"Атанасов усеща, че е време да даде важен сигнал. Той работи дълго време да се изработи концепция, обсъждал е лично с Борисов всичко това, получавал е подкрепа. В един момент това се дърпа медийно. Така не се прави. Готови сме да продължим усилията. Въпросът е дали можем да разчитаме на същата сериозност и от другата страна. Ако има аргументи - да ги сложат на масата. Не да се правим на маймуни. Призовавам и по тази тема да се върнем на масата за разговори. Да убедим Атанасов да се върне в Комисията. Но той ще го направи, само ако види, че има смисъл да се работи. Вратата не е затворена. Атанасов трябва да види сериозно отношение, аргументи по същество, изпълнение на ангажиментите, работа в ясна посока. А не безкрайно шикалкавене и импровизации", допълни Иванов.

По думите му определенията на правителството като "сглобка", "некоалиция" и са работа на политолозите.

“Участваме във възможното управление на страната след дълга криза, което да започне да решава проблеми - от секторни до структурни. Всички се превърнахме в политолози. Едните интригантстват, други се упражняват, трети фантазират. Това е възможното управление. То е толкова добро, доколкото може да следва приоритетите си. Това е трудно, сложно, базирано на тежки компромиси, на ежедневно питане струва ли си, работи ли. Ето днес - като гледам акад. Денков, казвам - струва си. Като гледам оставката на ген. Атанасов - не си струва и е сериозен сигнал", заяви още Иванов.

За участието на ДПС и "стабилизиращата роля" на партията съпредседателят на ДБ посочи, че въпросът не е в участието им, а в посоката и приоритетите.

"Не съм давал оценка, защото е много рано. Ще я дам, не когато видя в Държавен вестник публикуването на конституционните промени и Закона за съдебната власт, а когато видя кои хора ще бъдат избрани в новия състав на органите на съдебната власт", допълни Иванов.

"Ние сме си сложили главата в торбата. Нямахме право да не опитаме да придвижим страната напред. Това е нещо е толкова важно политически, че дори дългогодишни наши опоненти като ДПС разбират, че е добре и за тях да застанат до тези приоритети. Те сами са си дефинирали роля", обясни съпредседателят на ДБ.

Иванов коментира и протестите на зърнопроизводителите, които прибират тежката техника и спират демонстрациите, след като бе подписан меморандум с изпълнителната власт.

Според съпредседателя на "Демократична България" с решението си да отмени забраната за внос на зърно от Украйна, парламентът по-скоро е попречил на изпълнителната власт, вместо да покаже подкрепата на мнозинството в НС.

“Искам да поздравя акад. Денков и кабинета, защото те се справиха. Виждате, че нещата ескалираха до твърдения за опит да се свали правителството, чужди интереси. Няма отделен проблем, всичко ескалира бързо. Това, че имаме правителство - когато трябва да се извини, когато трябва - да покаже твърдост, е хубаво”, допълни Иванов.

Това заяви в предаването „Пресечна точка” министърът на околната среда и водите Юлиян Попов по повод актуалната тема с протестите на земеделците.

Министър Попов коментира и въпроса дали тези протести не се използват за политически цели и по-ранна ротация на кабинета.

„Всеки един протест и всяко едно нагорещено обществено мнение се използва по някакъв начин политически. Друг е въпросът дали това използване има реална сила или не. Естествено е, когато хората протестират и се вълнуват – политическите партии да реагират на тези нагласи и да се включват в тях. Не мисля, че тези протести са политически мотивирани. Естествено, че различни политически сили и руската хибридна пропаганда, се възползва от всички протести, свързани с Украйна. Всички тези неща ги знаем. Но това, че някой се възползва или иска да се възползва – не означава, че самият протест има сериозно партийно-политическо измерение”, подчерта той.  

По думите му в случая с протестите кабинетът е действало много рационално с голяма ангажираност към проблемите и в земеделието, и в енергетиката. „Не се влияем от политически партии извън онази стратегическа договореност за политическата програма, която разбира се е договорена и се договаря с политическите партии. Аз не бих казал, че сме подложени на каквото и да било влияние, извън просто постоянните разговори, които са съвсем естествени", категоричен бе министърът. 

Той обясни и какво е договорено със синдикатите за протеста им за въглищните централи, които Европа иска да бъдат затворени.

"На тази среща се договорихме да подпишем едно споразумение със синдикатите, в което да се уточнят конкретни точки, които да бъдат ангажименти на правителството, които са реалистични. Това рядко се прави. Обикновено политически лидери и правителства под натиск на протест просто обещават нещо, за да се отърват от моментния натиск. Ние искаме да избегнем това и да се ангажираме само с неща, които можем да направим. Това, което според мен ние сме в дълг - не нашето правителство, по принцип правителствата на България, е конкретизиране на специфични дейности", посочи той. 

Попов даде и конкретен пример: "Създаване на предприятие, което да е проектно предприятие, национален оператор за самия преход на въглищните региони. За това се говори отдавна, но Д ние сега поемаме ангажимент конкретно да го регистрираме. Да го направим, да започнем да инициираме изработването на устройствен план за целия регион.

Това, между другото, беше изключително постижение, което предотврати фрагментирането на "Марици"-те, което е регион, според мен, продължавам да го твърдя, с изключителен инвестиционен потенциал. В същото време трябва да се привлекат и трябва да назовем някои конкретни инициативи, за да могат хората, на които им е трудно да работят с тези абстрактни категории, като преход, въглеродни емисии и така нататък - да видят какъв тип индустрия, какъв тип инвестиции ще бъдат". 

По повод поетия ангажимент по ПВУ въглищните централи да намалят работата си с 40%  до 2026-та година Попов подчерта, че "този ангажимент от една страна е много труден, от друга страна той е не просто изпълним, но той неизбежно ще се случи".

Министър Попов коментира и бедствието в Царево. На въпрос дали България е поискала помощ по европейския механизъм, който позволява компенсация на щетите от наводненията, той подчерта, че все още не сме поискали пари.

"Първо трябва да приключи оценката на щетите, оценката на самия случай, на самия казус. Премиерът е назначил комисия, която ще работи може би още седмица-две най-много, за да стигне до заключение. Тя се оглавява от моя заместник-министър. Ние следин много отблизо ситуацията. Общо взето ситуацията, щетите и причините са известни, но трябва да изчакаме крайния резултат. Тогава ще трябва да се прецени дали ние имаме нужда от външна помощ. Или ще можем да отделим тези пари от бюджета. Аз лично съм скептичен към тази идея, че за всяко нещо и за всяка беда трябва да ходим в Брюксел да искаме помощ. Аз бях в Царево за един ден. Удивително е това, което се прави на място. Колко бързо се работи, колко организирано се работи. Удивително е също, звучи малко като самохвалство, но как всички правителствени институции се задействаха с изключително добра координация", подчерта министърът. 

"Атанасов усеща, че е време да даде важен сигнал. Той работи дълго време да се изработи концепция, обсъждал е лично с Борисов всичко това, получавал е подкрепа. В един момент това се дърпа медийно. Така не се прави. Готови сме да продължим усилията. Въпросът е дали можем да разчитаме на същата сериозност и от другата страна. Ако има аргументи - да ги сложат на масата. Не да се правим на маймуни. Призовавам и по тази тема да се върнем на масата за разговори. Да убедим Атанасов да се върне в Комисията. Но той ще го направи, само ако види, че има смисъл да се работи. Вратата не е затворена. Атанасов трябва да види сериозно отношение, аргументи по същество, изпълнение на ангажиментите, работа в ясна посока. А не безкрайно шикалкавене и импровизации", допълни Иванов.

Иванов коментира и протестите на зърнопроизводителите, които прибират тежката техника и спират демонстрациите, след като бе подписан меморандум с изпълнителната власт.

Според съпредседателя на "Демократична България" с решението си да отмени забраната за внос на зърно от Украйна, парламентът по-скоро е попречил на изпълнителната власт, вместо да покаже подкрепата на мнозинството в НС.

“Искам да поздравя акад. Денков и кабинета, защото те се справиха. Виждате, че нещата ескалираха до твърдения за опит да се свали правителството, чужди интереси. Няма отделен проблем, всичко ескалира бързо. Това, че имаме правителство - когато трябва да се извини, когато трябва - да покаже твърдост, е хубаво”, допълни Иванов.

Очаквайте подробности.

На зърноолигарсите, които държат да бъдат наричани зърнопроизводители, не из изличат сметките и започнаха рекет и шантаж. С трактори и комбайни щели да превземат столицата. И като я завземат какво ще правят?

Някога дясната ръка на хунския вожд Атила го съветвал да нападнат Рим и да го превземат, защото много от легионите били по границите. Атила, който бил живял при римляните няколко години го попитал: И като покорим Рим какво ще правим? Не сме в състояние една баня да построим (вождът бил разпоредил хунските строители да построят за него басейн като в римските бани, но повече от година те не успявали да се справят…). Та и зърнарите плашат гаргите: Ще блокираме и превземем София…

Днес вече са по-сговорчиви, защото правителството тръгна към отстъпки, което може й да не е най-правилното решение. Нейсе.

Зърнопроизводителите получават субсидии от ЕС. Получават компенсации: за кризата по време на Ковид, за градушки, за наводнения, пожари. Искат пари и за непродадена продукция, но на цени, които те да определят. Настояват също да бъде изкупена у нас цялата им продукция и чак тогава да се разрешавал внос отвън.

Нарича се наглост.

Производителите на зеленчуци и плодове са принудени да оцеляват в условията на пазарна икономика на 20% от земята в страната. Това е ултра трудно, но на зърнарите не им пука.

През последните 15-20 години цялата система е обрасла в корупция, от което едни стават безбожно богати, а други духат супата. Протестите не били политически. Хайде бе. Нали половината лица в парламента са свързани чрез фирми и подставени лица с най-големите латифундисти в земеделието. На тях се връщат част от печалбите, за да осигурят законов и властови „чадър“.

От това страдат средните и малките производители. Но са принудени да търпят феодалния модел, защото може не само да ги изолират и забравят, ами дори да „ядат дървото“, както се казва.

Моделът е мафиотски. Вият като чакали за пари, но не казват и дума, че се наливат милиони в хиляди несъществуващи земи, несъществуващи овце, кози, крави и пр. Знае го всеки, който поне малко се интересува от темата. Парите от фонд „Земеделие“ се насочват към избрани фирми, те пък връщат тлъста част на онези, от които зависи процесът.

Може за някои да е изненада, но в медийния бизнес също има „зърнари“. Т.н. големи медии захлебват огромни суми от министерства, държавни фирми и агенции по различни начини. От зърнарите и другите зависими бизнесмени политиците богатеят, а в медиите си осигуряват трибуна да громят противника, да възхваляват своите успехи и да преследват неудобни опоненти. По това медиите и зърнарите доста си приличат.

През медиите организаторите на протестите рекетират и шантажират правителството и отделни министерства. Същото се случва и когато излязат хора от енергетиката, пчеларите, шофьорите на линейки и таксита, медици и пр. В синхрона са включени и синдикатите.

Дори сегашните „страховити“ протести със заплахи за превземане на София и блокиране на страната, се превърнаха в това „страшно нещо“ благодарение на медиите. Със сигурност някои от тези медии са изкарали добра „реколта“. Някои от предводителите на бунта може и да не си дават сметка, но бяха и продължават да бъдат употребявани по предназначение и изпращани в определени медии да кажат определени неща. Това е част от схемата. Тя се ръководи от големите играчи – партийни централи и вождове, корпоративни центрове, тайни служби, включително от северо-изток. В момента Русия е страна, която изпитва остра нужда от предизвикване на кризи в страни от т.нар. „колективен Запад“, НАТО и ЕС. Не се пестят средства и се използват всички средства и способи. България е такава цел. Ориентират се към големи медии и отделни журналисти, които са готови да изпълняват подобни задачи по различни причини.

В подобни ситуации „големите“ се опитват да изолират малките и да не ги „забелязват“. Защото някои от тях са независими и имат куража да казват нещата такива, каквито са.

В последните дни се наслушахме на високопарни коментари, че Борисов бил най-опитния политик и знаел как да се справя в трудни ситуации. Дори той си вярва и не спира да дава акъл. Класически медиен трик.

Борисов е далавераджия, който сяда на масата с главатарите на бандите от съответния сектор, разпределят си лъвския пай и пускат фъндък на малките, колкото да преживяват и да си траят.

Проблемът със „зърнарите“ както виждате е много по-голям, отколкото изглежда. Те са превзели и здравеопазването, тайните служби, енергетиката, пътното строителство и пр. и пр.

Докато не се справим със „зърнарите“ във всички области, ще подсмърчаме на опашката на ЕС и ще се молим да ни приемат в Шенген и еврозоната по милост. Както стана с приема ни в ЕС…

Украйна не ни е виновна за нищо. Много подло е да бъде нападана с лъжи и манипулации, заради интересите на агресора.

Огнян Стефанов

Виждат се транспаранти със зачеркнат символ Z, с надпис "Вън Митрофанова и руските агенти", "Демонтаж на петата колона", "Импийчмънт на Радев", както и знамена на ЕС.

Освен представители на БОЕЦ, в проявата се включиха украински граждани и жители и гости на София.

От БОЕЦ обявиха, че следващите им протести ще са пред президентството и пред парламента.

Демонстрацията пред руското посолство протича  при засилено полицейско присъствие.

Това написа в свой анализ за Дойче веле културологът и университетски преподавател проф. Ивайло Дичев. Вижте и цялата публикация:

"С приближаването на местните избори започват антиправителствените мобилизации – от зърнарите до миньорите и от путинистите до журналистите. Нали не сте чували някой да се бори срещу частния си работодател. При нашия пост-соц-капитализъм работници и работодатели рамо до рамо клатят държавата. На другата страна мълчаливото мнозинство очаква правителството да прояви твърдост - това, писаха, щяло да е бойното му кръщение. Цветанка Андреева се запита дали Денков може да се окаже българския Тачър, доколкото британската министър-председателка навремето успя да пречупи гръбнака на профсъюзите след стачки и улични битки, като в последна сметка изправи на крака икономиката на страна си.

Тази перспектива не е особено вероятна не само заради мекия и сговорчив характер на академика, но и заради това, че зад него не стои мажоритарно-излъчено мнозинство като в лондонския парламент. Собствената му партия понякога изглежда твърде демократична - през май например тя реши да предоговаря затварянето на Мариците, колкото и ясно да е, че тези централи са обречени и най-добре е европейските пари да се използват за изграждане на нови мощности, съответно – за нови работни места за съкратените. А колебанието на властта винаги ражда протести, защото, както знаем, има различни интереси. Един профсъюзен деец обясни, че предложените документи по темата били много сложни, не ставало ясно какво точно ще се прави. И потъваме в обичайната тема – няма комуникация, не се обяснява. Хайде да видим като се срещнаха, стана ли им по-ясно.

Става въпрос за реформа на земеделските субсидии

Аграрният протест също е свързан с колебания. 12 човека от групата на ПП-ДБ не подкрепиха решението за вдигане на забраната за внос от Украйна. Още по-сложно става положението заради ротационната коалиция: всъщност настъпилата криза дава мощен коз на г-н Борисов тъкмо пред изборите. Нали помните, че той отстъпваше при всеки трима излезли на протест – това му осигури управленско дълговечие, обричайки държавата на застой. Сега анализаторите хвалят комуникационните му умения, младите политици трябвало да се учат. Да не се учат точно на това, викам аз.

Като говорим за комуникации - Нинова побърза да заяви, че Борисов лично организирал протестите, а самият той се похвали, че бил дал на зърнарите 30 милиарда, което вероятно трябва да значи, че ще успее да се разбере с тях. Лайтмотив на путинистите е националното предателство, мислено като предателство спрямо Русия, а не забравяме и г-н Пеевски, който каза, че ако правителството не се справи, то те, партиите ще вземат нещата в ръцете си. Не разбрахме само за какво справяне става дума: да "обясни" или да отстъпи.

Мисля, че е ясно - забравяме за Тачър (и слава богу!), мислим за това доколко ротационното мнозинство ще се окаже твърдо в създалата се ситуация. Защото става дума ни повече, ни по-малко от реформа на земеделските субсидии: сега те облагодетелстват шепа мега-собственици, които обезлюдяват селата и обричат производства с висока добавена стойност като зеленчуци и животни. И които сега на всичкото отгоре се мъчат да монополизират пазара, за да ни карат да им плащаме каквото поискат. Майсторството в мениджмънта на недоволството е в това да съединиш истински недоволните дребни производители, подценените браншове (зеленчуци, плодове, животни) с онези, които са причина за нещастието им, поглъщайки лъвския пай от субсидии и всевъзможни привилегии. Но няма нищо у нас по-лесно да събудиш гняв срещу държавата – обиденият на живота българин от османско време я има за чужда, макар че тъкмо сега всъщност я моли за помощ.

Не че от Украйна преди забраната е имало съществен внос, освен на слънчогледа, който, казват, и без това не е необходим. Основните обеми ще транзитират през нас към други места и цялата шумотевица е леко излишна. Украйна обаче е политическият лозунг, който обединява антиевропейските сили след Ковид пандемията и изхабяването на джендъра. Сигурно помните как във времето на бомбардировките над Сърбия русофилите пищяха за това, че регионът е заразен с обеднения уран, който използвали в ракетите на НАТО. Сега пак това – украинското зърно съдържало тежки метали и радиация - все невидими неща, за които лесно можеш да не вярваш на официалните изследвания. Водещ е един превърнат в национална идея егоизъм, който почва да плаши: сякаш Европа иска от нас да даваме нещо на Украйна, не да търгуваме. И ние противопоставяме на това своя героичен инат, без дори да се замислим за последствията. Тече символична битка срещу търговията и свързаната с нея глобализация – наследили са я от времето на соца, когато призивът беше "самозадоволяване", демек завод за стругове, който в двора си гледа прасета, за да изхранва личния състав. Нали помните скорошната борба с "веригите" на БСП. За да не стигаме до 1990-те, когато под лозунга за "национално отговорен капитал" активите на държавата бяха продадени на местни хора не само без капитал, но и без каквато и да било отговорност към нацията. Вероятно подобен икономически патриотизъм пречи на Столична община да наеме някоя чуждестранна фирма да й нареди паветата.

Към това се прибавя глупавата символика на хляба, който, предполага се, е основно хранително средство на българския народ, както във времето на Елин Пелин. Не пипайте хляба, няма по-висок от хляба, хляб наш насъщни – все едни такива образи, достойни за абсурдния пилон в Рожен (чийто създател впрочем неслучайно е сред организаторите на протеста). Отново затънахме в обсъждане на ПР-а, по който българите станаха световни експерти. Защо Денков ги нарекъл "терористи", ще се извини ли и на кого? Връщате лентата назад и ще видите, че основните ни дебати вече са за това кой какво казал, кой с кого бил сниман. Не знам дали са терористи, но отказват да преговарят и шантажират правителството, като взимат нас, гражданите за заложници – така по-добре ли звучи?

Сравненията с Унгария, Полша и Словакия са подвеждащи. Първата е вече с един крак извън ЕС, другите две очакват избори и популистите бунят евтини страсти. Очакват ги съдебни процеси и европейски санкции, както и на ответни реакции от страна на Украйна, която ще отказва да купува техните стоки. Пък и като се сравняваме със суверенната Полша на Качински, защо не вземем от тях пример и да почнем да отделяме 0,65% (3,5 млрд евро) от националния си доход за подкрепа на Украйна, по-голямата част – военна? Тия избирателни сравнения трябва да сме ги научили вече.

Защо с тежка техника?

Протестите с техника не са нови за страната ни. Сигурно помните похода с комбайни и трактори към бензиностанциите през 2018, когато спорът беше около ДДС на ведомствените бензиностанции. През 2013 свинарите заплашваха, че ще дойдат не само с техника, но и със свинете си, за да подкрепят сваления от власт Борисов. Неведнъж София се блокира от таксиметрови шофьори - ту по повод регистрацията на стари автомобили, ту за правото да карат в бус лентата. Сякаш зад всичко това е безсмъртната реплика на Петър Младенов, казана или само чута: "Най-добре танковете да дойдат".

Как трябва да реагира властта на подобни действия? Аз лично мисля, че трябва да се забранят протести, които използват машини, да не говорим за прасета - нека всеки, който иска да изрази недоволство, си даде труда да иде пеш до съответния площад, да скандира, да вдига лозунги при уведомяване на общината. Блокирането на транспортни артерии и граници също би трябвало да подлежи на много специално разрешение. Представете си утре ВиК да ни спре водата с искане за оставката на министър Тагарев?

Работата е там, че демокрацията по определение толерира неща, които прекрачват границите на позволеното. От Торо насам го наричаме "гражданско неподчинение". Но къде може да стигне то? Истинският тероризъм също е вид гражданско неподчинение, също взима за заложници невинни граждани.

Да се представиш за жертва

Обикновено демократичните правителства оставят протестите да вилнеят, докато общественото настроение се обърне и от симпатия към протестиращите се превърне в раздразнение и очакване властта да въведе най-после ред. Примерно Денков изчаква седмица блокаж на държавата, изблици на контра-недоволство, репортажи от именията на зърнените милионери, оплаквания от загуби на бизнеса и нестигнали до болницата линейки - и тогава праща водните оръдия, под одобрението на общественото мнение. Това не е циничен съвет, а наблюдение как протичат протести на други места по света. В тази игра основното е да се представиш като жертва и, разбира се, основна роля в разпределянето на жертвените капитали имат медиите, социолозите, говорещите глави.

Но никога не е просто. Вземете застреляното от полицията момче, за което веднага имаше протест, макар и засега  далеч от мащабите на това, което се случи по подобни поводи в Америка или Франция. Полицаите у нас, казват, се страхуват да използват оръжие заради тежките съдебни проблеми, които следват. В Бургас двама загинаха, опитвайки мирно да преградят пътя на бус с мигранти. Защо не стреляха, питат се някои? Защо стреляха сега, питат се други.

При радикализирането на страстите разбира се подобни дилеми нямат решение. Единственият изход е този, който опитва да наложи Денков: проблемите да се вземат един по един и да се търси конкретно съгласие по това как да ги решим. Популистите обаче са на обратното мнение, те опростяват и слагат всичко в един кюп: спираме вноса, запазваме централите и разбира се о-став-ка! С кой ще преговарят ако няма правителство ли? Ами няма да преговарят, защото целта е всичко да си остане постарому. Хайде този път да не е пак така!"

***

Автор: проф. Ивайло Дичев, Дойче веле

Главата на Римокатолическата църква отправи това послание на международна конференция в Осло, посветена на 60-годишнината от издаването на влиятелната енциклика (папско послание до всички католици – бел. ред.) на папа Йоан XXIII „Pacem in Terris“.

В посланието си, според „Ватикан нюз“, Светият отец отбелязва, че конференцията се провежда, "докато нашият свят продължава да е в плен на трета световна война, в трагичния контекст на конфликта в Украйна - не без заплахата да се прибегне до ядрени оръжия".

Духовният лидер направи паралел между настоящия момент и времето, предшестващо публикуването на "Pacem in Terris", когато кубинската ракетна криза през октомври 1962 г. приближава света опасно близо до ядрено унищожение.

Настоявайки конференцията да се фокусира върху разделите от „Pacem in Terris“, които разглеждат разоръжаването и начините за постигане на дълготраен мир, понтифът подчерта, че "свят, свободен от ядрени оръжия, е възможен и необходим".
 

Той припомни и изказването си от Мемориала на мира в Хирошима през 2019 г., когато каза, че "използването на атомна енергия за целите на война е неморално, както е неморално и притежаването на ядрени оръжия".
 

Във връзка с конвенционалните оръжия папа Франциск посочи, че те "трябва да се използват само за отбранителни цели и да не се насочват към цивилни цели".