"Атанасов усеща, че е време да даде важен сигнал. Той работи дълго време да се изработи концепция, обсъждал е лично с Борисов всичко това, получавал е подкрепа. В един момент това се дърпа медийно. Така не се прави. Готови сме да продължим усилията. Въпросът е дали можем да разчитаме на същата сериозност и от другата страна. Ако има аргументи - да ги сложат на масата. Не да се правим на маймуни. Призовавам и по тази тема да се върнем на масата за разговори. Да убедим Атанасов да се върне в Комисията. Но той ще го направи, само ако види, че има смисъл да се работи. Вратата не е затворена. Атанасов трябва да види сериозно отношение, аргументи по същество, изпълнение на ангажиментите, работа в ясна посока. А не безкрайно шикалкавене и импровизации", допълни Иванов.

По думите му определенията на правителството като "сглобка", "некоалиция" и са работа на политолозите.

“Участваме във възможното управление на страната след дълга криза, което да започне да решава проблеми - от секторни до структурни. Всички се превърнахме в политолози. Едните интригантстват, други се упражняват, трети фантазират. Това е възможното управление. То е толкова добро, доколкото може да следва приоритетите си. Това е трудно, сложно, базирано на тежки компромиси, на ежедневно питане струва ли си, работи ли. Ето днес - като гледам акад. Денков, казвам - струва си. Като гледам оставката на ген. Атанасов - не си струва и е сериозен сигнал", заяви още Иванов.

За участието на ДПС и "стабилизиращата роля" на партията съпредседателят на ДБ посочи, че въпросът не е в участието им, а в посоката и приоритетите.

"Не съм давал оценка, защото е много рано. Ще я дам, не когато видя в Държавен вестник публикуването на конституционните промени и Закона за съдебната власт, а когато видя кои хора ще бъдат избрани в новия състав на органите на съдебната власт", допълни Иванов.

"Ние сме си сложили главата в торбата. Нямахме право да не опитаме да придвижим страната напред. Това е нещо е толкова важно политически, че дори дългогодишни наши опоненти като ДПС разбират, че е добре и за тях да застанат до тези приоритети. Те сами са си дефинирали роля", обясни съпредседателят на ДБ.

Иванов коментира и протестите на зърнопроизводителите, които прибират тежката техника и спират демонстрациите, след като бе подписан меморандум с изпълнителната власт.

Според съпредседателя на "Демократична България" с решението си да отмени забраната за внос на зърно от Украйна, парламентът по-скоро е попречил на изпълнителната власт, вместо да покаже подкрепата на мнозинството в НС.

“Искам да поздравя акад. Денков и кабинета, защото те се справиха. Виждате, че нещата ескалираха до твърдения за опит да се свали правителството, чужди интереси. Няма отделен проблем, всичко ескалира бързо. Това, че имаме правителство - когато трябва да се извини, когато трябва - да покаже твърдост, е хубаво”, допълни Иванов.

Тошо Тошев е български журналист, писател и издател. Близо 20 години е главен редактор на вестник „Труд“ (1991–2011), когато той е с най-големия тираж в страната.

Завършва специалност Българска филология в Софийския университет.

Началото на професионалния му път е във вестниците „Средношколско знаме“ (1965 – 1967) и „Вечерни новини“ (1968 – 1970). През 70-те години работи две години във в-к „Народна младеж“, към отдел „Пропаганда“ на Градския комитет на БКП в София, след това в програмна редакция на Българската телевизия. В средата на 80-те години главен редактор на в. „Труд“ става Владислав Панов, дотогава шеф в телевизията, който довежда във вестника със себе си Тошо Тошев и го назначава за зам.-главен редактор. В края на 1980-те години Тошев става „по съвместителство“ (според тогавашната терминология) и шеф на отдел „Печат“ в столичната община (сега „Връзки с обществеността“).

Близо 10 години работи във в. „Труд“ преди да стане негов главен редактор през 1991 г. Малко след продажбата на вестника през декември 2010 г. Тошев е сменен на поста, но остава вицепрезидент в издателския борд на Медийна група „България“ холдинг.

През август 2011 напуска групата заради несъгласие с наложения стил на управление. Месец по-късно Тошев заявява, че заедно с главния редактор на сп. „Тема“, Валери Запрянов, подготвя нов, „опозиционен“, всекидневник, както и информационен сайт и списание. На своя рожден ден, Тошев обявява името на вестника – „Преса“, чийто първи брой излиза на 3 януари 2012 г.

Председател на Съюза на издателите в България от създаването му през 2000 до 2011 г. Тошев поддържа редовни срещи с писателски кръг, в който влизат Антон Дончев, Дончо Цончев, Стефан Цанев, Иван Гранитски, Любомир Левчев, Атанас Наковски и др. Членовете на кръга сами го наричат „Клуб на гениите“.

Това обясни министърът на правосъдието доц. д-р Атанас Славов по време на кръгла маса в парламента на тема "Качеството на психиатричната грижа и правата на хората с психично здравни проблеми".

Според Закона за лицата и семейството и в Гражданския процесуален кодекс целта на поставянето под запрещение на едно лице, което основно поради свое заболяване водещо се според в закона до „слабоумие или душевна болест“ не може да полага съответните грижи за своите работи, което налага съдът да прогласи поставянето му под запрещение, което да бъде първата стъпка към учредяването на настойничество.

Така се отнема дееспособността на лицето и то не може самостоятелно да формира воля, като по този начин за интересите му се грижи друго лице, негов близък.

Тошо Тошев е български журналист, писател и издател. Близо 20 години е главен редактор на вестник „Труд“ (1991–2011), когато той е с най-големия тираж в страната.

Завършва специалност Българска филология в Софийския университет.

Началото на професионалния му път е във вестниците „Средношколско знаме“ (1965 – 1967) и „Вечерни новини“ (1968 – 1970). През 70-те години работи две години във в-к „Народна младеж“, към отдел „Пропаганда“ на Градския комитет на БКП в София, след това в програмна редакция на Българската телевизия. В средата на 80-те години главен редактор на в. „Труд“ става Владислав Панов, дотогава шеф в телевизията, който довежда във вестника със себе си Тошо Тошев и го назначава за зам.-главен редактор. В края на 1980-те години Тошев става „по съвместителство“ (според тогавашната терминология) и шеф на отдел „Печат“ в столичната община (сега „Връзки с обществеността“).

Близо 10 години работи във в. „Труд“ преди да стане негов главен редактор през 1991 г. Малко след продажбата на вестника през декември 2010 г. Тошев е сменен на поста, но остава вицепрезидент в издателския борд на Медийна група „България“ холдинг.

През август 2011 напуска групата заради несъгласие с наложения стил на управление. Месец по-късно Тошев заявява, че заедно с главния редактор на сп. „Тема“, Валери Запрянов, подготвя нов, „опозиционен“, всекидневник, както и информационен сайт и списание. На своя рожден ден, Тошев обявява името на вестника – „Преса“, чийто първи брой излиза на 3 януари 2012 г.

Председател на Съюза на издателите в България от създаването му през 2000 до 2011 г. Тошев поддържа редовни срещи с писателски кръг, в който влизат Антон Дончев, Дончо Цончев, Стефан Цанев, Иван Гранитски, Любомир Левчев, Атанас Наковски и др. Членовете на кръга сами го наричат „Клуб на гениите“.

"Атанасов усеща, че е време да даде важен сигнал. Той работи дълго време да се изработи концепция, обсъждал е лично с Борисов всичко това, получавал е подкрепа. В един момент това се дърпа медийно. Така не се прави. Готови сме да продължим усилията. Въпросът е дали можем да разчитаме на същата сериозност и от другата страна. Ако има аргументи - да ги сложат на масата. Не да се правим на маймуни. Призовавам и по тази тема да се върнем на масата за разговори. Да убедим Атанасов да се върне в Комисията. Но той ще го направи, само ако види, че има смисъл да се работи. Вратата не е затворена. Атанасов трябва да види сериозно отношение, аргументи по същество, изпълнение на ангажиментите, работа в ясна посока. А не безкрайно шикалкавене и импровизации", допълни Иванов.

По думите му определенията на правителството като "сглобка", "некоалиция" и са работа на политолозите.

“Участваме във възможното управление на страната след дълга криза, което да започне да решава проблеми - от секторни до структурни. Всички се превърнахме в политолози. Едните интригантстват, други се упражняват, трети фантазират. Това е възможното управление. То е толкова добро, доколкото може да следва приоритетите си. Това е трудно, сложно, базирано на тежки компромиси, на ежедневно питане струва ли си, работи ли. Ето днес - като гледам акад. Денков, казвам - струва си. Като гледам оставката на ген. Атанасов - не си струва и е сериозен сигнал", заяви още Иванов.

За участието на ДПС и "стабилизиращата роля" на партията съпредседателят на ДБ посочи, че въпросът не е в участието им, а в посоката и приоритетите.

"Не съм давал оценка, защото е много рано. Ще я дам, не когато видя в Държавен вестник публикуването на конституционните промени и Закона за съдебната власт, а когато видя кои хора ще бъдат избрани в новия състав на органите на съдебната власт", допълни Иванов.

"Ние сме си сложили главата в торбата. Нямахме право да не опитаме да придвижим страната напред. Това е нещо е толкова важно политически, че дори дългогодишни наши опоненти като ДПС разбират, че е добре и за тях да застанат до тези приоритети. Те сами са си дефинирали роля", обясни съпредседателят на ДБ.

Иванов коментира и протестите на зърнопроизводителите, които прибират тежката техника и спират демонстрациите, след като бе подписан меморандум с изпълнителната власт.

Според съпредседателя на "Демократична България" с решението си да отмени забраната за внос на зърно от Украйна, парламентът по-скоро е попречил на изпълнителната власт, вместо да покаже подкрепата на мнозинството в НС.

“Искам да поздравя акад. Денков и кабинета, защото те се справиха. Виждате, че нещата ескалираха до твърдения за опит да се свали правителството, чужди интереси. Няма отделен проблем, всичко ескалира бързо. Това, че имаме правителство - когато трябва да се извини, когато трябва - да покаже твърдост, е хубаво”, допълни Иванов.