Това коментира икономистът и анализатор Евгений Кънев във Фейсбук.

Знаем, че падането на правителството е мечтаната цел на Радев и неговите източни повелители. Но това, което липсва в пасианса е ролята на ГЕРБ и ДПС, с които знаем, че “терористите” са партийно, финансово и ментално скачени. Има усилено лансирани версии, че ББ цели бърза ротация под предлог, че ПП-ДБ не се справя, който наратив да обслужи и местните избори. Неохотата, с която вървят ключови реформи - като в службите - също индикира протакане за печелене на време. Особено тревожни са симптомите в енергетиката, като воаяжът на Радев до Унгария да подписва (като какъв???) енергиен меморандум с Орбан остана без коментар. А знаем, че от време оно, енергетиката се управлява от най-доверения на Кремъл човек у нас. Дали не се е върнал от Будапеща с нови указания?

На този фон ПП-ДБ са почти незабележими в публичното пространство. Сякаш Денков е оставен сам да брани държавата от терора. Къде са политиците им, които да кажат “Не на терора!” ? Очаквах ТВ студията да са пълни с техни силни тези за заплахата за държавата от путиноидите, посочи Евгений Кънев.

Обратно - гледам вчера водещ политик да говори като експерт уклончиво - от една страна, … от друга страна… Крайно време е да се разбере, че само силата събира подкрепа, а тя се проектира с ясни и категорични послания. И действия. Иначе уклончивостта, съмненията, разкрачените стойки - оставят хората без аргументи защо да гласуват за тези политици. А улицата - без хора в тяхна подкрепа. Къде са призивите за голям национален митинг за отпор на Съветския терор ? Не оставяйте публичното пространство на путиноидите точно сега! Които екзалтирано повтарят мантрите за хляба, олиото и патрЕотизма по руски модел. Вземете им лозунгите и ги счупете, коментира още Кънев.

Спомняте ли си онова стихотворение на техния идол Вапцаров - с “малка”
перифраза накрая:

“Та казвам аз,
понеже няма
олио
и хлябът е
от мъката по-чер,
един е лозунга:
Терора долу!
И долу СССР! “

Това коментира икономистът и анализатор Евгений Кънев във Фейсбук.

Знаем, че падането на правителството е мечтаната цел на Радев и неговите източни повелители. Но това, което липсва в пасианса е ролята на ГЕРБ и ДПС, с които знаем, че “терористите” са партийно, финансово и ментално скачени. Има усилено лансирани версии, че ББ цели бърза ротация под предлог, че ПП-ДБ не се справя, който наратив да обслужи и местните избори. Неохотата, с която вървят ключови реформи - като в службите - също индикира протакане за печелене на време. Особено тревожни са симптомите в енергетиката, като воаяжът на Радев до Унгария да подписва (като какъв???) енергиен меморандум с Орбан остана без коментар. А знаем, че от време оно, енергетиката се управлява от най-доверения на Кремъл човек у нас. Дали не се е върнал от Будапеща с нови указания?

На този фон ПП-ДБ са почти незабележими в публичното пространство. Сякаш Денков е оставен сам да брани държавата от терора. Къде са политиците им, които да кажат “Не на терора!” ? Очаквах ТВ студията да са пълни с техни силни тези за заплахата за държавата от путиноидите, посочи Евгений Кънев.

Обратно - гледам вчера водещ политик да говори като експерт уклончиво - от една страна, … от друга страна… Крайно време е да се разбере, че само силата събира подкрепа, а тя се проектира с ясни и категорични послания. И действия. Иначе уклончивостта, съмненията, разкрачените стойки - оставят хората без аргументи защо да гласуват за тези политици. А улицата - без хора в тяхна подкрепа. Къде са призивите за голям национален митинг за отпор на Съветския терор ? Не оставяйте публичното пространство на путиноидите точно сега! Които екзалтирано повтарят мантрите за хляба, олиото и патрЕотизма по руски модел. Вземете им лозунгите и ги счупете, коментира още Кънев.

Спомняте ли си онова стихотворение на техния идол Вапцаров - с “малка”
перифраза накрая:

“Та казвам аз,
понеже няма
олио
и хлябът е
от мъката по-чер,
един е лозунга:
Терора долу!
И долу СССР! “

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.