се извини ли и на кого? Връщате лентата назад и ще видите, че основните ни дебати вече са за това кой какво казал, кой с кого бил сниман. Не знам дали са терористи, но отказват да преговарят и шантажират правителството, като взимат нас, гражданите за заложници – така по-добре ли звучи?

Сравненията с Унгария, Полша и Словакия са подвеждащи. Първата е вече с един крак извън ЕС, другите две очакват избори и популистите бунят евтини страсти. Очакват ги съдебни процеси и европейски санкции, както и на ответни реакции от страна на Украйна, която ще отказва да купува техните стоки. Пък и като се сравняваме със суверенната Полша на Качински, защо не вземем от тях пример и да почнем да отделяме 0,65% (3,5 млрд евро) от националния си доход за подкрепа на Украйна, по-голямата част – военна? Тия избирателни сравнения трябва да сме ги научили вече.

Защо с тежка техника?

Протестите с техника не са нови за страната ни. Сигурно помните похода с комбайни и трактори към бензиностанциите през 2018, когато спорът беше около ДДС на ведомствените бензиностанции. През 2013 свинарите заплашваха, че ще дойдат не само с техника, но и със свинете си, за да подкрепят сваления от власт Борисов. Неведнъж София се блокира от таксиметрови шофьори - ту по повод регистрацията на стари автомобили, ту за правото да карат в бус лентата. Сякаш зад всичко това е безсмъртната реплика на Петър Младенов, казана или само чута: "Най-добре танковете да дойдат".

Как трябва да реагира властта на подобни действия? Аз лично мисля, че трябва да се забранят протести, които използват машини, да не говорим за прасета - нека всеки, който иска да изрази недоволство, си даде труда да иде пеш до съответния площад, да скандира, да вдига лозунги при уведомяване на общината. Блокирането на транспортни артерии и граници също би трябвало да подлежи на много специално разрешение. Представете си утре ВиК да ни спре водата с искане за оставката на министър Тагарев?

Работата е там, че демокрацията по определение толерира неща, които прекрачват границите на позволеното. От Торо насам го наричаме "гражданско неподчинение". Но къде може да стигне то? Истинският тероризъм също е вид гражданско неподчинение, също взима за заложници невинни граждани.

Да се представиш за жертва

Обикновено демократичните правителства оставят протестите да вилнеят, докато общественото настроение се обърне и от симпатия към протестиращите се превърне в раздразнение и очакване властта да въведе най-после ред. Примерно Денков изчаква седмица блокаж на държавата, изблици на контра-недоволство, репортажи от именията на зърнените милионери, оплаквания от загуби на бизнеса и нестигнали до болницата линейки - и тогава праща водните оръдия, под одобрението на общественото мнение. Това не е циничен съвет, а наблюдение как протичат протести на други места по света. В тази игра основното е да се представиш като жертва и, разбира се, основна роля в разпределянето на жертвените капитали имат медиите, социолозите, говорещите глави.

Но никога не е просто. Вземете застреляното от полицията момче, за което веднага имаше протест, макар и засега  далеч от мащабите на това, което се случи по подобни поводи в Америка или Франция. Полицаите у нас, казват, се страхуват да използват оръжие заради тежките съдебни проблеми, които следват. В Бургас двама загинаха, опитвайки мирно да преградят пътя на бус с мигранти. Защо не стреляха, питат се някои? Защо стреляха сега, питат се други.

При радикализирането на страстите разбира се подобни дилеми нямат решение. Единственият изход е този, който опитва да наложи Денков: проблемите да се вземат един по един и да се търси конкретно съгласие по това как да ги решим. Популистите обаче са на обратното мнение, те опростяват и слагат всичко в един кюп: спираме вноса, запазваме централите и разбира се о-став-ка! С кой ще преговарят ако няма правителство ли? Ами няма да преговарят, защото целта е всичко да си остане постарому. Хайде този път да не е пак така!"

***

Автор: проф. Ивайло Дичев, Дойче веле

Това заяви Кирил Петков в кулоарите на парламента. 

В парламента днес фокусът отново е върху промените, свързани с борбата с корупцията, тъй като вчера депутатите не успяха да гласуват окончателно измененията в Закона за противодействие на корупцията.

Според Петков правителството се е справило отлично с преговорите със земеделците вчера. 

“Вчера правителството начело с премиера акад. Денков се справи много добре за ситуацията, имаме хора, който дойдоха с истински проблеми - енергетици, хората от земеделието. Видяхте как за един ден с истински разговори, той успя да се справи.”, похвали го Петков.

То е извършено предишната нощ от момчетата на 15 и на 17 години. И при него те са използвали сила. Този път става дума за кражба на 35 лв. от млад мъж.

Двамата непълнолетни ударили с юмрук в лицето пострадалия, неустановено лице му нанесло и два удара с палка по крака. По случая е образувано досъдебно производство.

Вчера съдът реши да остави двамата младежи в ареста за друга кражба. Именно след нея се стигна до стрелбата, при която полицай застреля 18-годишен мъж, който почина от огнестрелната рана.

Да спре веднага вносът на зърно, мляко, месо, мед, зеленчуци и др. продукти от Украйна! Това отсече Симеон Караколев, председател на овцевъдна асоциация и любимец на президента Румен Радев заради пилона, който издигна на Рожен.

Да се забрани всичко украинско, - такова е посланието.

От тв студио Андрей Райчев даде сериозна подкрепа на тезите на Караколев и допълни, че на 50 000 украинци са им ампутирали крака или крак. Каква точно е връзката на тази трагична статистика, ако въобще е вярна, с искането да се забрани всичко, произведено в Украйна за внос у нас, не стана ясно, но Райчев уточни, че българите били настроени срещу Киев, НАТО и ЕС. 

Фактите

България внася продукция от цял свят, най-вече от страни в Европа и Балканите.

Стокообменът ни с Турция е 7.3 млрд. евро. Сред стоките са мляко, месо и какво ли още не. Вносът от Република Северна Македония възлиза на 462 млн. лева, като нараства на годишна база с близо 28%. Да забраним ли вноса оттам?

Българският износ за Република Северна Македония, например, скача с цели 46% на годишна база, сочат данните на НСИ. Страната ни е изнесла стоки за 670 млн. лева за първите осем месеца на годината. Миналата година сме изнесли за близо 200 млн по-малко.

Българският износ за Китай записва значително повишение от близо 30% на годишна база към края на месец август тази година. За първите осем месеца на настоящата година, страната ни е изнесла стоки за Китай на обща стойност 1.5 млрд. лева. В същото време, вносът от Китай записва увеличение от 31.5% на годишна база до общата сума от 2.61 млрд. лева. Стотици тонове мед се внасят от Китай, също и месо и други селскостопански продукти.

Караколев не казва дали да забраним и този внос, който е десетки път по-голям по обем от вноса на стоки от Украйна?

Полша и Турция са най-големите вносители на плодове и зеленчуци у нас. В България на практика не се произвежда масло от прясно мляко, защото го внасяме от Франция. Това казва преди година председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов. Нищо оттогава не се е променило, но Караколев обявява търговска война на Украйна.

Пресни зеленчуци се докарват от доста далеч през последните години. Става дума за картофи от Египет и Франция. Чесън от години насам се внася чак от Китай, свежи подправки от Израел, екзотични плодове от Чили, Еквадор, Колумбия, Коста Рика, Виетнам, Перу, Индия.

Оранжерийните зеленчуци идват от Турция и Гърция. Напоследък и от Албания и Северна Македония. Защо мълчи Караколев, който иначе е впечатляващо гръмогласен.

Защо?

Защо се тръгна от зърнопроизводството и се стигна до буквално всичко? Защо Караколев и кръгът около него мълчаха докато действаха служебните правителства на президента Радев? Статистиката по тяхно време е абсолютно същата, каквато и днес.

За повдигане бойкото настроение на протестиращите им пускат по уредби „Край Босфора шум се вдига“. Странно, защото от „край Босфора“ внасяме почти 48% от доматите и краставиците, които са в родните магазини и сергиите… Общо към 80% от доматите и краставиците са внос.

Защо мълчи Караколев? Да не би са му обещани премиерски или поне министерски пост в следващо служебно правителство?

Не е първият, за съжаление няма да е и последният, надъхал се с подобни очаквания, като тийнейджър с райски газ. Затова е българското земеделие е на това дередже.

А Елеонора Митрофанова потрива доволно ръце в посолството. И с право. Всичко върви по план - ето че и синдикатите вдигат хора от енергетиката на протести. Просто голямо съвпадение с тракторите, разбира се...

Витали Роник